РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20212100900228 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на В. В. Ф., гражданин на
*****, родена на **********г. в ***** с адрес: ****** чрез адв. Т. Пеева – БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ 26, ап. 8 против „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Самуил“ № 7, представлявано от
управителя Георги Кръстев Георгиев, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата от 70 400лв., представляваща стойността на притежаваните от ищцата
дружествени дялове при прекратяването й като съдружник в ответното дружество към
31.03.2020година, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищцата твърди, че е съдружник в ответното друждество и притежава 50 дяла с
номинална стойност от по 10 лева всеки от капитала на дружеството. Посочва , че на
15.11.2019 година било проведено Общо събрание на ответното дружество, на което било
гласувано решение съдружниците да внесат допълнителни парични вноски, съобразно
дяловете си. Решението било обжалвано от ищцата и съдружниците Андрей Степанов и
Елена Ходакова, като пред БОС било образувано т.д. №626/2019г., което все още не било
приключило. Независимо, че това решение било оспорено, на 10.03.2020година било
проведено Общо събрание, на което съдружниците Андрей Степанов, В. Ф. и Елена
Ходакова не били поканени и съответно не присъствали. Въпреки това на Общото събрание
било прието същите да бъдат изключени, а финансовите отношения с тях да бъдат уредени
по реда на Търговския закон. Със заявления № 20200311130453, 20200522124043 и
20201020114124 по партидата на ответното дружество управителят поискал вписване на
1
новите обстоятелства, в това число и изключването на ищцата като съдружник, но по
всички били постановени Откази, потвърдени с решения по т.д. № 189/2020 по описа на
БОС; т.д.№ 428/2020 по описа на БОС и т.д. №213/2020г. по описа на БАС.
Ищцата посочва, че поради изтичане на срока за предявяване на иск защита на
правата й като съдружник по чл. 74 от ТЗ, счита, че членственото й правоотношение е
прекратено , поради което за нея се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия
иск за изплащане стойността на дружествения й дял, изчислен на основата на счетоводен
баланс, изготвен към края на месец март 2020 година, когато било прекратено членственото
й правоотношение.
На следващо място цитира съдебна практика, че за да се определи стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност,
следвало от актива на счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални
активи, а от пасива – задълженията на дружеството. При съпоставяне на двете вЕ.чини, ако
сумата на активите е по-висока от задълженията, се получавало условно наречен чист актив,
стойността на който се разделял на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството.
Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнявала
на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един
дружествен дял. Според ищцата , изплащане на равностойността на дружествения дял се
извършвало, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се
включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието.
С оглед тези правила и при наличието на представен от дружеството за публикуване
на ТР ГФО за 2019година, активът на баланса към 31.12.2019година бил 704 000лева,
формиран от текущи краткотрайни активи в размер на 589 000 лв. и 115 000 лв. парични
средства. Пасивът за същия период бил нула. При тези данни можело да се направи
категоричен извод, че чистия актив на дружеството бил в размер на 704 000лева. При 500
дяла, формиращи капитала на дружеството, стойността на 1 дял е в размер на 1408 лева.
Следователно стойността на притежаваните от ищцата 50 дяла от капитала на дружеството
били 70 400 лева. Вярно било, че тези изчисления били направени на базата на баланс към
31.12.2019 година, но тъй като дружеството не изготвило междинен баланс към 31.03.2020
година, а периодът от три месеца е твърде кратък да се получи съществена разлика, ищцата
счита, че сума от 70 400лева е вярна.
Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответникът „Кеник“ ООД чрез процесуалния си представител адв. Ненчо Драгнев с
отговора на исковата молба е оспорил иска. Не отрича за проведеното Общо събрание, на
което ищцата била изключена като съдружник. Потвърждава, че размерът на дружествения
дял действително се определя въз основа на баланс към края на месеца на изключването –
т.е. месец март 2020година. От изготвения от дружеството – ответник баланс било видно, че
размерът на чистия актив – съпоставянето на активи и пасиви бил отрицателна величина, но
2
за случая твърди, че се равнява на нула. Нямало как дружеството, което има първоначален
капитал от 5 000 лева да построи апартаменти за 700 000 лв., без да има нито един лев
задължения. Посоченият по делото ГФО е баланс към 31.12.2019 г., а не към 31.03.2020
година. В него в графа резерви били отразени банковите преводи направени от
съдружниците. Но на проведеното Общо събрание от 27.05.2019 година Ходакова, Степанов
и Ф. поискали връщане на направените вноски към дружеството. Същото сторили и Елисеев
и Георгиев. Още повече, че Ходакова, Степанов и Ф. подали искове, по които са образувани
пред РС – Царево искови производства за тези суми. Посочва, че ответното дружество било
осъдено да заплати сумите. Счетоводителят извадил тези суми от графа резерви и ги
пренесъл в графа осъдителни – вече били изискани от съдружниците и същите били
лихвоносни. Излизало, че едни и същи суми на различни основания Ф. търсела от
дружеството.
С допълнителната искова молба ищцата допълва и пояснява исковата си молба, като
взема отношение по представения отговор на ответника. Оспорва представените от
ответника писмени доказателства, по-точно счетоводен баланс и отчет за приходите и
разходите, изготвен към 31.03.2020 година. Представените документи не били приети от
Общото събрание на дружеството и не отразявали вярно актива и пасива на дружеството.
Твърди, че реалните задължения на дружеството били по-малко. Също така посочва, че със
заявление Г2№20200928133334 адв. Кремена Табакова поискала да бъде обявен точно този
ГФО, подписан от управителя на ответното дружество Г. Георгиев и от съставителя на
отчета С.П. на 11.03.2020 година. Към заявлението адв. Табакова била представила и
декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТР, с която удостоверила, че приложеният ГФО й е представен
от заявителя, ответното дружество чрез неговия управител Г. Георгиев. Представеният с
отговора на исковата молба счетоводен баланс към 31.03.2020година бил с дата на съставяне
31.03.2020година. т.е. двадесет дни след представения с исковата молба ГФО. Разликата
между двете счетоводни отразявания била, че в първия сумата 756 хиляди лева била
отразена като резерви, а във втория същата сума била отразена като задължения. Ответникът
посочвал, че правилно счетоводителят извадил тези суми от графа резерви и ги отнесъл към
графа съдителни. Ако това било вярно, то следвало тези задължения да намерят отражение в
съставения към 31.12.2019 г. ГФО, а това не било така. Въз основа на изложеното твърди, че
в представения счетоводен баланс към 31.03.2020 година липсвало основание и
документална обоснованост за счетоводните записвания на сумата от 756хил. лева в раздел
В, т. 8 „Други задължения в това число над 1 година“. В публикуваните на 17.03.2020
година ГФО за 2017 г. и 2018 г. било видно, че същата сума от 756 хил. лева била отразена в
раздел Собствен капитал, IV Резерви, т. Други резерви. И това отразяване отговаряло на
решенията, които били приемани от Общото събрание на дружеството, според които
съдружниците трябва да внесат „Дялови вноски, съобразно направените вноски от
съдружниците в дружеството“, чийто размер се определял от необходимите разходи за
строителство на сградата, собственост на ответника. Ответникът не представял никакви
доказателства за взетите на ОС решения по повод нуждата от парични средства за
3
строителството, но от представените по делото ГФО било видно, че дружеството не било
ползвало кредитни средства, а само средства на съдружниците. В подкрепа на този извод
бил Протокол от 29.07.2015 година, представен от ответника по друго дело, от който било
видно, че съдружниците взели решение за внасяне на допълнителни парични вноски,
съобразно дяловете им в капитала, но не са определили срок за връщането им от
дружеството. Именно защото за възстановяване на тези средства от дружеството на
съдружниците не бил определен срок, същите били третирани като резерви в приетите и
публикувани ГФО за 2017 г. и 2018 г. И на още едно основание представеният счетоводен
баланс към 31.03.2019 година не отразявал правилно сумата 756 хил. лева като задължения.
Ставало дума за това, че за да се отрази в този раздел задължението на длъжника следвало да
бъде непогасено изискуемо парично задължение, каквото в случая част от тази сума не е.
Счита, че тъй като Общото събрание на съдружниците не взело решение в какъв срок да се
върнат на съдружниците тези задължения, те били безсрочни и не подлежали на връщане.
Погасени по давност били тези от тях, за които от деня на възникването им на 31.03.2020 г.
петгодишния давностен срок изтекъл. Давността била прекъсната единствено за тези от тях,
които са предявили искове пред РС Царево. Тези факти не били отразени в представения
счетоводен баланс, поради което същият бил съставен в противоречие със Закона за
счетоводството.
В депозирания допълнителен отговор на исковата молба ответникът допълва, че и
петимата съдружници към дата 08.07.2019 година поискали дружеството да им възстанови
сумите, с които финансирали дружеството, за да може същото да изгради сградата в гр.
Царево. По този начин същите ставали изискуеми и ликвидни, като ставали и лихвоносни от
деня на поканата. Ако били в Раздел „А“ на пасива, то същото щяло да бъде погрешно
счетоводно записване, тъй като там били нЕ.хвоносни и неизискуеми до този момент
вземания. На решението на Общото събрание на дружеството, а факта на подписването им
ги правело подлежащи на връщане, като падежът им ако не било уговорено друго бил
именно този момент. Също така посочва, че ако се отнася за погасителна давност, то същата
по отношение на Елисеев и Георгиев била прекъсвана многократно. Твърди, че бил
упълномощен да изисква свикване на Общо събрание, което да се проведе в срок до
30.08.2019 година, т.е. с искането от 08.07.2019 г. изпълнил и двете изисквания към него –
изискал е средствата на Елисеев и е поискал свикване на Общо събрание. В същия този ден
и управителят изискал вложените до този момент средства – тъй като само той не бил
сторил това. Поради това и нямало как да се антидатира искането.
Съдът, като взе предвид изразените становища на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание в чл.125, ал.3 от ТЗ от В. В. Ф., гражданин на
*****, родена на **********г. в ***** с адрес: ****** чрез адв. Т. Пеева – БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ 26, ап. 8 против „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Самуил“ № 7, представлявано от
4
управителя Георги Кръстев Георгиев, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата от 70 400лв., представляваща стойността на притежаваните от ищцата
дружествени дялове при прекратяването й като съдружник в ответното дружество към
31.03.2020година, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски..
По делото не се спори, че членството на В. В. Ф. в ответното дружество е прекратено
след взето на 10.03.2020 г. решение на общото събрание на съдружниците. Не се оспорва
обстоятелството , че ищцата притежава 50 дружествени дяла от капитала на дружеството.
Видно от чл.19 от дружествения договор, съдружниците са определили имуществените
отношения с напускащия съдружник да се определят въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването, каквато е и разпорезбата на чл.125
ал.3 от Търговския закон.
Съобразно гороното , съдът приема за дата на прекратяване членственото
правоотношение на ищцата , датата на изключването й, поради което стойността на
дружествения дял трябва да бъде определена съгласно баланса към края на м. март 2020 г.
При оценката на дела на съдружника се прави изчисление въз основа на сумата на активите
и пасивите съобразно счетоводния баланс към датата на прекратяване на членственото
правотношение и не съществува законова възможност имуществените последици между
дружеството и прекратилия участието си съдружник, да бъдат уредени по различен начин,
защото нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е императивна.
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала,
ако не е уговорено друго. Съдебната практика приема, че под "имущество" по смисъла на
цитираната норма следва да се разбират всички активи и пасиви на дружеството. Разликата
между активите и пасивите формират, така наречената чиста нетна стойност на активите.
Именно на база нетния актив на дружеството се изчислява размерът на дружествения дял на
съдружника, като се вземат предвид притежаваните от него дялове в капитала на
дружеството. Стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник се изчислява
като от актива по счетоводния баланс се вземе сумата от стойносттите на дълготрайните
материални активи на дружеството, другите нематериални активи и краткотрайните
материални активи, а от пасива – сумата от задълженията на дружеството, без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат. При формиране на дължимите на съдружника
суми следва да се изчисли разликата между стойността на активите и сбора от всички
задължения до и над една година.
В случай, че разликата е положителна величина, ще се достигне до определяне на
чистия актив, чията стойност следва да бъде разделена на броя на дяловете от капитала на
дружеството и след остойностяване на един дружествен дял той да послужи като база за
определяне на задължението към съдружника, в зависимост от броя на дяловете му.
Предвид оспорването на представения по делото от ответника междинен счетоводен
баланс към 31.03.2020 г., на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експерти е
5
поставена задача да състави такъв.
В представените по делото основно и допълнително заключения вещото лице е
проверило редовността на счетоводните записвания, водени при ответника и тяхната
документална обоснованост. Вещото лице Вълчева е установила наличие на неправилни
записвания, касаещи счетоводното отразяване на данъчните загуби от предходни години,
както и счетоводното записване на допълнителните парични вноски , което в последствие е
коригирано в правилна посока. Вещото лице счита , че допълнителните парични вноски,
направени от съдружниците следва да се отчитат в раздел задължения в пасива на
счетоводния баланс, а не като допълнителни резерви. Изготвен е междинен счетоводен
баланс, съгласно приложимите счетоводни стандарти към 31.03.2020 г. и изчислена
стойността на чистия актив на баланса и пасивът към същата дата.
В тази връзка е направено е заключение, че съгласно изготвения счетоводен баланс
чистата стойност на активите към процесната дата е отрицателна стойност, тъй като
задълженията на дружеството/763 000 лева/ превишават балансовата стойност на активите
му /708 000 лева/. Изразено е категорично становище, че въпросът дали следва да бъдат
отписани задълженията за допълнителни парични вноски и към кой момент това да стане е
правен. Даден е принципен отговор на задачата как следва да се процедира счетоводно ако
бъде констатирано погасяване по давност на задължения на дружеството- в счетоводните
записвания трябва да се отрази намаляване на задълженията на „Кеник“ към съдружниците,
като в зависимост от това в кой период е изтекъл давностния срок се прилагат съответно
счетоводни стандарти № 8 и № 18.
В допълнително изготвено заключение се посочват направените от всеки от
съдружниците парични вноски и общият им размер, начина на осчетоводяването им в
случай, че средствата подлежат на възстановяване или се приеме, че същите не са
предоставени в заем. Вещото лице е изготвило междинен счетоводен баланс към 31.03.2020
год. при положение, че вноските се третират като задължения към дружеството и част от тях
следва да се отпишат с изтичане на 5-годишен срок от внасянето им. Вещото лице е
посочило какъв е размерът на внесените суми от съдружниците, завЕ. съдебни дела против
ответника, разделяйки ги на такива внесени преди пет и повече години от 31.03.2020 г. и
преди по-малко от пет години от посочената дата.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като пълни и обосновани. Не се спори
по делото, че съдружниците в „Кеник“ООД са правили парични вноски, които вещото лице
е изчислило в размер на 634 548.80 лева. Съобразно разпоредбата на чл.134 ал.1 ТЗ, при
временна необходимост от парични средства и за покриване на загуби, съдружниците могат
да направят допълнителни парични вноски за определен срок, такава възможност е
предвидена и в чл.16 б.“в“ от дружествения договор.
По делото не се спори, че допълнителни парични вноски са направени, сумите
постъпили по сметка на търговеца, поради което съдът намира, че последните имат такъв
характер и като заемни средства подлежат на връщане, независимо от наличието или
6
липсата на решение на общото събрание на съдружниците за внасянето им.
Ответното дружество е извършвало строителство, което е финансирано от
съдружниците съобразно дяловете на всеки от тях чрез допълнителните парични вноски.
Във връзка с направените от ищеца възражения за изтекла в полза на дружеството
погасителна давност по отношение на задължението му за връщане на предоставените от
съдружниците парични вноски трябва да се посочи, че дори да бъде възприета без всякакви
резерви тезата, че на основание чл.134 ЗЗД, е допустимо кредитор да упражни правото на
възражение на длъжника за изтекла погасителна давност спрямо вземането на друг
кредитор, тъй като това право няма строго личен характер, в настоящия казус петгодишният
срок, предвиден в чл.110 ЗЗД не е изтекъл.
Това е така, защото е безспорно между страните по делото и не се установява
противното от представените писмени доказателства , че не е налице решение на общото
събрание, проведено на 29.05.2015г. или по-късно взето такова относно срока, за който са
предоставени паричните вноски от съдружниците, поради което и в този случай е
възникнало безсрочно парично задължение.
Следователно падежът настъпва при покана за изплащането им, отправена от
кредитора до длъжника- чл.69 ал.1 ЗЗД, която е отправена до „Кеник“ООД на 27.05.2019 г.
от съдружниците Степанова, Ходакова, Ф. и на 08.07.2019г. от съдружниците Елисеев и
Георгиев. Внесените средства са възстановени само на последните двама съдружници за
времето ноември 2020 - декември 2021г. След като задължението е станало изискуемо през
2019г., то срокът за погасяването му по давност не е изтекъл към датата на предявяване на
настоящата искова молба – 25.05.2021 год.
С оглед на гореизложеното съдът кредитира направеният от вещото лице извод, че
вземанията на съдружниците за допълнителни парични вноски представляват вътрешно
кредитиране и трябва да бъдат отразени в баланса като задължения на дружеството. С оглед
на гореизложеното съдът намира, че при определяне размера на дружествения дял на
ищцата Ф., следва да възприеме изготвения в т. 2 о т основното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза междинен баланс към 31.03.2020 г., при който след съпоставяне
балансовата стойност на активите е изведена констатация, че същата е по-малка от размера
на задълженията на дружеството към същата дата. Чистата стойност на активите се явява
отрицателна величина -55 000 лева/ отговор на задача № 4 от основното заключение/, поради
което и предявения иск за заплащане на сумата от 70400 лева, претендирана като стойност
на дружествения дял на ищеца от капитала на "Кеник" ООД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложи заплащането на сумата от 2900 лв.- направени от ответника разноски за
адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, тъй като същото е в размер близък до
7
минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съотвества на фактическа сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Ф., гражданин на *****, родена на **********г. в
***** с адрес: ****** чрез адв. Т. Пеева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ 26, ап. 8 против „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Царево, ул. „Самуил“ № 7, представлявано от управителя Георги Кръстев
Георгиев, иск с правно основание чл.125, ал.3 от Търговския закон, за сумата от 70 400лв.,
представляваща стойността на притежаваните от ищцата дружествени дялове при
прекратяването на членственото й правоотношение като съдружник в ответното дружество
към 31.03.2020година, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. Ф., гражданин на *****, родена на **********г. в ***** с адрес:
****** чрез адв. Т. Пеева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ 26,
ап. 8 да заплати на „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул.“Самуил“ №7 направените разноски по делото в размер на 2900 /две хиляди и
деветстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8