РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Смолян, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500037 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на 268 и следващите във връзка с чл. 124 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 45 от 06. 01.2021година,
депозирана от Н. МЛ. Ф. и КР. ИВ. Д., депозирана чрез пълномощника им адв.М.М., с
която се атакува Решение № 74/01.12.2021 г., постановено по гр.дело № 103/2021 г.
съгласно описа на Златоградския районен съд, с което е признато за установено, на
основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС, по отношение на Н. МЛ. Ф., ЕГН
********** с адрес гр. Неделино, обл. Смолян, ул. „Сергей Румянцев“ № 4а и КР. ИВ. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. Неделино, обл. Смолян, ул. „Нова гора“ № 1, че ЗДР. АС. Д.,
ЕГН **********, адрес: гр. Неделино, обл. Смолян, ул. „Нова гора“ № 1 е СОБСТВЕНИК,
на основание давностно владение с начало от 1987 г. на самостоятелно обособен обект –
източен близнак, построен в УПИ V-943, кв. 128 по плана на град Неделино, одобрен със
заповед № РД23/12.01.1987 г. и състоящ се от самостоятелно избено помещение № 1 с
площ 12,60 кв.м., находящо се на първи етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена
като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда, отразена като 4МС при
граници и съседи - на изток изба № 2; на север и юг - външни зидове, на запад - калкан на
жилищна сграда - 4 мсбЖ (западен близнак); самостоятелно избено помещение № 2 с
площ 11,90 кв.м., находящо се на първи етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена
1
като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС при
граници и съседи: на изток - гараж № 1; на север и юг - външни зидове, на запад - изба № 1;
гараж № 1 с площ 23,06 кв.м., находящо се на първи етаж в четириетажната жилищна
сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея. четириетажна масивна сграда отразена
като 4МС при граници и съседи: на изток -гараж № 2; на север - външен зид, на запад - изба
№ 2; на юг - външен зид; гараж № 2 с площ 24,80 кв.м., находящо се на първи етаж в
четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна
масивна сграда отразена като 4МС, при граници и съседи: на изток и север - външен зид; на
запад - гараж № 1; на юг - външен зид; апартамент № 1, находящ се на втори етаж в
четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна
масивна сграда, отразена като 4МС с обща застроена площ 125,60 кв.м. и състоящ се от
кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00 кв.м., спалня № 1 с площ 16,50 кв.м., спалня № 2 с площ
11,60 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня 6,05 кв.м., салон 17,70 кв.м., килер 2,50 кв.м. и тераса 11,90
кв.м. при граници: на изток, север и юг - външни зидове; на запад - калкан на жилищна
сграда - 4 МсбЖ (западен близнак); апартамент № 2, находящ се на трети етаж в
четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка кьм нея четириетажна
масивна сграда отразена като 4МС с обща застроена площ 135,20 кв.м. и състоящ се от
кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00 кв.м., спалня № 1 с площ 16,50 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня
3,70 кв.м., коридор 15,90 кв.м; спалня 11,60 кв.м. салон 1,80 кв.м., WC - 2,50 кв.м., килер
15,90 кв.м. баня +WC 3.70 кв.м., тераса 11,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м., стьлбищна клетка 5,50
кв.м. и външно стълбище - 4,85 кв. м. при граници: на изток, север и юг - външни зидове; на
запад - калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ (западен близнак); апартамент № 3, находящ се
на четвърти етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка
към нея четириетажна масивна сграда, отразена като 4МС с обща застроена площ 127,70
кв.м. и състоящ се от кухня - 8,70 кв.м, хол 9,80 кв.м., килер 5,80 кв.м., спалня 14,80 кв.м.,
спалня 13,10 кв.м., спалня 13,45 кв.м. баня WC 5 кв.м., коридор 12,00 кв.м. тераса 17,80 кв.м.
и външно стълбище кв.м. при граници: на изток - Апартамент № 4; на запад, север и юг -
външни зидове; апартамент № 4, находящ се на четвърти етаж в четириетажната жилищна
сграда отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена
като 4МС с обща застроена площ 79,50 кв.м. и състоящ се от хол 15,60 кв.м., спалня 16,50
кв.м. кв.м., коридор 11,10 кв.м., баня 3,70 кв.м. килер 4,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м., стьлбищна
клетка 10,45 кв.м. и външно стълбище 4,80 кв.м. при граници: на изток - външен зид; на
север и юг - външен зид, на запад - апартамент № 3, както и са осъдени Н. МЛ. Ф. КР. ИВ.
Д. да заплатят на З. АС. Д. направените разноски по делото в размер на 1068,05 лева.
В с.з. жалбоподателките редовно и своевременно призована се явяват лично и се
представляват от адв. М.М. който поддържа въззивната жалба изцяло.
В с.з. въззиваемият З.Д. редовно и своевременно призован се явява лично ичрез
пълномощника си адв.Е.В., който поддържа становище за неоснователност на жалбата
иподдържа изцяло депозирания писмен отговор.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във въззивните жалби и
2
писмения отговор,съобрази следното:
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същите са подадени в срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват
на обжалването – допустимо.
При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства,
съобрази следното:
От събраните доказателствата по делото пред първоинстанционния съд съдът приема
за установена следната факстическа обстановка:
В исковата си молба ищецът З.Д. излага фактически твърдения, че от удостоверение
по чл. 202 от ЗУТ, издадено от главен архитект на община Неделино, изх. № 93- 00-
1171/18.06.2020 г. е видно, че в ПИ пл. № 943, участващ в образуването на УПИ V-943, кв.
128 по плана на град Неделино, одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. са построени
четириетажна жилищна сграда отразена като 4МсбЖ с площ 113,23 кв.м. от който източен
близнак с площ 50,10 кв.м. и пристроената към нея четириетажна масивна сграда, отразена
като 4МС с площ 57,07 кв. м. Съгласно НА № 105, том I, peг. № 1360, дело № 100/2011 г.,
В.М.Д. е собственик на 194/437 идеални части от УПИ V-943, кв. 128 по плана на град
Неделино, която идеална част се ползва в югозападната част от парцела, съгласно НА № 31,
том IX, дело 57/1983 г., А.К.Х. дарява на А.А.Х. (наследодател на ищеца, съгласно
удостоверение за наследници, изх. № 94-00-195/28.02.2020 г., издадено от община Неделино)
недвижим имот, представляващ югоизточната част от имот 1044 по плана на град Неделино
от 1974 г., идентичен по местоположение с ПИ 943, кв. 128 по сега действащия план на град
Неделино от 1987 г. Изложени са твърдения, че източният близнак - предмет на
настоящия иск е построен в УПИ V-943, кв. 128 по плана на град Неделино с регулационно
положение: на изток - граничи с улична регулация, ос.т. 782 - до ос.т. 783; на запад - граничи
с УПИ - 944 записан в разписния лист към плана на Н.С.Х.; на север - граничи с УПИ IX-942
записан в разписния лист към плана на М.Й.К. К.М.К., Р.И.К. Д.К.К. и В.Д.М. на юг - УПИ
VI-945, собственост на А. А. Б.. Според ищеца източният близнак представлява
самостоятелно обособен обект съгласно посоченото по-горе удостоверение по чл. 202 от
ЗУТ, издадено от главен архитект на община Неделино, изх. № 93-00- 1171/18.06.2020 г. и се
състои от самостоятелно избено помещение № 1 с площ 12,60 кв.м., находящо се на първи
етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея
четириетажна масивна сграда отразена като 4МС при граници и съседи: на изток - изба № 2,
на север и юг - външни зидове, на запад - калкан на жилищна сграда 4 МсбЖ (западен
близнак); самостоятелно избено помещение № 2 с площ 11,90 кв.м., находящо се на първи
3
етаж в четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея
четириетажна масивна сграда отразена като 4МС при граници и съседи: на изток - гараж №
1; на север и юг - външни зидове; на запад - изба № 1; гараж № 1 с площ 23,06 кв.м.,
находящ се на първи етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и
пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС при граници и съседи:
на изток - гараж № 2; на север - външен зид; на запад - изба № 2; на юг - външен зид; гараж
№ 2, с площ 24,80 кв.м., находящ се на първи етаж в четириетажната жилищна сграда,
отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена като
4МС при граници и съседи: на изток и север - външен зид; на запад - гараж № 1; на юг -
външен зид; апартамент № 1, находящ се на втори етаж в четириетажната жилищна сграда,
отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена като
4МС с обща застроена площ 125,60 кв.м. и състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00
кв.м., спалня № 1, с площ 16,50 кв.м., спалня № 2, с площ 11,60 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня
6,05 кв.м., салон 17,70 кв.м., килер 2,50 кв.м. и тераса 11,90 кв.м., при граници: на изток,
север и юг - външни зидове; на запад - калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ ; апартамент №
2, находящ се на трети етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и
пристройка към нея четириетажна масивна сграда, отразена като 4МС с обща застроена
площ 135,20 кв.м. и състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00 кв.м., спалня № 1, с
площ 16,50 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня 3,70 кв.м., коридор 15,90 кв.м; спалня 11,60 кв.м.
салон 1,80 кв.м., WC - 2,50 кв.м., килер 15,90 кв.м. баня +WC 3.70 кв.м., тераса 11,90 кв.м.,
тераса 9,10 кв.м., стълбищна клетка 5,50 кв.м. и външно стълбище - 4,85 кв. м. при граници:
на изток, север и юг - външни зидове; на запад калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ (западен
близнак); апартамент № 3, находящ се на четвърти етаж в четириетажната жилищна сграда,
отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда, отразена като
4МС, с обща застроена площ 127,70 кв.м. и състоящ се от кухня - 8,70 кв.м, хол 9,80 кв.м.,
килер 5,80 кв.м., спалня 14,80 кв.м., спалня 13,10 кв.м., спалня 13,45 кв.м. баня WC 5 кв.м.,
коридор 12,00 кв.м. тераса 17,80 кв.м. и външно стълбище 9,60 кв.м. при граници: на изток -
апартамент № 4; на запад, север и юг - външни зидове; апартамент № 4, находящ се на
четвърти етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към
нея четириетажна масивна сграда, отразена като 4МС с обща застроена площ 79,50 кв.м. и
състоящ се от хол 15,60 кв.м., спалня 16,50 кв.м. кв.м., коридор 11,10 кв.м., баня 3,70 кв.м.
килер 4,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м., стълбищна клетка 10,45 кв.м. и външно стълбище 4,80
кв.м., при граници: на изток - външен зид; на север и юг - външен зид; на запад - апартамент
№ 3. Твърди също, че въз основа на извършена неформална делба през 1987 г. от
наследодателя А.А.Д. ищецът З.получава във владение горния самостоятелно обособен
обект - източния близнак, построен в УПИ V-943, кв. 128 по плана на град Неделино и
състоящ се от описаните по-горе обекти – избени помещения, гаражи и апартаменти от 1 до
4 и повече от 30 г. до настоящия момент, включително го владее за себе си явно,
непрекъснато и необезпокоявано от никого , както и от 1987 година до сега ответниците по
делото не са имали достьп до процесния имот и владение върху него, както и върху
изградените сгради. От 1987 година единствено и само ищеца, чрез едностранни действия е
4
владял процесния имот, живее в него, извършвал е единствено и само той подобрения в
имота и на сградите, както и я е поддържал в състояние, което да отговаря на неговите и на
неговото семейство жилищни нужди. Лично той със собствени средства и труд е изградил
второстепенната постройка, отразена в документите издадени от община Неделино като
четириетажна масивна сграда, отразена като 4МС и от извършената неформална делба през
1987 г., ищецът счита имота и източния близнак за негови. Излага твърдения, че е
манифестирано своене спрямо всички останали, включително и спрямо ответниците по
настоящия спор открито и явно, поради което на ответниците никога не им е било
позволявано от страна на ищеца, а и същите никога не са извършвали фактически действия
по владение или държане на процесния имот - източен близнак, да го ползват, владеят или
да се разпореждат по някакъв начин с процесния имот. От изграждане на сградите в УПИ V-
943, кв. 128 по плана на град Неделино всеки си е владял явно и необезпокоявано неговата
сграда – ищецът - източния близнак, а ответниците - западният близнак. Предлага съдът да
признае за установено по отношение на ответниците Н. МЛ. Ф. и КР. ИВ. Д., че той – ЗДР.
АС. Д. е собственик на основание давностно владение от повече от 30 години на
самостоятелно избено помещение № 1 с площ 12,60 кв.м., находящо се на първи етаж в
четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна
масивна сграда отразена като 4МС при описани граници и съседи; самостоятелно избено
помещение № 2 с площ 11,90 кв.м., находящо се на първи етаж в четириетажната жилищна
сграда отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена
като 4МС при описани по-горе граници и съседи: гараж № 2, с площ 24,80 кв.м., находящ
се на първи етаж в четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка
към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС при описани по-горе граници и
съседи: апартамент № 1, находящ се на втори етаж в четириетажната жилищна сграда,
отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда отразена като
4МС с обща застроена площ 125,60 кв.м. и състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00
кв.м., спалня № 1, с площ 16,50 кв.м, спалня № 2, с площ 11,60 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня
6,05 кв.м., салон 17,70 кв.м., килер 2,50 кв.м. и тераса 11,90 кв.м., при описани
граници;апартамент № 2, находящ се на трети етаж в четириетажната жилищна сграда,
отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна масивна сграда, отразена като
4МС с обща застроена площ 135,20 кв.м. и състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00
кв.м., спалня № 1, с площ 16,50 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня 3,70 кв.м., коридор 15,90 кв.м;
спалня 11,60 кв.м. салон 1,80 кв.м., WC - 2,50 кв.м., килер 15,90 кв.м. баня +WC 3.70 кв.м.,
тераса 11,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м., стълбищна клетка 5,50 кв.м. и външно стълбище - 4,85
кв. м. при описани граници; апартамент № 3, находящ се на четвърти етаж в
четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна
масивна сграда, отразена като 4МС, с обща застроена площ 127,70 кв.м. и състоящ се от
кухня - 8,70 кв.м, хол 9,80 кв.м., килер 5,80 кв.м., спалня 14,80 кв.м., спалня 13,10 кв.м.,
спалня 13,45 кв.м. баня WC 5 кв.м., коридор 12,00 кв.м. тераса 17,80 кв.м. и външно
стълбище 9,60 кв.м. при посочени граници; апартамент № 4, находящ се на четвърти етаж в
четириетажната жилищна сграда, отразена като 4МсбЖ и пристройка към нея четириетажна
5
масивна сграда, отразена като 4МС с обща застроена площ 79,50 кв.м. и състоящ се от хол
15,60 кв.м., спалня 16,50 кв.м. кв.м., коридор 11,10 кв.м., баня 3,70 кв.м. килер 4,90 кв.м.,
тераса 9,10 кв.м., стълбищна клетка 10,45 кв.м. и външно стълбище 4,80 кв.м., при описани
по-горе граници.
В писмения отговор ответниците оспорват предявения иск и предлагат да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От представения по делото НА № 71 от 15.03.1975 г.,том ХІ, н.д.№149/1975г. се
установява, че А.К.Х. е признат за собственик на имот с пл. № 1044, в кв. 85 по отменения
план на гр. Неделино, одобрен със Заповед № 35/29.04.1974 г., който имот, видно от
констатациите на нотариуса (районен съдия при РС[1]Златоград), същият е закупил през
1950 г., ведно с построената в същия (в дворното място), през 1968 г. триетажна масивна
жилищна сграда. Видно от Нотариален акт № 31 от 04.05.1983 г.н.д.57/1983г. том ІХ, А.К.Х.
дарява на своя син А.А.Х. втория (най-горния) жилищен етаж, една източна стая на първия
етаж и едно избено помещение с източно изложение от жилищната сграда, застроена в имот
с пл. № 1044 в кв. 85 по плана на гр. Неделино от 1975 г., ведно с югоизточната половина от
незастроената част на имота. Съгласно представеното Удостоверение за идентичност № 56,
с изх. № 94-00-329/06.04.2017 г., издадено от Община Неделино, се установява, че ПИ с пл.
№ 943, кв. 128 по действащия план на гр. Неделино, утвърден със Заповед № РД-
23/12.01.1987 г. е идентичен по местоположение, но не и по площ с ПИ с пл. № 1044 от кв.
85 по отменения план на гр. Неделино, одобрен със заповед № 35/29.04.1974 г., респ.
идентичен по местоположение на описания ПИ пл. № 1044 в НА № 31 от 04.05.1983 г.,
съгласно който А.К.Х. дарява на сина си А.А.Х., югоизточната половина от имот с пл. №
1044 по плана от 1974 г. От представеното удостоверение за регулационно положение № 24,
с изх. № 94-00-329 от 27.02.2020 г. се установява, че съгласно действащия ПУП на гр.
Неделино, утвърден със заповед № РД-23/12.01.1987 г. е образуван УПИ V-943, кв. 128. В
същия документ е цитиран НА № 105, том I, рег. № 1360, дело № 100 от 2011 г., съгласно
който ответника В.М.Д. е собственик на 194/437 идеални части от ПИ V-943, кв. 128, която
идеална част следва да се ползва в югозападната част на парцела, както и жилищна сграда –
западен близнак. В удостоверението е посочено още, че УПИ V-943, кв. 128 е с обща площ
437 кв.м., от които сгради отразени в плана, както следва: 4МсбЖ с обща застроена площ от
113,23 кв.м. и 4МС – 57,07 кв.м. Със заповед № 51/11.02.2014 г. на кмета на Община
Неделино, е допълнен действащия кадастрален план на гр. Неделино, с нанасяне на МС –
23,76 кв.м. и МГ – 16,62 кв.м., съгласно Разрешение за строеж № 2/01.03.1996 г. и Протокол
№ 1/01.03.1996 г. Съгласно представеното по делото удостоверение по §127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД към ЗУТ, с изх. № 94-00-56/26.02.2020 г., издадено от Община Неделино, в УПИ V-943,
кв. 128 по плана на гр. Неделино от 1987 г., са построени четириетажна масивна жилищна
сграда (4МсбЖ) – източен близнак със застроена площ 56,61 кв.м. и пристроена към нея
четириетажна масивна сграда (4 МС) със застроена площ 57,07 кв.м., които отговарят на
условията и разпоредбите на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД към ЗУТ за „търпими строежи“, не
подлежат на премахване или забрана за ползване и могат да бъдат предмет на
6
прехвърлителна сделка.
От приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че
А.А.Д. и А.А.Х. са имена на едно и също лице. След смъртта си А.А. Д. (починал на
**година) е оставил като наследници Р.С. Д. – съпруга (починала на **.), ЗДР. АС. Д. – син,
Р.А.Д. – дъщеря и Б.А.Д. – син (починал **г.). По делото е приложена декларация от Р.А.Д.,
ЕГН ********** с нотариална заверка на подписа, деклирарира, че нейният брат ЗДР. АС.
Д. е единствен ползвател и владелец на триетажна жилищна сграда-близнак със застроена
площ 95,30 кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ 113,23 кв.м.; втори жилищен
етаж със застроена площ 135,20 кв.м. и трети жилищен етаж, състоящ се от два апартамента,
а именно: № 1 със застроена площ 127,70 кв.м. и № 2 със застроена площ 79,50 кв.м., която
сграда е построена в УПИ V-943, кв. 128 по плана на гр. Неделино, целият с площ 437 кв.м.
В декларацията е посочено, че родителите им приживе, през 1987 г. са прехвърлили на З.Д.
горепосочените обекти неформално със задължение той да гледа и да издържа брат си Б.Д.,
както и че З.Д. е извършвал основни ремонти в къщата още преди повече от 30 години. Р.Д.
декларира също, че няма претенции спрямо тези имоти, както и че построената пристройка
към къщата-близнак (за която не се спори) е строена изцяло със средства на брат й З.Д., към
която пристройка Р.Д. също няма претенции.
Пред районен съд депозират показания свидетелите М.С.Д., В.А.Д., Т.С.С. и Е.И.К..
Според свидетелят М.Д., съсед на страните се установява, че спорната къща е близнак
и наследство от бащата на З. - А.Д., който построил сградата, същата била измазана,
имала покрив и дограма, както и вътрешна мазилка. З. обзавел своя 4-ти етаж , а на долния
етаж живял брат му Б.Д.. На най-долния живял бащата А.Д.. Още приживе А.е дал на
З.къщата може би на Б., а Н.и К. живели в другия близнак. Б.починал преди 4-5 години, бил
инвалид и нямал наследници, освен брат си. Според свидетелят Д.брат му Б.заявявал, че
като почине оставя своя дял на брат си и децата му, а спорът между страните възникнал
преди около 2 години. Свидетеляат сочи, че всеки един от близнаците има самостоятелен
вход и от единия близнак не може да се влезе в другия, защото има обща тухлена стена. З.
сменил дограмата на своя близнак и изградил рампа за инвалидния си брат, който пострадал
в рудника.
Свидетелят В.Д. брат на бащата на З. А. и на бащата на ответницата Н.Ф. –М.
установява,че З.живее в тази къща откакто се е родил. Според свидетеля живял на
първия,втория и третия етаж, където имал две стаи и изба, сестрите му А.и С. продали
преди 20 години техните стаи на А.и нямат претенции към спорния близнак,както и че
неговата част от къщата я купил А. преди 40 години. В. Д. сочи още,че още тогава А.станал
единствен собственик и го оставил на З.. Твърди също,че и двата близнака(спорния и този
на Н. и К.) ги е построил неговия баща,измазал и покрил, като брат му А. Д. със синовете си
пристроил към тази част закупената от свидетеля пристройка до 4 етаж. Установява също
така, че обща стълба е направил баща му и когато всеки си взел своето я махнали.
Свидетелят Т.С. установява, че двете къщи са близнаци, понастоящем З. от една
страна, Н. и К. от друга – живеят поотделно, а когато ползвали общата стълба всеки влизал в
7
неговия близнак докато З. я е съборил през 2016година .
Свидетелят Е.К.,вуйчо на Н. установява, че къщата не е близнак, единична на три
етажа, както и че живеят разделно, къщата е с отделни входове и от самото начало З. си
живее там, а Н.и К. живеят в другата част от тридесет и повече години. Установява също
така, че бащата на З. направил къщата и я предоставил на синовете си З. и Б.Не знае дали
бащата на З. е изкупувал дялове.
При така установената фактическа обстановка проверяваният районен съд приема с
атакуваното решение, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като ищецът се
легитимира като собственик върху процесната сграда – източен близнак на основание
изтекла в негова полза придобивна давност в период повече от 20 години, с начален момент
1987 година, откогато е заживял със семейството си и е правил подобрения, а другият е
собственост на ответниците. Позовавайки се на практика на ВКС обективирана в Решение
№ 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014 г., на ВКС, Първо г.о. ВКС, районен съд е зачел
посоченото в цитираната декларация от останалите наследници от момента на
подписването й държането на идеалните части на тези наследници
(декларатори),приемайки, че държанието се трансформира във владение. Позовал се е на
служебна констатация на Решение № 22/21.05.2021 г., по гр.д. 235/2020 г., по описа на РС –
Златоград, потвърдено с Решение № 209/21.10.2021 г., по в.гр.д. 264/2021 г., по описа на
ОС – Смолян, с което е признато за установено по отношение на В.М. Д.(брат на Н.Ф.), че
ЗДР. АС. Д. е собственик на източния близнак, който е предмет и на настоящия спор, като е
направен извод, че макар решението да няма действие спрямо настоящите ответници,
последният е индиция за собственически права на ЗДР. АС. Д. по отношение спорния
източен близнак.
Разгледан по същество установителният иск е основателен и доказан и като краен
резултат атакуваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Според въззивният състав от доказателствата по делото е установено, а в тази насока
са и показанията на свидетелите В.Д. (брат на бащата на ищеца и на бащата на ответницата
Н.Ф. и техен чичо), М.Д., чиято съпруга е първа братовчедка с ищеца и ответницата Н.Ф.,
както и в частност на свидетеля Е. К. вуйчо на Н.Ф., всички преценени по реда на чл.172
ГПК с оглед родствената им връзка със страните по делото, че старата къща (основната -
4МсбЖ), с обща стълба и външна тоалетна е построена от дядото на ищеца и първата
ответница - А.А.К.Х.), който видно от представения по делото НА № 71 от 15.03.1975 г. е
признат за собственик на имот с пл. № 1044, в кв. 85 по отменения план на гр. Неделино,
одобрен със заповед № 35/29.04.1974 г., който имот, съгласно констатациите на нотариуса
(районен съдия при РС[1]Златоград) е закупил през 1950 г., ведно с построената в същия
през 1968 г. триетажна масивна жилищна сграда. Видно от Нотариален акт № 31 от
04.05.1983 г., А.К.Х. дарява на своя син А.А.Х. втория (най-горния) жилищен етаж, една
източна стая на първия етаж и едно избено помещение с източно изложение от жилищната
сграда, застроена в имот с пл. № 1044 в кв. 85 по плана на гр. Неделино от 1975 г., ведно с
югоизточната половина от незастроената част на имота, като е установена идентичност на
8
ПИ с пл. № 943, кв. 128 по действащия план на гр. Неделино, утвърден със заповед № РД-
23/12.01.1987 г. по местоположение, но не и по площ с ПИ с пл. № 1044 от кв. 85 по
отменения план на гр. Неделино, одобрен със заповед № 35/29.04.1974 г., респ. идентичен
по местоположение на описания ПИ пл. № 1044 в НА № 31 от 04.05.1983 г., съгласно който
А.К.Х. дарява на сина си А.А.Х., югоизточната половина от имот с пл. № 1044 по плана от
1974 г. Според показанията на свидетеля В.Д. на първия ,втория и третия етаж имал две
стаи и изба, а сестрите му А.и С. – по една стая, като той и сестрите му продали техните
стаи на брат им А.А.Д. и затова нямат претенции към него и той е единствен собственик на
източния близнак.
Установено е също така, а в този смисъл са и показанията на свидетелите Д. и
Д.,включително и свидетеля на ответниците Е.К. че бащата на З. – А. А.К. приживе дал на
З. и на сина си Б. (починал без наследници) претендирания източен близнак, в който
останали да живеят. От показанията на разпитаните от съда свидетели еднопосочно се
установява, че всяка от страните ползвала своята част от старата къща настоящите
ответници,съпруга и дъщеря на починалия брат - западния, а З.Д. - източния близнак за
период повече от 20-30 години (в това число владението на техните наследодатели).
Установява се, че всеки от тях има самостоятелен вход към имота си и никога между тях не
е имало спорове или неразбирателство относно собствеността върху същия. В процесния
източен близнак и пристроената към него 4МС, освен ищеца, до смъртта си са живели
неговите наследодатели А.А.Д. (Х.) – починал на 21.05.2013 г. и Р. С. Д. – починала на** г.,
както и неговият брат – Б.А. Д. – починал на **г.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание и според настоящият състав в
настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства е установено владение от
страна на ищеца, с явно манифестирано намерение за своене на източен близнак от 4,
включително и по отношение ответниците, които с оглед обстоятелството, че обитават една
сграда –близнак, в общ съсобствен имот са могли да възприемат това негово поведение.
Такива недвусмислени действия за своене на имота са извършените ремонтни дейности,
които обективират намерението на владелеца да държи имота като свой и са от естество да
достигнат до знанието на ответниците. Освен това всички свидетели,включително и тези на
ответниците еднозначно установяват, че между страните не е имало спорове относно
собствеността върху имота и всеки от тях необезпокоявано е владял – всеки своята част.
Доказани са елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право
на собственост на основание изтекла придобивна давност пряко и пълно.
При това положение, съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на
претендирания имот на оригинерно основание – изтекъл в негова полза период по-дълъг от
предвидения в разпоредбата на 79 ЗС от 10 години (в това число с присъединено на осн. чл.
82 ЗС владение на своя наследодател), включително и към настоящия момент ищецът
фактически владее процесния имот, който счита за свой.
От разпита на свидетелите,включително и тези на ответниците еднозначно е
9
установен факта на едноличното ползване на процесния имот и съзнанието на ищеца, че
счита имота за свой,намерило външна изява в предприемане на конкретни действия, които
са достояние на останалите съсобственици и показват отричане правата на ответниците
върху имота. От събраните в хода на разглеждане на делото доказателства не доказано
смущаване или прекъсване установеното владение върху процесния имот от З.Д. от страна
на другите наследници. Напротив не само свидетелите на ищеца, но и ангажираните от
ответниците са еднопосочни, че Н.Ф. и К.Д. или други лица не са установявали свое
владение в източната част на процесната къща, а напротив категорично сочат,че всеки живее
в своята част.
В тази връзка оплакването, че след като брата на ищеца и техните родители живели
до преди пет години в претендираната сграда давността е прекъсната е неоснователно. По
делото е установено по безспорен и категоричен начин разделянето на старата къща (
4МсбЖ) на две части – източна и западна, които се ползвали преди съответно от
братята М.и А.Д.и , а брат им (св. В. Д.) и двете им сестри ги посещавали само за да им
гостуват. След смъртта на двамата братя, в къщата останали да живеят техните синове –
страните по делото със семействата си. Обстоятелството, че брата на З. Б.(б.ж.) е живял на
един от етажите в процесния имот не е основание да се приеме прекъсване на придобивната
давност. От показанията на разпитаните от съда свидетели еднопосочно се установява, че
всеки от тях е ползвал своята част от старата къща – М. Д. - западния, а З.Д. - източния
близнак за период над 20-40 години (в това число владението на техните наследодатели).
Обстоятелството, че в процесната източна част на къщата и пристроената към него 4МС,
освен ищеца, до смъртта си са живели неговите наследодатели А.А. Д. (Х.) – починал на **.
и Р.С.Д. – починала на **., както и неговият брат – Б.А.Д. – починал на **г. не е основание
да се приеме, прекъсване течението на давностния срок, като способ за придобиване право
на собственост на оригинерно основание, още повече, че свидетелят М.Д.е категоричен, че
Б.няма наследници (видно и от представеното на л.21 удостоверение за наследници) и
многократно е заявявал,че след неговата смърт етажа остава на брат му З. и децата му.
Правно релевантно в случая е възражението на сестрата на З. Д. - Р.Д.. Видно от
приложената на 30 от делото декларация изрично заявява, че няма претенции към
процесните имоти, които още през 1987 година техните родители му ги прехвърлили
неформално. Следователно налице са доказателства за признаване владението на имота от
З.Д. от сестра му Р.Д. Макар правното значение на тази декларация да не съставлява акт на
отказ от право на собственост, тя има значението на изявление за зачитане на владението
на З.Д. върху спорния имот. От момента на подписване на тази декларация
осъществяваното от ищеца държане на идеалните части на този наследник се превръща във
владение и затова не е необходимо той да демонстрира по друг начин на същото лице, че
владее техните части с намерение за своене и да отблъсква тяхното владение, тъй като с
декларациите това владение доброволно му е предадено, в какъвто смисъл е практиката на
ВКС обективирана в решение 16/17.04.2015година по гр.д.№5652/2014година по описа на
ВКС,първо г.о., която въззивният състав споделя.
10
Вярно е, че на приложената по делото скица-извадка от РП на гр.Неделино е видно,че
основната жилищна сграда не е близнак, но това не е основание съдът да приеме изводи
различни от направените. Свидетелите депозират показания относно възприетото
фактическо положение. Освен това от показанията на всички разпитани по делото
свидетели категорично е установено, че къщата е с два самостоятелни входа и обща стена,
както и че не може да се преминава от източната в западната част в период от повече от
двадесет години. В тази насока са показанията на свидетелите Д. Д. и свидетеля на
ответниците Ш. К., който установява,че къщата не е близнак, с отделни входове. Нещо
повече свидетелят К. установява,че бащата на З. направил къщата за да живеят синовете му
З.и Б..
Недоказано е релевираното с въззивната жалба оплакване, че през 2016 година З.Д.
събаря външната стълба, която се явявала основния вход към процесния имот. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Д., чичо на страните и който има непосредствени
впечатления, според които общата стълба направена от неговия баща А.А.К. и е премахната
след като всеки ползва своята част.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, с което се обосновава
неоснователност на предявеният иск е и че ищецът не е декларирал източната част на
жилищната сграда. Декларирането на имота и заплащането на данъци, съгласно
константната съдебна практика не се включва в обективните действия на владението и не
изразява промяна в намерението за своене. Намерението на ответника да придобие по
давност процесния имот се установява единствено от факта на съставяне на констативния
нотариален акт.
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателите оплакване за нарушения
свързани с изготвяне доклада по чл.146 ал.1 ГПК. Оплакването е бланкетно и не се сочат
конкретно какви нарушения е допуснал районен съд. Процесуалното задължение на съда да
изготви доклад по делото със съдържанието посочено в чл. 146, ал. 1 ГПК е израз на
засиленото служебно начало в гражданския процес по отношение определяне на предмета
на спора, изясняването му от фактическа страна и събирането на относими и допустими
доказателства, за което съдът дава и съответните указания на страните– чл. 146, ал. ал. 2, 3 и
4 ГПК. Въззивният съд не констатира районен съд да е допуснал нарушение на
имеративната разпоредба на чл. 146 ГПК за съставяне на доклад. С проекто-доклада по
чл.140 от ГПК, връчен на страните е определена правната квалификация на предявеният
иск, доказателствената тежест е разпределена и са дадени съответни указания, докладът е
приет без възражения от страните, а процесуалният представител на ответниците изрично е
заявил, че няма такива и е изразил съгласие за обявяването му за окончателен.
Мотивиран от гореизложените съображения предявеният иск е основателен и доказан
и атакуваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ще следва да се възложат в тежест на жалбоподателите
направените разноски от въззиваемия за ползвана адвокатска помощ, които са своевременно
поискани, надлежно документирани и е представен списък по чл.80 ГПК, в размер на
11
сумата 900лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/01.12.2021година постановено по гр.д.
№103/2021година по описа на Златоградски районен съд като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Н. МЛ. Ф. и КР. ИВ. Д. да заплатят на ЗДР. АС. Д. сумата от 900
лева(деветстотин),представляваща направени разноски в производството,определени
съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщението му на страните, с касационна жалба при наличие на
основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12