Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 10.02.2020 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, Първи въззивен наказателен състав
На двадесет
и девети януари през две хиляди двадесета и първа година в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
КАЛОЯН
ГЕРГОВ
Секретар
: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор
: ДОЙЧО ТАРЕВ
Като
разгледа докладваното от член-съдията КАЛОЯН ГЕРГОВ
ВНАХД № 938 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от
НПК.
Въззивното производство е образувано по протест
на прокурор при РП-гр.Плевен срещу
Решение № 260098/19.10.2020 г., постановено по НАХД № 1373/2020г. по описа на
Районен съд – гр.Плевен.
С атакуваното решение Плевенски районен съд признал обвиняемия Х.П.Х.,роден на *** ***, настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН: ********** за невинен в
това, че на 11.01.2020г. в с.*****, обл. Плевен, при условията на продължавано
престъпление предал по телефон - от телефонен номер *****, на тел. 112, неверни
повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:
- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил, че лице с имена С.И. (син на полицейски служител Х. Илиев)
управлява с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „М. “ с peг. № … ****
ЕН по ул. „Р. “ пред дом № 1 в с. *****, обл. Плевен и заплашва да му събори
портата и дувара;
- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. пие и кара лек автомобил в с. *****, обл.
Плевен и че от 01 РУМВР - Плевен не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. (син на катаджията) му се обадил по телефона и
го заплашил и че идвал да скача на бой;
- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С. (П. ) П.Х. и съобщил, че брат му - Х.П.Х. бил
пребит от цигани в дома си в с. *****, обл. Плевен, ул. „Р. “ № 1 и лежал на
земята в безпомощно състояние – престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК изцяло го оправдал по
повдигнатото му обвинение.
Със същият съдебен акт РС-Плевен възложил на основание
чл.190, ал.1 НПК всички направени по делото разноски за сметка на държавата.
В
протеста,бланкетен по своето съдържание,който порок не е бил отстранен от
първоинстанционния съд, се изразява недоволство от постановения съдебен акт
като се отправя искане за отмяна на атакуваното решение,освобождаването на
обвиняемия от наказателна отговорност и санкционирането му с административно
наказание по чл.78а от НК.
Процесуалният
представител на ОП-Плевен поддържа подадения протест и изложените в него
съображения като моли съда да бъде отменен атакувания съдебен
акт,а ответника по протеста да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно
наказание глоба.
Ответникът
по протеста Х.П.Х. по същество моли съда да бъде
потвърдено решението на РС-Плевен.
Плевенският окръжен съд като взе в
предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на
страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността
на невлязлото в сила решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМ и следва да бъде РАЗГЛЕДАН.
Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН,но не по изложените в него
съображения.
РП-Плевен е внесла в съответния първоинстанционен
съд постановление,с което е предложила обвиняемия Х.П.Х. да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено от
него престъпление по чл.
326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,за това че на 11.01.2020г. в с. *****, обл.Плевен,
при условията на продължавано престъпление предал по телефон - от телефонен
номер *****, на тел. 112, неверни повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и
тревога както следва:
- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил, че лице с имена С.И. (син на полицейски служител Х. Илиев)
управлява с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „М. “ с peг. № … ****
ЕН по ул. „Р. “ пред дом № 1 в с. *****, обл. Плевен и заплашва да му събори
портата и дувара;
- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. пие и кара лек автомобил в с. *****, обл.
Плевен и че от 01 РУМВР - Плевен не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;
- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. (син на катаджията) му се обадил по телефона и
го заплашил и че идвал да скача на бой;
- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и
заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С. (П. ) П.Х. и съобщил, че брат му - Х.П.Х. бил
пребит от цигани в дома си в с. *****, обл. Плевен, ул. „Р. “ № 1 и лежал на земята
в безпомощно състояние.
Разпоредбата на чл.14 от НПК задължава съда да взема решенията си
по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Всяко отклонение от този
принцип компрометира изводите както по фактите,така и по правото и очертава
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на възможност
страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд,а
въззивния съд - да упражни контрол върху установения за това формален процес /в
т.см. виж Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и Решение №
182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.ВКС е имал възможност нееднократно
също така да посочи,че липсата на съображения в съдебен акт,с който се решават
въпроси по съществото на делото винаги представлява абсолютно процесуално
нарушение,което обуславя отмяна на същия – Решение № 225/19.05.2011г. на ВКС по
н.д. № № 1330/2011г.,I н.о.
,НК,докладчик съдия Ружена Керанова.
Анализът на мотивите към атакуваното решение сочи
на няколко порока допуснати от контролирания съд.
РС-Плевен е изредил доказателствата, въз основа на
които е установил фактическата обстановка по делото, като е счел,че същата е
установена по „…безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин…“,а в
„…доказателствената съвкупност не са налице противоречия,налагащи обсъждане в
съответствие с чл.305,ал.3,изр.3 от НПК“.Този подход на първата инстанция не
може да бъде споделен.Отсъствието на противоречия в доказателствената
съвкупност не освобождава съда от задължението да посочи на първо место какви
фактически обстоятелства приема,а на следващо и въз основа на какви
доказателства, вместо комплексно да ситуира в пространството на мотивите
фактите и доказателствените източници оставяйки въззивната инстанция да предполага
как е формирано вътрешното убеждение на районния съд.В тази насока например може да се погледне Решение № 135 от
18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 502/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Татяна Кънчева.
Ако има противоречия тогава несъмнено следва да се
изложат съображения защо съда селектира при оценката си доказателствените
източници,но това е съвсем различно следствие от задължението му по чл.305,ал.3
от НПК.Впрочем съдебната практика е константна в разбирането си,че изброяването
на доказателствата и скрепяването им с извода,че същите не са противоречиви не
покрива стандарта на посочената норма,поради което този „икономичен“ подход на
първата инстанция не следва да бъде предмет на по-задълбочено обсъждане,но
следва да се съобразява в по-нататъшната му дейност.
По-нататък в мотивите си РС-Плевен е посочил,че
никое от процесните повиквания /включването
на останалите регистрирани от ЕННСП 112 от първоинстанционния съд е
ирелевантно с оглед повдигнатото обвинение/ не може да бъде определено като
невярно повикване за помощ,злополука или тревога като лаконично е посочил,че
касае за предполагаемо извършено
престъпление за всеки един от четирите случаи,а в нито един от тях не е търсена
конкретна помощ.От фактическа страна обаче е заявено,че с осъществените
повиквания Х.Х. е съобщил за извършени престъпления от общ характер –
управление на МПС от употребил алкохол водач,нанесена телесна повреда спрямо
него или закана за саморазправа,което на първо место е в колизия с
дефинитивните разбирания на понятията „помощ“,“злополука“ и „тревога“ дадени от
контролирания съд, а от друга по никакъв начин не е дадено разяснение от районния
съд какво разбира под предполагаемо престъпление и всъщност какво е търсел с
обажданията си до ЕННСП 112 ответника по въззивния протест.При това положение
извода за несъставомерност на отделните деяния почива на противоречив и оскъден
анализ,както на фактите,така и на правото,които не позволява контрол върху
вътрешното убеждение на РС-Плевен,а оттам и настоящата съдебна инстанция не
може да се произнесе по съществото на делото и искането в протеста.
РС-Плевен все пак е изложил съображения,според които
регистрираните повиквания съотнесено представляват нарушения по чл.37 и чл.38
от ЗНССПЕЕН 112,но е приел, че липсва ясен законов регламент,който да отделя
случаите,които се квалифицират като административни нарушения от тези,които
представляват престъпление по чл.326,ал.1 от НК като е оспорил тезата на
държавното обвинение,базирана на доктрината,че степента на обществената
опасност е „прага“,който ги разделя,а това е „…потенциално и изначално заредено
със субективизъм…“,“…подобна преценка почива на произволност,влизаща в разрез с
принципа за законоустановеност на престъпленията…“ и е налице „законодателна
пълнота /вероятно се има предвид празнота, бел.с.д./,която следва да бъде
запълнена от законодателния орган..“.
Въпросът за превеса на наказателната пред
административнонаказателната отговорност и неговия отговор е заложен в
чл.33,ал.2 и чл.36,ал.2 от ЗАНН,а и в ТР № 3/2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г.
на ОСНК е разгледан проблема за конкуренцията между тези два вида отговорност
като степента за обществена опасност е критерия признат както от
практиката,така и от доктрината,като разграничителен, а той не е безконтролен, най-малкото
защото съда е арбитриращ орган в края и на двете процедури,а той не може да
откаже да приложи закона, така както е сторил това РС – Плевен.Настоящият
въззивен състав не намира,че е налице празнота в закона, така както е счела контролираната
инстанция,който да елиминира принципа на произволност при определяне на
следващата се отговорност.Дори и първата инстанция да е счела,че е налице
неубедително законодателно разрешение,а нормативно такова е установено,то същия
е следвало да приложи закона,дори и да изложи в тази насока разсъжденията си de
lege ferenda.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени,те са довели до ограничаване на процесуалните
права на обвинението,което не е получило екзактно произнасяне по
постановлението си по чл.375 от НПК,а и отстраними при изпълнение на
задълженията от страна на първоинстанционния съд по установения стандарт за
изготвяне на мотивите.Произнасяне по съществото на делото в този случай от
въззивния съд е и немислимо.
Ето защо атакувания съдебен акт следва
да бъде отменен,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.
Воден от горното и на основание чл.378,ал.5
вр. с чл.335,ал.2 вр. с чл.334,т.1 от НПК,
Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260098/19.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 1373/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.