Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело № 2684 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена въззивна жалба с вх. № 70858/30.10.2018г. от А.Ф., гражданин на
Република Германия, роден на ***г. в Русия, чрез назначения му особен
представен по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК – адв. Ц.К.П., срещу решение №
3986/08.10.2018г. по гр.д. № 11983/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която е А.Ф.,
е осъден да заплати на Д.П.Д. сумата от
3365.00 лв. (три хиляди триста шестдесет и пет лева) представляваща дължимата
от него сума съразмерно на неговата ½ ид.част от стойността на
извършените необходими разноски, свързани с поддържането на съсобствена сграда,
находяща се в гр. Обзор, ул. „Белослав Манолов“ № 12, както следва: разкриване
на покрив - 80 кв.м., почистване на кал, почистване стари керемиди, подмяна на
носещи греди, изграждане на дъсчена скара, подмяна с нови керемиди, нареждане и
подмазване на капаци, изграждане и измазване на нов комин, транспорт, извозване
на отпадъци и и други СМР, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.08.2017 г. – датата на депозиране на иска в съда.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, като се
иска същото да бъде отменено. Посочва се, че не е установено да е била налице
неотложна необходимост от извършване на ремонт на покрива на сградата, а също и
извършване на ремонта в обема, сочен от ищеца. Също така се посочва, че е
останало недоказано твърдението му, че състоянието на покривната конструкция е
било компрометирано до степен, че е бил необходим спешен ремонт в твърдения
обем. В условията на евентуалност се посочва, че ремонтът е могъл да бъде
извършен с много по-малко средства и материали отколкото се твърди, че са
вложени. Навеждат се доводи, че от снимките по изготвената СТЕ ясно се вижда,
че „ремонтираният“ покрив е вече провиснал и че наредените по двата ската на
покрива керемиди са видимо стари. Посочва се, че вещото лице, при изготвяне на
експертизата, не е извършил оглед вътре на покривната конструкция от
вътрешността на къщата. Счита за неясна волята на съда защо уважава ищцовата
претенция за направения разход за транспорт на работници. Оспорва се извода на
съда за наличието на необходимост от направените разноски, тоест за наличието
на необходим ремонт. Оспорва се международната компетентност на съда, като се
твърди, че спорът следва да бъде разрешен от съдилищата на тази държава-членка,
където е местоживеенето на ответника. Посочва се и че А.Ф. не е редовно
призован за връчване на книжата по делото, като следва да се приложи Регламент
№ 1393/2007г.
В срока по чл. 263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д.П.Д., с който се оспорва
изцяло въззивната жалба. Счита същата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Намира решението на ВРС за правилно, законосъобразно и
подробно обосновано. Посочва, че покривната конструкция е била компрометирана,
поради което е имало нужда от ремонт, като същият бил извършен добросъвестно,
Счита за неоснователни възраженията за липса на компетентност на българския съд
и нередовно призоваване на въззивника. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски, направени в настоящото въззивно
производство.
Съдът с определение №
176/17.01.2019г. остави без движение исковата молба, поради констатирани
нередовности, които са отстранени от ищеца-въззиваем с молба с вх. №
3799/06.02.2019г. Във връзка
с отстраняването им е поискана съдебно-техническа експертиза. С допълнително
становище, въззивната страна, е изразила становище за неоснователност на
искането на въззиваемята страна за назначаване на СТЕ.
В открито съдебно заседание,
особеният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена, респ. решението да бъде отменено. Процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жлаба. Моли
за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
По така предявената искова
претенция:
Предявен
е иск, уточнен с молба в вх. №3799/06.02.2019г. от Д.П.Д. срещу А.Ф., гражданин
на Р Германия, с правно основание чл. 30, ал. 3, пр. 2-ро от ЗС, за осъждане на
последния да заплати на ищеца сумата в размер на 3 416 (три хиляди четиристотин
и шестнадесет) лв., представляваща дължимата от него сума съразмерно на неговата
½ ид.част от стойността на извършените разходи за разноски свързани с
поддържането на съсобствена сграда, находяща се в гр. Обзор, ул. „Белослав
Манолов" № 12, както следва: разкриване на покрив - 80 кв.м.- 160.00 лева;
почистване на кал – 80 кв.м.-120.00 лева; почистване стари керемиди-80
кв.м.-200.00 лева; подмяна на носещи греди – 16бр.-320.00 лева; изграждане на
дъсчена скара – труд и материали – 80 кв,м, - 4080.00 лева; подреждане и
подмяна на керемиди – 80 кв.м.-280.00 лева и материали-10 кв.м. нови керемиди –
160 бр. – 320.00 лева; нареждане и подмазване на капаци – 22 кв.м.-132.00 лева;
изграждане на нов комин – 300.00 лева и измазване на нов комин-100. 00лева;,
транспортни разходи за превоз на работници от Варна до Обзор – 20 курса по 70
км – 500.00 лева; извозване на отпадъци и такса депо по 40.00 лева на курс – 4
курса – 320.00 лева., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2017 г. – датата на
депозиране на иска в съда.
Ищецът
твърди в исковата молба, че през зимата на 2013-2014г. покривът на сградата
протекъл, поради което се наложило цялостен ремонт. Същият бил извършен
септември месец 2014г на стойност 6832.00 лева. В тази връзка се твърди, че
разноските за поправянето на покрива са необходими по своя характер, поради което
половината от тях следвало да бъдат заплатени от съсобственика А.Ф..
В
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като
неоснователен. Оспорва международната компетентност на българския съд. Оспорва
нуждата от извършване на ремонт, факта на извършването му и неговия размер.
По отношение на възражението, че
българският съд не е международно компетентен да разгледа спора:
Съдът намира за неоснователно това възражение,
предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, която изрично посочва, че международната компетентност на
българските съдилища е налице, когато ищецът е български
гражданин. Доколкото адресът на въззивника е неизвестен, както за съда, така и
за въззиваемия (предвид представената от него декларация), то компетентен да
разгледа спора е съдът по постоянния адрес на ищеца, което следва пряко от
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ГПК – в случая районен и окръжен съд – гр.
Варна. В тази връзка, предвид неизвестността на адреса на въззиваемия в
чужбина, същият не би могъл да бъде призован по цититания от назначения особен
представител на въззивника регламент № 1393/2007г., тъй като e невъзможно въобще да бъде призован на конкретен адрес в Германия, за
който да е установено, че въззивникът живее. Налице са всички предпоставки за
призоваването на ответника Ф. по реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът Д.
е удостоверил чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и е
потвърдил с декларация, че не му е известен адреса на ответника Ф. в чужбина. Настоящият съдебен състав счита, че
назначаването на особен представител на въззивамия по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК в достатъчна степен охранява интересите му, тъй като му е предоставена
професионална адвокатска защита.
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото договор
за покупко-продажба от 11.10.2006г., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2006г. № 37, том XXIII, рег. № 13667, дело № 4246 от 2016г. по описа
на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, се установява, че всяка от
страните по делото е закупила по ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда на
един етаж и стопанска сграда към нея, общо на площ 60.00 кв.м., изградена в
западната част на УПИ VIII-81 в кв. 12
по пл.на гр. обзор, Община Несебър с площ 960 кв.м.
По делото е представен договор за
извършване на СМР от 12.09.2014г., сключен между Д.П.Д., в качеството му на
възложител и Венцислав Пламенов Пантов, в качеството му на изпълнител, по
силата на който изпълнителят се е задължил да извърши ремонт на покрив на
масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 53045.501.147.1 по КККР на
гр. Обзор на един етаж с площ от 62 кв.м. и сграда с идентификатор
53045.501.147.2 с площ 24 кв.м., едноетажна с предназначение – постройка за
допълващо застрояване, изградени в поземлен имот с идентификатор 53045.501.147.
Неразделна част от договора е
приложение № 1, подписано от страните, съдържащо описание на всички уговорени
СМР по вид и размер, които е следвало да бъдат извършени, както следва:
разкриване на покрив - 80 кв.м.- 160.00 лева; почистване на кал – 80
кв.м.-120.00 лева; почистване стари керемиди-80 кв.м.-200.00 лева; подмяна на
носещи греди – 16бр.-320.00 лева; изграждане на дъсчена скара – труд и
материали – 80 кв,м, - 4080.00 лева; подреждане и подмяна на керемиди – 80
кв.м.-280.00 лева и материали-10 кв.м. нови керемиди – 160 бр. – 320.00 лева;
нареждане и подмазване на капаци – 22 кв.м.-132.00 лева; изграждане на нов
комин – 300.00 лева и измазване на нов комин-100.00лева;, транспортни разходи
за превоз на работници от Варна до Обзор – 20 курса по 70 км – 500.00 лева;
извозване на отпадъци и такса депо по 40.00 лева на курс – 4 курса – 320.00
лева. Общата стойност на уговорените СМР-та е бил в размер на 6832.00 лева.
По делото е представен и
протокол/акт образец 19 за извършените СМР, подписан от страните на
30.09.2014г., по силата на който изпълнителят е предал, а възложителят е приел
извършените СМР, описани в протокола, които съответстват на тези уговорени в
приложение № 1 към договора за СМР. В протокола е обективирана и разписка от
30.09.2014г., съдържаща волеизявление на изпълнителя, че е получил от
възложителя уговорената сума в размер на 6832.00 лева.
По делото се установява, че към
настоящия момент съсобственик, притежаващ ½ ид.ч. от процесния имот, е Т.
Д. Д., които е придобил идеалните части от баща си въззивамия Д.П.Д., по силата
на договор за дарение от 05.05.2017г.
Разпитани са двама свидетели – В.
П. и Т. Д..
Св. Пантов посочва, че покривът на
процесната къща е бил в много лошо състояние, като уточнява, че след влизане в
къщата, на някои места през покрива се виждало небето. Скатовете били виснали,
капаците разместени, комините срутени. Посочва, че трябвало да се сменят
керемиди, скара, греди, да се изградят на нови комини, да се измажат капаците
на покрива, както и да се изхвърли калта, тъй като покривът е тип
теван-гредоред, при изграденето на който се използвал рогозка и кал. Свидетелят
посочва, че той контролирал ремонта, той докарвал работници с фирмен транспорт на
неговата фирма, намирал камионче за извозване на строителните отпадъци. Били
използвани нови керемиди, както и малък брой стари такива, тъх като 80 % от тях
били извъхвърлени.
Свидетелят Т. Д. е син на
въззиваемия по делото. Също посочва, че покривът е тип гредоред и че през пролетта
на 2014г е протекъл, а в една от стаите бил пропаднал и се виждало навън.
Започнали да търсят някой местен работник да ремонтира покрива, но понеже
всички знаели, че е на чужденец, цените били доста високи. Поради тази причина
били ангажирани услугите на св. П. (състудент на св. Д.), тъй като последният
предложил доста по-ниска цена – около 100.00 лева на кв.м. Св. Д. и въззиваемия
по делото търсели съсобственика А., но не могли да се свържат с него.
Синът на въззиваемият посочва, че
по време на ремонта бил и извършени следните СМР: разпокриване на целия покрив,
изчистване на боклуците, подмяна на дървената конструкция – дървените скари,
които държат керемидите, тъй като били изгнили, подмяна на керемиди. Не знае
дали са сменени всички греди. Бил изграден нов комин, тъй като бил срутен, а
другият бил ремонтиран с ламарина и измазан. Посочва, че работниците били
водени от гр. Варна до гр. Обзор от св. П., който организирал ремонта. Сумата
от 6800 лв. била платена на него и включвала и материалите.
По делото са приети две
съдебно-технически експертизи – една пред районния и една пред въззивният съд –
последната е по искане на въззиваемия във връзка с отстраните нередовности по
подадената от него искова молба.
Първата експертиза пред ВРС е
допусната със задача, вещото лице да даде заключение за размера на средната пазарна цена за ремонта на покрива на
сградата с включени материали и труд към месец септември 2014г. – месецът, през
който е бил извършен ремонта. При извършване на експертизата (04.09.2018г.-четири
години след ремонта) вещото лице е заснело два от скатовете на четирискатния
покрив, като въз основа на огледа и съответно тези снимки е приело, че покривът
е отремонтиран, което се установявало от
измазаните капаци на покрива, новите ламаринени обшивки около комините и вида
на керемидите. След запознаване с материалите по делото, необходимата справочна
литература и извършения оглед експертът дава заключение, че размерът на
средната пазарна цена за ремонта на покрива на сградата към месец септември
2014г. е в размер на 6730.00 лева, които включват 5010.00 лева с ДДС за
метериали и 1720.00 лева за труд. Вещото лице е раздробило по пера в табличен
вид отделните видове СМР в 16 последователни точки, които са били необходими за
извършване на ремонта, като е посочило по отделно единичната цена на всяко СМР,
количеството им; единичната цена и стойността на материалите и труда и
съответно обща стойност на всяко отделно СМР. Така вещото лице е приело, че
общата стойност на материалите е 3109.55 лева, на труда – 1277.64 лева, поради
което след сумирането им, е стигнало до извода, че общата пазарна стойност на
извършените СМР с вкл. материали и труд е 4387.20 лева. След това вещото лице е
допълнило тази сума с още 10 % непредвидени разходи при ремонта – 438.72 лева и
с още 10 % коефициент за отдалеченост – отново в размер на 438.72 лева. Така
новоформираната сума от 5264.64 е сумирал с дължимата печалба от 12 % в размер
на 631.76 лева, както и 20 % ДДС върху
материалите в размер на 835.85. Като краен резултат експертът е дал обща
стойност за ремонта с начислен ДДС 20% върху материалите в размер на
6730.00лева, от които – 5010.00 лева с ДДС за материали 1720.00 лева за труд.
В открито съдебно заседание, на
въпроси на адв. Е. как тези 16 точки, съгласно изготвената от експерта таблица
се вместват в описаните 11 точки в протокол образец 19 към договора за СМР, инж.
Т. О. дава отговор, че не е допълвал нови СМР, а че първа позиция от
акт-образец 19 - разкриване на покрив,
се вмества в първите три позиции на изговетната от него таблица: направа на
дървена коруба, спускане на керемиди, сортиране на керемиди. Уточнява също
така, че почистването на калта (т. 2 от протокол образец 19) съответства на
позиция 3 – изкоп и изхвърляне на три метра. Другите позиции в таблицата се
доблирали с тези по протокол-образец 19, само че не по начина, по който било
изписано в протокола, а прецизирано, съгласно строителната документация, която
се използва. Посочва също така, че начисленото от него ДДС е само върху
строителните материали. Не можело да се определи също така кои са точно новите
керемиди и кои старите, доколкото същите са близки по цвят предвид изтеклия
дълъг периода от време.
В настоящото производство е
изслушана и приета повторна съдебно-техническа експертиза, която е, както вече
се посочи, по искане на въззиваемия във връзка с отстраните нередовности по
подадената от него искова молба. Нередовностите се изразяваха в конкретизиране вида
и размера на всяко едно отделно СМР, сборът на които формира общо
претендираната сума от 6832,00лева. След изпълнение на указанията на ВОС и след
окончателното оформяне на исковата претенция досежно претендираните по вид и
размер СМР, по искане на въззиваемия ВОС допусна СТЕ, която да отговори на
въпроса отговарят ли претендираните от въззиваемия СМР, конкретизирани в
уточняваща молба вх. № 3799/06.02.1019г. по вид и обем на действително
извършените такива, както и каква е пазарната стойност. Вещото лице инж. С.К.,
след извършен оглед и заснемане на покрива на място посочва, че към
30.03.2019г. не може категорично да се установи ремонтираната част на покрива
настоящият момент, предвид изминалия значителен период от време от извършения
ремонт.
Вещото лице е определило обща
пазарна стойност на претендираните от въззиваемия в уточняваща молба с вх. №
3799/06.02.2019г., СМР в общ размер на 4635.13 лева с ДДС, подробно описани по
пера в таблица № 1, неразделна част от експертизата. В таблица 1 извършена
подробна съпоставка на стойността на СМР по пера, описани в протокол-акт
образец 19 и пазарната стойност на тези СМР на база справочник на цените в
строителството-октомври 2014г. Вещото лице е описало по пера какви СМР се
включват в дейностите, описани в протокол образец-19. Експертът е приел, че
общата стойност на труда е 1 414.50 лева с включена печалба 12 %, а
стойността на материалите – 3 220.63 лева с включен ДДС и печалба 12 %.
Като резултат е приел обща стойност на претендираните СМР в размер на 4635.13
лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Д.П.Д. е предявил осъдителен иск
срещу А.Ф. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на необходимите
разноски, заплатени от Д. за ремонт на покрива на съпритежаваната между
страните сграда при равни квоти в съсобствеността.
Всеки съсобственик е длъжен да
участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането й. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването
на направените разноски. В този случай следва да се доказва, че тези разноски
са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Необходимите разноски касаят самото запазване на общия имот, до съхранението на
неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици. Вземанията
имат облигационен характер и могат да се упражняват само от и спрямо съсобствениците,
участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени
необходимите разноски. Разбирането на правната доктрина и практика относно
необходимите разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са
свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано
събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи
или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата,
като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното
предназначение.
По делото се установи, че Д.П.Д. е
бил съсобственик с А.Ф. през 2014г., когато е извършен процесния ремонт на покрива
на съсобствената между тях къща.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания и на двамата свидетели в частта, в която свидетелстват,
че покривът на сградата бил протекъл и съответно се нуждаел е спешен ремонт; че
имало теч в помещенията; че покривът бил провисвал на места, а единият комин –
срутен. Съдът възприема като достоверни, също така и показанията им относно
строително-монтажните работи, които е следвало да се извършат и са били
извършени. Свидетелят Т.Д. е син на въззиваемия и е нормално да е наясно с
възникналия проблем, свързан с покрива на притежаваната от баща му сграда. Свидетелят
П. лично е организирал ремонта на покрива и транспорта на работниците. Ето защо
и двамата имат преки впечатления за състоянието на покрива преди ремонта, както
и на самия ремонт и какви строително-монтажни работи са били извършени. Показанията
им са без вътрешно противоречие и кореспондират с първоначалната СТЕ, в частта,
в която е прието, че покривът наистина е бил отремонтиран, като вещото лице е
стигнало до този извод въз основа на измазаните капаци, новите ламаринени
обшивки около комините и вида на керемидите.
По горните съображения, съдът
приема за доказано, че през 2014г. покривът на съсобствената сграда е бил
протекъл, поради което нуждата от ремонт е била належаща, което определя
разноските, извършени за ремонтирането му през месец септември 2014г., като „необходими“, с оглед запазване сградата
от по-голямо увреждане. Видовете СМР, които са били извършени съдът приема, че
са така, както са описани в подписания между възложителя Д.П.Д. и изпълнителя В.
П. протокол-акт образец 19, които кореспондират с описаните от свидетелите СМР -
разкриване на покрив - 80 кв.м., почистване на кал-80 кв.м., почистване стари
керемиди-80 кв.м., подмяна на носещи греди-16 бр., изграждане на дъсчена
скара-труд и материали-80 кв.м., подреждане и подмяна на керемиди – 80 кв.м. и
материали – 10 кв.м. нови керемиди – 160 бр., нареждане и подмазване на капаци
– 22 кв.м., изграждане на комин, измазване на комин, транспортни разходи за
превоз на работници Варна-Обзор – 20 курса; извозване на строителни отпадъци и
такса депо – 4 курса.
По отношение на стойността обаче
на извършените строително-монтажни работи, съдът намира, че заплатената от
възложителя Д.П.Д. сума в размер на 6832.00 лева е завишена в сравнение със
средните пазарни цени, определени от повторната съдебно-техническа експертиза
за СМР от същия вид.
Съдът не кредитира първоначалната
СТЕ, в частта, в която е дадена средна пазарна цена за ремонта по покрива в
размер на 6730.00 лева. Първо, експертизата е била извършена при нередовна
искова молба без конкретизиране и яснота на претендираните от съсобственика
разноски за всяко едно отделно извършено и заплатено СМР. Второ – не е ясно как
описаните от вещото лице 16 позиции с различни видове СМР се вместват в 11-те
позиции представения приемо-предавателен протокол-образец 19. От разпита на вещото лице в о.с.з. се
разбира, че първите три позиции от таблицата по СТЕ, се вместват в първата
позиция по протокола-образец 19, но не се дава ясен отговор за съотнасянето на останалите
точки. На следващо място, вещото лице при определяне на общата пазарна стойност
на СМР е включило по 438.72 лева за непредвидени разходи в размер на 10 % и
коефициент за отдалеченост – 10 %, или общо сумата от 877.44 лева. Такива
разходи въобще липсват в подписания от страните протокол акт образец 19, поради
което съдът счита, че не би следвало да се включват в цената за ремонта на
покрива, доколкото няма данни такива суми между възложителя и изпълнителя да са
били уговаряни и заплащани.
Същевременно ВОС кредитира изцяло
експертизата приета пред него. Същата е изготвена след ясно очертаната от ищеца
с уточнителната молба искова претенция относно конкретните видове СМР, които се
твърди, че са извършени и чието заплащане се иска. Вещото лице е съпоставило стойностите
на всяко отделно претендирано СМР със средната му пазарна стойност за третото
тримесечие на 2014г.
Експертизата дава отговор, че средната
пазарна цена на строително-монтажните работи, е в общ размер на 4635.13 лева с
ДДС. Тези средни пазарни цени, са определени от вещото лице на база справочник
за цените в строителството-бр. октомври 2017г., който дава цялостна картина на пазара
на строителните материали и услуги в страната за последното тримесечие-юли,
август, септември 2014г. Ето защо, съдът счита, че уговорената и заплатена от Д.Д.
сума в размер на 6832.00 лева за извършването на ремонта е драстично завишена (близо
67 %) спрямо средните пазарни цени за същия вид строително-монтажни работи към
септември 2014г.
По горните съображения и доколкото
съсобственикът Д. не е доказал въз основа на какви критерии е договарял цената
за извършване на ремонта в размер на 6832.00 лева, съдът счита, че тази сума не
отговаря не обективните пазарни условия към този момент. Поради тази причина, съсобственикът
Ф. следва да заплати на другия съсобственик само сумата от 2317.56 лева, представляваща
половината (съобразно притежаваната от Ф. ½ ид.част от имота) от
средната пазарна стойност на извършените СМР (4635.13 лева-съобразно СТЕ) за ремонтирането на покрива на
сградата.
Решението на районния съд, с което
е осъден А.Ф. да заплати на Д.П.Д. сумата
от 3365.00 лв., следва да бъде отменено за разликата над сумата от 2317.56 лева
до присъдения от ВРС размер от 3365.00 лева, като в тази част искът следва да
се отхвърли. В останалата част решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора А.Ф. следва да бъде осъден
да заплати на Д.П.Д. сумата от 413.23 лева разноски от общо сторените във въззивното
производство 600.00 лева.
По отношение на разноските пред районния съд, от общо
сторените 1103.55 лева, следва да се присъдят 748.69 лева, съобразно уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 3986/08.10.2018г. по гр.д. № 11983/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която А.Ф.,
гражданин на Германия, роден на ***г. в Русия, е осъден да заплати на Д.П.Д. с
ЕГН:**********, разликата над дължимите 2317.56 лева до присъдените 3365.00 лв,
съразмерно на неговата ½ ид.част от стойността на извършените необходими
разноски, свързани с поддържането на съсобствена сграда, съсобствена сграда,
находяща се УПИ VIII-81, в кв. 12, в гр. Обзор, ул. „Белослав Манолов“ № 12,
както и в частта за разноските, с
която А.Ф. е осъден да заплати разноски на Д.П.Д. над сумата от 748.69 лева до
присъдения размер от 1087.07 лева.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.П.Д. с ЕГН:********** с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждането
на А.Ф., гражданин на Германия, роден на ***г. в Русия, да заплати на Д.П.Д. с
ЕГН:**********, разликата над дължимите 2317.56 лева до претендираните 3365.00
лв, съразмерно на неговата ½ ид.част от стойността на извършените
необходими разноски, свързани с поддържането на съсобствена сграда, находяща се
УПИ VIII-81, в кв. 12, в гр. Обзор, ул. „Белослав Манолов“ № 12.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3986/08.10.2018г.
по гр.д. № 11983/2017г. по описа на ВРС, в останалата му част.
ОСЪЖДА А.Ф., гражданин на Германия,
роден на ***г. в Русия, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Д.П.Д.
с ЕГН:********** сумата от 413.23 (четиристотин и тринадесет лева и двадесет и
три стотинки) лева разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: