№ 507
гр. Варна, 14.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. П.
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500373 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Т. Н. С., чрез процесуален представител адв.М., против решение №
112/06.06.2024г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 5/2023г. при участие
на Гаранционен фонд като трето лице – помагач на страната на ответника.
Предмет на въззивната жалба е цитираното решение в частта, в която
въззивникът е осъден да заплати на С. И. А. сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ от травматични увреждания, подробно описани, в резултат на ПТП,
настъпило на 07.01.2018г., виновно причинено от Т. С. като водач на л.а. „***“
с рег. № *** и сумата от 2 600 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /тотална щета на собствения му л.а. ***“ с рег.
№ ***/ в резултат на същото ПТП, на основание чл.45 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта, в която
съдът е прекратил производството по предявените от въззивника против
третото лице-помагач – Гаранционен фонд обратни искове като недопустими.
Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на така
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост по см. чл.52
ЗЗД, неправилно съдът е приел за доказани всички претендирани от ищеца
травматични увреждания и наличието на причинно-следствена връзка на
същите с процесното ПТП. Оспорват се и изводите на съда за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат, което също е довело до неправилно
определяне на размера на следващите се обезщетения. Относно
1
прекратителната част на решението по обратните искове срещу Гаранционния
фонд се навеждат подробни доводи, че е налице правен интерес от тяхното
предявяване, поради което и същите не са недопустими.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на
друго, с което присъдените обезщетения да бъдат намалени, както и да бъдат
уважени предявените обратни искове. Направено е и доказателствено искане,
а именно за поставяне на допълнителна задача към САТЕ, вещото лице по
която да отговори на въпросите на какво разстояние от ПТП е бил
управлявания от ищеца автомобил към момента на възникване на опасността,
предприел ли е действия по аварийно спиране и в случай на предприети
такива каква би била скоростта му към момента на удара, както и дали това би
довело до причиняване на вреди в по-малък размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. И.
А., който оспорва въззивната жалба и направеното с нея доказателствено
искане като неоснователни.
Третото лице – помагач – Гаранционен фонд не е изразило становище.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в
о.с.з. По инкорпорираната в нея частна жалба срещу прекратителната част по
предявените от въззивника обратни искове съдът ще се произнесе с решението
си, доколкото резултатът по нея не обуславя и не препятства разглеждането на
главните искове.
Направеното от въззивника искане за провеждане на допълнителна
САТЕ с посочената по-горе задача е неоснователно. Оплаквания за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд вр. това доказателство
не са направени и не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Наред с това,
видно от първоинстанционното дело въпросите относно скоростта на
управлявания от ищеца л.а. преди и към момента на удара, неговото отстояние
и предприети действия, в т.ч. и за възможността за аварийно спиране са
изследвани от вещото лице по приетата пред окръжния съд и неоспорена
екпертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Т. Н. С. за
провеждане на допълнителна САТЕ с посочена в жалбата му задача.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 27.11.2024г. от 9:30 часа,
2
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3