Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№12852 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №153518 от 28.06.2019г.,
постановено по гр.дело №38701/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, е отхвърлен предявения
от Б.А.С. с ЕГН********** против С. Б. Б. с ЕГН********** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.249, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца връщане на движима вещ, получена със задължение да
бъде върната, а именно: МПС "Опел Астра" ДК№*******, рама *******, за
което е издадена заповед за изпълнение от 10.04.2018г. по гр.д.№9509/2018г. по
описа на СРС, 151 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 700 лева разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Б.А.С.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в обжалваното решение всички събрани по делото доказателства и
неправилно са кредитирани изцяло показанията на свидетеля Г.С.. Твърди, че през
април 2016г. е сключил устен договор за заем за послужване с ответницата
относно процесния автомобил, като тогава предал и владението на същия заедно с
пълномощно за управление на автомобила. Твърденията на ответника били
несполучлива защитна теза. Неудостоверяването на факта на предаване с приемо-
предавателен протокол се дължало на близките роднински връзки между страните. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна
и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Не
претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Заемът за послужване е безвъзмезден
и неформален договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя
определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне на
уговорения срок или след уговореното ползване, съгласно чл.243 от ЗЗД. Заемът
за послужване е реален договор, т.е. счита се за сключен едва когато въз основа
на постигнатото съгласие вещта бъде фактически предадена. Ищецът основава иска си
на изложените в исковата молба и уточняващи молби твърдения, че предоставил
процесния автомобил на ответницата за безвъзмездно ползване в началото на
2016г., на основание сключен между тях устен договор за заем за послужване. Основният
предмет на обсъждане и доказване по делото е сключването на така твърдения от
ищеца договор за заем за послужване между страните. Настоящият съдебен състав
също намира, съобразявайки ангажираните по делото доказателства, че не е
проведено пълно и главно доказване в тази насока по смисъла на чл.154 от ГПК. На
първо място по делото не са представени каквито и да било доказателства за
твърденията на ищеца, че между него и ответника действително е сключен устен
договор за заем за послужване. Изявлението на ответника, че понякога управлява
автомобила не е достатъчно, за да формира извод у съда, че между страните е
възникнало правоотношение по заем за послужване относно ползването на този автомобил.
Една от съществените характеристики на този договор според легалната му
дефиниция, дадена в чл.243 от ЗЗД е, че ползването на вещта винаги е временно-
за определен срок или до приключване на необходимостта, за която е предоставено
ползването. С оглед на това, дори при договорите за заем за послужване без
конкретно определен срок или цел на ползването, съществува намерението на
страните и съгласието им за това, че ползването не е предоставено завинаги, а
временно и ако липсва такова намерение, да се задължат за едно временно
ползване на определена вещ, то липсва намерение за сключване на договор за заем
за послужване. Наличието на формирана воля у страните относно този съществен
елемент в конкретния случай, не се открива от съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Не се установява и фактическо предаване на процесната вещ
от ищеца на ответницата. Такова предаване може да бъде установено не само с
приемо- предавателен протокол (чиято липса ищецът- жалбоподател обяснява с
близките роднински отношения между страните), но с всички позволени от закона
доказателствени средства, включително свидетелски показания. Такива
доказателства по делото не са представени, а от показанията на разпитания
свидетел се установява точно обратното. Поради това настоящият състав споделя крайния извод на първоинстанционния
съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.249 от ЗЗД.
За пълнота следва да се отбележи,
че настъпилата по време на процеса смърт на свидетеля Г.С. (съпруга на ищеца и
майка на ответницата, която е съсобственик на процесната вещ в режим на СИО с
ищеца) и възникналата вследствие на това съсобственост между страните по
отношение на процесната вещ, са ирелевантни в случая. От една страна правото на
собственост върху дадена вещ не е необходимо условие за предоставянето на
същата по договор за заем за послужване, а от друга- искът е предявен само от
единия от двамата съпрузи и не е налице сливане на процесуални качества.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №153518 от 28.06.2019г., постановено
по гр.дело №38701/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/