№ 3834
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144460 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу А. Г. И. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да се признае за установено, че А. Г. И. дължи на Фирма следните
суми: сумата от 1632.48 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 13.83 лв. за
периода от 15.09.2015 г. до 18.11.2016 г., сумата от 16.20 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 25.11.2016 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2.24 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 18.11.2016 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 67334/2016 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на наследодателя на ответника топлинна
енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира
разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. И. е депозирал отговор на
исковата молба, като оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че
нейната майка е починала на 28.04.2017 г. и същата се е отказала от
наследство. Пред съда процесуалнията представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 4665от 03.10.2002 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
В настоящия случай по е служебна бележка от 17.02.2014 г. на кмета на
район „Люлин“, Столична община, по силата на която С. Х. А. след смъртта
на съпруга си е пренастанена в общинско жилище, находящо се в
/административен адрес/, със заповед № ЖН-04-114/26.11.2013 г., като по
2
делото е представена и самата заповед. По делото е представено и заявление-
декларация от С. Х. А. от 12.02.2014 г. адресирано до ищеца, съгласно която е
поискано да бъде открита партида на името на същата за тосплоснабден имот,
находящ се в /административен адрес/. Съгласно разясненията, дадени по т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди / „битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая
по делото не се спори, че процесния имот е общинска собственост, а С. Х. А.
е наемател на същия, за което по делото са представени служебна бележка от
17.02.2014 г. и заповед № ЖН-04-114/26.11.2013 г. Доколкото по делото е
представено и заявление-декларация от С. Х. А. от 12.02.2014 г. за откриване
на партида на името на същата за тосплоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, то може да се направи извод, че между ищеца и
наемателя С. Х. А. е бил сключен директно договор за продажба на топлинна
енергия.
Видно от удостоверение на наследници с изх. № ********* от 05.05.2017
г. издадено от Столична община, наемателят С. Х. А. е починала на
28.04.2017 г. и отговорността на ответницата А. Г. И. принципно би могла да
се ангажира на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. По делото е представено съдебно
удостоверение издадено от СРС, 92 състав, в уверение на това, че А. Г. И. е
подала молба с вх. № 2013951 от 30.06.2017 г., с която се отказва от
наследството на покойния наследодател С. Х. А. починала на 28.04.2017 г. в
гр. София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда под №
826/05.07.2017 г. С вписване на валидно направения пред районния съдия
отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да
е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в
заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство,
наследникът – в случая ответницата се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Така тя не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл
т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, поради
което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да му бъдат
3
присъдени сторените разноски, като страната претендира сумата в размер на
600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и
правна сложност на делото намалява същия на 466.47 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Фирма, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, /административен адрес/, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че А. Г. И. дължи на Фирма следните суми:
сумата от 1632.48 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******, ведно със законна
лихва от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 13.83 лв. за периода от 15.09.2015
г. до 18.11.2016 г., сумата от 16.20 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законна лихва от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.24
лв. за периода от 15.09.2015 г. до 18.11.2016 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 67334/2016 г. по описа на СРС, 39 състав
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, да заплати на, А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, /административен адрес/, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 466.47 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4