Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1782 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „О.Б.” АД е предявил срещу ответниците Р.Р.Ш., Р.Д.И. и П.П.И. – солидарно отговорни длъжници, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ за установяване на вземанията си в размер на 71 000.00 евро, представляващи част от общо дължима главница в размер на сумата от 315 000.00 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.09.2017 г. до изплащане на вземането, предмет на ч.гр.д. 68936/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответниците по реда на чл. 417 ГПК.

Ищецът поддържа, че за обезпечение на Договор за банков кредит №ВИ-20-Д/04.08.2008 г., Анекс №1/30.09.2009 г., Анекс №2/12.10.2010 г., Анекс №3/21.10.2011 г. и Анекс №4/31.07.2012 г. към него, сключени между „О.Б.” АД и „Б.С.А.М.“ ЕАД, в полза на кредитодателят е издаден от кредитополучателя „Б.С.А.М.“ ЕАД запис на заповед от 30.09.2009 г. за сумата от 315 000.00 евро, ведно с годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката, платим на  предявяване в срок до 106 месеца от датата на издаването му, аварилан от ответниците Р.Р.Ш., Р.Д.И. и П.П.И. и от „Р.” ЕООД – членове на съвета на директорите на дружеството кредитополучател към датата на издаване на записа на заповед.

 

Сочи, че записът на заповед е бил предявен на ответниците, както следва – на Р.Р.Ш. – на 04.04.2015 г., на Р.Д.И. – на 19.03.2015 г. и на П.П.И. – на 19.03.2015 г.

Посочва, че поради неплащане от страна на длъжниците, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК е образувано ч.гр.д. 68936/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, и че след подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедта. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК, предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответниците да бъдат приети за установени вземанията на ищеца. Претендира разноски.

Ответникът Р.Р.Ш., в законоустановения едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и излага подробни аргументи в този смисъл. Оспорва да е подписал процесния запис на заповед. Сочи, че като обезпечение на сключения между „О.Б.” АД и „Б.С.А.М.“ ЕАД договор за кредит е учредена договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот, който е изнесен на публична продан и придобит от банката кредитор, с което претенциите на кредитора следва да се считат за удовлетворени. Евентуално възразява за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

Ответницата Р.Д.И., в законоустановения едномесечен срок е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и излага подробни аргументи в този смисъл. Навежда доводи, че в изпълнение на сключения между „О.Б.” АД и „Б.С.А.М.“ ЕАД договор за кредит е издаден запис на заповед от 04.06.2008 г. Оспорва да е подписала процесния запис на заповед от 30.09.2008 г. Сочи, че като обезпечение на сключения между „О.Б.” АД и „Б.С.А.М.“ ЕАД договор за кредит е учредена договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот, който е изнесен на публична продан и придобит от банката кредитор, и тъй като претенциите на кредитора били удовлетворени, изпълнителното дело било прекратено. Позовава се на давност. Претендира разноски.

Ответникът П.П.И., в законоустановения едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и излага подробни аргументи в този смисъл. Оспорва да е подписал процесния запис на заповед, като сочи че на датата на подписването му е бил извън страната. Оспорва предявяването на записа на заповед да е извършено надлежно. Навежда доводи за недебросъвестност от страна на приносителя и злоупотреба с права, тъй като по сключения между „О.Б.” АД и „Б.С.А.М.“ ЕАД договор за кредит били погасени голяма част от дължимите суми. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От  приложения по делото запис на заповед, издаден от „Б.С.А.М.“ ЕАД на 30.09.2009 г., авалиран от Р.Р.Ш., Р.Д.И. и П.П.И. и от „Р.” ЕООД, се установява, че издателят се е задължил при предявяване на същия да заплати на „О.Б.” АД сумата от сумата от 315 000.00 евро, ведно с годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката, като лихвата се начислява, считано то 23.09.2009 г., а записът на заповед трябва да се предяви за плащане в  срок до 106 месеца от датата на издаването му.

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „Запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от от 315 000.00 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София – арг. 456, ал. 4 от ТЗ, като място на плащане – гр. София – арг. чл. 456, ал. 3 от ТЗ, а като ремитент - „О.Б.” АД, с адрес ***. Процесният запис на заповед е издаден на 30.09.2009 г. и е положен подпис от неговия издател – Р.Д.И., „Б.С.А.М.“ ЕАД.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че в Решение № 85 от 05.07.2012 г. по т.д. № 438/2011г., т.к., І т.о. на ВКС е прието, че след като в разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки.

Съгласно т. 17 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Едва при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Ответниците Р.Р.Ш., Р.Д.И. и П.П.И. са оспорили авторството на процесния запис на заповед от 30.09.2009 г., като съдът приема, че ответниците, които носят тежестта, са доказали по делото, че положените от тяхно име подписи са неавтентични.

Горепосоченото се установява от приетатите по делото в хода на откритото производство по реда на чл. 193 ГПК съдебно-графологична експертиза (СГЕ), изготвена от вещото лице С.Ч. (на л. 138-142 от делото), съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Г.М. (на л. 268-273 от делото) и тройна съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещите лица И.С., Г.М. и Б.Г. (на л. 274-279 от делото), които са изготвени въз основа на сравнителни образци от подписа на ответниците, чието авторство е безспорно между страните, съответно заключенията на вещите лица, относно авторството на оспорените подписи е категорично и мотивирано от извършените изследвания, поради което и съдът възприема заключенията като обективни и обосновани и приема че ответниците Р.Р.Ш., Р.Д.И. и П.П.И. не са авалирали менителничния ефект, вземането по който е предмет на установителния иск по делото.

С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният запис на заповед не е породил действително менителнично задължение. Следователно, не е налице редовно от външна страна несъдебно изпълнително основание, поради което съдът не следва да разглежда заявените от ответниците релативни възражения, основани на конкретното каузално правоотношение.

С оглед изложеното съдът намира предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ за неоснователен, поради, което следва да го отхвърли изцяло.

Относно разноските по производството

С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Р.Р.Ш. следва да се присъдят разноски в размер на 350.00 лв., представляващи депозит за вещо лице.

С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника П.П.И. следва да се присъдят разноски в размер на 1 200.00 лв., представляващи депозити за вещо лице.

          С оглед искането на пълномощника на ответника П.П.И. – адв. Е.С.И., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 4 695.00 лв., което възлага в тежест на ищеца.

          С оглед искането на пълномощника на ответницата Р.Д.И. – адв. Н. С.Ц., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 4 695.00 лв., което възлага в тежест на ищеца.

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Д.И., ЕГН **********,*** – адв. Н.Ц. и П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.И., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ за установяване, че ответниците – солидарно отговорни длъжници, дължат на ищеца сумата от 71 000.00 евро, представляващи част от общо дължима главница в размер на сумата от 315 000.00 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 13.10.2017 г. по ч.гр.д. 68936/2017 г. по описа на СРС, 25-ти състав.

ОСЪЖДА „О.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350.00 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „О.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.И., сумата от 1 200.00 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „О.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Н. С.Ц., с адрес ***, сумата от 4 695.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА „О.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Е.С.И., с адрес ***, сумата от 4 695.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: