РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“ 3087648, издаден от ОД на МВР- ПЛОВДИВ,
с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100.00 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. Д. М. ЕГН:********** като
законен представител на ОРБИКО БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес
гр. София, р-н Слатина, бул. Източна тангента №161 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 14.10.2019г. в 09:01 часа в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе до №120
посока Скобелева майка установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
ARH CAM S1, за превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. при управление на МПС
„ШКОДА РАПИД“, лек автомобил, с рег.№ ****.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Лек автомобил марка „Шкода Рапид“ с рег.№ ****, собственост на ОРБИКО
БЪЛГАРИЯ ЕООД на 14.10.2019 год. в 09.01 часа се движел в гр.Пловдив, по бул.
Цариградско шосе до № 120 посока Скобелева майка при ограничение на скоростта на
движение, до 50 км/час в населено място. Автомобилът се е движел със скорост 74 км/ч и
поради движението с превишена скорост бил заснет с автоматизирано техническо средство
– преносима радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, с
№11743са. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на управителя на
1
дружеството А. Д. М., бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено със стационарно автоматизирано техническо средство серия К, №3087648 от
16.10.2019 год., издаден от ОД на МВР –Пловдив, с който в качеството й на управител
и представляващ ОРБИКО БЪЛГАРИЯ ЕООД е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Същият бил връчен на лицето на 15.09.2020 год.
След получаване на електронния фиш жалбоподателят в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП/29.09.20г/ е депозирал писмена декларация, в която е посочил, че на отразената в
електронния фиш дата автомобилът, с който е било извършено нарушението е бил
управляван от служител на дружеството – С. Х. К.. В жалбата до съда излага доводи, че
всички издадени ЕФ на дружеството, за собствени МПС-та, водачи и ползващи
автомобилите бил техни служители, в т.ч. и С. К.. За нея се представят доказателства за
прекратено трудово правоотношение. При подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
от управителя на Орбико България ЕООД не било предоставено СУМПС на водача К., тъй
като не се съхранявали досиетата на работниците.
ОДМВР Пловдив, отказало анулиране на издадения ЕФ3087648 на жалбоподателя с
мотив, че доколкото към подадената от негова страна декларация не е приложено копие на
свидетелството за управление на водача, който твърди, че е управлявал автомобила не е
изпълнено условието на чл.189, ал.5 от ЗДвП и издадения му електронен фиш не може да
бъде анулиран.
По делото е постъпила справка от ОДМВР, свързани с обстоятелството, че С. К. е
правоспособен водач с валидно СУМПС до 2025г
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
14.10.2019 год. в 09.01 часа лек автомобил „Шкода Рапид“ ****, се движел в гр. Пловдив,
бул. Цариградско шосе посока Скобелева майка със скорост от 73 км/ч при ограничение в
населено място 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП,
нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима
радарна система тип „ARH CAM S1”, с №11743с3. Системата е заснела и записала скорост
на движение на автомобила 76 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение
поради грешка в измерването, същата следва да се счита 73 км/ч. По делото като писмено
доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 14.10.2019 год.
в 09.01 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо
се с посочената скорост е СВ0223НР. Доколкото посочените снимки са изготвени със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от
проверка №57-с-ИСИС/30.09.2019 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в
периода 24.09.2019 год. - 25.09.2019 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
2
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год.
В същото време са били спазени изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото
за поставянето на мобилната радарна система е бил изготвен протокол и същият е бил
съпроводен със снимка на разположението на уреда.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 73 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено за населено място – 50 км/ч и е превишил разрешената скорост с 23
км/ч. Наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда “глоба” в
размер от 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място и превишението е в границите от 21 до 31 км./ч. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че с оглед представената от негова
страна декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП издадения срещу него електронния
фиш е следвало да бъде анулиран.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. В същото време съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Следователно тежестта да докаже факта на управление на
МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС,
респективно законния представител на съответното юридическо лице – собственик на МПС.
Жалбоподателят е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на
писмена декларация, в която е посочил данни на друго лице, управлявало МПС
на процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил копие
на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. С оглед на изложеното
не може да бъде споделен извода, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията
по чл.188 и сл. от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на
копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5
от ЗДвП за анулиране на електронния фиш. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето,
на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази
връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица
като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело
до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното
следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административно-наказателната му отговорност, в качеството му на управител на
3
юридическото лице – собственост на посоченото МПС. Поради изложеното настоящия
състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в
качеството му на управител и представляващ юридическото лице – собственик на това
моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др., според
които в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в
конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление,
каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за
извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.
С оглед изложените съображения електронният фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се
дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,
че такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на делото
следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 3087648, издаден от ОД на МВР-
ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100.00
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. Д. М. ЕГН:**********
като законен представител на ОРБИКО БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК:********* със седалище и
адрес гр. София, р-н Слатина, бул. Източна тангента №161 за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, извършено на 14.10.2019г. в 09:01 часа в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе до
№120 посока Скобелева майка, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1, за превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. при управление на
МПС „ШКОДА РАПИД“, лек автомобил, с рег.№ ******.
ОСЪЖДА А. Д. М. ЕГН:********** като законен представител на ОРБИКО
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес гр. София, р-н Слатина, бул.
Източна тангента №161 да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4