№ 162
гр. Шумен, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201186 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***** *****, обл. Шумен, ул. „****** ******“ № 59 са
наложени следните административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 3.
“глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител. В
представената писмена защита излага допълнителни съображенията си за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
1
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното
писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен
това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени
присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид
прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. СТ. К. на 16.09.2020 г. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н 2055 ВТ, собственост на „Г.К. 67“ ЕООД, с Булстат
*********, като се движел по бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен в посока ул. „Владайско
въстание“. В този момент свидетелите Р. Н. Н. и СВ. Б. СТ. се намирали на пътното платно
на бул. „Ришки проход“ в гр. Шумен до II Основно училище, в близост до паркирания
служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил, марка „Мерцедес Е 220
ЦДИ“, с рег. № Н 2055 ВТ, управляван от жалбоподателя Г.К. без включени къси или
дневни светлини. Тогава водачът К. бил спрян за извършване на рутинна проверка от
служители на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че
водачът не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е
оборудван автомобила, както и управлява МПС, което не е било преминало годишен
технически преглед. На нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 3033668 от 16.09.2020 г. Актосъставителят е посочил, че с горните
деяния от страна на Г. СТ. К. са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя,
който бил надлежно предявен и подписан без възражения. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени
възражения, но били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***** *****, обл. Шумен, ул. „****** ******“ № 59 са наложени следните
административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 3. “глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Р. Н. Н., на свидетелят СВ. Б. СТ., както и от присъединените на основание разпоредбата на
2
чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са
показанията на полицейските служители – Р.Н. и С.С., които непосредствено са възприели
действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя,
които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се
считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. издадено от
компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните
превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време
на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но
3
водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от
разпита в съдебно заседание на свидетелите Р.Н. и С.С., които пряко са възприели това
обстоятелство. Освен това, не са налице изключенията от категорията на посочените в чл.
137а, ал. 2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен
колан.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление,
доколкото на 16.09.2020 г. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с
управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от
изключенията, посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал.
4, т. 7 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието,
налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.
Освен това, съдът намира, че извършеното административно нарушение не е
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: Съдът
не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които
зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Легалното определение на
„маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като
„маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил.
Освен, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки отделен случай,
с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
4
процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по – ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, доколкото за
неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си като водач на МПС.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Н. и С.С. се установява, че
управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката не е било
преминало годишен технически преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
жалбоподателя, който в жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото
задължение.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Също така правилно е била ангажирана и административно-наказателната
отговорност именно на жалбоподателя, доколкото по делото не съществува спор, че
управляваното от жалбоподателя МПС е собственост на „Г.К. 67“ ЕООД, с Булстат
*********. В тази връзка правилно административнонаказващия орган е съобразил
обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.
181, т. 1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла
на тази разпоредба, като правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в
качеството му на водач по общия текст на чл. 185 от ЗДвП и му е наложена предвидената в
този текст санкция в абсолютния размер от 50 /петдесет/ лева.
За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт втори се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на третото, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня моторните
превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите,
в които могат да бъдат включени габарити.
5
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят Г. СТ. К. управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег.
№ Н 2055 ВТ, собственост на „Г.К. 67“ ЕООД не е бил с включени дневни светлини, като
това е била причината контролните органи да предприемат действия по спиране на
автомобила за проверка. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н. и С.С., които са се
намирали извън паркирания служебен полицейски автомобил и пряко са възприели
поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото
нарушение. Съдът счита също, че не съществува възможност за объркване дали габарити
или дневни или къси светлини е следвало да включи водача.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената
дата и място, като не е изпълнил регламентираното в чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължение, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение.
Санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне
на друг размер.
За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт трети се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно
нарушение не е посочен точния адрес и ЕГН на свидетеля съобразно императивната
разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Непосочването на адреса и ЕГН на свидетел по
акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до
накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и
установяването на обективната истина, поради което е преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2
ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
6
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание
не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен
по делото, в размер на 80 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството -
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 120 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза на на
административнонаказващия орган, ограничило се до вземане на становище в съдебно
заседание, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно /продължило само
10 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0869 - 003316/19.10.2020 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН
7
**********, с постоянен адрес: с. ***** *****, обл. Шумен, ул. „****** ******“ № 59 са
наложени следните административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2. “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и
3. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***** *****, обл.
Шумен, ул. „****** ******“ № 59, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8