Решение по дело №18706/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 13.01.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Н.

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18706 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от В. Н. Й.-С. ***, ЕГН ********** срещу Ж.Н.П.,ЕГН********** *** и РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ВАРНА, гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик" №57   иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД с искане да бъдат  осъдени солидарно ответниците да  заплатят на ищцата сумата от 3 408,50 лева, явяваща се причинени ѝ от двамата виновно вреди, в резултат на подадено заявление от първия ответник за установяване на нуждата от принудителното ѝ лечение и евентуалното изготвяне на предложение пред PC-Варна за такова лечение и внасяне от втория ответник на искане също пред PC-Варна по реда на чл.157 от Закона за здравето, както следва: сумата от 408,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 400,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8,50 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на производството и сумата то 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и представляващи негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; нараняване на  достойнството и доброто име на ищцата  сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си); негативно отразяване върху общуването ѝ с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото ѝ за обмяна на валута, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба ищцата излага, че първият ответник подал сигнал/заявление/ за предприемане спрямо ищцата  на мерки по Закона за здравето. Въз основа на това заявление  била образувана преписка № 8790/2018 г. на ВРП, по която е била извършена проверка по преписка с № 442010-11943/2018 г. на ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ на МВР. След извършване на проверката била изготвена справка от 09.08.2018 г., с която е предложил въз основа на събраните в хода на проверката данни, преписката да се върне на ВРП с мнение да не се прилагат принудителни медицински мерки по отношение на ищцата. Въпреки това прокурор от ВРП изготвил искане по реда на чл.157 от 33, вр.чл.155 от 33 за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване наличие на заболявания у ищцата, посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното ѝ принудително лечение. По повод на това искане във ВРС било образувано ЧНД № 4439/2018 г. по описа на 38-ми състав. По него било проведено едно единствено с.з. на 25.10.2018 г., в което делото приключило с определение за прекратяване на производството, поради липса както на  социалния, така и на  медицинския критерий за назначаване на експертиза, което определение влязло в законна сила на 30.10.2018 г.

В резултата на всичко това от една страна била принудена да направи разходи по частното наказателно дело в размер на общо 408,50 лева, от които 400,00 лева заплатено адв. възнаграждение и 8,50 лева за издаване на заверен препис от влязлото в сила определение за прекратяване производството по същото дело, които ищцата твърди, че представляват претърпени от нея имуществени вреди, причинени ѝ от двамата ответници и намиращие се в пряка и непосредствена причина връзка с подадения от първия ответник сигнал и внесеното от втория ответник искане по реда на чл. 157 от ЗЗД до ВРС.

От друга страна това я разстроило и притеснило изключително силно. От момента, в който узнала от служителя на полицията, извършващ проверката за предмета ѝ, съзнанието на ищцата изцяло било заето с мисълта, че се иска да бъде освидетелствана като психично болна - нещо, което категорично не отговаряло на действителността и не кореспондирало по никакъв начин с поведението ѝ. Това я наскърбило, накърнило достойнството и доброто ѝ име сред обществото. Изпаднала в депресия, затворила се в себе си, трудно осъществявала обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си. Отразило се негативно и на общуването ѝ с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото ѝ за обмяна на валута, в което работи. В продължение на два месеца живеела с притеснения от неизвестността и най- вече с болката, че трябва да „доказва" нещо повече от очевидно- че е нормален човек. Дълбоко било накърнено личното ѝ достойнство и загубила увереността си за честност и справедливост. Мисълта ѝ постоянно била заета с решаването на този проблем и често пъти била разсеяна при извършването на най- обикновени и обичайни ежедневни дейности. След като разбрала, че има образувано дело по този случай, дълбоко в себе си приемала явяването си пред съда едва ли не като такова на престъпник, принуден да доказва очевидни неща и най-вече, нормалността и невинността си. Ищцата излага още, че самото явяване в съдебното заседание за нея било голям стрес. Причинило ѝ здравословни проблеми - главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие, каквито до момента никога не била имала. При медицински преглед се установило, че е направила хипертонична криза. Всички тези негативни отражения върху здравето и емоционалното ѝ състояние също счита, че са в пряка и непосредствена връзка с действията на ответниците. Счита, че тези неимуществени вреди, които претърпяла поради действията на двамата ответници подлежат на репатриране, като с оглед техния характер, интензитет , продължителност и негативното им влияние върху общото ѝ здравословно състояние, както и с оглед принципа на справедливостта оценява на 3 000,00 лева.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Районна прокуратура на Република България. В него оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Сочи, че за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата на Република България (ПРБ) по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав /предпоставки/ на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: действие или бездействие на физическо лице, натоварено с извършването на определена работа, вреда, противоправност на извършените действия, причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане и виновно поведение на прекия причинител на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа. Затова тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работа лица.

Твърди, че наведените с исковата молба твърденията не кореспондират с нито един от елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД като правно основание за ангажиране на отговорността на ПРБ. Сочи, че съгласно чл.132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.От цитирания текст следва, че магистратите имат функционален имунитет и носят отговорност за действията си извършени при осъществяване на функциите си и при постановяване на актовете си само в случай на умишлено престъпление от общ характер.Очевидно, конкретния случай не е такъв.

Навежда доводи, че за да е налице противоправност в действията на ПРБ, следва да е нарушена императивна правна норма, забраняваща такова поведение. По силата на чл.157 от Закона за здравето, ПРБ е овластена да отправи предложение до компетентния съд за установяване на здравословното състояние на В.Й. - С., с цел установяване на предпоставките по чл.157 от ЗЗ. Твърди, че действията на ПРБ са изцяло съобразени с дадените и по закон правомощия. Предложението, въз основа на което е образувано чнд е оставено от съда без уважение, но това искане от органите на прокуратурата не съставлява виновно предприето противоправно поведение. Категорично твърди, че не са налице никакви данни за неправомерност в действията на прокурор/и в резултат, на които да са настъпили вреди за ищцата в настоящото производство С..

Излага следната фактическа обстановка: Във връзка с подаден сигнал до РП-Варна от Ж.П. е образувана преписка с № 8790/2018 г. и е разпоредено извършване на проверка. Като резултат от извършената предварителна проверка от ОД на МВР Варна, са събрани данни за наличието на социалния критерии в поведението ѝ. Депозирано е искане по реда на чл.157 от ЗЗ, както и за евентуално установяване на втората предпоставка, медицинския критерии, до PC-Варна, с предложение за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на дали В. Н. Й. - С., има някое от заболяванията, посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед евентуалното лечение по принудителен ред в специализирано медицинско заведение. Образувано е чнд № 4439/2018 г. по описа на РС-Варна. След изслушване на назначеното по делото вещо лице, че не се налага назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, както и, че не е налице медицинският критерий като другата / втората предпоставка за предявяване на искане по чл. 157 от ЗЗ, прокурорът не е поддържал искането на ВРП за назначаване на експертиза. Производството пред съда е прекратено, като е „оставено без уважение искането на ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза спрямо лицето В.Й. - С.".

Относно претендираните имуществени вреди изразява становище, че ищцата  не е била длъжна, нито се е налагало да ангажира адвокат в производството по чнд № 4439/2018 г., а от друга предвиденото в чл.19 в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение за процесуално представителство по Закона за здравето е в размер на 300 лв. Няма представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

Относно неимуществените вреди в размер на 3000 лева, ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на ПРБ, а отделно счита  размера за прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените вреди.

Вторият ответник Ж.Н.П. също е депозирал отговор на исковата молба. В него изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Сочи, че в подаденото Заявление по ЗЗ е формулирано „ ... поради което моля да предприемете мерки по Закона за народното здраве и да установите нуждае ли се от лечение лицето В. Н. И. - С...." Твърди, че в случая е извършил „подаване на сигнал до компетентен орган", за което той не носи каквато и да било отговорност. След този сигнал, подаден от медицински некомпетентно лице до компетентен орган, е извършена проверка и ВРП е поискала назначаване на съдебно-психиатрична експертиза по реда на чл. 157 от 33. Действието не е извършено от ищеца, а от ВРП в кръга на нейните законни правомощия.

Отделно от горното излага, че независимо и без противоречие с гореизложеното, ищцовата страна по никакъв начин не доказва здравословните си проблеми и връзката им с ЧНД 4439/2018г.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към доказателствения материал по делото ЧНД № 4439/2018 г. на Районен съд – Варна, Н.О. се установява, че производстовото  по него е образувано по депозиран сигнал от Ж.Н.П., ЕГН **********, в който излага, че от 2014 г. неговата съседка по имот В. Н. Й.-С. изменила своето поведение, станала раздразнителна, избухлива, смее се неадекватно, размахва ръце, започнала да извършва неадекватни действия, обиждала и заплашвала майка му без причина, отправя заплахи към него и съпругата му, без да са дали повод за това, поставяла в мястото си устройства и съоръжения за ловене на животни, като сочи, че жертва на тези капани станали няколко случайни квартални котки и две негови домашни котки. Излага още, че ищцата премахнала оградна мрежа между двете места и примамила малките котенца на последтата му котка, едното от които завързала в чувал и излязла да го изхвърли на боклука, а другото се опитала да одави в кофата с вода, заедно с капана. След ожесточена съпротива успели да спасят котетата, след което тя започнала да злорадства, качена на покривната плоча, размахвала ръце, танцувала, смеела се, след което заявила, че ще избие всички котки. В самото заявление г-н П. моли прокуратурата „да предприемете мерки по Закона за народното здраве и да установите нуждае ли се от лечение лицето В. Н. Й.-С. ***, като при наличие на обстоятелства за това, да направите предложение за лечение пред Районен съд – Варна.”

В сведенията, дадени по-късно по делото Ж.П. заява, че след като чули някакви котки да мяукат излезли със съпругата му и установили, че С. носела някаква торба, от която се чувало мяукане. Симеонва им дала торбата, като казала, че щяла да пусне котката. По-късно от имота излязло мокро коте, като свидетелят изказва предположение, че С. се е опитала да дави котката. Никъде в показанията не се споменава посоченото в първоначалното заявление, че С. след ожесточена борба е предала котката, нито че г-н П. е станал непосредствен свидетел на давенето на котката, както е посочено в заявлението му.

В сведенията си съпругата на г-н П., г-жа Ф. П. е изложила аналогични показания, като е пояснила, че в квартала са изчезнали много домашни котки напоследък.

В Справка рег. .№442000-11943 от 09.08.2018 г. инспектор В. Д. предлага преписка с вх. №365000-26037/2018 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Варна и №8790/2018 г. по описа на РП – Варна да се изпрати в РП Варна с мнение да не се прилагат принудителни медицински мерки спрямо В. Н. Й.-С., ЕГН ********** по чл. 155 от Закона за здравето.

С Разпореждане от 14.08.2018 г. по ПП №8790/2018 г. на ВРС, Л. Р. – Прокурор към ВРП възлага на органите на Четвърто РУ на МВР – гр. Варна, да извършат проверка по преписка №8790/2018 г. по описа на РП-Варна, в хода на която да се изпълнят указания, дадени в обстоятелствената част на настоящото разпрореждане.

Със Справка рег. .№442000-14542 от 27.09.2018 г. инспектор Венцислав Димитров предлага преписка с вх. №365000-26037/2018 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Варна и №8790/2018 г. по описа на РП – Варна да се изпрати в РП Варна с мнение за решаване по компетентност.

С искане по реда на чл. 155 от Закона за здравето Л. Р. – Прокурор в ВРС, упражнявайки правомощията си по ЗЗ, е предложила съдът да назначи съдебно-психиатрична експертиза за установяване на това, дали В. Н. Й. – С.,  ЕГН ********** има някое от заболяванията, посочени в чл. 146 от Закона за здравето, с оглед евентуалното й лечение по принудителен ред. В мотивите на предложението прокурорът излага, че „след преценка и анализ на всички материали, съдържащи се в преписката, намира, че са налице предпоставките, предвидени в Закона за здравето, за разкриване на процедура за задължително настаняване и лечение в психиатрично здравно заведение спрямо В. Н. Й.-С..”, както и че „От данните по преписката може да се направи обосновано заключение, че В. Н. Й. – С. страда от психично заболяване, поради което с поведението си поставя в риск собственото си здраве, както и това на околните. Намирам, че психичното й състояние изисква предоставяне спрямо нея на медицинска помощ, грижи и подкрепа.”

От делото е видно също, че по него е проведено едно открито съдебено заседание на 25.10.2018 г., в което са изслушани свидетелските показания на г-н Ж.П., след предложение на вещото лице д-р Крумова, че е налице липса от необходимост за назначаване на експертиза, производството по делото е прекратено. Ищцата е представлявана в това производство от адв. Величков и адв. Панайотова.

В производството пред по ЧНД № 4439/2018 г. на ВРС са представени и два договора за правна защита и съдействие. Първият с №**********/08.10.2018 г., сключен между ищцата и адв. Румен Величков, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400,00 лв., дължимо до 17.10.2018 г. и вторият с №322419/25.10.2018 г. с адв. Надка Стоянова Панайотова в размер на 200,00 лв., платени изцяло и в брой при подписване на договора.

На л. 9 от настоящото дело е представен Амбулаторен лист №011607 от 25.10.2018 г. с показания за измерено кръвно налягане 200/110, пулс 98 с основна диагноза „хипертонично сърце”.

От заключението на вещото д-р Т.А. се установява, че здравословното състояние на ищцата се е променено след подадения срещу нея сигнал като промяната е в поведението, настроението и телесното състояние. Ищцата е станала напрегната, тревожна, нарушила е съня си, видимо е била „разсеяна, отнесена, притеснена...унила". Затворила се в себе си, отслабнала на тегло, на моменти нощем се събуждала, на работа била разсеяна. В деня на ЧНД получила хипертонична криза със съпътстваща общомозъчна и последваща церебрастенна симптоматика, като психосматичен синдром от вегетативен характер на реакцията на стрес и разтройство в адаптацията. В резултат на прекарания стрес Осв. е развила симптоми на Разстройство в адаптацията с водеща тревожно-депресивна и психосоматична симптоматика - F43.2 по МКБ 10, като тежестта на оплакванията са отзвучали в рамките на шест месеца, което съвпада с периода на приключване на ЧНД 4439/2018г. по описа на ВРС. В съдебно заседание вещото лице изразява становище, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получената от ищцата хепертонична криза на 25.10.2018 г. и проведеното на същата дата съдебно засенание.

По делото са изслушани и показанията на свидетелите Л. О. Т. и И. А. И., които съдът кредитира като надеждни и безпристрастно дадени.

От показанията на свидетелката Л. Т. се установява, че през  лятото на 2018 година ищцата преживяла емоционален срив – била срината, разстроена, тъй като й казали, че не е в добро психическо състояние. Чувствала се обидена, коренно се променило поведението й, не и се говорило, не се усмихвала. Имала главоболие, повръщала, чувствала физическо неразположение. Не приличала на себе си. Сега вече почнала да се оправя. Сега не е тази В., има промяна, не мога да кажа кога и какво се е случило, но тази пролет и лятото и есента на миналата година гледам да не я закачам много, че ми беше съвестно.

От показанията на свидетеля И. И., че към средата на 2018 г., месец май или юни забелязал, че ищцата е някак разсеяна, отнесена, притеснена, което продължило няколко месеца. След което свидетелят разбрал, че някакъв неин съсед я упреквал, че била ненормална, психично болна, за каквото нещо свидетелят нямал впечатление.

По делото са събрани гласни доказателства и посредством разпита на свидетеля Ф. С. П. – съпруга на ответника г-н П., чийто показания съдът кредитира при условията на чл.  От ГПК. От показанията на свидетелката се установя, че свидетелката и ищцата са съседи по дворни места, находящи се в местност Зеленика. До 2017 год. отношенията им били добри, след което обаче се нанесли да живеят там за постоянно и започнала с нищо непредизвикана злоба, обиди, търсене на визуален контакт, който се превръщал и в словесен, невъзможност за нормална комуникация между съседи: обиждала, твърдяла, че ответникът е пияница, че сина им е гей, че ответникът тормози нея и дъщеря й, която обаче от две години не е идвала там, тъй като живее в София и няма възможност да идва често, които обиди си позволява пред колеги на мъжа й и приятели. Свекърва й, която е на 85 г., живее в постоянен страх от скандали, обиди, дори посегателства.

Преди съпругът й да подаде сигнал, го обсъдили, защото поведението й било неадекватно. Първо посегнала на домашните им любимци, ловила ги в капани. Дали ги изхвърляла или убивала свидетелката не знае. Изчезнали 6 котки в квартала. Когато я хванали с коте в торба - от торбата излезло тяхното коте, след което и другото коте излязло мокро, което накарало свидетелката да заключи, че е бил правен опит за удавянето му. След случката с домашните любимци у свидетелката и ответника П. изникнал и страхът от физическо посегателство.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 49 от ЗЗД (по отношение на Прокуратурата на Република България).

За осъществяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да докаже, че в следствие на противоправното, виновно поведение на ответниците е претърпял твърдените вреди в претендирания размер.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгл. ППВС №7/58 г. и ППВС №7/59 год. отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За да бъде уважена претенцията по чл.49 ЗЗД е необходимо да се установи на първо място възлагането на работа и на второ място наличието на осъществен деликт от лицето на което е възложено изпълнението на работата, при и по повод на която се твърди, че са причинени вреди, т.е. да е налице отговорност по реда на чл.45 ЗЗД от прекия причинител на вредата.

В исковата молба се твърди, че причинените на въззивника ищец неимуществени и имуществени вреди са в резултат на образуваното срещу него производство по чл.155 от Закона за здравето от прокурор при Районна прокуратура – гр. Варна, като прокурорът е внесъл искане до съда за настаняване на ищцата за принудително лечение, въпреки че разследващите органи са изпратили преписката със становище да не се образува производство за принудително лечение по чл. 155 от ЗЗ, което е производство е било инициирано по заявление на ответника П., въпреки че е бил наясно, че ищцата не страда от психическо разстройство и не подлежи на принудително лечение, позовавайки се на чл. 147, ал. 2 от ЗЗ. Тъй като се твърди, че вредоносният резултат е възникнал вследствие на противоправните действия и на двамата ответника, то ищцата търси тяхната солидарна отговорност на осн. чл.53 от ЗЗД.

Съгласно чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Като лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи в чл. 146, ал.1, т.1 и т. 2 са посочени: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;  2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. Чл. 156, ал. 1 от ЗЗ изисква задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 да се постанови с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 - от районния съд по местонахождението на лечебното заведение, като то може да бъде поискано от прокурора, а в случаите на чл. 154, ал. 3 - и от ръководителя на лечебното заведение. Съгласно чл. 159, ал.1 от ЗЗ съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съгласно ал. 4 на същия член ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата по чл. 155 или не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото.

Държавата носи отговорност за вреди, съгласно общия принцип на чл. 7 от Конституцията, чиито норми имат непосредствено действие - чл. 5, ал. 2. Отговорността е имуществена, като целта на разпоредбата е да очертае най-общо основанието и да посочи в чия правна сфера и в чий имуществен патримониум настъпва задължението за обезвреда - този на държавата. Същевременно, разпоредбата не следва да се тълкува буквално, а разширително, така както и всички конституционни норми, предоставящи права на правните субекти. Тя не ограничава възможния ответник по подобен иск единствено до държавата, като частноправен субект. Конституционно допустимо е ответник по иск за реализиране на тази отговорност да бъде и всяко държавно учреждение - юридическо лице, към което организационно се числи длъжностното лице, извършило съответния незаконен акт. Това е така, защото държавата съществува и осъществява функциите си единствено чрез системата от държавни учреждения, като отговорността на държавните учреждения е идентична с тази на държавата в материалноправен аспект. Всички предвидени в обикновеното законодателство хипотези, при които може да се ангажира отговорността на държавата или държавните учреждения за незаконни актове и действия на длъжностни лица, представляват частни случаи на проявление на общия принцип по чл. 7 от Конституцията. Част от тези хипотези са уредени в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който в чл. 1 и чл. 2 разграничава основанията за отговорност според вида на държавната дейност - за дейността на администрацията е предвидена отговорност за всички незаконни актове, действия или бездействия, а за дейността на правозащитните органи е предвидена отговорност само за описаните в чл. 2 действия. За тези хипотези ЗОДОВ урежда условията и реда, по който се осъществява отговорността, както и нейния обем, като предвижда, че по тези искове процесуално легитимирани да отговарят са съответните държавни учреждения /чл. 7/. Доколкото в чл. 1 и чл. 2 изрично е предвидено, че материалноправната отговорност е на самата държава /а това следва и от заглавието на закона/, то без съмнение в тези случаи държавните учреждения участват в процеса като нейни процесуални субституенти - в този смисъл и решение № 430/23.09.2009 г. по гр. д. № 6017/2007 г. на ВКС, IV г. о. Извън хипотезите на чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, отговорността за други незаконни актове и действия на държавни органи може да се реализира по реда на общото гражданско законодателство /чл. 49 ЗЗД/, тъй като в най-широкия конституционен смисъл може да се приеме, че държавата е възложила на съответните длъжностни лица да упражняват държавни функции, но това възлагане е опосредено чрез възлагане от съответните държавни учреждения, с които посочените длъжностни лица се намират в конкретни правоотношения, по силата на които престират работната си сила срещу заплащане /така и т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г., решение № 579/10.12.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Следователно, допустимо е отговорността по чл. 7 от Конституцията да се осъществи и по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу държавата, така и срещу съответното държавно учреждение. На практика ЗОДОВ и чл. 49 ЗЗД покриват всички /или почти всички/ случаи на отговорност по чл. 7 от Конституцията, но за теоретично необхванатите от тези или други закони случаи няма пречка отговорността на държавата да се ангажира и по силата на пряко приложимата конституционна норма.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието ѝ не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

От събрания в хода на производството доказателствен материал безспорно се установява, че в следствие на подадения сигнал и образуваното срещу ищцата производство за принудително лечение по чл. 155 от ЗЗ на същата са причинени имуществени вреди в размер на 200,00 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат на адв. Недка Панайотова и 7,00 лв. за платена държавна такса за издаване на заверен препис от влязлото в законна сила протоколно определение по ч.н.д.№4439/2018 г. на ВРС и 1,50 лв. платена банкова преводна такса, или общо 208,50 лв. По отношение на пълния претендиран размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди не се представиха доказателства, тъй като в договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Величков е посочено, че се дължи заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение до 17.10.2018 г., но не е представено доказателство за реалното извършване на това плащане.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

В настоящото производство се доказа, както от изслушаните свидетелски показания, така и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо разстройство и влошаване на общото здравословно състояние на ищцата, посредством гадене, повръщане, общ дискомфорт, главоболие, тревожност, хипертонична криза, като резултат от воденето срещу нея производство по чл. 155 от Закона за здравето. С оглед интензитета на вредите и тяхната продължителност, както и с оглед на съдебната практика по дела със сходен предмет съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв.

Несъмнено ПРБ отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени ѝ от законодателството. Деликтно отговарят и лицата за причинените от тях виновно вреди. Спорният въпрос е дали е налице противоправност, т.е. дали подаването на сигнала по закона за здравето от ответника П. и дали е незаконен процесният прокурорски акт /искане по чл. 155 ЗЗ/. В тази връзка следва предварително да се отбележи, че не съществува правна пречка в настоящото производство да се изследва инцидентно законността на този прокурорски акт. Не представляват подобна пречка принципите за независимост и за вземане на решение по вътрешно убеждение, приложими и за прокурорската дейност. Тези принципи не отменят задължението на прокурора да постановява своите актове в съответствие със закона и със събраните доказателства, като държавата /а не прокурорът/ следва да отговаря за нарушаването на това задължение. В противоречие с принципите на правовата държава и с европейските правозащитни стандарти би било да се приеме, че държавата не отговаря за вредите /ако има такива/ от незаконен прокурорски акт, тъй като този акт априори е законен само защото е постановен по вътрешното убеждение на прокурора. За това именно в чл. 2 ЗОДОВ е предвидено, че държавата в лицето на Прокуратурата отговаря за вредите от незаконно обвинение, повдигнато от прокурор. Специфичното в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е, че незаконността на обвинението произтича от крайния резултат на наказателното производство - прекратяване или оправдаване на лицето, а не от наличието на процесуалните условия за повдигане на обвинение към момента на повдигането. Доколкото за прокурорските искания по чл. 157 ЗЗ не е приложим ЗОДОВ, то преценката за тяхната законосъобразност /от която зависи елемента "противоправност" от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД/ следва да се извърши според това дали са били налице законовите условия за внасяне на искането в съда. Очевидно е, че ако съдебното производство е завършило с влязло в сила решение на съда за задължително настаняване и лечение, то това би потвърдило и законността на самото прокурорско искане - по арг. от чл. 165, ал. 1 във вр. с чл. 413, ал. 1 НПК законността на самото съдебно решение не може да се проверя от гражданския съд, предвид задължителността на решението и задължението за зачитане от останалите съдилища. Ако обаче съдебното производство е завършило с определение за прекратяване по чл. 159, ал. 4 ЗЗ или с решение за отхвърляне на искането, то законността на прокурорското искане е в зависимост от наличието на законовите предпоставки за внасяне на искането в съда, които могат да бъдат проверявани инцидентно от гражданския съд в евентуално исково производство за вреди. В Закона за здравето не са посочени предпоставките, при които прокурорът следва да внесе искане в съда - в чл. 157 ЗЗ е посочено единствено, че задължително настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора, а в чл. 155 ЗЗ са посочени материалноправните условия, при които е приложимо подобно задължително настаняване - спрямо лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Липсата на изрично записани законови предпоставки за внасяне на прокурорското искане в съда обаче не означава, че такива няма. В противоречие с основната конституционна функция на Прокуратурата да следи за спазване на законността би било да се приеме, че прокурорът произволно и по свое усмотрение може да внася искания по чл. 157 ЗЗ срещу когото прецени, без тези искания да са подкрепени със съответни данни и доказателства. Действително, не е необходимо от тези доказателства да може да се направи абсолютно сигурен извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 155 ЗЗ, а и това не е възможно на този етап, тъй като прокурорът не може да назначава и да задължава съответното лице да се подложи на съдебнопсихиатрична експертиза /това може да направи само съда след внасяне на искането - чл. 159 ЗЗ/, а без подобна експертиза е невъзможна преценката за наличието на условията по чл. 155 ЗЗ. При все това искането по чл. 157 ЗЗ следва да е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ - че лицето страда от психическо заболяване и, че може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Към този несъмнен извод води и субсидиарното прилагане на правилата на НПК в това производство /чл. 165, ал. 1 ЗЗ/, а именно предпоставките за образуване на досъдебно производство /чл. 207, ал. 1 НПК/, за повдигане на обвинение /чл. 219, ал. 1 НПК/ и за внасяне на обвинителен акт /чл. 246, ал. 1 НПК - във всички посочени случаи неизменно изискване е наличието на достатъчно данни /респ. доказателства/, които да обосноват постановяването на съответния прокурорски акт. Следователно, искането по чл. 157 ЗЗ би било законосъобразно или ако съдебното производство е завършило с влязло в сила съдебно решение за задължително настаняване и лечение или ако това искане е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на внасяне на искането, и обратно - то би било незаконно ако нито една от двете хипотези не е налице. В конкретния случай не е налице първата хипотеза /доколкото съдебното производство по ч.д. № 14026/2008 г. на СРС е приключило с определение за прекратяване по чл. 159, ал. 4 ЗЗ/, поради което следва да се прецени наличието на втората. Настоящият състав намира, че процесното прокурорско искане по чл. 157 ЗЗ не е било надлежно обосновано.

От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваната преписка по повод заявлението на Ж.П. от 05.07.2018 г. е било извършена проверка на данните в сигнала, при която проверка са били разпитани ищцата, нейна работничка, подалият сигнала и съсед на ищцата г-П., както и неговата съпруга. В искането по реда на чл. 157 от ЗЗД прокурорът посочва, че: „от 2014 г. Й.-С. променила своето поведение, станала раздразнителна, обиждала и заплашвала без причина Ж.П. и съпругата му, а също и Божана Първанова, като непрекъснато отправяла закани за саморазправа“. Прокурорът е заключил, че „Поведението на В.Й.-С. се отклонява явно от общоприето за нормално – проявява агресия спрямо околните, поставя устройства и съоръжения за ловене на животни, отправя закани с престъпление.“ Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на прокуратурата обаче не се подкрепят от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. Въпреки подробно изложените в заявлението за образуване на проверка по чл. 155 от Закона за здравето твърдения, същите не се потвърждават от в последствие снетите обяснения на г-н П. и съпругата му. Сведенията му вече не са с такава категоричност и разказ от първо лице, като става ясно, че всъщност нито той, нито съпругата му всъщност са станали преки очевидци на някакви физически посегателства над котките им. Упомената борба за намиращата се в чувал котка, която всъщност свидетелите не са видели как е попаднала там и нямат лични наблюдения защо е била в чувала, всъщност изведнъж се оказва доброволно предаване веднага след поискване. И от показанията на двамата съпрузи Първанови дадени в досъдебното производство се установя наличието на междусъседски проблем „С. започна да предявява претенции относно как се грижим за мястото си“ – казва П., а съпругата му излага: „ Имаше спор относно границите на имота“. Сведения от други преки свидетели на имота в местност Зеленика на ищцата не са разпитвани. Не е разпитана и майката на подалия сигнала Б. П. Не са търсени други съседи с изчезнали котки и не са събирани сведения по въпроса. В показанията си Ф. П. заявява още: „В.С. се озлоби. Постоянно търси повод за кавга. Страхувам се за живота и здравето си и на моето семейство. С. пряко не е нападала мен и семейството ми.“ В показанията на г-н П. пък се заявява: „С. се заканва, като казва „Ще видите Вие. Други заплахи не е имало.“ Отделно са събрани доказателства посредством разпита на работничка на ищцата – Л. И. Д., които са в пълно противоречие с показанията на двамата съпрузи, като свидетелства, че не е ставала свидетелка на агресивно поведение от страна на ищцата към други хора, нито да има някакви психични проблеми. В конкретния случай, с оглед на събраните в досъдебното производство доказателствени материали съдът намира, че упражняването на прокурорските правомощия по чл. 157 от ЗЗ е било незаконосъбразно, тъй като от събраните доказателства не се установят твърдените в заявлението на г-н П. факти, още по-малко наличието на който и да е от критериите, предвидени в чл. 155 от ЗЗ. Видно е, че между подалия сигнала и лицето, чието освидетелстване се иска е съществувал междусъседски конфликт, което е довело до обтягане на отношенията им, поради което прокурорът е следвало да вземе с резерви техните показания и при необходимост да разпореди събирането на допълнителни доказателства, посредством разпита на други съседи на г-жа С. и изобщо други лица, с които същата е била в ежедневен контакт. Самото искане по чл. 157 от ЗЗ е мотивирано с това, че г-жа С. непрекъснато отправя закани за саморазправа, но от свидетелските показания става ясно, че тези закани са всъщност: „Ще видите вие“. Отделно е посочено, че същата проява агресия спрямо околните, но тези околни обаче се свеждат до семейството на г-н П.. Посочено е и че поставя капани за котки, но в съдебно заседание по ЧНД № 8790/2018 г. на ВРС самият г-н П. заявя, че „това е една клетка, която предположихме, че е капан за котки“. Изобщо от събраните по преписката доказателства не се установява какво точно престъпление има опасност да извърши госпожа С., което да представлява опасност за близките ѝ, за околните, за обществото или което да застрашава сериозно здравето ѝ.

По отношение на противоправността на вредоносното деяние на ответника г-н П., съдът намира, че в случая такава не е налице. Този си извод съдът извежда от конституционнорегламентираното право в чл. 45 от Конституцията на жалби, предложения и сигнали.

Настоящият съдебен състав напълно осъзнава и разбира, че ищцата е била притеснена от образуваното спрямо нея производство по закона за здравето, което се е отразило неминуемо негативно върху психиката ѝ. Но основният момент в настоящото производство опира до обстоятелството, че ответникът П. има право да сезира надлежния компетентен орган- в случая Районна прокуратура – гр. Варна при твърдения от негова страна за действия на ищцата, които обуславят съмнения за поведение извън рамките на общоприетото и навеждащи на изводи за психично заболяване на ищцата, което се нуждае от лечение. Всеки гражданин има правото да се обръща към съответния компетентен орган и да излага обстоятелства, които са му известни. Ответникът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени, което е налице в конкретния случай. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, което не е установено в настоящото производство. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. (2) от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на общестото (чл. 8, ал. (2) от ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправостта се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признатото право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. / В този смисъл Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., Решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г., I I г. о на ВКС и решение № 758/11.02.2011 г. на IV г. о. на ВКС/.

В настоящия казус не се установиха данни за поведение на ответната страна, които да обосноват и формират извода за злоупотреба с право, посредством подаване на сигнал до Районна прокуратура– гр. Варна, а от съдържанието на депозираното заявление, се установява, че ответникът излага фактически твърдения, въз основа на които ако прецени прокуратурата да образува производство по чл. 155 от ЗЗ, в което да установи дали ищцата се нуждае от принудително лечение. Или в компетентността на прокуратурата в случая е било да извърши преценка на верността на твърденията, изложени от ответника П..  

На основание изложеното по-горе съдът намира за основателен иска, предявен срещу Районна прокуратура –Варна за сумата от 1000,00 лв., представляващи неимуществени вреди и за сумата от 208,50 лв., представляващи имуществени вреди, за които и суми искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като за разликата над тези суми до претендираните от ищцата следва да бъде отхвърлен.

Искът срещу ответника П. съдът намира за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Районна прокуратура – гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 172,00 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 750,00 лв. и депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 300,00 лв., или общо сумата от 1222,00 лв. От която сума съобразно с уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата от 433,27 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане  на напарвените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От ответника е представен списък по чл. 80 от ГПК, но не са представени доказателства за заплатено в полза на адв. Кантутис адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Районна прокуратура – Варна ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Й.-С., ЕГН ********** сумата от 1208,50 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ виновно вреди, в резултат на внасяне от втория ответник на искане пред PC-Варна по реда на чл.157 от Закона за здравето, от която: сумата от 208,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 200,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8,50 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на производството и сумата то 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и представляващи негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; нараняване на  достойнството и доброто име на ищцата  сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си); негативно отразяване върху общуването ѝ с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото ѝ за обмяна на валута, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1208,50 лв. до предявените 3408,50 лв., ведно със законната лихва.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. Н. Й.-С., ЕГН ********** срещу ответника Ж.Н.П.,ЕГН********** иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3408,50 лв., представлява обезщетение за причинени ѝ от двамата ответници виновно вреди, в резултат на подадено заявление от първия ответник за установяване на нуждата от принудителното ѝ лечение и евентуалното изготвяне на предложение пред PC-Варна за такова лечение и внасяне от втория ответник на искане също пред PC-Варна по реда на чл.157 от Закона за здравето, както следва: сумата от 408,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 400,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 8,50 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от влязло в законна сила определение за прекратяване на производството и сумата то 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и представляващи негативни отражения върху здравето и емоционалното състояние на ищцата, изразяващи се в хипертонична криза (главоболие и виене на свят, гадене и позиви за повръщане, треперене и изпотяване, загуба на равновесие), чувство на наскърбеност, притеснение и несигурност; нараняване на  достойнството и доброто име на ищцата  сред обществото; депресия (затваряне в себе си, трудно осъществяване на обичайните си задължения, както в къщи, така и в работата си); негативно отразяване върху общуването ѝ с роднини, близки, познати и клиенти в бюрото ѝ за обмяна на валута, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр. ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Й.-С. , ЕГН **********  сумата от 433,27 лева (четиристотин тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: