Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
06.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Юлиана Шулева, с участието на прокурор Ралица Мравкова от Софийска градска
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова гр. д. № 12394
по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.К.Г.
срещу Решение № ІІІ-80-113/18.05.2015 г., постановено по гр. д. № 12524/2014 г.
по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав.
В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния закон. Моли се да се отмени решението на Софийски районен съд и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск за лишаване от
родителски права на Д.А.А. по отношение на детето С.Д.А., ведно с произтичащите
правни последици.
Претендира
се за направени разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК, както и
договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемият, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е подал отговор на въззивната жалба.
Представителят на Софийска градска
прокуратура, изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и
е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението
на страните, приема за установено следното:
С Решение № ІІІ-80-113/18.05.2015 г., постановено по гр. д.
№ 12524/2014 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав, е отхвърлил
предявения от Е.К.Г. срещу Д.А.А., иск с правна квалификация - чл.132, ал.1,
т.1 от СК - за лишаване на ответника Д.А.А. от родителски права по отношение на
детето С.Д.А., ЕГН **********, поради особено тежко поведение, представляващо
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, като
неоснователен; осъдил е Е.К.Г. да заплати на Д.А.А. сумата в размер на 450.00 лв.
- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, оставил е без уважение
искането на Е.К.Г. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че при постановяване на обжалваното решение съдът неправилно е
кредитирал изцяло, като напълно обективна, безпристрастна и задълбочена,
изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза,
която е дала категорично заключение, че поведението на детето не показва
симптоми или други особености и преживявания, които да установят психотравмено
преживяване, настъпило в резултат на извършени с него блудствени действия, като
становището на детския психиатър д-р Д. С. и клиничния детски психолог Г. К., отразено
в приетата по делото експертиза, не представлявало задълбочено, пълно и
обективно изследване на психическото състояние на детето. Наведени са и доводи,
че при изследването и анализа на поведението на детето експертите били
допуснали многобройни противоречия, които не били взети предвид от съда, като
правел впечатление стремежът на вещите лица за изопачаване и превратно тълкуване
на твърденията на детето, и придаването на смисъл, различен от вложения от
детето. Твърди се също, че при преценката и анализа на психическото състояние
на детето били игнорирани множество факти и обстоятелства, вследствие на което
се достигнало до манипулиране на обективното му състояние, тъй като по време на
прегледа, то било посочило конкретни обстоятелства, които или не били взети
предвид, или били променени напълно от вещите лица.
Наведени са доводи, че било видно от приетата
по делото Комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, че при
извършения преглед и разговор с малолетната С., тя няколкократно била споделила
за извършени спрямо нея от баща й конкретни действия (стр. 12 - 14), а също и
че „само от тате се бои, защото пипал го отдолу. Много пъти - само един ден 3
пъти”, въпреки това вещите лица приели, че в емоционален план не се отчитат
преживявания на срам и вина, свързани с преживени блудствени действия, които са
характерни за деца, участвали в блудствени действия с близък роднина, поради
което експертното заключение било, че не се откриват данни за извършени
блудствени действия с детето С..
Сочи се също, че напълно неправдоподобно и
неприемливо било становището на експертите, че „споделеното от детето с бабата
и майката е под въпрос, що се касае до преживени от него блудствени действия, а
по-скоро споделеното от детето било следствие от естествен страх от детска
мастурбация, която семейството му не разбира“. Изложени са доводи, че констатираният с
категоричност от експертите факт, че детето е спокойно и не изпитвало
притеснение, тревога или смущение от непознати, липсата на смущение”, както и
„високото” самочувствие на детето и „демонстрираната нереална самооценка
относно когнитивните способности” доказвали, че малолетната С. не е почувствала
твърдяното от експертите „категорично неодобрение” от родителите си и не е
„развила силно чувство на срам и тревога от тях за своите действия. Сочи, се че
напълно нелогично било и твърдението на вещите лица, че споделеното от детето е
в резултат на „фантазии” и „израз на фантазии чувства на отхвърляне и наказание
на „лошия родител”, като това твърдение било в пълно противоречие с направената
от вещите лица категорична констатация, че на С. й липсвало въображение и
фантазия, което се забелязвало и в игрите на детето.
Напълно неприемливо и неоснователно било и
твърдението на експертите, че „наличното неодобрение от страна на майката и
бабата” са „вкарали” С. в „ситуация на съдебен спор” и „детето чувствайки се
ангажирано, развило свои фантазии „версии” за участието на баща си.” Отбелязва
се, че относно констатираната липса на физически увреждания на детето, следвало
да бъде взето предвид становището на д-р Н., че нараняванията, причинени от
охлузвания и одрасквания с нокът, заздравявали за период до 14 дни и
преминавали без белег, като в случай на травматично увреждане на половия орган,
съпроводено с възникнала инфекция, тази инфекция щяла да замаскира травмата,
ако тя е повърхностна.
Наведените доводи във въззивната жалба, че
съдебното решение на Софийски районен съд е неправилно и незаконосъобразно, с
оглед обстоятелството, че е постановено
на базата на приетото по делото противоречиво, необективно и незадълбочено
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, са неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд е приел, че при установените, релевантни за спора факти
и обстоятелства, не е проведено пълно доказване на твърденията, изложени в
исковата молба, а именно, че поведението на бащата съставлява опасност за
личността, възпитанието, здравето и имуществото на детето С., още по - малко,
че е налице хипотезата на „особено тежък случай” по смисъла на чл. 131, ал.
1,т. 1 от СК, като е изложил съображения, че твърденията на ищцата, изложени в
исковата молба, касаят положителни факти, поради което в нейна доказателствена
тежест е било да докаже, че ответникът е извършил твърдените блудствени
действия с малолетното си дете, но такова доказване по делото от ищцовата страна не било проведено /указания за
разпределение на доказателствената тежест се съдържат в изготвения проект за
доклад по делото, видно от определение от 08.05.2014 г. на СРС, постановено по
реда на чл. 140 ГПК, по който проект за доклад процесуалният представител на
ищцата в съдебно заседание от 24.11.2014 г. е заявила, че няма възражения/.
Първоинстанционният
съд е приел, че точно обратното - в изготвената по делото комплексна
съдебномедицинска и психологична експертиза вещите лица - специалисти в
областта на детската психология и психиатрия и съдебен лекар, са дали
категорично заключение, че поведението на детето не показва симптоми или други
особености и преживявания, които да се свържат с психотравмено преживяване,
резултат от извършени с него блудствени действия - напротив, детето след твърдените срещи с
бащата, било жизнено и радостно, като у него не се наблюдавало смущение,
чувство на вина, преживяване на дискомфорт при засягане на темата за блудство,
не били налице признаци на собствено изживяване - детето не можело да го обясни
или обогати като описание, отговаряло без прояви на тревожност или страх, т.е.
детето нямало поведение, характерно на деца жертви на сексуално посегателство.
В решението си първоинстанционният съд е отбелязал също, че от представените по
делото медицински документи, както и от извършения от вещото лице медицински
преглед, не се установявали травматични увреждания по половия орган на детето -
описаните в амбулаторен лист №1 921/14.11.201Зг., издаден от АГ д-р Т.,
травматични увреждания по половия орган и перинеума, не били констатирани при
направения на следващия ден троен съдебно-медицински преглед на детето, като в
показанията си д-р Т., разпитана в качеството й на свидетел заявила, че при
извършването на прегледа е била затруднена, тъй като детето С. е било
неспокойно, както и че е посочвайки „лезия почти до разкъсване на 6ч.”, имала
предвид изтъняване на химиналния пръстен, без да има увреждане, разкъсване на
последния.
В решението си Софийски районен съд е отразил
и че от събраните по делото гласни
показания, включително от показанията на св. Г., кореспондиращи с отразените в
социалният доклад на ДСП-Оборище твърдения на майката, се установявало, че от
средата на м.ноември 2012г., когато страните се били разделили, до приключване
на устните състезания по делото, ответникът не бил контактувал с детето си насаме.
Въз основа на всички изброени
доказателства, в тяхната съвкупност, а не само въз основа на приетото по делото
заключение на вещите лица, изготвили комплексната съдебно
медицинска-психологична експертиза, първоинстанционният съд е заключил, че по
делото не се е установило бащата да е извършвал твърдените блудствени действия
с детето си, като не се е установило и
друго негово поведение, което да бъде квалифицирано като такова, опасно
засягане на личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, че по
отношение на същия да бъде приложен институтът на лишаване от родителски права,
като крайна мярка за закрила на малолетното дете С.Д.А..
Пред въззивната инстанция, на основание чл.
133, ал. 2 СК, беше изслушан родителят,
чието лишаване от родителски права се иска, а именно - бащата Д.А.А., както и
прокурор от Софийска градска прокуратура и представител на дирекция „Социално
подпомагане“, бяха приети доклади от компетентната АСП – Д „ СП“ Оборище, беше
изслушано заключение по допусната и изготвена от вещите лица Р.Ц.К. – психиатър
и Р.И.М. – клиничен психолог, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Бащата Д.А.А., при изслушването му в открито
съдебно заседание, проведено на 06.06.2016 г., на основание чл. 133, ал. 2 СК,
заяви, че иска да може да някакъв начин да си вижда детето и че от три години
не са му го давали, като е имало период в който го е виждал – докато навърши
втората си година, след това детето не му било давано по никакъв начин. Бил
звънял по телефона, питал, но директно му било отказвано. Същият посочи, че
живее в село Долни Богров, където имал частна ферма, не бил променял адреса си
и че не е плащал издръжка, защото не му дават детето, ако почнели да му дават
детето, щял да плаща издръжка – каквато и да е тази издръжка.
При изслушването по реда на чл. 133, ал. 2 СК,
представителят на Д „СП“ – Оборище, социален работник Тончева заяви, че за
детето са полагани адекватни грижи от страна на майката и че няма данни то да е
неглижирано, като е наблюдавана развита емоционална връзка дете-майка и
майка-дете, както и че е необходимо контактът между детето и бащата да бъде
регламентиран от съда. Социалният работник посочи, че заедно не е наблюдавала
бащата и детето, защото те нямали контакт, като се срещнала с бащата и с
майката, наблюдавала е майката и детето поотделно и заедно, но нямала
наблюдение за това, как детето се държи в присъствието на бащата и че детето не
желаело да контактува с бащата, изпитвало страх от него, било споделило, че е
видяло бащата да посяга физически на майката, като нямала информация кога е
било това, но може би през 2013 г.
Социалният работник отбеляза също, че са
питали детето дали бащата го е докосвал по някакъв начин и да посочи къде, и то
посочило гениталиите си, този въпрос бил зададен в отсъствието на майката.
Относно родителския капацитет на бащата, социалният работник посочи, че при
срещата им същият е бил по-лаконичен, единственият въпрос, на който отговорил е
от колко време не е виждал дъщеря си, защо се е получило така и че той отричал
тези неща.
Представителят на Софийска градска прокуратура
заяви становище, че не са налице категорични доказателства за наличие на
хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 131, ал. 1 от СК, както и
че в интерес на детето е да общува със своите родители и в тази връзка следва
да му бъде предоставена възможност от страна на майката да контактува с баща
си.
Видно от заключение по допусната и изготвена
от вещите лица Р.Ц.К. – психиатър и Р.И.М. – клиничен психолог, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза е, че при С.Д.А. няма данни за
извършени от страна на бащата Д.А.А. незаконосъобразни действия, както и че не
могат да отговорят на въпроса дали поведението на бащата може да представлява
опасност за здравето, личността и възпитанието на детето, поради това, че нямат
обективна информация за личностовата му структура, но дори и да имат такава, не
може да се предвиди в какъв момент даден човек може да стане опасен с
поведението си за другите, като причините за това могат да бъдат многообразни и
разсъжденията могат да бъдат само в рамките на хипотези.
Видно от същата експертиза е, че при прегледа
на 23.01.2018г. детето е било спокойно,
охотно контактно. Споделило е притеснения относно изхода на делото: „Страх ме
е, че баща ми ще ме вземе“, а относно случилото се:“ пипаше ме ето тук.
/показва с ръка отпред между краката си/. Не помня точно какво чувствах, не
помня. Само мама и баба знаят. Забравила съм дали ме е карал да правя друго.“.
В
експертизата е отразено, че случилото се е било, когато е била на три години и
11 месеца, а към настоящия момент е на 8 години, като в изминалия период от
време, който за тази възраст е твърде дълъг поради интензивно натрупване на
впечатления, наслагването на коментари за случая между деца възрастни и е
възможно детето да бъде повлияно от възрастните. Посочено е че С. се отглежда от един родител-майка
си, има подкрепа от баба си и дядо си, взаимоотношенията в семейството са
хармонични, детето е много добре
обгрижвано и силно привързано към майка си и нейните родители. Пред вещите лица
многократно е споделила опасения за
изхода на делото, тъй като смята, че ще бъде разделена от майка си, повтаряла,
че баща й е лош и бие майка й, поради което вещите лица са посочили, че в
такива случаи децата несъзнателно възпроизвеждат страховете на родителя с който
живеят, тъй като той е единственият им източник на информация, освен, че
осигурява необходимите грижи и любов, за да се чувства добре.
В
експертизата е отбелязано, че привързаността е дълбока и трайна връзка,
образувана между детето и този, който се грижи за него в първите няколко години
от живота му, като за формирането на привързаност важно влияние имат всички
компоненти на човешката личност; привързаността не е нещо, което родителите правят
за децата си, а е нещо, което децата и родителите изграждат заедно на базата на
реципрочни отношения; от изказванията на детето С., както и от психологичното
изследване проличало убедително, че при нея не е формирана привързаност към
бащата. През първата година, когато при нормални грижи и общуване
привързаността се формира по естествен път, С. е живяла само 3 месеца с двамата
си родители.
Следващият
период на съжителство е бил за 3 месеца, след навършване на 3 години. Към
настоящия момент С. не проявявала никаква потребност от срещи и общуване с баща
си, дори напротив - изразявала страх и притеснение да не й се наложи да живее
при бащата. Когато говорела за него най-често го свързвала с това, че той биел
майка й, тъй като този факт очевидно бил
силно травмиращ за нея. На второ място посочвала, че той я е пипал отдолу.
В
експертизата е изложено, че в тази възраст децата проявяват интерес към тялото
си и проучването му, включително пипане на гениталиите, като това действие е
съпроводено с неодобрение от близките, а от друга страна според свидетелски
показания на бабата, няколко пъти С. е била с „подсичане“ и е възможно да е
усещала парене и сърбеж, поради което да се е опитвала сама да ги премахне чрез
триене /по данни от преглед в Катедра съдебна медицина/.
Детето
е било заведено и прегледано в Катедра съдебна медицина и заключението на
лекарите е било, че няма травматични увреждания. Възпалителните промени се
обясняват с неспазване на хигиенни изисквания и наслагване на компонента от допълнителни
самостоятелни въздействия при субективни усещания за сърбеж и дразнене в
гениталната област. Възможно е при правене на забележка на фона на непрекъснато
обсъждане на конфликтна ситуация между родителите и да е започнала да включва
баща си в „лоши действия“.
Не е
изключено да се касае за детска мастурбация, която не е одобрявана от
възрастните и повлияване на чувствата на дете отгледано от един родител, което
е описано по-горе. Посочено е също, че
към настоящия момент С. няма ясни спомени за случилото се през 2013 г., не
показва тревожност, интерес или притеснения по тази тема и че децата, когато са
били подложени на някакъв вид насилие, преживяват чувство на срам, вина, налице
са и прояви на нарушено поведение, което при прегледа на детето С. не се е
констатирало, нямало такива данни и в показанията на свидетелите, детето не
разкривало нито към датата на случилото
се, нито към настоящия момент психотравмени преживявания, свързани с блудствени
действия.
От така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
От събраните доказателства и в двете съдебни инстанции не е
установено въззиваемият да е извършвал твърдените блудствени действия с детето си,
като не е установено негово поведението, което да представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, поради което
настоящият съдебен състав намира, че правилно първонистанционният съд е
отхвърлил предявения иск по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК - за лишаване бащата Д.А.А. от родителски права
по отношение на детето С.Д.А..
Институтът на лишаването от родителски права е уредено в чл.
132 СК, като неговата същност е цялостно отнемане на родителските права, което
представлява крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите
За да бъде лишен един
родител от родителски права следва да са налице визираните в чл.132 СК
предпоставки, а именно: в особено тежки случаи по чл. 131, т.е. особено тежки
случаи когато поведението на родителя представлява опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Такива мерки могат да бъдат взети и когато поради
продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини
родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.
За да бъде квалифициран случаят, като „особено тежък“ по
смисъла на чл. 132, във връзка с чл. 131 СК, то следва да е възникнала много висока
степен на опасност, която не би могла да бъде отстранена само чрез налагане на
ограничителни мерки, като без значение е доколко укоримо е виновното поведение
на родителя, понеже степента и формата на вината е ирелевантна.
От събраните доказателства и в двете съдебни инстанции не е
установено въззиваемият да е извършвал
твърдените блудствени действия с детето си, като не е установено негово
поведението, което да представлява опасност за личността, здравето, възпитанието
или имуществото на детето, поради което настоящият съдебен състав намира, че
правилно първонистанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 132, ал. 1,
т. 1 от СК - за лишаване бащата Д.А.А.
от родителски права по отношение на детето С.Д.А..
След като страните
са се разделили, детето е останало да живее при въззивницата, въззиваемият не е
имал възможност да осъществява контакти с детето, поради което е бил в
невъзможност да застраши живота или здравето му. Въззиваемият е имал желание да
контактува с детето, но е бил възпрепятстван от въззивницата да осъществява
срещи с него.
Институтът по лишаване на родител от родителски права е
предвиден от законодателя като крайна
мярка за закрила на дете, при наличие на ясно посочени в СК предпоставки, като при
недоказването им от страна на ищцата, този институт не следва да бъде приложен
спрямо ответника.
Настоящата въззивна съдебна инстанция напълно споделя
подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените прецизни изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в
първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
доказателства и изводи, и препраща към тях.
Съобразно изложеното, въззивният съд
достигна до извода, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
С оглед изхода на делото, настоящият
съдебен състав оставя без уважение искането на въззивницата за присъждане на
направените по делото разноски, като такива се следват на въззиваемия, но съдът
не му присъжда, с оглед обстоятелството, че не е заявил претенция за разноски,
като не е представил и доказателства в тази насока.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № ІІІ-80-113/18.05.2015 г., постановено по гр. д. № 12524/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.К.Г., ЕГН **********, за присъждане на направени
разноски по делото, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.