Решение по дело №1875/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 05.03.2020 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 20.01.2020 година в състав:

 

                                                                      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 1875/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „A.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя  K.К.С. против НП № ***************година на Началник отдел „Оперативни дейности”-п. при ЦУ на НАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС.

В бланкетната жалба се релевира материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява законов представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.

 Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след като била извършена проверка от служители на НАП на 31.03.2019г., с начален час няколко минути след 00:00 часа, в търговския му обект – дискотека „Г.”, находяща се гр. Пазарджик, площад „Васил Левски” № 1.

В началото на проверката единият от проверяващите – св.К., извършил контролна покупка, като заплатил два броя „такса вход” по 10 лева, за него и колежката му.  Таксата била заплатена в брой, като бил издаден фискален касов бон № 9404/31.03.2029г. от фискалното устройство с № ED234500 и номер на фискална памет 44234500, който обаче не съдържал задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно: количество по видове закупени стоки или услуги.

Цитираният касов бон № 9404/31.03.2029г. съдържал реквизита „такса вход” и обща стойност на заплатената сума – 20 лева.

С това според проверяващите бил нарушен редът и начинът за издаване на фискални касови бонове от ФУ, касаещ задължителните реквизити, които трябва да съдържат същите.

Във фискалният бон, в наименованието на обекта, вместо дискотека „Г.” било изписано предходното име на обекта – нощен бар „В.”.

Установеното нарушение първоначално било документирано със съставения на мястото на проверката  ПИП № 0378995/31.03.2019г. Същото не водело до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение по чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,  против търговеца бил съставен АУАН № F480768 от 05.04.2019 год., който бил предявен и връчен на същата дата на управителя на дружеството.  Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 24.09.2019 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 01.10.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Д.К. и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т. к. те са непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18, която  правна  норма императивно предвижда, че: „Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:

т.7. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС, а т.4 от тази правна норма разписва, че с тази наредба се определя и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Видно е от иззетия по време на проверката и приобщен като писмено доказателство по делото фискален бон № 9404/31.03.2029г. /л. 35 от делото/, че той съдържа реквизита „такса вход” и обща стойност на заплатената сума – 20 лева, а в наименованието на обекта на дружеството, вместо дискотека „Г.” било изписано предходното име на обекта – нощен бар „В.”.

От това категорично става ясно, че този ФБ не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно: количество по видове закупени стоки или услуги, доколкото бил заплатен две „такси вход” от по 10 лева, но това не било отразено в касовия бон, а само общата заплатена сума за тези такси – 20 лева. Отделно от това, касовият бон не съответства на образеца съгласно приложение № 1 от цитираната наредба, доколкото в него не било вписано реалното наименование на обекта на дружеството – дискотека”Г.”, а предишното име на този обект, с което пък е било нарушено генералното изискване на чл.26 ал.1 от Наредбата. 

Всичко това категорично се установява и от показанията на актосъставителя – св.К., а не се оспорва по същество и от управителя на дружеството-жалбоподател.

При така установеното съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството, а издаденото НП следва да се потвърди като законосъобразно.

   Несъстоятелно е възражението на пълномощника на дружество в смисъл, че нарушението съставлявало маловажен случай.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия казус се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл.28 от ЗАНН според този съдебен състав се явява неприложима. Напротив, нарушението е със завишена степен на обществена опасност най-малкото, защото с така издадения фискален бон конкретният потребител, при необходимост да рекламира услугата, не може да докаже, какво точно е закупил. В случая услугата е била свързана с посещение на две отделни лица в увеселително заведение – дискотека. Ако едно от тях хипотетично поиска да му се върне заплатената услуга за вход, т. к. например обстановката в дискотеката не е отговаряла на неговите очаквания или на обичайните стандарти, то това лице ще е лишено от възможност да докаже какво точно е платило за вход, ако от дружеството откажат доброволно да му върнат заплатеното от него и се наложи то да търси правата си като потребител пред компетентни административни и съдебни юрисдикции. Още по-малко пък би могло да бъде доказано, че лицето е било в обекта на дружеството – дискотека „Г.”, при положение, че във ФБ е посочено друго наименование – нощен бар „В.”.

При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, правилно е наложил санкцията  в минималния размер, а именно от 500 лв., с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Предвид своевременно направеното искане за разноски от процесуалния представител на АНО в последното съдебно заседание, то на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските направени от  наказващия орган - ЦУ на НАП. Процесуалният представител на АНО представи списък за разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Последната разпоредба обаче е неприложима за определяне размера на разноските в настоящото производство. В раздел ІVа от горецитираната наредба има специална норма, уреждаща възнагражденията за процесуално представителство и защита по специално уредени производства. В нормата на чл.27е от наредбата е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. По тази причина и юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на АНО в това производство следва да бъде определено в тези граници. На тези основания юристконсултското възнаграждение в полза на наказващият орган следва да бъде определено на сумата в размер на 80 лева, предвид неголемия брой проведени съдебни заседания и това, че делото не е с фактическа и правна сложност.

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП № ***************година на Началник отдел „Оперативни дейности”-п. при ЦУ на НАП-София, с което на „A.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя  K.К.С., на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

 

ОСЪЖДА „A.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя  K.К.С. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: