№ 869
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211100514503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.Б.Р.“ ЕАД – длъжник по изп. д. № 20218410406278 -
срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат, такси за образуване на
изпълнителното дело, за изпращане на покана и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че не дължи адвокатско възнаграждение на взискателя „А.Г.“
ЕООД, чието вземане било погасено преди образуване на изпълнителното дело. Изложеното
налагало да бъде намалена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ до сумата от 192,61 лв., изчислена
само върху вземанията по третия изпълнителен лист, които единствено били погасени във
висящото изпълнително производство дело. Тъй като обаче и тяхното погасяване било в
срока за доброволно изпълнение, то на взискателите по тях следвало да се определи
адвокатско възнаграждение в минимален размер. Според жалбоподателя било налице
основание за намаляване и на таксите в размер от 48 лв.
Взискателите „А.Г.“ ЕООД, И.Р., В.Р., А.Р., Р.Р. и Ц.Д. считат жалбата за
неоснователна, тъй като плащането от длъжника било извършено след образуване на
изпълнителното дело срещу него, а заплатеното адвокатско възнаграждение било в размер,
по-малък от законовия минимум.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като платените от взискателите две адвокатски възнаграждения не били
прекомерни. Наред с това сочи, че по делото били начислени единствено минимално
необходимите авансови такси за образуването му и за връчване на покана за доброволно
изпълнение, без които изпълнението нямало как да започне. Тъй като всички задължения
били погасени след образуване на делото, пропорционалната такса следвало да се изчисли
върху сбора от вземанията по трите изпълнителни листове.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано на 08.10.2021 г. въз основа на три изпълнителни
листове от 03.09.2021 г., издадени по т.д. № 2511/2019 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, както
следва: в полза на адв. Ц.Д. за сумата от 11 460,91 лв. - разноски в първоинстанционното,
въззивното и касационното производство; в полза на „А.Г.“ ЕООД за сумата от 1 800 лв. -
разноски в първоинстанционното и касационното производство, както и в полза на И.Р.,
В.Р., А.Р., Р.Р. и „А.Г.“ ЕООД за сумата от 2 157,63 лв. - разноски в първоинстанционното и
1
въззивното производство. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, ако не постъпи плащане в срока за доброволно
изпълнение.
На 11.10.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която
освен вземанията по изпълнителните листове съдебният изпълнител е посочил като
дължими и следните суми: 700 лв. - разноски за правна защита на взискателите в
изпълнителното производство, 1 424,53 лв. - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
48 лв. - обикновени такси. С молба от същата дата длъжникът е посочил, че на 08.10.2021 г.
– преди образуване на делото - е заплатил сумите от 11 460,91 лв. и 1 800 лв. в полза на
съответните взискатели, като е представил доказателства за извършените плащания. На
11.10.2021 г. от длъжника по сметката на ЧСИ е постъпила и сумата от 2 157,63 лв.,
дължима по третия изпълнителен лист.
При тези факти жалбата се явява частично основателна.
Относно разноските за адвокатско възнаграждение:
Длъжникът дължи разноски за адвокатско възнаграждение всякога, когато е станал
повод за образуване на изпълнителното дело, вкл. когато не е извършил плащане преди
подаване на молбата по чл. 426 ГПК. Тъй като длъжникът носи тежестта да докаже
пълно, че плащането предхожда образуването на изпълнителното производство, то при
наличие за данни относно плащане в деня на подаване на молбата по чл. 426 ГПК, но без
данни относно конкретния момент на извършване на двете действия, съдът е длъжен да
приеме за недоказан твърдения от страната, носеща тежестта факт, а именно – че плащането
е предхождащо.
Следователно длъжникът дължи разноски за адвокат на всеки от взискателите, ако те
са направили такива. Доколкото обаче всички вземания са погасени в срока за доброволно
изпълнение, то на взискателите се дължат разноски за адвокат в минимума, определен при
условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство. Това е така, защото единствените
действия, извършени от взискателите, са свързани с образуване на изпълнителното
производство, а посочването на изпълнителен способ в молбата по чл. 426 ГПК не
съставлява действие по удовлетворяване по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като
съставлява неин задължителен реквизит.
При преценка относно прекомерността на заплатеното възнаграждение обаче следва да
се отчете, че правоотношението по предоставяне на правна помощ е индивидуално между
адвоката и всеки взискател, дори договорите на повече взискатели да са обективирани в
един документ. Така е и в настоящия случай по договор № 13542 – при липса на изрична
уговорка за солидарна отговорност в него трябва да се приеме, че взискателите са поели
задължение да заплатят за правна защита възнаграждението, посочено в договора, разделно
и по равно или всеки от тях дължи част от сумата от 350 лв., съответно всеки от тях има
право на разноски за адвокат за частта, която е платил по договора, и спрямо тази част
следва да се извърши преценката за прекомерност.
Изложеното означава, че длъжникът следва да понесе разноските за адвокат по
договора за правна помощ № 13543, сключен с взискателя-търговско дружество, до сумата
от 200 лв., а по договора за правна помощ № 13542 – изцяло, тъй като за всеки от
взискателите, посочени като възложители по този договор, размерът на възнаграждението,
определено при условията на разделност и по равно (от сумата от 350 лв.), е под минимума
по чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г.
Относно обикновените такси по т. 1 и т. 5 и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Обикновените такси - за образуване на изпълнителното дело (24 лв. с ДДС) и за
изпращане на покана за изпълнение (24 лв. с ДДС) са дължими, тъй като действията, за
които тези такси се заплащат, не зависят от извършеното погасяване на дълга в срока за
доброволно изпълнение.
При погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи, тъй като не е налице принудително събрана сума. В случая
обаче с оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени обжалваното постановление
относно таксата в цялост, а само в нейния обжалван размер – над сумата от 192,61 лв., до
която според жалбоподателя тази такса се явява дължима.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ рег. № 841 по изп.д. № 20218410406278 от
22.10.2021 г., с което е отказано изменение на определените в поканата за доброволно
изпълнение разноски в ЧАСТТА относно разноските за адвокат и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за
адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателите, до сумата от 550 лв. общо.
ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 192,61 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Б.Б.Р.“ ЕАД в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3