№ 758
гр. Бургас, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120100627 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. М.,
ЕГН **********, адрес в ***, подадена чрез пълномощник – адв.М.Д.,
съдебен адрес в ***, против ДГ „Звездица“ гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №88,
представлявана от директора Р. К., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 7959,90 лева, представляваща обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, вр.чл.21, ал.2 от КТД в системата на образованието на Община
Бургас от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.11.2023 г. до подаване на исковата молба в размер на 231,00 лева, както
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че в периода 25.09.2018 г. – 06.11.2023 г. е била в
трудово правоотношение с ответника, при когото е изпълнявала длъжността
„***“. Трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, в отношенията между
работодател и работници/служители в системата на образованието в Община
Бургас е действал КТД, подписан на 24.06.2022 г., регистриран в ГИТ,
дирекция „ИТ“ гр.Бургас, вх.№КТД22000480/24.06.2022 г., в чл.21, ал.2 от
1
който е предвидено, че в случаите на прекратяване на трудовите
правоотношения след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване, работодателят се задължава да изплати обезщетение в размер
на 11 брутни работни заплати за педагогическия персонал и 8,5 брутни
работни заплати за непедагогическия персонал. Твърди се, че разпоредбата се
прилага по отношение членовете на синдикалните организации, които са го
подписали и към ищцата, която е член на КТ „Подкрепа“ и е заплащала
редовно членския си внос.
Ищцата твърди, че при прекратяване на трудовото й правоотношение
ответникът се е позовал на синдикалното членство на ищцата, но при
определяне размера на полагащото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, е
приложил сключения на отраслово ниво КТД за системата на
предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г., а не
действителният такъв към 16.11.2023 г. Тъй като работодателят е бил поканен
да заплати обезщетението в пълния му размер, включващ 8,5 брутни работни
заплати, а не 2, както последният е приел, то същият е изпаднал в забава,
считано от рекратяване на трудовото правоотношение, от който момент тече
и законната лихва за забава върху неплатената главница и който размер до
предявяване на исковата молба възлиза на сумата от 231 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, с което исковата молба се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че ищцата е работила при ответника в периода
25.09.2018 г. – 16.11.2023 г. и е придобила трудов стаж в размер на 5 години 1
месец и 21 дни, поради което и в съответствие с чл.222, ал.3 от КТ й се дължи
обезщетение при пенсиониане, което не зависи от придобития трудов стаж и
е предвиден в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два
месеца. Именно това обезщетение е изплатено на ищцата. Ответникът се
позовава на нищожност на чл.21, ал.2 от КТД за Община Бургас от 24.06.2022
г. поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с
императивна правна норма.
Освен на изложените по-горе съображения ответникът намира иска за
2
неоснователен и поради това, че чл.21, ал.2 от КТД се прилага в хипотезата,
при която работникът или служителят, член на синдикалната организация е
придобил 10 години трудов стажа, какъвто ищцата няма. По отношение на
претенцията за законната лихва ответникът счита, че същият тече считано от
01.01.2024 г., а не както ищцата счита – 15.11.2023 г. В подкрепа на
твърденията си ангажира доказателства, претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от
ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Между страните не се спори, че са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника
длъжността „***“ в периода 25.09.2018 г. – 16.11.2023 г., или общо в размер
на 5 г., 1 м. и 21 дни, както и че трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ – поради придобито от
ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези факти се
установяват и от приетите писмени доказателства – копие от трудова книжка
и Заповед №***/16.11.2023 г., издадена от директора на ДГ „Звездица“
гр.Бургас за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание
чл.327, ал.1, т.12 от КТ, считано от 16.11.2023 г.
Ищцата не отрича, че й е било изплатено посоченото в заповедта
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т.6 от КТД в размер на две
брутни работни заплати, или сумата от 2449,20 лева.
Безспорно в отношенията между страните е сключването на КТД за
община Бургас на 24.06.2022 г. между Община Бургас, представлявана от
кмета Димитър Николов, Съюза на работодателите в системата на народната
просвета в България, Синдиката на българските учители към Конфедерация
на независимите синдикати в България и Регионалния синдикат
„Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, приет като
доказателство по делото, в чл.21 от който е предвидено при прекратяване на
трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.1-3 работодателите да изплатят
на работника/служителя обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от три месеца, ако същият остане без работа, както и
на основание чл.222, ал.3 от КТ – 11 БРЗ за педагогическия персонал и 8,5
3
БРЗ за непедагогическия персонал. Срокът на действие на този КТД е две
години от датата на подписването му, т.е. до 24.06.2024 г.
Не е спорно по делото и сключването на КТД за системата на
предучилищното и училищно образование №Д01-269/06.12.2022 г. между
Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в
средното образование в Република България и Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, приет като доказателство по делото, в чл.31 от който е
предвидено на работници и служители, членове на синдикалните и
работническите организации, страни по договора да се изплащат обезщетения
в следните размери:
-на основание чл.222, ал.1 от КТ – брутно трудово възнаграждение за
срок от два месеца;
-на основание чл.222, ал.3 от КТ – на педагогическите специалисти,
които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно
образование, се изплаща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11
брутни работни заплати, изплащани по Национална програма;
-на основание чл.222, ал.3 от КТ – на педагогически специалисти, които
са работили през последните 10 години от трудовия си стаж и като
непедагогически специалисти в една и съща образователна институция – 8,5
брутни заплати;
-на основание чл.222, ал.3 от КТ – на лица от непедагогическия
персонал, които са работили при същия работодател през последните 10
години от трудовия им стаж – 8,5 брутни работни заплати;
-на педагогическите специалисти, които изпълняват минимална норма
задължителна преподавателска работа по няколко трудови договора, при
прекратяването им и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се изплаща пропорционално обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ по
4
всеки от трудовите договори;
-на основание чл.222, ал.3 от КТ – на работниците и служителите, които
са работили при същия работодател по – малко от 10 години от трудовия му
стаж – 2 брутни работни заплати. Този КТД влиза в сила на 26.11.2022 г. и
съгласно чл.54, ал.2 от КТ е действащ към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата.
Синдикалното членство на ищцата в КТ „Подкрепа“ не е оспорван от
ответника факт. За същия свидетелстват и приетите като доказателства
заявление до Председателя на СС на КТ „Подкрепа“ в ДГ „Звездица“ и
фишове за работна заплата.
Въз основа на така установените факти, Бургаският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж.
Анализът на цитираната норма сочи следния фактически състав за
изплащане на предвиденото обезщетение, а именно прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието за това, работникът
или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и да не е изплащано такова обезщетение. В случая, кумулативните
предпоставки за изплащане на ищцата на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
са налице, като спорният по делото въпрос е в какъв размер е дължимо то.
Видно от текста на чл.228, ал.2 от КТ размерите на обезщетенията по
чл.215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-
големи размери.
В настоящия казус, синдикалното членство на ищцата в КТ „Подкрепа“
5
е дало основание на работодателя да приложил чл.31, т.6 от сключения на
отраслово ниво КТД за системата на предучилищното и училищно
образование от 06.12.2022 г., съгласно който на основание чл.222, ал.3 от КТ,
на работниците и служителите работили при същия работодател по-малко от
10 години от трудовия му стаж, се изплаща обезщетение в размер на 2 брутни
работни заплати.
Прави впечатление обаче, че така приложената от работодателя клауза
от отрасловия КТД не предвижда по-голям размер обезщетение в сравнение с
установения в закона размер. И в двете разпоредби обезщетението възлиза на
2 БРЗ за тези работници или служители, които са работили при същия
работодател по-малко от 10 години от трудовия им стаж. По високи по размер
обезщетения в сравнение с регламентираните в закона са договорени за
педагогическия и непедагогически персонал, който през последните 10
години от трудовия си стаж е работил при същия работодател или в същата
група предприятия и те са в размер на 11 БРЗ за педагогическия персонал и
8,5 БРЗ за непедагогическия персонал. В този смисъл е и договорената на
общинско ниво норма на чл.21, ал.2 от КТД за община Бургас от 24.06.2022 г.
Препращането към 222, ал.3 от КТ сочи, че договорените по-високи по размер
обезщетения от 11 БРЗ за педагогическия персонал и 8,5 БРЗ за
непедагогическия персонал са относими единствено към тези от работниците
и служителите, които през последните 10 години от трудовия си стаж са
работили при същия работодател или в същата група предприятия, т.е. както
в закона, така и в КТД на общинско и отраслово ниво критерий за възникване
правото на увеличения размер на обезщетението е последните 10 години от
трудовия стаж да са при един и същ работодател. За всички останали,
обезщетението е в размер на 2 БРЗ, в какъвто размер е и изплатеното на
ищцата обезщетение.
Съдът намира за неоснователни аргументите на ищцата за приложение
на чл.1, ал.1 от ПМС №31/11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи
размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото
правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от
организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право
на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за
6
прекратяването, обезщетението му по чл.222, ал.3 от КТ, се увеличава в общ
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца,
когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване,
сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка,
работникът или служителят е работил през последните десет години от
трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни
функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка.
Действително, от приетата като доказателство трудова книжка на
ищцата е видно, че същата е работила повече от десет години като *** в две
детски градини – „Детелина“ и „Звездица“. Като основание за прекратяване
на трудовото й правоотношение в ДГ „Детелина“ е посочена нормата на
чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, което по мнение на настоящия
съдебен състав препятства правото й да получи увеличения размер на
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, предвиден в цитираната по-горе норма.
Същата предвижда увеличаване размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ за срок от шест месеца за лица, които през последните 10 години от
трудовия си стаж са работили при различни работодатели, но по причини,
които са обективни и независещи от волята им. Като такива са посочени
преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на
организациите и звената на бюджетна издръжка и тъй като настоящият
случай не е такъв искът на ищцата ще бъде отхвърлен.
Като неоснователни ще бъдат отхвърлени и акцесорните претенции на
ищцата по чл.86, ал.1 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната сума,
считано от 16.11.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 231,00 лева, както и за
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
01.02.2024 г. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се
възложат направените от ответника разноски за адвокат в размер на 1200
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. М., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес
в ***, чрез адв.М.Д., против ДГ „Звездица“ гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №88,
представлявана от директора Р. К., за осъждане на ответника да й заплати
сумата от общо 7959,90 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, вр.чл.21, ал.2 от КТД в системата на образованието на Община Бургас от
24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.11.2023 г. до 31.01.2024 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 01.02.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в ***,
чрез адв.М.Д., да заплати на ДГ „Звездица“ гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №88,
представлявана от директора Р. К., сумата от 1200,00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8