Р Е Ш Е Н
И Е
№……………..
гр. София, 02.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 2162 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 20253858/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 64731/2019 г.
на СРС, ГО, 40 състав са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ от “Б.П.Б.”
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** (с правоприемник към
настоящия момент - „Ю.Б.” АД), срещу „Д.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, и Р.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
установяване солидарната дължимост на следните вземания, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 67131/2018г. по
описа a CPC, а именно: 5506,54лв., представляващи застрахователни премии по
имуществени застраховки за периода 10.05.2013г.-15.10.2018г. по договор за
кредит № 841/2008г. и анекси към него, 916,86лв., представляващи нотариални
такси за подновяване на ипотека и такса за вписване на подновяването за периода
14.05.2018r.-15.10.2018г., и 270лв., представляващи такси за оценка на
обезпеченията (ипотекираните недвижими имоти) за периода 02.06.2017г.-
15.10.2018г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Ю.Б.” АД с излагане на
доводи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалния закон. Поддържа, че изводът на съда за
недоказаност сключване на имуществена застраховка с посочения предмет за
неправилен. За установяване на соченото обстоятелство пред първата инстанция
били представени счетоводни документи, които не били обсъдени от съда съобразно
указанията на разпоредбата на чл.182 ГПК. Освен това пред съда било отправено
искане за допускане на ССчЕ, което било оставено без уважение неправилно.
Съответно, съдът нарушил процесуалните правила на чл.146, ал.2 ГПК, тъй като не
дал указания на ищеца за липсата на посочени доказателства за установяване на
сочения факт. Заявява, че изводът на съда, за това че банката не е разполагала
с възможност да сключи договор за имуществена застраховка с посочения предмет е
неправилен. Позовава се на разпоредбата на чл.14, ал.2 вр. чл.15 от сключения
договор и разпоредбата на чл.74 ЗЗД.
По изложени подробни
съображения в посочения смисъл е направено искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
Насрещната страна „Д.” ЕООД и Р.К.В. оспорват въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Поддържат, че
при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че банката ищец
не притежава парични вземания от посочения вид и размер срещу ответниците. С
оглед това правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил предявените установителни
искове. По тези съображения е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира същата за
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството е образувано по предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ.
С подадената искова молба ищецът поддържа твърдения, че
ответникът „Д.” ЕООД е ползвал банков кредит по договор за кредит № 841/2008 от
10.07.2008г., сключен с ищцовото дружество с разрешен размер от 180 000 евро и
срок за погасяване от 84 месеца. Като поръчители по договора са се задължили Р.К.В.,
Д.И.В.и „К.А.” ЕАД. С последващи анекси към договора били променяни условията
по него, като с анекс № 4/27.12.20Юг. била уговорена солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121-123 ЗЗД за Р.В., Д.В.и „К.А.” ЕАД. Поддържа, че кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 08.04.2013г. като банката се снабдила със
заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист по ч. гр. д. № 18191/2013г. по описа на СРС
за дължимите суми по договора за кредит до 23.04.2013г. В резултат от проведено
принудително изпълнение при двама съдебни изпълнетели и реализирани публични
продани на недвижими имоти, ипотекирани в полза на дружеството, с разпореждане
от 21.12.2017г. ЧСИ Н.М.приключил изп. дело № 11403/2016г. по негов опис поради
погасяване на задълженията към банката по издадения изп. лист. Твърди, че в
периода от иницииране на заповедното производство по ч. гр. д. № 18191/2013г.
до подаване на заявлението по ч. гр. д. № 67131/2018г. се формирали нови
задължения за кредитополучателя и солидарните длъжници, свързани с учредените
обезпечения по договора за кредит, а именно за имуществена застраховка на
имотите, държавни и нотариални такси за подновяване на договорна ипотека и
актуализация на оценката на имотите, дължими на основание чл. 14, ал. 2 вр. чл.
15 от договора за кредит вр. с чл. 3.2. от общите условия към него.
Съобразно изложеното се моли за постановяване на решение,
с което да бъдат уважени предявените установителни искове. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове с твърдение, че същите
са недоказани по основание и размер. Твърдят, че изпълнителното производство за
събиране на вземанията по договора за кредит е приключило с рзпореждане от
21.12.2017г. на съдебния изпълнител, поради погасяване на задълженията към банката.
Поддържат, че евентуално заплатените от ищцовото дружество суми за
застрахователни премии и нотариални и държавни такси са недължими от
ответниците, доколкото това се е случило след прекратяване на договора за
кредит и след като задълженията по него са изцяло погасени след проведено принудително
изпълнение. Посочват, че след осъществяване на принудителното изпълнение ап. №
23 е престанал да бъде собственост на ответното дружество и не следва в тяхна
тежест да бъдат възлагани задълженията за застраховки и такси. Изтъкват, че
тези суми следва да бъдат изцяло за сметка на банката, тъй като липсва валидно
правно основание, въз оснва на което да се възложат в тежест на ответниците. По
отношение на ответника Р.В. се твърди, че бил поръчител по договора и в случая
са налице предпоставките по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Евентуално правят възражение за
погасяване на вземанията с 3-годишна давност.
В производството е установено, че вземанията по сключения
между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, и „Д.” ЕООД, в
качеството на кредитополучател, договор за кредит № 841/2008г. от 10.07.2008г.
обезпечен първоначално с поръчителството на Р.В.,Д.В. и „К.А.” ЕАД, а по-късно
след изменение на договора с тяхното солидарно съзадължаване, са обявени за
предсрочно изискуеми от банката на 08.04.2013г.
Така, по образуваното пред съда ч. гр. д. № 18191/2013г.
по описа на СРС били издадени заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за дължимите
суми по договора за кредит, както следва: 146 600 евро - главница, ведно със
законната лихва от 24.04.2013г. до изплащане на вземането, 17 857,01 евро -
възнаградителна лихва за периода 25.11.2011г.-08.04.2013г., 4433,59 евро -
наказателна лива за периода 25.03.2012г.-23.04.2013г., 825,58 евро - административни такси за периода
23.02.2013г.-23.04.2013г., 76,70 евро - такси за връчване на нотариални покани
и 7241,72 лв. - разноски по делото.
Съответно по
образуваното изпълнително дело № 11403/2016г. с протокол за предявяване на разпределение от
03.11.2017г. изготвен от ЧСИ Н.М.е установено, че за ап. № 23 и ап. № 24,
находящи се в гр. София, ж. к. „Лозенец” била проведена публична продан, като
за купувач на имотите бил обявен взискателят - „Б.П.Б.” АД, като от продажната
цена били удовлетворени взискателите по делото, включително ищцовото дружество
за вземанията му в размер на 465 019,25лв., обезпечени с учредена договорна
ипотека, вписана в СВ - София под акт № 122, том 2, дело № 1659/2011г. вх. per.
№ 3879/08.02.2011г. върху имотите, предмет на принудителната продажба.
При така установеното се налага извод, че подаденото
искане от ищеца на 23.05.2018г. за подновяване на договорна ипотека, учредена с
нот. акт № 32, том 2, per. № 3064, дело № 202/2008г. върху недвижимия имот,
находящ се в гр. Дупница, представляващ поземлен имот с идентификатор №
68789.13.504, със стар идентификатор 13.7 във връзка с договор за кредит №
841/2008г. за целия дълг по кредита от 180 000 евро се явява лишено от
основание за това при съобразяване указанията на разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД. Изводите на първата инстанция в постановеното решение са съответни на
материалния закон и настоящия състав намира за правилни и обосновани.
В проведеното производство не е установено сключване от
страна на ответниците на имуществени застраховки за имотите, служещи като
обезпечение по кредита за периода 10.05.2013г.-15.10.2018г., поради което
установеното чрез събраните писмени доказателства и констатациите на приетата
пред настоящата инстанция ССчЕ заплащане от страна на банката – ищец на застрахователни
премии не може да бъде възложено в тежест на длъжниците по прекратения договор
за кредит. Последното, доколкото именно съобразно указанията на чл.14, ал.2 от
договора за кредит в тежест на длъжниците е възложено сключване на имуществени
застраховки за имотите служещи за обезпечение на дълга. В подкрепа на този
извод е и представената застрахователна полица № 0810019120287, съгласно която
на 17.04.2012г. е сключен застрахователен договор между ЗАД В.” и „К.А.” ЕАД, с
ползващо лице „Б.П.Б.” АД, поркиваща посочените застрахователни рискове за ап.
№ 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец”, за период извън процесния, а
именно: 26.04.2012г.-25.04.2013г.
Доводите на ищеца, че за основателност на претенцията
основана на договорно неизпълнение е достатъчно доказване заплащане на
застрахователните премии, което несъмнено е сторено в процеса, се явяват
неоснователни. Както бе посочено в случая договорът за кредит е бил прекратен
поради погасяване на задълженията по него, а доказване сключването от страна на
ответниците на договор за имуществена застраховка за исковия период не е
извършено от ищеца при пълно и главно доказване. Именно и с оглед това изводите
на първата инстанция за неоснователност на претенцията се явяват основателни и
доказани.
Съгласно Решение № 47 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
1021/2011 г., I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или други
писмен акт, като писмената форма е форма за действителност на договора.
Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която
не носи подписите на страните по договора, не представлява писмена форма за действителност
на договора. Според нормата на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите
условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В
конкретния казус доказателства за сключването на договора не са представени, а
представеното извлечение от счетоводните книги на банката препятства даването
на указания към ищеца от страна на съда по реда на чл.146, ал.2 ГПК, за това че
за посочения факт същия не сочи доказателства. Такива биха били дължими и
необходими в случаите, в които страната не е посочила каквито и да е
доказателства за сочения факт. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът
намира за неоснователни. Не се установяват допуснати от първата инстанция
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на по 700.00 лв.
според представените списъци и договори.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253858/17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 64731/2019 г.
на СРС, ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.” АД, ЕИК*********, да заплати на Д.” ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, и Р.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 1400.00 лв. - разноски във въззивното производство /по 700.00 лв. за
всеки от ответниците/.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.