Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
Гр. София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на пети
април през две хиляди
и деветнадесета година, в
състав :
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
участието на секретар Милена Кюркчиева, като разгледа търговско
дело № 164 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано
е по молба на Националната агенция за приходите, гр. София, бул. *******, за
откриване производство по несъстоятелност на търговско дружество „Ц.5.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище ***.
Молителят
твърди, че Държавата, която представлява разполага с изискуеми парични вземания
от категорията на частните такива възлизащи в размер на сумата от общо 6 462,54
лв. /6 079,07 лв. – главница, и 383,47 лв. – лихви/. Адресат на тези непогасени
задължения се сочи да е ответното дружество, а основанието от което същите
произтичат да е сключен на 03.04.2014 г. договор за безвъзмездна финансова
помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ с оглед финансирането на проект
„Откриване на Ц.за профилактика на здравето“. Изтъква се, че в рамките на
осъществения текущ и окончателен мониторинг по разходване на средствата по
отпуснатата финансова помощ се е разбрало, че доколкото общия верифициран
разход по проекта възлиза на сумата от 2 134,23 лв., а по сметка на ответника
са били преведени авансови и междинни плащания, чиито сбор възлиза на сумата от
8 213,30 лв., то за бенефициента – ответник възниквало задължение да възстанови
разликата, съставляваща неодобрени разходи в размер на сумата от 6 079.07 лв.,
като към тази сума трябвало да се добави и разход /0,04 лв./акумулиран за
обслужване на банкова сметка, ***ите на проекта. Въпреки отправеното от
договарящия орган писмо с указание за възстановяване на описаната по-горе сума,
ответното дружество – бенефициент по проекта не предприело подобно поведение, нито
в рамките на изрично поставения му 5-днвен срок, считано от връчване на
писмото, нито до момента на упражняване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Съобразявайки, че Ц.5.“ ЕООД е носител на необслужено частно държавно вземане
на 14.12.2016 г. от Националната агенция за приходите е издаден акт за
установяване на частно държавно вземане
№ 67, като със същия са установени за заплащане упоменатите по-горе
парични суми, в това число върху установената с акта главница, считано от
09.12.2016 г. и до окончателното й изплащане е посочено, че се начислява лихва
за забава в размер на законната лихва, съгласно правилото на чл. 16.2. от ОУ на
ДБФП. Тази лихва за периода от 09.12.2016 г. до 21.01.2019 г. се
индивидуализира да е формирана на сумата от 1 305,31 лв. Обстоятелството, че Ц.5.“
ЕООД не е в състояние повече от 2 години да изпълни дължимото си частно
държавно вземане, мотивира НАП да счита, че същото се намира в състояние на
неплатежоспособност, което пък било основание за постановяване на решение за откриване
на производство по несъстоятелност спрямо същото. Настоява се след запознаване
с представените доказателства и провеждане на съответното съдебно дирене, съдът
да постанови позитивно съдебно решение по смисъла на чл. 632, ал. 1 ГПК.
Ответникът
по молбата – „Ц.5 -125“ ЕООД не е изразил становище по същата, като не взема и
участие в насроченото разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата – „Ц.5 -125“ ЕООД, е
капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към
депозирането й, е с регистриран капитал от 2,00 лева, изцяло внесен.
Не
е спорно и от представен
документ, именуван договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма : „Развитие на човешките ресурси“ Схема за безвъзмездна финансова
помощ BG 051РО001-1.2.03 „Насърчаване
стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ – компонент
2, се установява, че на 03.04.2014 г. между Агенция по заетостта, в качеството на
Междинна агенция по ОП „РЧР“ и ответното дружество e
възникнало
правоотношение, с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
изпълнението на проект „Откриване на Ц.за профилактика на здравето“ в размер на
19 043,49 лева, представляваща 100 % от общия размер на допустимите
разходи по проекта, със срок за изпълнение 12 месеца, считано от първия ден на
месеца, следващ датата на извършеното по договора авансово плащане.
Видно от представеното бюджетно платежно
нареждане № Е02640 на датата - 28.04.2014
г. в полза на бенефициента по договора -
„Ц.5 -125“ ЕООД е била преведена сумата в размер от 3 808,70 лева, като
предприетия превод е обозначен с основание за направата му – авансово плащане.
За така получената сума на 22.04.3014 г. законния представител на дружеството
бенефициент - „Ц.5 -125“ ЕООД, Д.П.Б.е издала в полза на Агенция по заетостта
запис на заповед, като според същия дружеството-издател се е задължило да
заплати сумата в полза на поемателя на датата на предявяване на записа на
заповед.
С писмо от 05.05.2015 г. договарящия орган
– Агенция по заетостта, чрез изрично натоварено с представителна власт лице е
формулирано отговор по отправено управителя на „Ц.5 -125“ ЕООД питане, във
връзка с изпълнението на сключения и подробно индивидуализиран по-горе договор.
Обосновано е, че не е допустимо да се
удовлетвори искането на бенефициента за удължаване срока за изпълнение на
договора, като крайния момент за завършване дейностите по проекта, вместо 01.05.2015
г. се отложи до 01.07.2015 г. Невъзможността била продиктувана от това, че
съгласно Насоките за кандидатстване по схемата във връзка, с която е бил
сключен въпросния договор, които съставляват и неразделна част от него,
продължителността на контракта е минимум 3 месеца, и не-повече от 12 месеца. Предвид
това, че съглашението, в което „Ц.5 -125“ ЕООД още при сключването му е било
определено да има продължителност на максималния възможен срок от 12 месеца, то
не е възможно предоговаряне в исканата от бенефициента посока. Освен това с писмото договарящия орган е
известил запитващия бенефициент, че с оглед описаните от самия него трудности
свързани с изпълнението на дейностите по финансирания обект, на основание чл.
10.3. от ОУ към договора временно се спира изпълнението на дейностите по
договора, считано от 24.04.2015 г.
Видно от подписан между страните на
30.09.2015 г. Анекс 1 към договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма : „Развитие на човешките ресурси“ Схема за безвъзмездна финансова
помощ BG 051РО001-1.2.03 „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на
самостоятелна стопанска дейност“ – компонент 2, се установява, че относно
изпълнението на дейностите по финансирания с договора проект страните са се
споразумели за това, считано от 10.10.2015 г. да се възобновят дейностите по
проекта, както и да бъде удължен срокът за тяхното изпълнение, считано до
16.10.2015 г.
С писмо от 04.06.2015 г. подписано от
Ръководителя на Договарящия орган при Агенция по заетостта е взел отношение по
адресираното до него искане на дружеството – бенефициент за извършване на
междинно плащане датиращо от 28.10.2014 г. във връзка с договорния ангажимент
за безвъзмездно финансиране на проект
„Откриване на Ц.за профилактика на здравето“, и след извършена от страна на
органа техническа и финансова верификация по претенцията за междинно плащане се
е стигнало до извод за верификация на заявени за разплащане разходи в размер на
сумата от 4 404,60 лв., и отклоняване, като недопустими на заявени за
междинно разплащане разходи в размер на сумата
от 2 953,50 лв. По отношение несанкционираните за разплащане разходи
договарящия орган е изложил изчерпателни причини по всяко едно от бюджетните
пера, където е формирал основания за отказ.
Видно от представеното бюджетно платежно
нареждане № Е00848 на датата -
15.06.2015 г. в полза на бенефициента по договора - „Ц.5 -125“ ЕООД е била преведена сумата в
размер от 4 404,60 лева, като предприетия превод е обозначен с основание
за направата му – междинно плащане.
Констатира се, че кореспонденцията между
договарящия орган и бенефициента по финансирания проект е продължила с изходящо
от органа писмо с дата – 15.03.2016 г., което има за предмет отправено на
16.12.2015 г. от бенефициента искане за извършване на окончателно плащане във
връзка с дейностите изпълнявани по договора за БФП от 03.04.2014 г. Видно от
позицията на договарящия орган изразена в това писмо, искането за окончателно
плащане е било подложено на техническа и финансова проверка, която е завършила
с резултат, че от целия размер на заявената за окончателно разплащане сума от
8 956,61 лв., като допустим разход е верифицирана сумата от 225,98 лв., а
като недопустим такъв е определена сумата от 8 730,63 лв. Отбелязано е
също така, че размерът на верифицираната безвъзмездна финансова помощ с
натрупване по проекта е 100 % от допустимите верифицирани разходи и е на
стойност от 2 134,23 лв. Позовавайки
се на чл. 4.6. от договора за БФП договарящия орган е указал на бенефициента,
че от общо верифицираните разходи по проекта, чиято стойност възлиза на сумата
от 2 134,23 лв., и след отчитане на авансово и междинно изплатени суми, чиито
размер е равен на 8 213,30 лв. се формира сума за възстановяване в размер
от 6 079,07 лв., като по това вземане се начислявала и лихва по банковата
сметка разкрита за целите на проекта в размерна 0,04 %.
С писмена покана от 15.03.2016 г.
адресирана до управителя на дружеството-ответник /бенефициент/ ръководителя на
договарящия орган – Агенция по заетостта е поискал да му се възстановят
средства по Договора за БФП в размер на сумата от 6 079,07 лв., ведно с
натрупаната лихва по банковата сметка разкрита за целите на проекта в размер на
0,04 лв. Даден е 14- дневен срок за възстановяване на сумата, започващ да тече
от датата на получаване на искането за плащане. Съгласно приобщеното по делото
известие за доставяне на цитираната покана, същото е оформено, при отбелязване,
че пратката не е била потърсена от получателя й. На 11 април 2016 г.
/понеделник/ представител на договарящия орган е изпратил до бенефициента по
обявения от същия електронен адрес за кореспонденция писмо, с което му е
изпратено писмото от 15.03.2016 г.
Представен е акт № 67 за установяване на
частно държавно вземане от 14.12.2016 г. на НАП, в който е установено, че
държавата има изискуемо вземане към „Ц.5 -125“ ЕООД в размер на 6 462,54
лева, от която сума – 6 079,07 лева – главница и 383,47 лева – обезщетение
за забава за периода 26.04.2016 г. – 09.12.2016 г.. Актът е връчен на бенефициента
му, чрез неговия управител – Димитрина Бачийска на датата – 09.02.2017 г.
От постъпилата от Служба по вписванията -
гр. София справка, се установява, че „Ц.5 -125“ ЕООД не е вписано като носител
на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ ответното
дружество не е вписано като собственик на ППС.
След служебно изискване от страна на ТД на
НАП – София са представени за целите на производството подадена от „Ц.5 -125“
ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., както и ГФО на
същото дружество отнасящо се отново за 2016 г.
С писмо от 11.03.2019 г. изходящо от ТД на
НАП – София е дадено сведение за целите на производството, че върху имуществото
на „Ц.5 -125“ ЕООД няма наложени обезпечителни мерки и няма наложено
принудително изпълнение по реда на ДОПК.
С писмо от 26.03.2019 г. изходящо от
Дирекция „Регистри“ към БНБ се предоставя информация, че при извършена в
Регистъра на банковите сметки и сейфове воден при БНБ справка се наблюдава
наличие на данни за открита от „Ц.5
-125“ ЕООД една банкова сметка ***.06.2013 г., която е била закрита на
29.03.2018 г.
Служебна справка в търговския регистър
установява, че по партидата на дружеството е обявен годишен финансов отчет само
за 2013 г., включително за последните три години преди датата на предявяване на
молбата по чл. 625 ТЗ – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., отчети не са обявени. От
търговеца обаче са подадени заявления Г2, с вх. № 20170817105057, и вх. № 20180419155938
за обявяване на ГФО за 2016 г. и за деклариране липсата на дейност за 2017 г.,
по които към приключване на устните състезания не е налице произнасяне.
Заявяването обаче препятства приложението на презумпцията за настъпила
неплатежоспособност поради незаявяване за обявяване на годините финансови
отчети за последните три години.
В производството е прието заключение на
съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът няма основание да не
кредитира и въз основа на което формира следните изводи:
Общият размер на задълженията на
бенефициента - ответник - „Ц.5 -125“
ЕООД към Държавата по договор за безвъзмездна финансова помощ към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност –
28.01.2019 г. възлиза на сумата от общо – 7 745,36 лв., от която
6 079,07 лв. – главница; 383,43 лв. – лихва начислена за периода от 26.04.2016
г. до 09.12.2016 г.; 0,04 лв. – лихва, начислена по банкова сметка ***;
1 318,82 лв. – законна лихва, начислена за периода от 09.12.2016 г. до
28.01.2019 г. Вещото лице изрично е подчертало, че е имало неуспешен опит за
осъществяване на контакт с представител на ответното дружество, тъй като на
вписания в ТР адрес на управление на този търговец няма офис или лице за
контакт с издирваното дружество. Предвид това експерта не се е снабдил с
никакви документи от финансово-счетоводен характер, които да може а използва
като източник на информация при изготвяне на своето заключение. Според
представения от ТД на НАП финансов баланс на ответника за 2016 г., се извличала
обобщена счетоводна информация за това, че към 31.12.2016 г. дружеството има
необслужени задължения към свои доставчици в размер на сумата от 35 хил. лв.,
както и 2 хил. лв. – осигурителни задължения. Позицията на вещото лице е, че от
този начин на отразяване нямало как да се формира заключение, че в обема от
задължения към доставчици присъстват и задълженията към държавата за
възстановяване на средства по договора за БФП. Ако се приемело, че вземането на
Държавата в размер от общо 7 745,36 лв. са отразени в счетоводството на
длъжника в състава на задълженията към доставчици, то тогава трябвало да се
счита, че същите са осчетоводени под формата на краткосрочни задължения.
Относно структурата на активите през 2015
г. и 2016 г. е посочено, че и през двете финансови години активите на
дружеството се представят от ДМА с балансова стойност в размер на 1 хил. лв. –
машини и оборудване, съставляващи 33,33 % от общата стойност на активите към
31.12.2015 г. и 2,86 % от тази към 31.12.2016 г. На свои ред краткотрайните
активи са представени от парични средства в размер на 2 хил. лв., съставляващи
66, 67 % към 31.12.2015 г., и от вземания в размер на 34 хил. лв., съставляващи
97,14 % от общата стойност на активите към 31.12.2016 г. От баланса на
дружеството не се извлича информация за наличие на дълготрайни финансови
активи, респективно наличие на материални запаси. Липсата на възможен контакт с
дружеството, е препятствала вещото лице да изясни кръга на субектите
фигуриращи, като негови длъжници.
Показателите за обща ликвидност са под
препоръчителната стойност за целия изследван период, съответно 0,0494 за 2015 г
и 0,8535 за 2016 г., като тези за незабавна и абсолютна ликвидност през 2016 г.
са с нулева стойност, което отразява липсата на налични парични средства, с
които дружеството да обслужва паричните си задължения. Показателите на
финансова автономност и степента на задлъжнялост са отрицателни величини за
целия изследван период, поради отрицателния собствен капитал. Направено е
изрично уточнение, че измерителите за ликвидност ще претърпят тенденция в
негативна /влошаваща/ насока, ако се възприеме, че вземанията на държавата в
размер от – 7 745,36 лв. не са част от краткосрочните задължения към
доставчици, чиито размер е 35 хил. лв.
Съгласно представения отчет за приходите и
разходите на „Ц.5 -125“ ЕООД, става ясно, че последното отчита нулев финансов
резултат за 2015 г. и загуба в размер на 2 хил. лв. през финансовата 2016 г. Проверката
на събраната за целите на производството финансово - счетоводна информация
показва, че приходите от търговската дейност развивана от анализираното
дружество през 2016 г. сумарно възлизат на сумата от 28 хил. лв., като същите
имат за източник извършени услуги. Според подадена от управителя на „Ц.5 -125“
ЕООД декларация до НСИ относно 2017 г. дружеството не развива търговска
дейност.
С определение от 05.04.2019 г. съдът е дал
възможност на молителя и на кредиторите на дружеството в 10-дневен срок от
вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат разноски по
сметка на СГС в размер на 6 000 лева, които да обезпечат развитието на
производството, като това процесуално задължение не е изпълнено нито в
определения 10-дневен срок, нито към приключване на устните състезания по
спора.
Други доказателства от значение за спора
не са ангажирани.
По отношение на молбата с правна
квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната агенция за
приходите разполага с активна процесуална легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност за търговец, носител на задължение за
удовлетворяване на частно държавно вземане, ето защо следва да се прецени дали
в полза на държавата е възникнало вземане за връщане на предоставена
безвъзмездна помощ по договор за безвъзмездна помощ по оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ BG 051РО001-1.2.03, „Насърчаване стартирането
на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ – компонент 2,
сключен на 03.04.2014 г..
Сключването на посочения договор, е
юридическият факт, породил правоотношение между Агенция по заетостта, в
качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“ със съдържание задължението на
агенцията да предостави на ответника в настоящото производство безвъзмездна
финансова помощ за изпълнението на проект „Откриване на Ц.за профилактика на
здравето“, като не е спорно и от събраните доказателства се установява, че на
28.04.2014 г. и на 15.06.2015 г. в полза на „Ц.5 -125“ ЕООД са били преведени
сумите от 3 808,70 лв. – съставляваща извършено според договора авансово
плащане, и 4 404, 60 лв. – съставляваща извършено според договора междинно плащане.
Елемент от съдържанието на сключения
договор са разпоредбите, съдържащи се в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, както и
издадените вътрешни нормативни актове, уреждащи правомощията на националните
органи във връзка с управлението на оперативните програми.
Съгласно чл. 122, т. 1 от Регламент (EO) №
1303/2013 държавите-членки гарантират, че системите за управление и контрол на
оперативните програми са установени в съответствие с членове 72, 73 и 74, като
член 143 предвижда държавите-членки на първо място да носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми.
С оглед така вменената отговорност, на
държавата-членка е предоставено право да извършва необходимите финансови
корекции във връзка с отделните или системни нередности, установени в
операциите или в оперативните програми. Финансовите корекции се изразяват в
отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена операция или
оперативна програма. Държавите-членки вземат предвид характера и сериозността
на нередностите и финансовата загуба за фондовете или за ЕФМДР и прилага
пропорционална корекция – чл. 143, т. 2 Регламент (EO) № 1303/2013.
В изпълнение на задълженията, предвидени в
Регламент (EO) № 1083/2006, националното законодателство съдържа норми,
установяващи изискваните от европейското законодателство гаранции за ефективно
управление и контрол на оперативните програми, като регламентира изпълнението
на проект, финансиран от европейските фондове, чрез предоставена безвъзмездна
помощ (при липса на насрещна престация), да е обект на засилен контрол.
Видно от приложените по делото
доказателства такъв контрол е бил осъществен от страна на договарящия орган,
като същия в рамките на процедурите по санкциониране на заявените пред него
искания за извършване на междинни и окончателни плащания, правейки преглед на
предоставената му отчетна и разходо-оправдателна документация е констатирал
наличие на заявени за изплащане недопустими разходи, чието финансиране би
влязло в разрез с ефективното разходване на средствата от оперативната програма.
В този контекст договарящия орган е отказал да верифицира една съществена част
от заявените пред него разходи поддържани, като реализирани от бенефициента,
доколкото същите не кореспондират на въведените с договора за БВП изисквания за
техническа и финансова отчетност.
Същевременно от страна на бенефициента - „Ц.5
-125“ ЕООД липсва, каквото и да е било доказване на факти, които да са
съсредоточени към установяване на извършени разходи от страна на бенефициента по
повод изпълнението на финансирания проект по ОП „Развитие на човешките
ресурси“, било с оглед необходимостта тези разходи да са в границите на
заложените бюджетни позиции, било с оглед на това, че заявените разходи са
направени в рамките на периода на действие на договора /с оглед това, че за
определен период изпълнението му е спрямо по инициатива на договарящия орган/,
и най-после било с оглед, че заявените за възстановяване разходи са били реално
осъществени – получените срещу тях активи, или услуги са разплатени от
бенефициента с надлежно оформен платежен документ.
Актът за установяване на частно държавно вземане е издаден като
констатация за неизпълнени задължения по договора, сключен между длъжника и
Агенция по заетостта, в качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“. Актът не
подлежи на контрол по административен ред, тъй като няма характер на
индивидуален административен акт, съответно събирането на вземането, както и
оспорването му се извършват по гражданскоправен ред – така определение № 79 от
30.01.2012 г. по ч. т. д. № 813/2011 г., Т.К., І Т.О. на ВКС. Констатациите в
акта не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съответно
възникването на установеното частноправно вземане на държавата следва да бъде
доказано в производството.
С оглед обсъдените доказателства и при
процесуалното бездействие на претендирания длъжник, съдът приема, че държавата
е носител на частноправно вземане за сумата 7 745,36 лв., представляваща
подлежащи на връщане получени авансово и междинно плащания, по договора за
безвъзмездна помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ BG
051РО001-1.2.03, „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на
самостоятелна стопанска дейност“ – компонент 2, заедно със законната лихва
върху сумата от изтичане на срока за доброволно изпълнение 26.04.2016 г. до
датата, предхождаща предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ (127.01.2019 г.).
Следва да се направи уточнението, че
предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо
на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната й
дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така Решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с Решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на Национална
агенция за приходите, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице – субституент на държавата, която съдът приема да
носител на изискуеми и неудовлетворени частни вземания, произтичащи от
развалянето на договор за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ BG 051РО001-1.2.03, „Насърчаване стартирането на проекти
за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ – компонент 2, в общ размер на
7 745,36 лв.– главница и обезщетение за
забава.
Разгледана
по същество молбата е основателна.
Съгласно чл.
607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове
търговци и 2). свръхзадълженост - специално
основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят
се позовава на всяко от тези основания, при условията на кумулативност.
Според чл.
608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл.290 ГПК, изразена в Решение №
118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., Решение № 54/8.09.2014
г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д.
№ 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., Решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 143 от 16.10.2015
г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Както по-горе в съдебният си акт сезираният съд вече изтъкна,
дружеството – длъжник с липсата на оказано процесуално съдействие въпреки
успешното му уведомяване, е възпрепятствало процеса по установяване на
финансовото и имущественото си състояние относно релевантния за преценката на
платежоспособността му период, което е довело и до ограничаване на вещото лице
при степента на сигурност в дадените отговори по поставените към него задачи.
Липсата на предоставени справки за
вземанията и задълженията на дружеството, както и на съставяните от същото инвентаризационни
описи, е довела до невъзможност да се прецени характера на всяко едно
краткосрочно вземане, вкл. за това дали то е от категорията на трудно или
изобщо несъбираемите такива. Съответно не е могло да се даде ясна финансова
картина на вида на задълженията, вкл., дали установените в рамките на
настоящото производство частно-правни вземания с титуляр Държавата са намерили
отражение в счетоводната отчетност на ответното дружество. Липсата на
еднозначност по този въпрос, създава у съда убеждението, че тази категория задължения
имащи несъмнено характера на краткосрочни такива не попадат в обявените в ГФО
за 2016 г. пасиви на дружеството, което изисква допълнителното им добавяне,
респективно съобразяване, когато се прави анализа на финансовата способност на
търговеца с наличните му краткосрочни активи да покрие изпълнението на
изискуемите му краткосрочни /текущи/ задължения.
С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр. 105 от 2016
г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособност, с които се размества
доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало,
съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на
фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца. Под "спиране
на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията
на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието
на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Ответникът не е
изпълнил и е спрял плащанията на частни държавни вземания по чл. 608, ал. 1, т.
3 от ТЗ, свързани със стопанската му дейност, като пряка причина за това е
обективната невъзможност на същия да ги покрие.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията
към молителя НАП, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно
законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази
презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за
извършването на изискуемото от него частно държавно вземане или доказателства,
че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Длъжникът не
представя подобни доказателства. Нещо повече последният изобщо не взема участие
в стартиралия процес с предмет откриване на производство по несъстоятелност
спрямо него.
Ликвидността на дружеството, като най-определящ индикатор за
финансовото му състояние през анализирания период обхващащ 2015-2016 г. е
неблагоприятна, тъй като основните коефициенти измерващи финансовия потенциал
на стопанската единица са с показатели под референтните /общоприетите за
нормални/ стойности. А именно КОЛ е 0,4494 % през 2015 г. и 0,8535 % през 2016
г. Тези стойности ще отбележат и допълнително понижение с присъединяването към
пасивите /краткосрочните задължения/ на вземането, с което се установи да
разполага Държавата по осъщественото финансиране във връзка със сключен и изпълняван
Договор за БФП от 2014 г. Аргумент за
обратимост на настъпилата негативна тенденция във финансовото положение на
предприятието не може да се почерпи и от изражението на показателите му измерващи
финансовата автономност и задлъжнялост. Коментираните индикатори също бележат
отрицателни стойности, което означава, че дружеството е декапитализирано.
Следователно общата тенденция, която се наблюдава при изследвания търговец е,
че същият се намира в обективна невъзможност с притежаваните от него
краткотрайни активи да погаси краткосрочните си задължения. Тази тенденция не
може да бъде преодоляна с оптимизация на приходите от стопанска дейност, защото
няма данни след 2016 г. дружеството – длъжник да извършва такава, като това се
потвърждава и от нарочно подадената декларация пред НСИ, че предприятието няма
да осъществява дейност през 2017 г. Тоест констатираното при „Ц.5 -125“ ЕООД обективно
състояние на невъзможност за обслужване на краткосрочните му задължения следва
да се определи, като трайно и непреодолимо с притежавания собствен
финансово-имуществен потенциал.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата на
молителя – НАП за откриване на производство по несъстоятелност на „Ц.5 -125“
ЕООД, поради настъпилото състояние на неплатежоспособност се явява основателна
и следва да бъде уважена.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното /
в о.с.з. на 05.04.2019 г./ при условията на евентуалност искане на молителя –
кредитор да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество
поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е
в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на
неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни
действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
За начална дата на неплатежоспособността на длъжника - „Ц.5
-125“ ЕООД следва да се приеме датата 26.04.2016 г. - датата, следваща изтичането
на срока даден на длъжника за доброволно изпълнение на задълженията му към
Държавата, към която дата същите са с настъпила изискуемост. Нужно е да се
отбележи, че след посочената дата затрудненията на ответника в обслужването на
краткосрочните му задължения бележат трайност и необратимост.
С оглед на това за начална дата на неплатежоспособността следва
да бъде определена датата 26.04.2016 г.
По делото липсват доказателства, че ответното дружество
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството, както и готовност на молителя или
на други кредитори за предплащане на същите. Поради това съдът намира, че
производството по несъстоятелност по отношение на „Ц.5 -125“ ЕООД следва да
бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици - обявяване на неплатежоспособността на ответника и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на
обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на
ответника, обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството.
По разноските:
Молителят е направил разноски в производството в размер на
250 лв. – заплатена държавна такса, 700 лв. – депозит за вещо лице, а така също
доколкото е представляван от юрисконсулт му има право да получи присъждане и на
възнаграждение за юрисконсулт по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка със ЗПП, чиито размер съдът определя на сумата от 300,00 лв. Или общият размер на разноските,
които следва да бъдат възмездени в полза на НАП е сумата от 1 250 лв.
Посочените разноски трябва да се възложат за плащане от масата на
несъстоятелността формираща се при ответното дружество.
Така мотивиран и на основание чл.632,ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ц.5.“ ЕООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 26.04.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „Ц.5.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ц.5.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ц.5.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо
имущество и вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „Ц.5.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по несъстоятелност открито спрямо „Ц.5.“
ЕООД, с ЕИК *******, в рамките на образуваното търг. дело №
164/2019 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА, на основание чл.632 ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на
ДЛЪЖНИКА „Ц.5.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен
срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на
основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния
срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност
не бъде поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ОСЪЖДА „Ц.5.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Национална агенция
за приходите, представлявана от изпълнителния директор Б. А., сумата
1 250,00 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може
да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: