Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 21.06.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 392/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Застрахователно дружество Евроинс” АД от гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, представлявано от … Й. Ц. и Р. Б., чрез адв. Т. Я., против Д.В.Т. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 7
от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Искът е положителен
установителен и се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 02.02.2018г. По постъпилото заявление е образувано
ч.гр.д. № 87/2018г. по описа на РС Своге
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
104 от 02.02.2018г. за сумата от 850 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 385 лева разноски по делото, от
които 360 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена
държавна такса. Касае се за вземане
на застраховател, платил обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, към виновното за настъпване на
застрахователното събитие лице, във връзка с пътнотранспортно произшествие
станало на 31.01.2016г. в гр. София на бул. „Г. М. Димитров”, пред блок 89,
като платеното от застрахователя обезщетение по щета № ********** е в размер на
850 лева, от които 10 лева ликвидационни разходи.
По настоящото дело се
претендира сумата от 840 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ **********, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна
полица № 07515001522586 от 06.06.2015г., във връзка с настъпило на 31.01.2016г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – до датата на плащане на
исковата сума. Претендират се още направените разноски, както по настоящото
дело, така и по заповедното производство.
За сумата от 10 лева,
ликвидационни разходи, не е предявен иск (няма отправено искане към съда), следователно в тази ѝ част Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 104 от 02.02.2018г. подлежи на обезсилване, както и в частта ѝ за разноските, за сумата над 380,50 лева до 385 лева.
Исковата молба е
редовна. Предявеният с
молбата иск е допустим.
Ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител, оспорва предявения иск.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца с исковата молба и
е приложено ч.гр.д. № 87/2018г. по описа на РС Своге. Изслушана е съдебно-автотехническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентна
и обективно изготвена. От отдел „Пътна полиция” при СДВР е представено заверено копие от цялата
административно-наказателна преписка по Констативен протокол № 1630787 от
31.01.2016г.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Съгласно чл. 500, ал.
1, т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) - в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Според
правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцецът следва да докаже, че са налице
предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ : наличие на
застрахователно правоотношение по действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на пътно-транспортното произшествие, посоченото в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ поведение на виновния водач и
размерът на платеното от застрахователя
обезщетение.
По настоящото дело ищецът успя да докаже, че към
датата на пътно-транспортното произшествие, 31.01.2016г., е съществувало застрахователно
правоотношение по действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - застрахователна
полица № 07515001522586 от 06.06.2015г. (справка на л. 11 от делото – гръб), относно лек автомобил ДК № СА 8291
ВН.
Обстоятелството, че
същият автомобил на посочената дата е участвал в пътно транспортно произшествие
и е бил управляван от ответника
Д.В.Т. се установява от свидетелските показания на свидетеля Б.К.,
Констативен протокол № 1630787 от 31.01.2016г. и преписката към него,
Наказателно постановление № 16-4332-003819 от 19.05.2016г., както и декларация
подписана от ответника на 18.02.2016г. Със същите доказателства се установява и
фактът, че Т. е напуснал мястото на събитието без да уведоми органите на МВР.
От
съдебно-автотехническата експертиза се установява какъв е механизмът на
настъпване на пътно транспортното произшествие, какви щети е получил лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Саксо”, с ДК № …. управляван от свидетеля К.,
съответстват ли констатираните щети на описания механизъм на катастрофата и каква
е стойността на ремонта за отстраняване на щетите върху автомобила, изчислена
по средни пазарни цени към датата на произшествието.
Извършеното плащане
на сумата от 840 лева на 17.05.2016г. се доказва от справката за извършени
транзакции, издадена от „УниКредит Булбанк” АД – на гърба на л. 16 от делото.
От ответната страна
не бяха доказани никакви правоизключващите или правопогасяващите отговорността обстоятелства.
По изложените
съображения искът следва да бъде уважен, тъй като е изцяло основателен и
доказан и са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането .
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски – 50 лева за държавна
такса, 200 лева за възнаграждение на особен представител и 220 лева за възнаграждение
на вещото лице, 20 лева - такса за призоваване на свидетел, както и 360 лева адвокатско
възнаграждение. Според тълкувателното решение по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на Д.В.Т. ***, ЕГН **********, че дължи на „Застрахователно дружество Евроинс” АД
от гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от … Й. Ц. и Р. Б.,
ЕИК *********, сумата от 840 лева – изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица № 07515001522586 от
06.06.2015г., във връзка с настъпило на 31.01.2016г. пътнотранспортно
произшествие, заедно
със законната лихва върху посочената сума от 840 лева, считано от 02.02.2018г.
до
окончателното изплащане на вземането, като осъжда ответника Д.В.Т. да заплати на ищеца „Застрахователно
дружество Евроинс” АД сумата от 850 лева, представляваща направени
разноски по настоящото гр.д. № 392/2018г. по описа на РС
Своге, както и сумата от 380,50 лева, представляваща направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 87/2018г. по описа на РС Своге.
Обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
104 от 02.02.2018г., издадена по частно гражданско
дело № 87 по описа за
2018г. на Районен съд Своге,
в частта ѝ за сумата от 10 лева – ликвидационни разходи, както и в частта ѝ за разноските – за горницата над 380,50 лева до пълния присъден размер от 385 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а в частта относно обезсилването на заповедта за
изпълнение, същото има характер на определение, и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :