Р
Е Ш Е
Н И Е № 213
Гр. Сливен, 14.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми февруари, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А.В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело
№ 5658/2016 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т.1, т. 2 и т.3
от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване на уволнение за незаконно,
отмяната му и възстановяване на предишната длъжност, както и за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението.
В молбата си ищецът твърди, че на 01.09.1987 г.
сключил безсрочен трудов договор РД-07/18-78 с ХІ СОУ „К.К.” гр. С., като бил
назначен на длъжността „старши учител, общообразователен учебен план в
прогимназиален етап”. На 19.10.2016 г. подписал допълнително споразумение към
трудовия си договор, по силата на което бил възстановен на работа в изпълнение
на влязло в законна сила Решение по гр.д. № 406/2016 г. по описа на СлРС.
Сочи, че на 02.11.2016 г. му била връчена Заповед №
РД-07-73/20.10.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като правно
основание е посочен чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1
от ЗПУО, обн. в ДВ, бр. 79 от 13.10.2015
г. в сила от 01.08.2016 г.
Излага твърдения, че исковата молба е подадена в срок
и не следва да се прилага давностния срок по чл. 358 от КТ. Излага аргументи за
незаконосъобразност на уволнението, като намира че нормата на чл. 215, ал. 1 т.
1 от ЗПУО, която е в сила от 01.08.2016 г. във вр. с чл. 330, ал. 2 от КТ не
следва да се прилага, тъй като осъждането за умишлено престъпление от общ
характер е преди датата на влизане на закона в сила, т.е. преди 01.08.2016 г.
Счита уволнението за незаконосъобразно, като излага
множество аргументи в тази насока. Излага подробни съображения, че основанието
за прекратяване на трудовото му правоотношение е формално, тъй като въпреки, че
е налице влязла в сила осъдителна присъда за ищеца, то не би следвало да се
прекратява правоотношението, тъй като била наложена преди настъпилите изменения
в закона, даващи правомощия на директорите на учебните заведения да прекратяват
трудовите правоотношения при наличие на
това обстоятелство.
По чл. 225, ал.
1 от КТ сочи, че от датата на уволнението до момента на подаване на исковата
молба ищеца е безработен, поради което предявява иска за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Що се касае до дължимото месечно
обезщетение, същото следва да се определи по правилата на чл. 228, ал. 2 от КТ,
като се вземе брутното трудово възнаграждение като критерий за обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се приеме, че последното брутно трудово
възнаграждение получено от ищеца за пълен отработен ден е база, на която следва
да се определи обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Последният пълен отработен месец е ноември
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение,
като отмени Заповед № РД-07-73/20.10.2016 г. на Директора на ХІ СОУ „К.К.” гр.
Сливен, като незаконосъобразна и да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап” в цитираното училище, да осъди ответната страна да му
заплати сумата от 2 153.52 лв.,
представляваща част от сумата 3 143.52 лв. – обезщетение за оставане без
работа за периода от 21.10.2016 г. до 21.04.2017 г., поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска –
20.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК ответното училище е
депозирало отговор на исковата молба, с който счита предявенияте иск за
процесуално допустими, а по съществото си неоснователни, като излага н аргумент
в тази насока, подробно описани в отговора на исковата молба.
Изтъква, че
несъвместимостта за заемане на преподавателски длъжности е уредена в чл. 125,
ал. 1 т. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, който
определя несъвместимостите за заемане на длъжност „учител” или възпитател, ако
лицето заемащо длъжността е осъден на лишаване от свобода с влязла в сила
присъда за умишлено престъпление. Позовава се на това, че несъвместимостта била
последваща, тъй като по силата на сключено споразумение по НОХД № 1982/2013 г.
на 09.01.2014 г. признава, че е признат за виновен по чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 и чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „В” от НК и чл. 142 А,
ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „Б” от НК за извършено умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвиждало лишаване от свобода до 6
години, но поради направени признания в хода на наказателния процес е сключено
цитираното по-горе споразумение по цитираното НОХД. Работодателят твърди, че
едва с представяне на Свидетелство за съдимост на 11.10.2016 г. е узнал, че
ищецът работещ в ответното училище е осъждан, т.е. това е началния момент, в
който работодателят е узнал, че е налице несъвместимост на заеманата длъжност
от страна на ищеца.
Излага подробни съображения, относно волята на
законодателя за прекратяване на трудово правоотношение при наличие на
съвместимост, изразяваща се в осъдителна присъда за работещ в сферата на
образованието, независимо от това дали е настъпила реабилитация, като работодателя
е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие. Излага аргументи, че в
заповедта е допусната техническа малкаа грешка при изписване на нормата на чл.
330, ал. 2 т. 10 от КТ , като е вписана несъществуващата ал. 12. Обаче, поради
това, че в обстоятелствената част и в мотивите на заповедта правното основание
е записано правилно и еднозначно, а именно - чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, то
няма спор за цифровото изражение на правната норма. Що се касае до иска по чл.
225, ал. 1 от КТ излага аргументи, че дължимото обезщетение е размера на
брутното трудово възнаграждение без законодателят да определя дали е за пълен
отработен месец.
Моли съда да
отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. ищецът не се явява. Представлява се от
пълномощник, който поддържа предявените искове на посочените в исковата молба
основания. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното основно училище се
представлява от директора Тонева и пълномощник, който оспорва молбата и моли за
отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Не е спорно,
че на 01.09.1987 г. ищецът сключил безсрочен трудов договор РД-07/18-78 с ХІ
СОУ „К. К.” гр. С., като бил назначен на длъжността „старши учител,
общообразователен учебен план в прогимназиален етап”. На 19.10.2016 г. е подписал
допълнително споразумение към трудовия си договор, приложено на лист 8 по
делото, съгласно което, ищецът заема ½ щат – на непълно работно време 4
часа в т. 8 „старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап с шифър НКПД 23305007, и с което е възстановен на работа в изпълнение на
влязло в законна сила решение по гр.д. № 406/2016 г. по описа на СлРС.
Не е спорно, че на 02.11.2016 г. му била връчена
Заповед № РД-07-73/20.10.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и
като правно основание е посочен чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ във вр. с чл. 215,
ал. 1, т. 1 от ЗПУО, обн. в ДВ, бр. 79
от 13.10.2015 г. в сила от 01.08.2016 г.
По делото е приложено НОХД № 1982/2013 г. по описа на
СлРС, влязло в сила 09.01.2014 г., с което ищеца се признава за виновен по
повдигнатите обвинения по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „Б” от НК и чл. 142А, ал. 1, вр. с чл. 55 ал. 1, т. 2 б.
„б” от НК, за което му е наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от
една година и два месеца да се подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година и два месеца.
Приложено
е по делото Решение № 421/26.05.2016 г. по гр.д. № 406/2016 г. по описа на
СлРС, с което е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед № РД
06/174/07.12.2015 г. на Директора на СУ „К. К.” гр. С., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”, както и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „старши учител общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап – Домашен бит и техника и технологии”, в резултат
на което Директора е изпълнил решението като е възстановил на работа ищеца, но
при променени условия, а именно досежно темпоралния период на престиране на
работа, а именно половин щат.
Безспорно от представеното
приложение към длъжностна характеристика от 17.11.2009 г. е видно, че ищеца е
изпълнявал длъжността „старши учител”, като същото е подписано както от ищеца,
така и от директора на училището, за което не е налице спор, че същият не е
престирал произтичащите от характеристиката задължения.
Приложени са и останалите допълнителни
споразумения към трудов договор № 18-78/01.09.1987 г., в които са посочени
параметрите, досежно заеманата длъжност и ½ щат и съответно променилото
се трудово възнаграждение. Някой от допълнителните споразумения са оспорени от
ищеца, но тъй като те имат значение за определяне на обезщетението по чл.225 от КТ, то съдът ще ги коментира в настоящият съдебен малко по-късно.
По делото са назначени две
съдебно-счетоводни експертизи, като първото вещо лице е отговорило на
поставените задачи, досежно размера на дължащото се брутно трудово
възнаграждение, въз основа на което е направило изчисленията за обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца, възлизащо на 2911.92 лв.
Поради възникнал спор за точно
определяне на добавката, която е отразена във фиша за последната получена
работна заплата и дължимото брутно трудово възнаграждение на база на което се
изчислява обезщетението по чл. 225 от КТ, съдът е допуснал повторно заключение,
което на база на вътрешните правила от 01.12.2015 г. за работна заплата в ХІ СУ
„К.К.” и колективният трудов договор от 09.12.2014 г. както и въз основа на
заповед № РД-06-904/13.09.2016 г. за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение за 15.09.2016 г. е видно, че директорката на училището в три
категории педагогически специалисти, административен персонал и помощен
персонал е ситуирала допълнително възнаграждение по 100 лв., 70 лв. и 40 лв.
съответно за изплащане при започване на съответната учебна година. Въз основа
на тези документи и на обследваните останали други такива по настоящото
производство експерта по втората експертиза дава различни варианти за
начисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ. При първият вариант при дължимо
основно трудово възнаграждение от 403 лв. върху което се начислява
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 33 % върху основното трудово възнаграждение, съгласно допълнителното
споразумение от 11.12.2015 г. е начислено на стойност 132.99 лв. и след
извършени калкулации изложени на лист 185 по делото окончателният размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 21.10.2016 г. до 21.04.2017
г. в размерна 6 брутни трудови възнаграждения възлиза на стойност 4228.02 лв.
При вторият вариант, когато основното трудово възнаграждение на ищеца е в два
диапазона, а именно за периода 01.09.2016 г. до 14.09.2016 г. при основно
трудово възнаграждение от 403 лв., то дължимото възнаграждение по чл. 225 от КТ
възлиза на 584.08 лв., представляващо сумарната сума от основното трудово
възнаграждение начислените и изплатени ДТВ, ДТВ придобит трудов стаж, ДТВ ПК
степен и ДТВ 15 септември и ДТВ други,т.е. дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за втория период от 21.10.2016 г. до 21.10.2017 г. е 3504.48 лв.
за тези шест брутни трудови възнаграждения. При третият вариант основното
трудово възнаграждение на ищеца е в следните параметри: 403 лв. за периода от
01.09.2016 г. до 14.09.2016 г. и 312.50 лв. за периода 15.09.2016 г. до
30.09.2016 г. или общо дължимия размер на брутното трудово възнаграждение за м.
септември
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана.
Съдът я прие за установена
след анализ и преценка на събраните доказателства -
допустими, относими и неоспорени от страните.
Тази фактическа обстановка, води до
следните правни изводи:
Посочените релевантни за спора обстоятелства
са установени по несъмнен начин, а преценката им налага правния извод за
неоснователност на предявените искове.
Предявеният иск е с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед, с която е прекратено
трудово правоотношение на ищеца е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
по следните съображения:
Настоящият спор е за законосъобразността на
уволнението на ищеца, извършено с цитираната заповед, издадена от директора на
ответното училище. В уволнителната
заповед на ищеца е визирано, че трудовият му договор се прекратява, на осн. чл.
330, ал. 2, т. 10 КТ във вр. с чл. 251, ал. 1 т. 1 от ЗПУО. В тази връзка, съдът следва да прецени налице
ли е процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение и действително има
ли основания, изразяващи се в несъвместимост на заеманата от ищеца длъжност,
поради това, че е настъпило прекратително основание, досежно императивното
задължение на директора да прекратява трудови правоотношения, ако лицето е било
осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
Безспорно
работодателят е прекратил трудовия отговор с ищеца упражнявайки правото си на
уволнение без предизвестие, произтичащо от нормата на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ. Това право се поражда при наличие на определени основания за уволнение.
Тези основания са юридически факти, които са възникнали след учредяването на
трудовото правоотношение, които правят невъзможно или неоправдано по –
нататъшното му съществуване. Фактите, които могат да дадат основание на
работодателя да се възползва от правото си на уволнение са лимититивно изброени
в закона /Кодекса на труда/. Някой от тях налагат прекратяване на трудовия
договор като последица от изпълнение на наказание, наложено по съдебен ред или
административен такъв. В конкретният казус работодателят не е допуснал
закононарушение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, което
налага извода за законосъобразност на уволнението.
В
заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочен неговия цифров израз, а именно нормата на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, в
която разпоредба законодателят изрично е
предвидил като прекратително условие – наличие на осъдителна присъда влязла в
сила по отношение на работещите в сферата на образованието, независимо от
реабилитацията дори.
Разгледан
иска по чл. 344,
ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ се
явява неоснователен и недоказан, тъй като на
първо място съдът намира, че така издадената от работодателя заповед е
мотивирана, правилна и законосъобразна.
От правна страна е отразено обективно основанието в
закона за прекратяване на трудовия договор, налице е и текстово описание на
мотивите за това, посочен е номера на НОХД, текста, по който ищеца е осъден и
за което му е наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в посочените
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година и два месеца, през които ищеца по настоящото производство, в качеството
си на лице, спрямо което се прилагат пенитенциарните методи, в конкретния
случай само да се подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и два месеца.
Действително
съдът намира, че така издадената заповед е законосъобразна и е правилна, тъй
като работодателят в лицето на директора на училището е длъжен да прекрати
трудовия договор при наличието на цитираното основание на несъвместимост за
заемане на педагогическа длъжност, като правилно работодателят се е позовал на
разпоредбата на чл. 215,
ал.1, т.1 от ЗПУО, съгласно която не може да заема длъжност на
педагогически специалист, всяко лице, което е осъждано за умишлено престъпление
от общ характер, независимо от реабилитацията. Освен това според ал. 2 и 3 на
същия член - при възникване на обстоятелство по ал. 1 трудовото правоотношение
с педагогическия специалист се прекратява при условията и по реда на КТ. С
новия ЗПУО, в сила от 01.08.2016 г., в КТ е въведено ново основание за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 330, ал.2,
т.10 - когато педагогически специалист е осъден за умишлено престъпление,
независимо от реабилитацията.
Безспорно е, че ищеца съобразно ал.1 на чл.
211 от ЗПУО е педагогически специалист, както е несъмнено, че на 09.01.2014
г., т. е. преди влизане в сила на ЗПУО, ищецът е осъден за умишлено
престъпление от общ характер.
В конкретния
случай обаче към датата на възникване на правоотношението на ищеца с
работодателя – ответното училище, ищецът е имал право да заема процесната
длъжност, на която е назначен, тъй като към него момент не е бил осъден за
престъпление от общ характер, но тъй като от 01.08.2016 г. е налице изменение
на закона, съгласно което вече има забранително условие за заемане на длъжността
„педагогически специалист”/към която спада и длъжността на ищеца/ в училищата,
ако лицето е било осъждано за умишлено престъпление. Нормата е императивна,
като законодателят не е предоставил възможност на директора да преценява дали
тези обстоятелства/осъждането/ би имало негативен ефект върху дейността на
осъдения педагог, за разлика от старата норма в чл.40, ал.4 от ЗНП /отм./. Предвид това, съдът намира, че директора на
ответното училище е действал законосъобразно, издавайки правилно, мотивирано и
в изпълнение на закона, процесната заповед за уволнение.
Същата
е правилна, законосъобразна и мотивирана, в нея подробно са изложени мотиви за
налагането й, които кореспондират с правните основания посочени в нея.
Действително е допусната малка техническа грешка в една част от заповедта, но
съгласно трайната практика на ВКС при допускане на техническа грешка в заповедта
за уволнение,която не променя нейния характер и която не се отразява на
съдържанието на заповедта и същата е ясна за лицето за което се издава, то този
малък недостатък не прави заповедта незаконосъобразна. В конкретния случай в обстоятелствената част
на заповедта, в ред първи е посочен чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ във вр. с чл.
215, ал. 1 т. 1 от ЗПУО, като в мотивите на заповедта е допусната една цифра в
повече в алинеята на чл. 330, като вместо 2 е записано 12 /каквато не
съществува в закона/. Този обаче недостатък не прави заповедта неправилна, тъй
като коректното правно основание е посочено както в обстоятелствената част на
заповедта, така и в диспозитивната й част, а и в мотивите на същата е отразена
правилно и съответстващо на действителното правно основание, на което се базира
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид
гореизложеното съдът счита, че издадената заповед не страда от пороци, а иска е
неоснователен. Налице е издадена заповед за наложено наказание "уволнение"
от компетентен орган, като заповедта е мотивирана и са спазени законовите
изисквания за налагането й, както и законовата процедура за това.
Що се касае за иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, то този иск представлява субективно преобразуващо право и същността
му се изразява във възстановяване на работника или служителя на предишната
работа, която е заемал преди уволнението. За да се уважи обаче този иск, следва
да е налице незаконно уволнение, тъй като съдържа в себе си и искане за
признаване незаконността на уволнението. Предвид факта, че иска по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, т.е. уволнението е законосъобразно,
то неоснователен е се явява и иска по чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, поради което следва също да се отхвърли.
Предявеният
иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главният иск,
съдът счита, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан и иска по чл.
225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение в размер на 2 153.52 лв.,
представляващ частичен иск от 3143.52 лв. за оставане без работа, поради
уволнението за периода от 21.10.2016 г. до 21.04.2017 г., ведно с претенцията
за заплащане на законна лихва върху тази сума.
Ръководен от изложените
съображения, съдът следва да
отхвърли главния иск, ведно с
обусловените искове – за присъждане на обезщетение, ведно с лихви и
разноски.
Доколкото настоящото производство е трудово, а
съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по
производството въпреки, че предявените от ищеца искове са отхвърлени същият не
дължи заплащане на държавна такса и
разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В
същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се
отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не
го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е
била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
училище направените по делото разноските на стойност 460 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Л.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, адв. М. *** срещу ХІ СУ „К. К.”
гр. С., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „Д.”, представлявано от директора В. Т. искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и отмяна
на Заповед № РД-07-73/20.10.2016 г. на Директора на СУ „К. К.” гр. С., с която на основание чл. 330, ал. 2,
т. 10 от КТ във вр. с чл. 215, ал. 1 т. 1 от ЗПУО, считано от 21.10.2016 г. му
е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на предишната длъжност
– „Старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап”,
представляваща „педагогически специалист”, както и иска за присъждане на
обезщетение в размер на 2 153.52 лв. /две хиляди сто петдесет и три
лева и 52 ст./ лв., представляваща частичен иск от 3143.52 лв. за оставане без
работа, поради уволнението за периода от 21.10.2016 г. до 21.04.2017 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕ3ДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Л.Ч.,
ЕГН ********** *** да заплати на ХІ СУ
„К. К.” гр. С., с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. „Д.”, представлявано от директора В.Т. направените по делото разноски
в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лв., представляващи адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: