РЕШЕНИЕ
№ 393 гр.
Пловдив 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, IХ състав в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря Р.П. и с участието на
прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2554 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 152 от 23.07.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г., за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 329.52 лева и лихва
за забава в размер на 92.34 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са
изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните
основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно
– да бъде изменен. Претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли, като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния
срок по чл.149 ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г. (л.16) на директора на
БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, е предоставено правото на водовземане
от подземни води, посредством два броя каптирани
извори – „Мемин чешма 1“ и „Мемин
чешма 2“, в землището на с. Жълт камък, общ. Асеновград, с цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване за с. Жълт
камък, общ. Асеновград, с разрешен годишен воден обем – 5 046.00 куб.м,
със срок на действие на разрешителното – 26.03.2029 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г., са подадени справки и декларации по
чл.194б от ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както
следва: справка с вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за добитото през 2014 г. общо
количество подземна вода от 3 656.00 м3; декларация вх. №
КД-04-405/29.01.2016 г. за добитото през 2015 г. количество подземна вода от 4
722.00 м3; декларация вх. № КД-05-1131/25.01.2017 г. за добитото
през 2016 г. количество вода от 3 478.00 м3 и декларация по
чл.194б от ЗВ вх.№ КД-04-1505/31.01.2018 г. за добитото през 2017 г. количество
вода от 4 620.00 м3.
С Констативен протокол /КП/ № ПВ2-237/28.08.2017 г. е обективирана проверка по документи за изчисляване на
дължимите такси по Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г., с който е
констатирано, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016
г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за
добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и дължима годишна
такса за този период в общ размер 237.12 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 от
Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г.,
изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012
г. /отм./, определяща единичната цена в размер на 0.02 лева за всяка една от
годините.
С Констативен протокол /КП/ № ПВ2-102/11.05.2018 г.
(л.78) е обективирана проверка по документи за
изчисляване на дължимите такси по Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г., с
който е констатирано, че за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. дружеството е представило в БДИБР декларация по чл.194б ЗВ за
добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и дължима годишна
такса за този период в общ размер 92.40 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 от
Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г.,
изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012
г. /отм./, определяща единичната цена в размер на 0.02 лева за всяка една от
годините.
Изчислената общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане от подземни води за
посочения период е общо в размер на 329.52 лв. и не е платена по сметка на
БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-418 от 77.06.2019
г. (л.41) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати
доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194 ал.1
т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по Разрешително № 300315 от 26.03.2004 г., за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., ведно с
дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление, че
при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на
АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-418(1) от 21.06.2019 г. (л.39) управителят на „ВиК“
ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва
процедура по принудително събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на
уведомлението за запознаване със събраните доказателства в административното
производство по установяване на публичното държавно вземане за дължимите и
незаплатени от дружеството такса за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017
г.
С оспорения АУПДВ № 152 от 23.07.2019 г. (л.34) –
предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по Разрешително № 300315 от 26.03.2004
г., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер
на 329.52 лева и лихва за периода на забава в размер на 92.34 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ
дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо
изх. № ПО-02-418(2) от 24.07.2019 г. (л.33). Жалбата пред настоящата инстанция
е депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 31.07.2019 г.
В хода на съдебното производство към делото се приобщи
писмо и списък за добито количество подземни води за 2014 г. (л.97).
При така установените факти съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б ал.1 и ал.2 във
връзка с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с
чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в
предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е
изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата
за водовземане, която съдържа предупреждение, че при
неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател
е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да
направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени
доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното
производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно
производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи
плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за
настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В
този смисъл съдът намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт
да не са спазени всички административнопроизводствени
правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото
законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или
чрез упълномощено лице да направи
искания, бележки и възражения, всички факти от значение за правилното решаване
на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било
повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации
по чл.194б ЗВ за периода 2014 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и
констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно
на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на
формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както
времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размерът на задълженията, като са
посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването
на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия
съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за
форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е
посочено разрешителното за водовземане, въз основа на
което са определени публичните задължения; самото Разрешително № 300315 от 26.03.2004
г., също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт,
както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и
точно са определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е
налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества
съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за
ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложението към КП № ПВ2-237/28.08.2017
г. и № ПВ2-102/11.05.2018 г. и въз основа единствено на тези декларирани от
самото дружество количества са изчислени задълженията по години. В този смисъл
е без правно значение, съществува ли на място при каптираните извори водомер,
дали този водомер работи и дали декларираните количества съответстват на
данните от водомера, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ (действаща разпоредба,
ДВ, бр.61 от 2010 г.) водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за
замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представян в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително освен установените от
служителя на БДИБР в посочените по-горе КП, въз основа на подадената от самото
дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 от
ЗВ, които за процесния период, за който с оспорения
акт са определени публичните задължения на дружеството към БДИБР, са Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.), и Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017
г. И в двете тарифи (чл.10 ал.2 т.1 от отменената тарифа и чл.12 ал.2 т.1 от
новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м. Видно от таблиците
по цитираните два текста е налична разпоредба по т.1 и в двете тарифи.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“б“ от ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане
от подземни води, а съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ таксата по ал.1 т.1 се определя
на база отнетия обем вода. Разпоредбата на чл. 194 ал. 6 от ЗВ указва, че
размерът на таксите от вида на процесната, начинът и
редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на Министерския
съвет. Съгласно чл.3 ал.1 от отменената тарифа, таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода
и в зависимост от целта на използване на водата, а съгласно чл.3 ал.1 от
действащата от 01.01.2017 г. тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно
наредбата по чл.117а от ЗВ.
Съгласно чл.11 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(отменен 01.01.2017 г.), таксата за ползване на воден
обект за изземване на наносни отложения се определя по следната формула: Т = Е
x W, където: Т е размерът на дължимата такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата
- лв./куб. м; W - размерът на иззетия обем наносен материал - куб. м. А
съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата, (в сила от 01.01.2017
г.), таксата за водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, се определя по
следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса – в
лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде
ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W –
размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в
куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане
от подземни води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.10 ал.2 т.1 от
отменената тарифа и на чл.12 ал.2 т.1 от
действащата от 01.01.2017 г. тарифата, съгласно които
единичният размер на таксата за водовземане от
подземни води за обществено питейно-битово води е в размер на 0,02 лв. /куб. м.
С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се получава от произведението
на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през
годината воден обем, колкото е приел и административният орган с оспорения акт.
Неоснователно е възражението и в насока – неточност на
правното основание с цитирания чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за водовземане, а ползване на воден проект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50
от 01.07.2011 г., изм. ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. и чл.12
ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в
двете тарифи (чл.10 ал.2 т.1 от отменената тарифа и чл.12 ал.2 т.1 от новата
тарифа) единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м. Видно от таблиците
по цитираните два текста е налична разпоредба по т.1 и в двете таблици на двете
тарифи. Горното не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като,
каза се, задълженията са правилно определени, което се установява и от
приложените по административната преписка списъци, справки и декларации.
Именно по този начин са определени задълженията на
жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която
за целия период от 2014 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м., независимо от
приемането на нова тарифа.
На следващо място, и в двете тарифи единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0.02 лв., и в двете тарифи във формулата за определяне
на таксата не се включва корекционен коефициент,
отчитащ действителната категория на водите във водния обект, така, както е по
отменената тарифа, поради което дори да е посочено неправилно правното
основание, то самият размер на таксата е правилно определен.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя и в насока, че понятието „каптиран извор“ е различно от подземни
води. В конкретния случай, според Разрешително № 300239 от 20.01.2004 г.,
водният обект е Луковишка свита –гнайсошисти.
Тук е необходимо да се посочи следното: гнайсът е често срещан и широко
разпространен вид метаморфнита скала; съставен е от фелдшпат,
различни разновидности на граната, андалузит, кварц и
слюда. От своя страна, шистите са група метаморфни скали,
отличаващи се с тънка слоеста структура и се състоят от повече от 50% слоести и
иглести минерали, редуващи се с кварц или фелдшпат. От
трета страна, подземните води е събирателно понятие за водите, които попадат в
земната кора вследствие на инфилтрационни процеси и
филтрационни процеси. Обикновено, за подземна вода се счита вода, която тече
през плитки водоносни хоризонти. Луковишката свита – гнайсошисти е изградена от разнообразни гнайси,
гнайсошисти, мрамори и амфиболити.
Съгласно т.6 на §1 от ДР а ЗВ, "водоносен хоризонт" е един или повече
слоеве от скали или други геоложки пластове, разположени под повърхността,
които имат достатъчна порестост и водопропускливост, позволяваща значителен
поток или черпене на значителни количества подземни води.
От своя страна, §1 т.14 от ДР на ЗВ указва, че
"извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или
напорно изтичане на подземни води на земната повърхност, а според тълковния
речник, „каптаж“ е съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за
изваждане на газ от земята при запазване на качествата им. Или иначе казано,
касае се подземни води, предвид разпоредбата на §1 т.24 от ЗВ, според която,
"подземни води" са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове.
Съгласно чл.194б ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа
на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Посочените количества в тези
справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В
подадените декларации по чл.194б ал.1 от ЗВ са посочени и размерите на дължимите
такси за водоползване по години, като размерът им е
идентичен с установения от административния орган. В този смисъл неоснователно
и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на
дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
Действително, по преписката е налично писмо от БДИБР
с изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018 г. (л.80),
с който БДИБР е уведомила дружеството, че съгласно чл.194б ал.3 от ЗВ е
извършена проверка на предоставената информация и таксите са начислени и
отразени в констативните протоколи (за процесното
Разрешително № 300315 от 26.03.2004, това е КП № ПВ2-102/11.05.2018 г.),
съответно посочените суми следва да се заплатят в полза на БДИБР. Няма данни по
административната преписка от страна на дружеството да е направено възражение
по така определеното задължение за такса за 2017 г. В тежест на страната е да
установи благоприятните за нея факти и, доколкото това не беше сторено, съдът
намира, че посоченото от административния орган количество използвана вода е
правилно установено.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., общият
размер на главницата – 329.52 лв., общият размер на лихвите – 92.34 лева.
Неоснователни са възраженията за недължимост
на законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012
г. и чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната лихва, той също е
правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
частично плащане на задълженията. Действително, по административната преписка
са приложени 25 бр. платежни нареждания (л.20-32), от които се установява, че е
заплащана такава такса за 2011, 2012 и 2013 г., но, от една страна, те касаят
предходни периоди, а, от друга, по нито едно от представените платежни
нареждания не може да се установи по кое разрешително е заплатена такса водовземане, тъй като такива данни липсват.
Нормата на чл.194б
ал.4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неоснователно
и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жалбата в
тази насока.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в
насока несъществуващо юридическо лице – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, р-н „Родопи“. Очевидно е, че се касае до техническа грешка, тъй
като юридическото лице „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, е едно и също, посочено като задължено
лице, така и в преамбюла на акта, т.II.1. със същото име и булстат, така и в диспозитива на
акта, със същото име и булстат. Ноторно
известно е, че район „Родопи“ е структурна единица от това дружество, видно и
от приложените по делото списъци с водни обекти.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, IХ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 152 от 23.07.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително № 300315 от
26.03.2004 г., за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на
329.52 лева и лихва за забава в размер на 92.34 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ