Решение по дело №8267/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260192

гр. П., 29.09.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично съдебно заседание на  девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

          като разгледа гражданско дело № 8267 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по искова молба на В.Е.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** чрез адв. М.Х. *** с адрес на адв. кантора гр. П. ул. „Т.“ №** ет*GSM: **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Т.“ №**, ет. 1 чрез адв.М.Х. Против: ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца заради претърпяна трудова злополука сумите, както следва:

>> Сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства от трудовата злополука, станала на **.**.****г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата;

>> Сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период.

>> Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г.

>> Сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г.

>> законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

     По исковата молба е образувано гр. дело № ***** по описа на съда за 2019 г.

     В исковата молба ищцата твърди, че е работела в ответната професионална гимназия, съгласно сключен трудов договор за неопределено време № *****г. и допълнителните споразумения към същия, като до 02.11.2009г. изпълнявала длъжността учител, а след тази дата изпълнявала длъжността „****** ****** ** ********** ********/ код по **** ****-****/ в направление „****** *******“ до 01.07.2019г„ на която дата трудовият й договор бил прекратен, поради навършване на възраст и осигурителен стаж за пенсиониране. Трудовите си задължения изпълнявала при пълно работно време - 8 часа, като от 01.04.2017 г. получавала основно трудово възнаграждение 830.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 38%, както и ДТВ за пета ПКС 25.00 лева, а от 01.04.2019г.- основно трудово възнаграждение 1004лв., допълнително възнаграждение за тр.стаж и професионален опит 39% и ВТВ за пета ПКС- 30 лева.

     На **.**.****г. около 11.15 часа претърпяла тежка трудова злополука при следните обстоятелства: По време на учебен час, който започвал в 10.55 часа, в 9-ти „Б” клас ищцата започнала да преподава урока и да пише плана на дъската. След като написала част от него, тръгнала да проверява какво са записали учениците, минавайки по пътеката между учебните чинове. Цялото й внимание било насочено към тетрадките на учениците от двете страни на пътеката, за да провери правилно ли са били преписали плана от черната дъска. Изведнъж се подхлъзнала на ламината с левия си крак, кракът й се извил и изпитала много силни болки. Учениците й помогнали, като й поднесли стол да седне. Изпитвала много силни болки. Ходилото на левия й крак се подуло и посиняло, но въпреки болките останала на работа до края на учебния ден и изпълнила трудовите си задължения за деня. Първа помощ й оказала медицинската сестра А.Т., която й направила компрес, но въпреки това ходилото й продължило да отича, болките се усилвали и ставали непоносими и сестрата я посъветвала да отиде при рентгенолог. След това ищцата потърсила помощта на личния си лекар, който веднага я изпратил в Болница „Свети Георги" гр.П. да се направи рентгено-графия на лявото ходило. Установило се от направената образна диагностика, че било причинено тежко счупване на лявото ходило - фрактура на V-та метатарзална кост - напречно счупване. Веднага й била направена гипсова имобилизация на ходилото и част от подбедрицата за срок от 45 дни, а в последствие, тъй като фрактурата не била калцирана, гипсовата имобилизация била продължена с още 10 дни. През това време не могла да излиза от дома си, а у дома си се придвижвала само с патерици, без да стъпва на гипсирания крак. След сВ.нето на гипса се установило, че костта не била консолидирана, движението на крака било силно болезнено, което наложило още 3 месеца ищцата да се придвижва само с патерици, без да се опира на увредения крак.

     Ищцата твърди, че на 24.07.2018г. постъпила в ПРО ЕАД-Клон П.Б., където в продължение на 10 дни й била направена рехабилитация, от която макар и с настъпило леко облекчение на болките й, отново изпитвала болки и затруднено движение. На 23.08.2018г. отново й била направена рентгенография, от която се установило ненапълно консолидирана фрактура на 5-та метатарзална кост, както и остеопороза на обхванатите кости. Имала ограничени силно болезнени движения на лява глезенна става, хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро, надебеляване на лявата подбедрица спрямо дясната и ъглометрия на увредената става S 15-0-25. На 23.11.2018г. постъпила в „Специализирана болница за рехабилитация - национален комплекс" ЕАД гр.В., където в продължение на 8 дни й били провеждани рехабилитационни процедури, а след приключването им продължила с медикаментозно лечение, тъй като изпитвала болки и затруднено движение.

     Била й направена нова образна диагностика на 09.10.2018г., от която се установило отново състояние на непълно консолидирана напречна фрактура на V-та метатарзална част с остеопоротична костна структура. Болките в крака й продължавали и движението им било силно затруднено.

     С ** ***** от зае. 146 от 30.10.2018г. на ТЕЛК Ева „Общи заболявания към МБАЛ „Р.Ангелова" гр.П. поради непълна консолидация на фрактурата и остеопороза на обхванатите кости, отново й бил предоставен отпуск поради временна неработоспособност от 60 дни.

     Била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г.

     Твърди, че към настоящия момент - повече от 1,5 година от трудовата злополука кракът й не бил оздравял напълно. Чувствала болки при натоварване на крака и при промяна на времето, кракът й отичал в областта на ходилото.

     С Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ - Териториално поделение гр.П., злополуката й била призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО- станала по време на работа и във връзка с изпълнение на извършваната работа. Разпореждането й било връчено на 10.05. 2018г., а на работодателя - на 03.05.2018г. и не било обжалвано .

     Ищцата твърди, че по време на трудовата злополука, лечението и възстановителния период претърпяла много болки и страдания, което налагало да употребява болкоуспокояващи медикаменти, а такива търпяла и досега при по-продължително ходене, натоварване на крака и при промени на времето. Претърпяла и битови неудобства от продължителната гипсова имобилизация / 55 дни/, а след сВ.нето на гипса - още 3 месеца, тъй като се движела само с помощни средства, без да се опирала на болния крак. За задоволяване на ежедневните й битови нужди - пазаруване, готвене, почистване на дома, полагали грижи близките й. Не можела да се обслужва сама и била подпомагана от близките си. Освен физическите страдания и битовите неудобства, трудовата злополука й била причинила и сериозен психологически дискомфорт. Ищцата твърди, че по природа била деен, жизнен и общителен човек, а в резултат на трудовата злополука била принудена да пребивава само у дома за продължителен период и прекъснала контакти с близки, колеги и приятели, което й причинявало депресивни състояния. Изпитвала силни притеснения от това, че не могла да полага грижи за майка си, която била над 80 годишна възраст, болна от диабет и други тежки заболявания и имала нужда от постоянни грижи. Претърпените неимуществени вреди оценявам на 15 000 лева.

     В резултат на трудовата злополука претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в следното:

     За периода на отпуска поради временна неработоспособност от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. получила обезщетение за временна неработоспособност, което било значително по-ниско от брутното трудово възнаграждение, което би получила ако била здрава и работела по трудовия договор, като разликата в по-малко възлизала на 3488 лева.

     Всяка година за празниците - 24.05; 15.09. / първият учебен ден/ и за Коледа на всички учители в сферата на образованието се заплащало допълнително по около 300 лева или общо в размер на една заплата — около 900 лева. Посочените парични средства се изплащали ежегодно на всички учители, включително и на ищцата от много години наред. За 2018г. сумите били изплатени на всички учители, но ищцата не ги била получила, единствено поради това, че била във временна неработоспособност от трудовата злополука. Претърпените имуществени вреди възлизали на 900 лева.

     За престоя си в санаториума в П.Б. и проведената рехабилитация заплатих сумата 201 лева, представляваща 1/2 от действителните разходи по ф-ра №********** /24.07.2018г.

     За престоя и извършената й рехабилитация в СБРНК „ЕАД - Филиал В.“ заплатила сумата 126 лв. по ф-ра № **********/23.11.2018г.

     За претендираните обезщетения ответникът бил в забава от датата на настъпване на трудовата злополука - **.**.****г. и на основание чл.86 от ЗЗД дължал законната лихва върху всяка главница от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

     Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата, както следва: 1. Сумата  от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства от трудовата злополука, станала на **.**.****г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата; 2.Сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени врели, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период. 3.Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г.; 4.Сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г. 5. Ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

     Претендира направените по делото разноски.

     Претендира на основание чл.38 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат М.М.Х. *** за осъществената й безплатна правна помощ и съдействие по делото поради близки отношения между страните по договора за правна помощ и съдействие.

       В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва така предявените искове, както по основание, така и по размер.

     На първо, място ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като доводите за това били следните:

     С исковата молба били предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В исковата молба била заявена и претенция за законна лихва, считано от **.**.****г. до изплащане на сумите. С оглед на това, претенцията за законна лихва включвала и претенция за изтекла лихва за период преди датата на предявяване на иска, поради което считал, че ищцата следвало да посочи какъв бил размерът на претендираната от нея изтекла законна лихва върху всяка от исковите суми като главници за периода от **.**.****г. до датата на предявяване на иска, като впоследствие след разпореждане на съда ищецът е депозирал молба в посочения смисъл, като е указал претендираните суми по размер. Същевременно обаче, следва да се посочи, че при деликтните основания сумите за лихва по реда чл.84, ал.3 ЗЗД, се присъждат от датата на деликта.

    На второ място, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

    По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, ответникът счита, че претендираното обезщетение не съответствало на принципа на справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, тъй като било многократно завишено съобразно претърпените от ищцата неимуществени вреди.

     Също така, ищцата била с влошено здравословно състояние, вкл. остеопороза, проблеми с двигателно-опорен апарат. Тези здравословни проблеми на ищцата били преди процесната злополуката, но влошеното й здравословно състояние било допринесло за полученото от нея увреждане при злополуката. С оглед на това и описаните в исковата молба страдания не били причинени само в резултат на увреждането, а били свързани и с други здравословни проблеми при ищцата, които били изцяло неотносими към процесната трудовата злополука.

     Ответникът оспорва описаните в исковата молба неимуществени вреди - психологически дискомфорт от невъзможност ищцата след злополуката да общува и да има контакти с колеги. Твърди, че колегите в училище не познавали ищцата като общителен и жизнерадостен човек. Ищцата с поведението си сама се изолирала от социално общуване и не подържала близки отношения със своите колеги, напротив, тя винаги е избягвала социално общуване и контакти. По тези съображения ответникът считал, че след процесната злополуката ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди от психологически дискомфорт, тъй като преди злополуката тя самата била избягвала контакти и общуване.

     Относно предявените искове за имуществени вреди в размер на 3488 лева - разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода - 26.04.2018г.- 20.12.2018г. ответникът оспорва, че е ищцата е претърпяла вреди в размер на сумата 3488 лв. обезщетение, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила за периода 26.04.2018г.- 20.12.2018г. и полученото обезщетение от нея за временна неработоспособност за същия период. Ако в този период ищцата била на работа вместо в отпуск за временна неработоспособност, то тя щяла да получи нетно възнаграждение след удръжки за осигуритени вноски по КСО и по ЗЗО, както и след удръжки за данък върху доходите на ФЛ съгласно ЗДДФЛ. По тези съображения за този период ищцата нямало да получи трудово възнаграждение, което да бъде в размер на брутното й трудово възнаграждение, поради което и ищцата не можела да претърпи вреди, изразяващи се в разликата между брутното й трудово възнаграждение и обезщетението по болест за периода, посочен в исковата молба.

     Ответникът оспорва като неоснователен предявения иск за имуществени вреди в размер на сумата 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г. Тези суми не били елемент от трудовото възнаграждение на ищцата и не представлявали допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За някои празници на учители се изплащали суми като бонуси, като допълнително материално стимулиране, но тези суми се изплащали според професионални резултати, според професионални качества на съответния учител и затова те далеч не следвало да се получават от всеки в учител.

     Оспорва като неоснователен и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на разходи за рехабилитация, тъй като тези разходи не били направени от ищцата във връзка с увреждането, получено при процесната злополука.

     Прави възражение, че ищцата била получила застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които били предмет и на настоящия иск, на основание застрахователен договор за застраховка - живот, по който покрит застрахователен риск бил и настъпване на неимуществени вреди при злополука, вкл. трудова злополука.

     Прави възражение, че за настъпване на трудовата злополука ищцата била проявила груба небрежност, с което била съпричинила настъпване на вредите, поради което и претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следвало да бъде намалено с приноса на ищцата. Извод за проявената груба небрежност от ищцата можел да се направи, както от изложените обстоятелства в ИМ, така и от това, че в деня на злополуката ищцата не проявила необходимата грижа, за да не настъпи злополуката, а след като злополуката е настъпила, да се ограничат вредите.

     Моли съда да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

По делото са приобщени множество  писмени доказателства, приети по делото, както следва:

>> Допълнително споразумение № 395 /22.11.2019г. към ТД № *****г.; Фиш за заплата № 21 за м. октомври 2018г.; фиш за заплата № 21 за м.ноември 2018г;

>> Разпореждане № 29 от 27.04.2018г., издадено от НОИ-ТП П.;

>> Декларация за трудова злополука вх.№ ****** ****27.04.2018г.;

>> Зав. ксерокс - копия от болнични листове за временна неработоспособност -9 броя за периода от **.**.****г. до 20.12.2018г.;

>> Зав. ксерокс - копие от Болничен амбулаторен картон на В.Е.С.;

>> Заверено ксерокс - копие от Трудова книжка на В.Е. С..

Зав.ксерокс-копие от Образна диагностика № 4447 на МЦ „Св.Георги” гр.П. за ренгенография на 23.08.2018г.;

>> Зав.ксерокс копие от Образна диагностика 04459 на МЦ „Св.Георги” гр.П. за рентгенография, изпълнена на 09.10.2018г.;

>> Зав. ксерокс-копие от ЕР № 4000 от зас.№ 145 от 30.10.2018г. на ТЕЛК 1 с-в Общи заболявания при МБАЛ „Р.Ангелова” гр.П.;

>> Епикриза ** **** /4246, издадена от СПБР-НК ЕАД -Филиал В.;

>> Фактура № **********/23.11.2018гг., придружена с фискален бон;

>>Фактура № ********** от 24.07.2018г-, придружена с фискален бон, Резервация № *********** и Протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация № ** **** /03.08.2018г.;

Изискани по реда на чл. 192 ГПК и представени по делото от ТП-НОИ-П., а именно: писмо с рег.№ ** **** г., подписано от Директор ТП И.П., приложено с което изпращат заверено копие от преписка, по която е издадено Разпореждане № 29/27.04.2018 г., с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната трудова злопполука от ПГЕМП „Хр.Ботев“ гр. П. с декларация вх.№ ****-**** от 27.04.2018 г. с В.Е.С. с ЕГН:********** е приета трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.  Представени от ответната страна и приети по делото са и -1  брой Заповед № ***** г., ведно с три броя Допълнителни споразумения към същия.

             По делото са били допуснати и изслушани  комплексна съдебно-медицинска –психологична експертиза  и съдебно-икономическа експертиза с въпроси, поставени и от двете страни по делото.

          По делото съдът е допуснал и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетели и от двете страни по делото А.Т. П., В.Б.П./за ищцовата страна/ и М.В.И. И.Б.П./за ответната страна/.. По делото по реда на чл.176 ГПК е била изслушана и ищцата по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че се намирали в трудови правоотношения към процесната дата на злополуката-**.**.**** г. и след това, като към момента на делото същата е пенсионер. Видно от представен по делото трудов договор за неопределено време № *****г. и допълнителните споразумения към същия, се установява, че ищцата до 02.11.2009г. изпълнявала длъжността учител, а след тази дата изпълнявала длъжността „****** ****** ** ********** ********/ код по **** ****-****/ в направление „****** *******“ до 01.07.2019г., на която дата трудовият й договор бил прекратен, поради навършване на възраст и осигурителен стаж за пенсиониране. Трудовите си задължения изпълнявала при пълно работно време - 8 часа, като от 01.04.2017 г. получавала основно трудово възнаграждение 830.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 38%, както и ДТВ за пета ПКС 25.00 лева, а от 01.04.2019г.- основно трудово възнаграждение 1004лв., допълнително възнаграждение за тр.стаж и професионален опит 39% и ВТВ за пета ПКС- 30 лева.

Не се спори, че на **.**.**** г. В.Е.С., е била на работа, като по време на работа е претърпяла процесната трудова злополука, като страните не спорят и относно мястото и времето на настъпване на злополуката, а именно- трудова злополука, станала на **.**.****г. около 11,15 ч., като се претендира и законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата. Ищцата е работила в ответната професионална гимназия по трудово правоотношение и на посочената по-горе дата и час, като по време на учебен час в 9-ти „Б” клас след като написала плана на дъската по преподавания урок, вървяла по пътеката между чиновете, като проверявала какво са записали учениците и в един момент се подхлъзнала на паркета с левия си крак /като няма данни паркетът да е бил мокър или неравен/, изпитала много силни болки, кракът се подул и посинял и при направената рентгено­графия се установило тежко счупване в областта на лявото ходило- фрактура на V-та метатарзална кост -напречно счупване.  Видно от показанията на свидетелката- А.Т. П.-медицинска сестра в училището, то ищцата след злополуката е посетила същата и П. й е направила компрес. Видно от показанията на тази свидетелка, се установява също, че относно инцидента е била извикана в учебната стая, заради настъпилата злополука, като относно това, което е установила на място, свидетелката описва, че –„ Госпожа С. каза, че я боли глезена. Аз не съм била там, не съм присъствала и не знам какво се е случило. Доколкото аз си спомням, я заведох я в кабинета при мен. Тя ми каза, че я боли глезена и аз й сложих компрес, като я посъветвах да отиде на рентген и травматолог. Тя каза, че се е случило преди малко и, че е подвила глезена си в класната стая. Не мога да кажа дали е било по време на час, защото аз там не съм била. Обикновено това, което правя е, слагам компрес с реванол, тъй като аз съм медицинска сестра, а не лекар. И давам съвет да се отиде на травматолог, да се снима. Не мога да кажа какви са поражения от това което съм видял. Това, което знам е, че впоследствие г-жа С. е ходила на лекар. Беше гипсирана и дълго време не беше на работа. Беше дълъг болничен….”/. Сходни данни за развилите се обстоятелства, непосредствено след инцидента се съдържат и в разпита на другия свидетел на ищцовата страна- синът на пострадалата- В.Б.П., на когото същата се е обадила по телефона, кратко време след настъпване на инцидента и които описва и изживяванията на ищцата, след инцидента в процеса на лечение и възстановяване /”…Обади ми се следобяда, да каже, че се е контузила в училището. Да, тя е била на работа. След разговора, който проведохме, ми каза, че е била в училището. Случката е станала към 11 часа, а тя си е тръгнала от училището чак към три часа. Опитал се е уж сама с колата да се придвижи и не е могла да тръгне. Беше на паркинга в училището-Левия й крак беше подут и посинял. Каза ми, докато питах какво е станало и имат проблеми с учениците, взимат вясакакви ученици,не гледат какъв им е умствения багаж, става сбиване и е имала заплахи от ученици, защото е строг учител. Каза ми, че докато е преподавала и е съблюдавала дали всеки един отразява записките, които води  във връзка с урока, докато е миналава между редовете на чиновете, се е подхлъзнала и оттам се е контузила. След това вече разбрахме, че си е счупила на стъпалото едни малки частици. Аз съм сигурен, че никой тук не знае как се е хлъзнала. Тя каза, че се е хлъзнала на паркета, докато е минавала през редиците. Не е бил мокър паркета. Това ми обясни, че се е получило докато е минавала, в следващия миг е съблюдавала  учениците, не си е гледала в краката и имайки предвид, че е равна повръхността, не е нужно да си гледа в краката. Тя не ползваше до тогова никакви лекарства, не е имала някакви заболявания, нито счупвания…”/.

Видно от представената по делото и изискана преписка от НОИ-П. за процесния инцидент, в  смислов унисон на изнесените по –горе данни се установява, и че злополуката е била призната за трудова по надлежния ред. Видно от декларацията от работодателя, приложена към преписката на НОИ-ТП П., Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ-Териториално поделение гр.П., то се установява, че  с Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ - Териториално поделение гр.П., злополуката й била призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО- станала по време на работа и във връзка с изпълнение на извършваната работа. Разпореждането й било връчено на 10.05.2018г., а на работодателя - на 03.05.2018г. и не било обжалвано .

         По делото не е спорно, че ищцата  е била във временна неработоспособност поради увреждането от трудовата злополука 240 дни- от 26.04.2018г. до 20.12.2018г.-установена с приложените към делото болнични листове и цитираното по-горе ЕР на ТЕЛК-Зав. ксерокс - копия от болнични листове за временна неработоспособност -9 броя за периода от **.**.****г. до 20.12.2018г.;Зав. ксерокс - копие от Болничен амбулаторен картон на В.Е.С.; Заверено ксерокс - копие от Трудова книжка на В.Е. С., Зав.ксерокс-копие от Образна диагностика № 4447 на МЦ „Св.Георги” гр.П. за ренгенография на 23.08.2018г.;, Зав.ксерокс копие от Образна диагностика 04459 на МЦ „Св.Георги” гр.П. за рентгенография, изпълнена на 09.10.2018г.; Зав. ксерокс-копие от ЕР № 4000 от зас.№ 145 от 30.10.2018г. на ТЕЛК 1 с-в Общи заболявания при МБАЛ „Р.Ангелова” гр.П.; Епикриза ** **** /4246, издадена от СПБР-НК ЕАД -Филиал В.;  Фактура № **********/23.11.2018гг., придружена с фискален бон; Фактура № ********** от 24.07.2018г-, придружена с фискален бон, Резервация № *********** и Протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация № ** **** /03.08.2018г.;. От така представените писмени доказателства по делото, неоспорени от ответната страна, се установява, че ищцата, че след настъпилата на **.**.****г. около 11.15 часа трудова злополука при изложените вече по-горе обстоятелства и след като е била превързана от медицинската сестра в училище, която й е направила компрес с реванол на глезена, ищцата е потърсила последстваща медицинска помощ, като потърсила помощта на личния си лекар, който я изпратил в Болница „Свети Георги" гр.П. да се направи рентгенография на лявото ходило. Видно от представената медицинска документация, а впоследствие и от изслушаната СМЕ по делото се установява, -  същата  е била с тежко счупване на лявото ходило - фрактура на V-та метатарзална кост - напречно счупване.  Ищцата е била в гипсова имобилизация на ходилото и част от подбедрицата за срок от 45 дни, а в последствие, тъй като фрактурата не била калцирана, гипсовата имобилизация била продължена с още 10 дни.  От направена нова образна диагностика на 09.10.2018г.,  се установило отново състояние на непълно консолидирана напречна фрактура на V-та метатарзална част с остеопоротична костна структура. Болките в крака й продължавали и движението им било силно затруднено.

     С ** ***** от  146 от 30.10.2018г. на ТЕЛК Ева „Общи заболявания към МБАЛ „Р.Ангелова" гр.П. поради непълна консолидация на фрактурата и остеопороза на обхванатите кости, отново на ищцата й бил предоставен отпуск поради временна неработоспособност от 60 дни. Същата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г.

По делото, представената медицинска документация е била обследвана и от вещото лице М., както и от назначеното вещо лице- психолог- М., предвид факта, че съдът е допуснал комплексна експретиза по делото. Видно от разпитите и на двете вещи лица по делото, както и от описаното в експретното заключение се установява, че  се «Касае се за злополука станала на **.**.**** г., когато по думите на пострадалата В.Е.С. около 11.15 ч. в учебен час като учител, се подхлъзва на ламината между чиновете и извива рязко лявото си стъпало. Усетила остра и силна болка, като ходилото се подуло и посиняло. Анатомично за мястото на счупването се залавя сухожилието на един от мускулите на подбедрицата — мускулус перонеус бревис / късия перонеален мускул /. При прекомерно по сила, рязко и неочаквано извиване на ходилото навътре този мускул със сухожилието се опъва силно, като се получава или скъсване на сухожилието или счупване на коста в тази част. За счупването допринася и неконтролируемото стъпване върху тази кост , а именно 5-та метатарзална кост, намираща се по страничната част на стъпалото, чието продължение е пети пръст. При пострадалата се е получило това счупване,доказано рентгенологично от рентгенографията извършена на 25.04.18 г. в 16.16 ч. ,,данни за напречна фрактура на процесус стилоидеус без дислокация на фрагментите При самата травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания с ограничено и болезнено стъпване на крайника. Появил се е оток и подкожен кръвоизлив в областта на ходилото. Видно от ЛАК лечението е проведено в травматологичен кабинет при д-р А.. Поставен е гипсов ботуш с препоръка за 45 дни, като в ЛАК е отразено че гипса е отстранен на 07.06.18 г. т.е. на 43 —ия ден от поставянето му на 26.04.18г. По думите на пострадалата гипсовата имобилизация е продължена за още 10 дни по препоръка на лекуващия лекар, което е възможно с оглед забавената консолидация на фрактурата, но вещите лица са описали, че това не е отразено в медицинската документация.” В заключението е посочено, че по време на носенето на гипса пострадалата е търпяла неудоибства и страдания в битово и хигиенно отношение. Не е стъпвала на крайника за период от 75 дни, като след това постепенно е започнала да натоварва крайника и е ходила с една патерица за още около месец. По време на рехабилитацията вещите лица са посочили, че ищцата е търпяна болки и страдания за раздвижване на ходилото и глезена. Продължително време не е натоварвала пълноценно левия долен крайник, заради забавената консолидация на фрактурата - почти през целия период на временната нетрудоспособност. Видно от рентгенографиите е описано, че е  получила т.нар. ,,инактивитетна остеопороза ” на костите на стъпалото. Това е посочено, че е локална остеопороза само на костите на стъпалото и води често до забавяне срока на зарастването и до поява на продължителни отоци с болков синдром. Относно лечението е посочено, че е била лекувана  с прием на калциеви препарати, аналгетици, активни лфк-упражнения с натоварване и криотерапия. Обща остеопороза не е установена, видно от направената остеодезинтометрия на 06.10.2018 г. Установено е било наличие на остеопения — намалено костно вещество в костите, но не патологично намаляване. Относно допълнителните процедури след лечението, вещите лица са посочили, че във връзка с травмата е провела двукратно балнеолечение от 24.07.2018 г. в ПРО-ЕАД, гр.П.Б. и от 23.11.18 г. в СБР гр. В. . Била е вр. нетруд. за общо 240 дни от 25.04.18 г. до 20.12.2018 г. В материалите по делото е описано, че няма приложени медицински документи или свидетелски показания за заболявания на ищцата. Направена беше справка с медицинската документация, находяща се при личния лекар на В.С., д-р М.Р.: В периода от 03.02.2004 г. до края на 2017 г. са регистрирани прегледи при личния лекар по повод на : Камъни на бъбрека и уретера/2004 г, 2005 г, 2012 г. /.Увреждания на нервни коренчета и плексуси на междупрегиленните дискове / 2006г, 2007 г, 2010 г, 2011 г,2012 г - увреждания на междупрегиленните дискове в поясния отдел с радикулопатия. 201 Зг, 2014 г. на шиен дял с радикулопатия ,2015,2016 г, 2017 г. на шийните коренчета, други спондилози с радикулопатия - 19.04.2018 г. От м.април 2018 г. до последните регистрирани прегледи приличния лекар са отбелязани следните диагнози :,,счупване на стъпалото, камък в бъбрека - 21.11.2018 г, увреждания на лумбосокралните коренчета -15.04.2019 г., други спондилози с радикулопатия / шиен дял /-10.07.19 г. и 17.07.19 г. В заключението е посочено, че има регистрирани прегледи по повод,,остра инфекция на ГДП”. Описани са назначения за изследвания и рентгенографии на шийни и поясни прешлени през 2014 г. 2015 г. и 2019 г. Това са данни от ОПЛ, като тези обстоятелства се потвърждават и от писмените доказателства представени от ответната страна по делото в последното с.з.- а именно, че ищцата е по други поводи и причини е посещавала лекарското заведение.

 Следва да се посочи, че вещите лица описват, че при настоящия преглед при изготвяне на експертизата установили, че походката е самостоятелна и без помощни средства . Движенията на глезена и стъпалото са възстановени. Фрактурата е зараствала напълно —рентгенография от 29.05.20 г.,, състояние след консолидирани фрактура на пета метатарзална кост ” Пострадалата съобщаила, че усеща болки при тежки физически натоварвания в мястото на счупването с поява на лек оток, което е възможно, но без особен функционален дефицит.

В заключинелната част на експретното заключение е посочено, че направеният анализ на регистрираните заболявания при ОПЛ, осъществените консултации със специалисти и изследвания /лабораторни и апаратурни / на В. С. — И., ги карат да приемат, че няма данни за остро или хронично заболяване, което да е било причина или да е допринасяло в някаква степен за счупването на стъпалото на ищцата, като нямало  данни регистрираните заболявания да затрудняват лечебнния процес. Видно и дадените пояснения на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че на първо място- във връзка с механизма на злополуката-че –„механизмът на травмата - стъпване на криво с левия крак, цялото ходило извива навътре и стъпване със страничната част, при което се е получала тази фрактура, която е в основата на пета метатарзална кост. Възможно е това да стане на равна повърхност. Има значение и какви са обувките, с които е била, и какъв е бил пода. Не зная дали е бил хлъзгав пода. И с равни обувки човек може да стъпи накриво. Зависи дали рязко се е обърнал в момента. Получило се е стъпване накриво. Гипсовата имобилизация е била за срок от 45  дни. Описал съм, че е било възможно да е продължен, тъй като пострадалата съобщава, че още десет дни е била в гипс. Но в медицинската документация това не е отразено. Смятам, че е възможно да е продължена за още десет дни гипсовата имобилизация. Болките са били по-силни в момента на травмата и през първите десетина дни, като постепенно с времето те са намалели. Продължителността на болката е била с различен интензитет до края на лечебния процес. Той е бил в продължение на 240 дни и това е сравнително дълъг процес на лечение…. Тя има продължително време оттоци на ходилото, движенията са били ограничени. Провела е и многократно балнеолечение, така, че този срок е бил дълъг 240 дни. Периодът за балнеолечение в П.Б. е бил с направление и насочване от лекуващия лекар. Било е небоходимо. Към настоящия момент съм описал, че фрактурата е зараснала напълно и походката е възстановена и е самостоятелна, без помощни средства. По време на прегледа не установих да има оттоци. Има субективни оплаквания от болки при физическо натоварване, което смятам, че е възможно при такива случаи, но то на практика няма да се отрази особено на функцията на ходилото…” На изрично зададен въпрос за болките през процесния период в.л. М. е посочило пред съда, че – „Периодът, през който същата е изпитвала болки и страдания  е целият период на лечение от 240  дни… болките и страданията са били с различен интензитет, не е постоянно да са едни и същи. Имало е период на намаляване на болковия синдром, имало е и период на увеличаване на болките…както и че „Болките са били по-силни в началния период. Особено първите десет дни е изпитвала силни боки и страдания и с течение на времето те са намаляли. През целия период, когато е започнала да натоварва крайника известно време, отначало  болките и оттока са се засилили и постепенно, след провеждане на процедурите, те са намаляли. Тя и в момента съобщава за болки, но смятам, че тези болки в момента не са на база счупването…”. Към изложеното от д-р М., вещото лице д-р М. относно същият въпрос е допълнила, че –„метатранзалната кост е носеща кост и тя се натоврва при ходене. Болката е субективно изживяване и хората по различен начин преживяват болката. При прегледа, когато обсъждахме нещата, тя казва, че я боли при по-дълго ходене, и аз съм чупила крак и по същия начин ме е боляло дълго време. Въпроса е кой как я изживява тази болка, но тя е положила всички усилия в тези 240 дни да се лекува и е направила всичко, което й е било предписано….била неработоспособна 240 дни….. Тя си е стояла вкъщи и след първоначалните манипулации и след това си е останала вкъщи. И с гипсовата имобилизация си е била вкъщи. Била е болничен. И след това не е била в болнично заведение. През цялото време е била на амбулаторно лечение.В с.з. вещите лица посочват, че към момента за ищцата няма   ограничение на движението.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица, тъй като същото е подробно обосновано, като същите са обследвали цялата налична документация, свързана с процесния инцидент, извели са обосновании изводи, които са защитили и пред съда при разпита им. В последното по делото съдебно заседание, когато е била изслушана експретизата на вещите лица, и двете са дали допълнителни пояснения в горепосочения смисъл, които съдът намира за аргументирани, тъй като съответстват на медицинската документация, приложена по делото.

По делото относно претърпените болки и страдания от страна на ищцата по време на възстановителния процес и бил  разпитан в качеството на  свидетел нейния син- В.Б.П./за ищцовата страна/, който не само е бил с ищцата непосредствено след инцидента, но е полагал грижи, заедно със своя брат и по време на оздравителния процес, при неговата майка, като в с.з. посочва, че живеят в едно домакинство в нея. От показанията на този свидетел,  които предвид близкото му родство с ищцата  следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че при майка му е бил налице един дълъг оздравителен процесс, през време на който същата е изпитвала сериозни битови неудобства и емоционални болки, както е медицински такива, в началото на периода и особено по времето, когато е била с гипс/»…След като стана това нещо отидохме при личната лекарка. Тя като видя как изглежда стъпалото на левия й крак, същия ден около 3 и нещо, даде й направление и отидохме в „Свети Георги“ на снимка. И от снимката на скенера ни казаха, че е счупено и трябва да отидем на специалист-травматолог, който да вземе отношение. Някои казаха, че трябва да се гипсира, други, че трябва  да се прави операция. Отидохме в Травматологично отделение и там беше д-р А., който й направи специален гипс. Рентгеновата снимка е правена в „Свети Георги“. Каза, че този гипс трябва да стои 45  дни  и след това да направи нова снимка. Тя стоя с гипса 45 дни и направихме нова снимка. През тези 45 тя беше на адреса й в кв. „И.“. Като се редувахме в грижите с брат ми, който е по-малък и не работи. Когато се наложи да се къпе идваше моята приятелка тогава, сега съпруга, и й помагаше. Като цяло ние пазарувахме…”/. Установява се, че това е променило нормалния й начин на живот, не само неходенето на работа, но е следва да си стои у дома, да не може да се грижи за своята майка и да отглежда градината си, дейности, които преди инцидента са били свързани с нормалната й ежедневна рутинност / “…Баба ми имаше нужда от помощ, и майка ми се притесняваше, че се грижим за нея, а не за баба ми. Не излизаше от апартамента, изнерви се и започна един емоционален срив. След 20-ия ден започна емоционалния срив – започна да плаче, защото не може да излиза, започна да говори, че щяла да остане саката, защото не й се оправя крака, че не може да ходи до баба и й беше притеснено, че се налага да отнема от нашето свободно време – моето, на съпругата ми, и на брат ми. През това време, аз докато съм бил в нас, никой от училището не е дошъл да я види. А дали по телефон са й се обаждали, не мога да кажа…..След 45-ия  ден отиде на нова снимка и доктора казва, че отново трябва да е с гипса, защото не е зараснало…. След като й свалиха гипса на 55-ия ден, кракът беше като цяло, като всеки крак при счупване и в гипс, изтънял и беше деформирано самото стъпало. Наложи се след 55-ия ден да ходи на „П.Б.“ на процедури, за да може по-леко да й минава лечението на крака, защото болките останаха. Тя си е поела цялото лечение в „П.Б.“…. Физически хвърли едната патерица и започна да се движи само с една патерица. На 55-ия ден свалиха гипса. Сама, след санаториума имаше подобрение от процедурите, които й бяха правени, и тогава вече й бяха казали полека да се заучава да ходи. Работи след случая. Наложи се ноември месец да ходи на санаториум във В., защото при самата разлика на температурата се получиха болки в крака. На месец януари през 2019 г. отиде на училище. Тя се пенсионира през месец юни 2019 г…./. Относно заявеното от този свидетел, съдът, сравнявайки го с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и цитирания по –горе и в частност експретизата по делото, изготвена от вещите лица М. и М., намира, че следва да кредитира показанията му относно лечебния процес, през който е следвало да премина ищцата и който е бил продължителен, като 45 дни е била в гипс, като съдът приема, че това е продължило е с още 10 дни до 55 дни, като макар и вещите лица да не са могли с категоричност да го установят, сочат че е възможно да е станало така, като и в този аспект, съдът кредитира показанията на този свидетел. Относно  интензитета на претърпените болки и страдания от страна на ищцата, под формата както на физически такива, така и емоционален дискомфорт, в описания по-горе смисъл, съдът намира, че следва да съобрази относно социалната изолация, в която същата сочи, че е изпаднала и че и нейните колежки не са се интересували от здравословното й състояние, че по делото относно този факт са събрани гласни доказателства и от ответната страна, посредством разпита на две учителки- колежки към процесния момент на ищцата, които еднозначно сочат, че същата не е била много социален човек и действително, не поддържала много интензивни контакти с колегите си, като я описват като по-интровертен и затворен човек. Така свидетелката – М.В.И. /учителка по БЕЛ в училището/ в своите показания  посочва, че ищцата не е била комуникативен човек със своите колеги и не се е включвала и преди инцидента в организирани мероприятия от училището /.».. Доста време сме заедно като колеги в този колектив. Нормално е всеки да има някакви, освен професионални, и лични и по-приятелски взаимоотношения да създава във времето, свързани с работат,а и с личен живот. Не бих казала, че В. С. имаше много приятели в училището. Някак си в общата картинка не се вписваше. Не зная какво пречеше и какво се случваше. Например когато имахме социално събитие или някой има личен празник, особено в последните години, тя някак си странеше от тези ситуации. Имаше една приятелка З. К., с която си бяха много близки, станаха си почти роднини. Тя се пенсионира преди време. Да, беше за кратко учителка при нас. С другите имаше професионални, служебни отношения. С директорктаа имаше професионални, служебни отношения…/.Досежно процесния инзидент, тази свидетелка сочи- че действително е имало такъв, но той не е променил характера на ищцата, която е преди него „не се е вписвала в колектива”/… Знам, че е стъпила е накриво по време на час в класната стая и след това излезе в болничен отпуск за дълго време…. Когато тя получи травмата аз лично не съм я посетила и не зная за други, тъй като не коментираме. Когато се върна на работа не забелязах промяна във В.. В емоционален план тя нямаше промяна. Като характер, опитвам се да бъда по-коректна и откровена, не искам да съм груба, но не бих я избрала за приятел, тъй като не обичам конфликтите. Мога да кажа, че е конфликтен човек. По-експресивна е. Не зная какво я провокира. Злополуката не е променила нейния характер….”/. В сходен смисъл относно характера на ищцата и поведението й спрямо другите хора и в частност колегите й са и показанията на другата свидетелка на ответната страна-И.Б.П./учител в ПГЕМП „Христо Ботев“ - П. от 1993 г.,  а заместник- директор от 2016 г/, като същата подобно на вече цитираната свидетелка посочва, че ищцата не е била социално отворена към колегите си и преди инцидента, като не е поддържала близки приятелски отношения с тях, поради което и след трудовата злополука, същите не са я търсили и посещавали /”…. Тя беше учител. Тя преподава геология. Тогава не съм имала никакви допирни точки с нея, както и сега. За мен тя е един затворен човек. Липсата на контакти с колеги й причинява дискомфорт, тъй като по време на работата в училище самата тя не търсеше контакт с колегите. Общуваше с един-двама учители и хигиенистките в училището,като тези колеги също се дистанцират в общуването си с нас. самата Тя се изолираше. Седеше винаги сама в учителската стая, не идваше при нас да пием кафе. Тя самата не търсеше контакти с нас, и мисля, че това е характер. Затворен в себе си човек е…..Тя беше болничен дълго и нищо не се промени. Тя се затвори пак в себе си, дистанцира се. Никога не е търсила нашите контакти. Нашите разговори винаги са били със студенина, с негативно отношение към всичко и всички, никога не е била лъчезарна и усмихната…”. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки, като безпристрасни и обективни, онагледяващи техните впечатления от общуването им с ищцата и особеностите на характера й, които сочат, че същата и преди трудовата злополука, не била комуникативен човек в коллектива, където е работила и не е имала изградени приятелски, извън служебните отношения с тях, поради което и по време на лечението й същите не са я потърсили, като съдът приема, че след като и преди процесния инцидент същата не е  общувала с тях, то няма как да се приеме, че по време на лечението й липсата на коммуникация със същите, е довело до допълнителни негативни изживявания за ищцата, предвид очертаните специфики в нейната индивидуалност от колежките й.

Що се отнася до имуществените вреди, които също са обект на претенция по делото, то извън посочените по-горе доказателства, в които също – в повечето макар и косвенно се съдържат данни за реализирането на такива разходи за лечение, то са представени по делото и изрични доказателства в посочения смисъл, като по делото са представени два броя фактури, описании и от вещите лица като елечент от лечението за посещение в П.Б., за рехабилитация по време на възстановителния и процесса на раздвижване на ходилото, които вещите лица сочат, че се били след направление от личния лекар.  Претенцията е заявена за сумата 327 лева, представляваща разходи за направени от ищцата за санаториалното лечение в П.Б. и гр. В.. Видно от представените фактури и платежни бонове - Епикриза ** **** /4246, издадена от СПБР-НК ЕАД -Филиал В.; Фактура № **********/23.11.2018гг., придружена с фискален бон;Фактура № ********** от 24.07.2018г-, придружена с фискален бон, Резервация № *********** и Протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация № ** **** /03.08.2018г., то тези разходи действително са направени и са били в пряка връзка с възстановителния процес, видно и от СМЕ..

          По делото във връзка с другите заявени имуществени претенции, които се иска да бъдат репарирани е било допуснато изслушването и на СИЕ по делото, с вещо лице Я.П., която е следвало да отговори на следните въпроси като  извърши справка при работодателя и да установи какъв би бил размерът на БТВ на ищцата за периода от **.**.**** г. до 20.12.2018 г. ако не беше пострадала и работеше?, Да направи справка по предоставените болнични листове и в НОИ-ТП П. и да даде заключение какъв е размерът на полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност и каква е разликата?, Вещото лице да провери при ответната гимназия получават ли учителите еднократни допълнителни средства за празниците - 24 май, 15 септември (първият учебен ден) и 24 декември - Коледа?, Получавани ли са посочените допълнителни средства от учителите, включително и от ищцата ежегодно и от кога?За 2018 година, получени ли са от колегите на ищцата и в какъв размер?Ищцата получила ли е еднократните допълнителни средства за 2018 г., и ако не е, в какъв размер са дължимите?Какъв е размерът за забава върху всяко от претендираните вземания от датата на деликта - **.**.**** г. до датата на завеждане на исковата молба - 18.12.2019 г.?Каква е като стойност разликата между нетното трудово възнаграждение, което би получила ищцата, ако не би настъпила трудова злополука и получаваното обезщетение за временна неработоспособност. Вещото лице в експертното си заключение, защитено и в с.з., е посочило след като е описано в обстоятелствената част на експертизата, онагледило е и изчисленията си в съответни таблици, че извежда следните изводи по поставените й въпроси, а именно: на първо място, относно брутното трудово възнаграждение на ищцата В.Е. С. – И., сочи, че за периода от **.**.**** г. до 20.12.2018 г. (периода за който са изплатени обезщетения по издадени болнични листове) би било в размер на 10 618,67 (десет хиляди шестстотин и осемнадесет лева 67 стотинки) лева, включително допълнителните плащания за 24 май, първи учебен ден, Коледа, работно облекло и допълнително трудово възнаграждение за 2018 г. – посочено и в ред 10, колона 14 на таблица № 1.За периода от **.**.**** г. до 20.12.2018 г. от НОИ - Териториална дирекция П. са били изплатени общо 8 191,43 лева за 164 дни и 131,46 лева начислени във ведомост за заплати за 3 дни за сметка на работодателя или общо в размер на 8 322,89 (осем хиляди триста двадесет и два лева 89 стотинки) лева, по брой дни и суми по месеци посочени в таблица № 2. Брутно трудово възнаграждение, което би следвало да се начисли на В.Е. С. - И. за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г., е с 1 661,97 лева по-голямо от начислените във ведомост за работна заплата за същия период допълнителни плащания и обезщетения за сметка на работодателя и изплатени суми от НОИ П. обезщетение за временна. На следващо място, във връзка с проверката, която вещото лице е следвало да направи за

еднократни допълнителни средства за празниците - 24 май, 15 септември (първият учебен ден) и 24 декември - Коледа?, в.л. П. е посочила, че съгласно Вътрешни правила за работната заплата в сила от 01.01.2018 г., чл. 18, ал. 1 - Допълнително трудово възнаграждение за национални празници и за началото на учебната година имат право всички работници по трудов договор към момента в ПГЕМП „Христо Ботев" гр. П. -През 2018 г. служителите са получавали допълнително трудово възнаграждение въз основа на издадени заповеди от Директора на ПГЕМП „Христо Ботев" гр. П., в които е определил максималния размер на допълнително трудово възнаграждение:

-    Заповед № 713/03.02.2018 г. за деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, максималния размер при пълно отработени дни е 270,00 лева

-    Заповед № 998/04.09.2018 г. за началото на учебната година - 15 септември, с която е определен максималния размер при пълно отработени дни 180,00 лева

-    Заповед № 226/03.12.2018 г. за Коледа - 24 декември, с която е определен максималния размер при пълно отработени дни 120,00 лева. В заключението е посочено, че през 2018 г. на персонала на ПГЕМП „Христо Ботев” е начислявано допълнителното трудово възнаграждение три пъти: За деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май; за началото на учебната година - 15 септември и за Коледа - 24 декември. Във ведомостите за работна заплата на В.Е. С. - И. е начислявано допълнителното трудово възнаграждение: 259,42 лева през м. май 2018 г. за деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май 84,00 лева през м. 09.2018 г. за началото на учебната година - 15 септември За Коледа не е начислявано допълнителното трудово възнаграждение по чл. 18, ал. 1 от Вътрешни правила за работната заплата в сила от 01.01.2018 г., лицето не е имало отработени дни в периода от 15.09 - 30.11.2018 г. Директорът е издал Заповед № 229/09.12.2018 г. за допълнително трудово възнаграждение в края на календарната година в която е посочено допълнителното възнаграждение на всеки служител, в т.ч. педагогически персонал, с максимален размер 1/2 от основната заплата.Размера за всеки от персонала е различен и е в зависимост от отработените дни, т.е. без дните в болничен отпуск и неплатен отпуск. Във ведомостта за м. декември 2018 г. на ищцата са начислени еднократните допълнителни средства за 2018 г. в размер на 141,00 лева, посочени в Заповед № 229/09.12.2018 г. Вещото лице е посочило, и размерът на лихвата за забава  от **.**.**** г. до датата на завеждане на исковата молба като е посочило сумата от  273,77 лева, за всяка от сумите поотделно посочени в таблица в констативната част на експертизата. По последният й поставен въпрос вещото лице е посочило, че  нетното трудово възнаграждение да периода от **.**.**** г. до 20.12.2018 г. е общо в размер на  8 333,29 лева. Нетото трудово възнаграждение за същия период е с 623,41 лева по-малко от начислени суми по ведомост за работна заплата и изплатено обезщетение от НОИ.Предвид изложеното съдът намира, че следва да кредитира и постави в основата на своите решаващи изводи заключението на вещото лице, относно извършените от него проучвания и пресмятания, като съобрази и останалите събрани по делото писмени доказателства за същите факти. Следва да се посочи, че относно имуществените претенции по делото не са ангажирани писмени доказателства, ищцата да е получила обезщетение за същите от застраховка, като такива е получила по данни на самата ищца за неимуществено обезщетяване, като са представени и писмени доказателства за това. Пред съда по реда на  чл.156, вр. чл.176 ГПК В.С. е отговорила  на следните въпроси: За 2018г. имала ли е договор за застраховка - живот и с кое застрахователно дружество;      Получила ли е застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на увеждането, получено от нея при процесната трудова злополука, и в какъв размер й е заплатено застрахователно обезщетение за тези вреди, като същата е посочила пред съдебния състав, че сама се е застраховала / аз бях се включила към един клас, защото по принцип ние правим застраховки на учениците, и десети клас прави застраховки и ги водим на практика. 1,50 или 2,00 лв. бях дала, при което се застраховах лично аз. Това е към Общинска застрахователна компания. И след като пострадах, нали мина доста време, аз взех ксерокопие от училището, защото там фигурират имената на всички ученици от класа и там фигурира и моето име, те ми казаха какъв набор от 10 документа да подготвя, които представих в Минна дирекция, Общинска застрахователна компания, и по банков път те ми преведоха застрахователна сума в рамките на 120,00 лв. Аз съм взела от ОББ разпечатка. Застраховката „Живот“ е за 2018 г. , като обезщетението е било за счупване и  размерът на обезщетение и бил преведен по банков път, тъй като получава заплатата си към ОББ, аз взела разпечатка за IBAN ***,00 лв., като сочи, че това е единственото обезщетение, което е получила - от 120,00 лева. Съдът намира, че изложеното от ищцата по посочените въпроси, следва да се кредитира, макар и по делото да е било издадено СУ за процесните факти, но да не са ангажирани изрични доказателства, предвид факта, че на ищцата е направила изявление за неизгоден за нея факт, като съдът намира изложеното от нея за достоверно.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

            Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

            Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.

     Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл. 200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.

    Както по – горе се отбеляза безспорно по делото е, че страните са се намирали в трудови правоотношения към момента на настъпилата злополука, като същата е станала по време на изпълнение от страна на ищцата на трудовите й задължения като преподавател, като се е подхлъзнала на паркета в учебната стая и в резултат на това е настъпило описаното по-горе телесно увреждане. Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства ( цялата изискана преписка от НОИ-П., в това число и Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ-Териториално поделение гр.П., то се установява, че  с Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ - Териториално поделение гр.П., злополуката й била призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО- станала по време на работа и във връзка с изпълнение на извършваната работа. Разпореждането й било връчено на 10.05.2018г., а на работодателя - на 03.05.2018г. и не било обжалвано). Освен това, страните не спорят, че е налице влязъл в сила административен акт, който да признава злополуката за трудова.

Настоящият състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на В.С.. В случая неимуществните вреди се изразяват в причинени болки и страдания, тъй като ищцата е изпитвала такива за период от общо 240 дни, през които е била в болничен отпуск, като както са посочили вещите лица в комплексната експертиза, цитирана по-горе, то интензивни и силни са били болките в  началния момент от нараняването, като впоследствие интензитетът им е намалявал и такива към настоящия момент не се наблюдават, като ищцата има и нормална походка. Вещите лица са посочили, че същата е била в гипс за срок от 45 дни, когато действително болките и дискомфортът за лицето са били големи, като допускат, поради което и съдът кредитира фактът, че се е наложило и още 10 дни тоест за общо период от 55 дни ищцата да бъди иммобилизирана в гипс, като това време видно и от представената медицинска документация, същата е прекарала у дома си, където за нея са се грижили хората от семейството й, и в частност синът й и нейната снаха, като за този период същата не е имала интензивни социални контакти и не е била посещавана или обгрижвана по какъвто й да е начин от хора, от коректива на училището, където е работила, но това съдът приема, че е следствие, видно и от събраните гласни доказателства по делото, посредством разпитаните свидетели на ответната страна от това, че ищцата не е поддържала контакти с колегите си и е била затворен човек, който и в колектива в училище е общувал с много малко хора, поради което, съдът намира, че процесната липса на внимание от страна на колегите й, след трудовата злополука, не е довело до допълнителни негативни емоции за ищцата, при положение, че и преди злополуката, същата не е общувала извънслужебно с тях. В заключението по СМЕ е посочено, че по време на носенето на гипса пострадалата е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. Не е стъпвала на крайника за период от 75 дни, като след това постепенно е започнала да натоварва крайника и е ходила с една патерица за още около месец. По време на рехабилитацията вещите лица са посочили, че ищцата е търпяна болки и страдания за раздвижване на ходилото и глезена. Продължително време не е натоварвала пълноценно левия долен крайник, заради забавената консолидация на фрактурата - почти през целия период на временната нетрудоспособност. Видно от рентгенографиите е описано, че е  получила т.нар. ,,инактивитетна остеопороза ” на костите на стъпалото. Това е посочено, че е локална остеопороза само на костите на стъпалото и води често до забавяне срока на зарастването и до поява на продължителни отоци с болков синдром. Относно лечението е посочено, че е била лекувана  с прием на калциеви препарати, аналгетици, активни лфк-упражнения с натоварване и криотерапия. Обща остеопороза не е установена, видно от направената остеодезинтометрия на 06.10.2018 г. Установено е било наличие на остеопения — намалено костно вещество в костите, но не патологично намаляване. Относно допълнителните процедури след лечението, вещите лица са посочили, че във връзка с травмата е провела двукратно балнеолечение от 24.07.2018 г. в ПРО-ЕАД, гр.П.Б. и от 23.11.18 г. в СБР гр. В.. Била е временна нетрудоспособност за общо 240 дни от 25.04.18 г. до 20.12.2018 г. В материалите по делото е описано, че няма приложени медицински документи или свидетелски показания за заболявания на ищцата. Направена беше справка с медицинската документация, находяща се при личния лекар на В.С., д-р М.Р.: В периода от 03.02.2004 г. до края на 2017 г. са регистрирани прегледи при личния лекар по повод на : Камъни на бъбрека и уретера/2004 г, 2005 г, 2012 г. /.Увреждания на нервни коренчета и плексуси на междупрегиленните дискове / 2006г, 2007 г, 2010 г, 2011 г,2012 г - увреждания на междупрегиленните дискове в поясния отдел с радикулопатия. 201 Зг, 2014 г. на шиен дял с радикулопатия ,2015,2016 г, 2017 г. на шийните коренчета, други спондилози с радикулопатия - 19.04.2018 г. От м.април 2018 г. до последните регистрирани прегледи приличния лекар са отбелязани следните диагнози :,,счупване на стъпалото, камък в бъбрека - 21.11.2018 г, увреждания на лумбосокралните коренчета -15.04.2019 г., други спондилози с радикулопатия / шиен дял /-10.07.19 г. и 17.07.19 г. В заключението е посочено, че има регистрирани прегледи по повод,,остра инфекция на ГДП”. Описани са назначения за изследвания и рентгенографии на шийни и поясни прешлени през 2014 г. 2015 г. и 2019 г. Това са данни от ОПЛ, като тези обстоятелства се потвърждават и от писмените доказателства представени от ответната страна по делото в последното с.з.- а именно, че ищцата е по други поводи и причини е посещавала лекарското заведение. Следва да се посочи, че данните изнесени от сина на пострадалата, че същата е изпадала в емоционални кризи и е плачела, съдът намира, че е достоверно, и възможно, житейски логично при така продължителното лечение и изолация да е настъпвало в определени периоди, особено в началния такъв, но впоследствие следва да е отшумял, като ищцата е ходела и на рехабилитации, които освен на физическото, следва да са се отразили стабилизиращо и на емоционалното й състояние. Следва да се отчете и последстващото поведение на ищцата, след като се е завърнала на работа, като и двете свидетелки –нейни колежки сочат, в показанията си, които съдът кредитира, че ищцата не е променила поведението си отпреди и след злополуката и е останала по-скоро затворена към колектива и не е общувала с тях, като не е направила и честване за пенсионирането си, поради което следва да се приеме, че откъм служебни контакти и липса на грижа от колеги по време на оздравителния процес ищцата не е страдала с висок интензитет, като по-скоро негативните й изживявания и емоции са били свързани с това, че е било нарушено нормалното й ежедневие- да се придвижва свободно, да извършва сама битовите си нужди, без чужда помощ, да е самостоятелна, да не е в тежест на семейството си и да се грижи за майка си, които негативни изживявания, съдът намира, че действително ищцата като всеки един нормален човек, в подобна ситуация е преживяла и са довели до емоционален дисбаланс при същата и моменти на плач и разстройване. Същевременно към момента експертите сочат, че ищцата е напълно възстановена и с пълноценна походка и начин на живот, макар че синът й застъпва, че на моменти при промяна на времето, следи от травмата се наблюдават, то съдът приема, че това също е елемент от все пак преживяното, но водещото е, че стъпалото и неговата функционалност са били напълно възстановени и ищцата може да води един нормален живот, като се придвижва свободно и без съпътстваща болка. В този смисъл съдът приема, че получената травма се дължи на трудовата злополука,  като е налице причинно – следствена връзка между злополуката и изпитаните болки, страдания и стресс за посочения период -55 дни интензивни болки и 240 дни до пълното възстановяване.

              Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на  чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. В приложение на  чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално шоково състояние; извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството си представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца; интензивните физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката и тези, съпътствали периода на лечение и възстановяване.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, съдът приема за достатъчна сумата от 8 000 лева, за която сума искът за обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълната заявена претенция за претендирани неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

            При определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече – начинът на настъпването му, естеството на самото увреждане, продължителността на възстановяването, самото протичане на оздравителния процесс, изпитаните неудобства от битов и семеен характер, въздействието върху нормалния ритъм на живот през периода на времената нетрудоспособност, негативните емоции, които ищцата е изпитвала през целия този период. В този смисъл изпитаните болки от травмата съдът намира, че не са  били с по – голям интензитет от такива, които биха се изпитали от всеки един човек при такава травма, като същите не се дължат и на други заболявания на ищцата, които да са дали отражение на оздравителния й процесс. Действително, съдът приема, че са довели до социална изолация, но отчита, че негативните емоции при ищцата са били провокирани по-скоро от болката и битовите неудобства, свързани с травмата, отколкото от например пълноценната й коммуникация с колеги и приятели, като съдът по-горе вече изложи доводи по този въпрос, които не намира за нужно отново да преповтаря. От значение, съдът прие, че  е изпитаното неудобство в ежедневието, както и времето на възсатновяване. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 8000 лева ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.  В същото време съдът отчете и обстоятелството, че въпреки, че отговорността на работодателя е безвиновна, следва да бъде отчетено обстоятелството, че злополуката е станала в сградата на училището в класна стая по време на час, в която обичайно ищцата осъществява трудова дейност и без намесата и участието на служители на ответника. Това в значителна степен лишава работодателя от възможност да ограничи или да предотврати вредите от настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода на събитията. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът съобрази събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука и по-конкретно Решение №57 от 12.07.2018 год. на ВКС по гр. д. №798/2017 год., III г. о., ГК, Решение №58 от 20.04.2018 год. на ВКС по к. гр. д. №2037/2017 год., Решение №60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. д. №5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение №227 от 25.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №1405/2016 год., IV г. о., ГК, Решение №51 от 2.03.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №15/2018 год., Решение №132 от 27.06.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №120/2018 год., Решение №153 от 27.07.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №174/2018 год., Решение №83 от 23.04.2018 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 85/2018 г. и др.

          Съдът не споделя възражението на ответната страна за наличието на съпричиняване, тъй като не са ангажираха абсолютно никакви доказателства в тази насока.  Тук следва съдът изрично да изложи доводи, защо не приема, че при настъпване на инцидента ищцата е проявила „груба небрежност”. На първо място, следва да се посочи, че съдът счита, направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно. Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна по правната си природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. А това значи да е извършил определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се надява да избегне. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин от работодателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на Върховен касационен съд. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Върховен касационен съд. В конкретни случай такова доказване не бе проведено по делото, по какъвто и да е начин, като дори свидетелките на ответната страна, не са били и очевидци на инцидента, а от събраните писмени доказателства, в това число преписката от НОИ, където в ръкописен вид се съдържат сведения от ученици, които са били в час и са видели как учителката им се подхлъзва на паркета и наранява стъпалото си, не се извеждат изводи, че е проявила груба небрежност, а напротив- ходела е в нормален, бавен ход между чиновете и просто се е подхлъзнала, като няма данни за това да е допринесла мокра или неравна настилка, напротив подхлъзнала се е на паркета. В изключителната хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ  вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл.201 ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, извършването на  действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конккретна и зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др. Посочената по-горе нормативна уредба и принципни положения са залегнали в трайно установената съдебна практика-така определение № 172 / 17.02.2017 год.  по гр. д. №3752/2016 год. на ВКС , IV г. о. ;решение № 719 /2009 год. по гр. д. №2898/2008 год. на ВКС, I г. о. ; решение №159 /15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 год. на ВКС ,ІІІ г.о.;решение № 62 / 24.02.2015 год. по гр. д. №2798/2014 год. на ВКС,  IV г. о. ;решение № 60 / 05.03.2014 год.   по гр. д. № 54/2013 год. на ВКС,  IV г. о.Тоест не може да се  предполага каквато и да е вина у нея.  Поради което и така наведеното възражение, съдът намира за неоснователно такова. Уважената претенция, следва да бъди уважена и като се присъди лихва от времето на увреждането до датата  **.**.****г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е настъпило увреждането на ищцата е настъпила на **.**.**** год., то от тази дата следва да се уважи и предявената претенция за законна лихва по отношение на главницата, за която е уважена претенцията.

           На следващо място, във връзка с претендираните от ищцата за възстановяне имуществени вреди, то същите са заявени, както следва: Сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период. Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г. Сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г., както и  законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

        По първата заявена имуществена претенция за сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период, то съдът предвид събраните множество писмени доказателства по делото относно този въпрос и в частност и от изслушаната СИЕ по делото, която съдът кредитира, то се установява, че претенцията се явява частично основателна, а именно по делото не се спори, а се установява и от доказателствения материал, че ищцата е била във временна нетрудоспособност за времето от 26.04.2018г.- 20.12.2018г., за което по делото са били приобщени и множество издадени болнични листове, епикриза и т.н. Видно тези два документа и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че нетрудоспособността се дължи на травматичното увреждане от **.**.**** г., т. е. съдът приема наличието на причинна връзка между злополуката и увреждането. Ищцата е била във временна неработоспособност поради увреждането от трудовата злополука 240 дни- от 26.04.2018г. до 20.12.2018г.-установена с приложените към делото болнични листове и цитираното по-горе ЕР на ТЕЛК.От комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че кракът бил гипсиран на срок от 45 дни. След сВ.не на гипса, травматолога установил, че фрактурата не е зараснала и отново гипсирал крака за още 10 дни. След сВ.не на гипса на 55-тия ден, кракът бил изтънял и деформиран в стъпалото, болките продължавали и се наложило да прави рехабилитационни процедури в Санаториума в П.Б., където получила подобрение и специалистите дали указания да се заучава да ходи на увредения крак. Кракът не бил излекуван и се наложило през м. ноември да ходи на Санаториум в гр. В... От рехабилитационните процедири се почувствала по-добре и през м.януари 2019г. тръгнала на работа.

              Вещото лице по СИЕ пък от своя страна  е посочило, че-За периода от **.**.**** г. до 20.12.2018 г. от НОИ - Териториална дирекция П. са били изплатени общо 8 191,43 лева за 164 дни и 131,46 лева начислени във ведомост за заплати за 3 дни за сметка на работодателя или общо в размер на 8 322,89 (осем хиляди триста двадесет и два лева 89 стотинки) лева, по брой дни и суми по месеци посочени в таблица № 2. Брутно трудово възнаграждение, което би следвало да се начисли на В.Е. С. - И. за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г., е с 1 661,97 лева по-голямо от начислените във ведомост за работна заплата за същия период допълнителни плащания и обезщетения за сметка на работодателя и изплатени суми от НОИ П. обезщетение за временна. Следователно искът е основателен за сумата от 1661.97 лева / стр.4 от заключението. БТВ за периода от **.**.****г. до 20.12.2018г. възлиза на 10 618.67 лв., а изплатените обезщетения за временна неработоспособност възлизат на 8956.70 лева- разлика от 1661.97лв. В този размер иска се явява основателен и моля да бъде уважен заедно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане. И за горницата над уважения размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

            Тъй като нетрудоспособността се дължи на трудовата злополука, то ищцата има право на обезщетение за търпените имуществени вреди от загуба на трудов доход, който представлява разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и размера на възнаграждението, което би получила, ако не беше претърпяла трудова злополука. Тази разлика за периода от за периода от **.**.****г. до 20.12.2018г. възлиза на сумата от  1661.97 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

                        Съдът намира за неоснователна исковата претенция за сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г., както и  законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите. Видно от заключението на вещото лице по СИЕ, което съдът кредитира, то същото  е посочило, че  за еднократни допълнителни средства за празниците - 24 май, 15 септември (първият учебен ден) и 24 декември - Коледа?, в.л. П. е посочила, че съгласно Вътрешни правила за работната заплата в сила от 01.01.2018 г., чл. 18, ал. 1 - Допълнително трудово възнаграждение за национални празници и за началото на учебната година имат право всички работници по трудов договор към момента в ПГЕМП „Христо Ботев" гр. П. -През 2018 г. служителите са получавали допълнително трудово възнаграждение въз основа на издадени заповеди от Директора на ПГЕМП „Христо Ботев" гр. П., в които е определил максималния размер на допълнително трудово възнаграждение:

-    Заповед № 713/03.02.2018 г. за деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, максималния размер при пълно отработени дни е 270,00 лева

-    Заповед № 998/04.09.2018 г. за началото на учебната година - 15 септември, с която е определен максималния размер при пълно отработени дни 180,00 лева

Заповед № 226/03.12.2018 г. за Коледа - 24 декември, с която е определен максималния размер при пълно отработени дни 120,00 лева. В заключението е посочено, че през 2018 г. на персонала на ПГЕМП „Христо Ботев” е начислявано допълнителното трудово възнаграждение три пъти: За деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май; за началото на учебната година - 15 септември и за Коледа - 24 декември. Във ведомостите за работна заплата на В.Е. С. - И. е начислявано допълнителното трудово възнаграждение: 259,42 лева през м. май 2018 г. за деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май 84,00 лева през м. 09.2018 г. за началото на учебната година - 15 септември За Коледа не е начислявано допълнителното трудово възнаграждение по чл. 18, ал. 1 от Вътрешни правила за работната заплата в сила от 01.01.2018 г., лицето не е имало отработени дни в периода от 15.09 - 30.11.2018 г. Директорът е издал Заповед № 229/09.12.2018 г. за допълнително трудово възнаграждение в края на календарната година в която е посочено допълнителното възнаграждение на всеки служител, в т.ч. педагогически персонал, с максимален размер 1/2 от основната заплата.Размера за всеки от персонала е различен и е в зависимост от отработените дни, т.е. без дните в болничен отпуск и неплатен отпуск. Във ведомостта за м. декември 2018 г. на ищцата са начислени еднократните допълнителни средства за 2018 г. в размер на 141,00 лева, посочени в Заповед № 229/09.12.2018 г. Вещото лице е посочило, и размерът на лихвата за забава  от **.**.**** г. до датата на завеждане на исковата молба като е посочило сумата от  273,77 лева, за всяка от сумите поотделно посочени в таблица в констативната част на експертизата. Предвид изложеното съдът намира, че следва да кредитира и постави в основата на своите решаващи изводи заключението на вещото лице, относно извършените от него проучвания и пресмятания, като съобрази и останалите събрани по делото писмени доказателства за същите факти и приеме, че на ищцата не се е следвало възнаграждението- допълнително такова за Коледа, като същата не е отработила работните дни, а е била в болничен отпуск, както е посочило вещото лице, а предходните допълнителни възнаграждения са и били начислении и изплатени, поради което и съдът намира, тази имуществена претенция за изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

         Относно основателна претенцията за сумата 327 лева, представляваща разходи за направени от ищцата за санаториалното лечение в П.Б. и гр. В.. Видно от представените фактури и платежни бонове тези разходи по делото се установява, че действително са направени, а от заключението на медицинската експертиза се установява, че рехабилитационните процедури са били необходими във връзка със зарастването на неконсолидираната фрактура, като са били и с направление от личен лекар, както изрично сочи вещото лице- М.. С оглед на изложеното и при доказана причинна връзка между направените разходи в горния размер и лечението на причинената травма при трудовата злополука, съдът намира, че следва да уважи така предявения иск досежно тази претенция.

          На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определените обезщетения се дължи и законната лихва считано от датата на констатиране на трудовата злополука -**.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, като предвид отправеното изричон искане в исковата молба следва да се присъда тази претенция върху уважените главници на исковите претенции.

 

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно уважената част на исковите претенции, а именно – сумата от 829,44 лева, на основание чл. 36, ал.2 и чл. 28 ЗА, съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът  следва да заплати държавна такса- 399, 56 лева и разноски за експертизи – 152, 93 лева, съобразно уважената част на исковите претенции . Предвид изложеното ответникът следва да заплати сумата от общо 552,49  лева по сметка на съда.

            Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да търси разноски съответни на отхвърлената част. В случая се претендира сумата от 1229,16 лв- адв. възнаграждение, 100лв-заплатен депозит за експертиза, 10 лв.- съдебно удостоверение, като са представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар- фактура. Не е е било направено възражение за прекомерност, като хонорарът е и в минималния размер на Наредбата. В този смисъл ищецът следва да заплати на ответника сумата от общо 659,17 лева, съобразно отхърлената част от исковите претенции, като следва предвид възраженията на ищеца да се посочи, че той е освободен от такси и разноски по делото, но съобразон изхода на спора дължи такива на ответната страна, съобрзано отхвърлената част от претенцията. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По отхвърлената част от исковете същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила /частично/ делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 659,17 лева, представляваща направени разноски за  ответната страна, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

            Водим от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М. ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Т.“ №**, ет. 1 чрез адв.М.Х., сумата в размер на 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на **.**.**** г., ведно със законната лихва от деня на уврежането **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от   1661.97 лева-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период ведно със законната лихва от **.**.**** г. до изплащането на сумата, както и  Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г., ведно със законната лихва от **.**.**** г. до изплащането на сумата, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за  сумата от 7000 лева или за разликата над уважената претевция за сумата от 8000 лева до предявения размер от 15 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на **.**.**** г., както и за  разликата над уважената претенция от 1661.97 лева-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г до претендирания размер от 3488 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период, както и  ОТХВЪРЛЯ  изцяло исковата претенция за сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г., като неоснователна.

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М. ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата в размер на 829,44 лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА В.Е.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на  ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М. сумата от  659,17 лева, представляваща направени разноски  по делото, съобразно отхвърлената част на заявените искови претенции.

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М. ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка ***,49  лева по сметка на съда – държавна такса върху уважената част на исковите претенции и съответни на уважената част от исковите претенции възнаграждения за експретизи по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия: