ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………….2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1109 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.
679 ал.1 ТЗ.
Прието е за разглеждане искане на кредитор в
производството по несъстоятелност на МОССТРОЙ –ВАРНА АД, по т.дело 1260/2016г.
на ВОС, ТО, а именно на кредитора КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********,
представлявано от Росен Иванов Христов, ЕГН **********, в качеството му на
Изпълнителен директор на дружеството, за отмяна на решение на Събрание на
кредиторите, взето и протоколирано на 09.07.2018г., единствено по т.1 от дневният му ред.
Твърди се, че с определение
№2147/19.06.2018г., изменено и допълнено с определение №2217/22.06.2018г. по
т.д. №1260/2016 г. на ВОС, ТО, които актове са обявени в TP на 20.06.2018г. и
26.06.2018г., по предложения от синдика на „Мосстрой - Варна" АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, дневен ред, било свикано Събрание на
кредиторите /СК/ на 09.07.2018г. от 9.30 часа като по т.1 от дневния ред е
включено и решение на събранието за „Определяне реда и начина за продажба по
реда на чл.718 от ТЗ на имущество, обособено като част от масата на
несъстоятелността /МН/ на длъжника, методи и условия на оценка, избор на
оценител и възнаграждението му", формулиран изрично от съдията по
несъстоятелността с определението от 22.06.2018г. Събранието на кредиторите с
мнозинство от 81,98%, формирано и чрез предоставения на събранието по реда на
чл.673 ал.З ТЗ глас на кредитора „Инфинит Уелт кепитъл" Инк, приело
предложението на синдика. Според оспорващия кредитор, това предложение обхваща
процедурата по чл.718 ТЗ /преки преговори/ без
извършване на нова оценка на обособената част от актива, която ще бъде
предложена на пряко договаряне, т.е. при запазване на досегашните метод за
оценка и досегашния оценител с допълнение на всеки 14 дни синдикът да съставя
протокол по евентуално заявени оферти на потенциални купувачи, както и
изискване внасянето на задатък от 10% при сключване на предварителния договор,
да важи по отношение и на купувач, имащ качеството на кредитор в производството
по несъстоятелност. Кредиторът заявява, че на основание чл.679 ТЗ, оспорва
приетото решение по т.1 от дневния ред на събранието на кредиторите от
09.07.2018г. като незаконосъобразно и взето при съществено ощетяване на
кредиторите.
По отношение незаконосъобразността излага, че решението
по т.1 е взето в противоречие с нормата на чл.718, ал.З ТЗ, а поради това
същото ощетява кредиторите. Твърди, че с продажбата на обособената част при
запазване методите и условията на оценка, с незначително увеличение на началната
цена от 6 200 000 лв. на 6 339 123 лв., кредиторите са поставени в по -
неблагоприятно положение, отколкото при продажба на отделни самостоятелни
обекти. Сочи, че видно от съдържанието на протокола от проведеното предходно СК
на 30.11.2017г., е била обоснована необходимостта от постигане на по-висока
продажна цена, като кредиторът „Инфинит Уелт кепитъл" Инк дори е посочил,
че има интерес от различни инвеститори за закупуване на основния актив на
несъстоятелното дружество, какъвто интерес впоследствие не се доказва, поради
което се стигнало и до провеждане на нов търг по реда на чл.717ж ТЗ. По причина
достигане на по-висока начална продажна цена са приети и съответните методи на
оценка, но е предоставена възможност оценителят, за който не са посочени данни
дали има опит в оценяване на такъв актив /хотелски комплекс в национален
курорт/, да определи средно претеглената ликвидационна стойност на актива при
използване на теглови коефициенти на отделните методи с най-голяма относителна
тежест на ликвидационната стойност. Твърди се, че фактът, че на проведените два
търга не са се явили купувачи, при отчитане заявените инвестиционни намерения
на трети лица потенциални купувачи, не е достатъчен сам по себе си да обоснове
извод за запазване метода на ликвидационна стойност за оценка на обособената
част. Оспорващият кредитор излага, че по-ниската оценка при продажбата по
чл.718 ТЗ вече е още по-занижена – на 70%. Вместо да се търсят възможности за
промяна на подхода при извършване на оценката включително и на методите, в
какъвто смисъл на проведеното на 09.07.2018г. събрание на кредиторите са
направени предложения от двама кредитори - НАП и „Консорциум Реми груп" АД
/КРГ/, за да се гарантират интересите на всички кредитори, било взето решение
за запазване както на методите, така и на оценителя. Твърди се, че последното
води като резултат до реализиране на
имуществото на длъжника на цена доста под пазарната, посочена в изготвената
оценка. Изразява се съмнение, че при актив, намиращ се в к.к. „Зл.
пясъци", отсъстват каквито и да било купувачи. Кредиторът счита, че
разгласата на продажбата само в бюлетина на МП е недостатъчно, а по тази
причина и ощетяващо в крайна сметка кредиторите. Твърди се, че предложението на
оспорващия кредитор за избор на нов оценител било отхвърлено, вкл.
предложението за нови оферти най-малко от трима оценители или оценителски
дружества. При запазване на първоначалния оценител „Галакт" ЕООД не
ставало ясно дали същото има достатъчно практически опит за изготвяне на оценка
с оглед спецификата на оценявания актив, което косвено също ощетява кредиторите
с по-малки по размер вземания. Кредиторът твърди, че оспореното решение по т.1
от дневния ред, е незаконосъобразно и в частта, в която е предвидено внасяне на
задатък от 10% при сключване на предварителния договор и за кредитори с приети
вземания, потенциални купувачи. Твърди се, че в ТЗ никъде не е предвидено
внасяне на задатък от купувач -кредитор с прието вземане. Съгласно чл.621 ТЗ
субсидиарното приложение на ГПК е допустимо в случай, че в част IV от ТЗ няма
особени разпоредби. След като такава особена разпоредба липсва, приложение
следва да намери чл.489 ал.1 изр. второ ГПК т.е. внасянето на задатъка не е
условие за участие в продажбата при пряко договаряне.
Съобразно твърденията си, кредиторът претендира
постановяване на определение, с което съдът да отмени решението по т.1 от
дневния ред, взето на събранието на кредиторите на 09.07.2018г. по т.д.
№1260/2016г. изцяло.
С молбата за отмяна, кредиторът
прилага протокол от събрание на кредиторите на „Мосстрой - Варна" АД /н/
от 09.07.2018г.; протокол от събрание на кредиторите от 30.11.2017г. и моли да
бъдат приобщени относимите към настоящото дело доказателства по
т.д.№1260/2016г. на ВОС. /производство по несъстоятелност/
В съдебно
заседание молителят се представлява от законния си представител Р.Х.и
пълномощник на дружеството адв.М.Х. от ВАК, които поддържат искането за отмяна
по чл.679 ТЗ, на посочените основания.
Длъжникът не се представлява в
заседанието. Не се явява и синдикът на дружеството в несъстоятелност Р.Салчев.
Съдът
приема, че становище на синдика по исканата отмяна се съдържа по т.дело
№1260/2016г., където с молба от 25.07.2018г. същия е заявил искане за
разрешаване продажба на актива-обособена част чрез преки преговори при
изтъкване значението на висящото производство по чл.679 ТЗ.
В съдебно
заседание се явяват други двама кредитори в производството по несъстоятелност
КОМИНВЕСТ АД, ЕИК **********, представлявано от Р. Е. в качеството му на
изп.директор на дружеството както и ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ Инк, чрез пълномощника
си адв.К.Г.. И двамата изразяват становище за неоснователност на исканата
отмяна на решението.
Съдът, по
възражение на молителя за ненадлежното му призоваване чрез Държавен вестник
съгласно чл.679, ал.3 ТЗ, намира същото за неоснователно.
Неоснователно съдът намира и подновено възражение от страна на молителя в
производството, чрез пълномощника му адв.М.Х., както и искане в молба
вх.№23917/13.08.2018г., за отмяна на определението на съда за даване ход на
делото в проведеното открито заседание, по арг. и от чл.253 ГПК и чл.621 ТЗ.
Независимо
от приложената към молбата практика на други съдилища по прилагане разпоредбата
на чл.679 ТЗ относно призоваването на кредиторите чрез ДВ, съдът намира, че
разгласяването на поканата за насроченото в съдебната ваканция съдебно
заседание в Търговския регистър по партидата на длъжника, в частта
„Несъстоятелност”, дава значително по-големи гаранции на кредитора за узнаване
и организиране на защитата му. Същия се явява в съдебно заседание, в което е
спазен и срокът по чл.619, ал.4 ТЗ, чрез представляващия както и с пълномощника
си, поради което липсата на обявяване в ДВ фактически не е довело до
невъзможност на молителя да упражни надлежно потестативното си право и
процесуална си защита по молбата.
Търговският
регистър е публичен, общодостъпен и съдържа пълна актуална и точна информация
както за статута на търговеца, така и за производството по несъстоятелност,
вкл. провежданите по него действия от страна на съда и синдика. Актовете в
производството по несъстоятелност намират проекция в регистъра и логично,
съобщенията във връзка със събрания на кредиторите, също се обявяват в ТЗ по
партидата на длъжника. Създадено е обосновано със законодателни промени в ТЗ
доверие на кредиторите в отразените в регистъра данни относно търговците, респ.
длъжника в производството по несъстоятелност.
Актът на съда по насрочване на молбата в открито съдебно заседание е
обявен в ТР по партидата на длъжника, в частта „Обявени актове
несъстоятелност”, на 27.07.2018г.
Предвиденото в чл.679
ал.3 ТЗ обнародване на призовката в Държавен вестник следва да се тълкува
корективно, с оглед по- новата редакция на общото правило за призоваване по
чл.619, ал.3 ТЗ и аналогично на уведомяването на кредиторите за събрания,
насрочени от съда. Това тълкуване би било в синхрон с нормата на чл.679, ал.2 ТЗ, въвеждаща инструктивен краен срок за разглеждане на искането и е възприето
като допустимо в практиката на съдилищата от района (Определение № 221 от
18.04.2012 г. на ВнАС по ч. в. т. д. № 221/2012г., ТО, с което е потвърдено
определение, постановено в производство, проведено след такова
уведомяване).
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл. 2 от
ЗТР, търговският регистър е единна централизирана електронна база данни,
съдържаща както вписаните обстоятелства по чл.4 от ЗТР,
така и обявените актове по чл.5 от
същия закон, на които по силата на закон е дадена публичност. С публичност
се ползват само актовете обявени в търговския регистър. Само обявяването осигурява
публичност на обявения акт /чл. 9, ал. 1
ЗТР/, защото докато при вписването се въвежда информация само за
подлежащите на вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл. 5 ЗТР
в регистъра се пренася тяхното съдържание, както е сторено и с определението на
съда за насрочване на открито съдебно заседание.
Всички
тези съображения водят до неоснователност на възражението по нередовността на
призоваване, респ.неоснователност на исканата отмяна по чл.253 ГПК.
Като
прецени, че обявяването на определението на съда за приемане на искането за
отмяна за разглеждане и насрочването му в съдебно заседание е оповестено в ТР
на 27.07.2018г., съдът намира, че заседанието е редовно разгласено, вкл. при
спазване на общите срокове по чл.56 ГПК и чл.619, ал.4 ТЗ.
По
предварителните въпроси, допустимостта на претенцията и спазване на
преклузивния срок за упражняване на правата на кредитора по оспорване на
решение на орган в производството по несъстоятелността, съдът намира следното:
Атакува се
решение по т.1 от проведеното на 09.07.2018г. събрание на кредиторите на
МОССТРОЙ – ВАРНА АД като молбата за оспорването му е постъпила в съда с
вх.№21423/16.07.2018г., т.е. в 7 дневния срок по чл.679 ТЗ. Нормата на чл. 679
ал.1 ТЗ урежда потестативно право за отмяна на решение на кредиторите за всеки
от участниците в производството, доколкото действията на този орган ангажират
всички кредитори и длъжника, независимо дали са взели участие в събранието или
не. Поради тази причина обосноваване на друг конкретен правен интерес за
оспорващия кредитор не е необходимо извън твърденията за незаконосъобразност и
вземане на решението при ощетяване на кредиторите. Законодателят не е
разграничил основанията, пораждащи това право за длъжника и за кредиторите.
Искането на кредитора е допустимо.
Съдът е
обявил на страните в съдебно заседание, че ще основе определението си както на
представени по т.дело №1109/2018г. доказателства, така и на тези по т.дело
№1260/2016г. на ВОС, ТО. Отделно от това, на основание чл.23 ЗТРРЮЛНЦ, съдът
взима предвид и обявените по партидата на длъжника актове, а също и служебно
достъпното му досие на т.дело №1260/2016г. на ВОС.
За да се
произнесе по молбата съдът прецени следните релевантни към оспорването
обстоятелства в производството по несъстоятелност:
С решение от 22.06.2017г. съдът е открил
производство по несъстоятелност на длъжника МОССТРОЙ –ВАРНА АД, обявил длъжника
в неплатежоспособност с начална дата 01.12.2014г., лишил длъжника от право на
управление и разпореждане с имуществото му, назначил временен синдик Янко
Стоянов и насрочил първо събрание на кредиторите.
Такова не
е проведено на 28.07.17г. поради наличие на отрицателни предпоставки на закона.
С
определение от 23.10.2017г. съдът е одобрил първи списък на приетите в срока по
чл.685 ТЗ предявени вземания на кредитори, съгласно който молителя е активно
легитимиран като участник в производството по осребряване на имуществото на
длъжника.
С
определение от 05.12.2017г. съдът е назначил избрания на СК синдик РОЗАЛИН
ГАНЕВ САЛЧЕВ, служебен адрес: гр. София, ул. Г.С. Раковски 125 ет.1 ап.1,
телефон 0895 557514, за постоянен
синдик на "МОССТРОЙ – ВАРНА”АД, ЕИК *********, който отговаря на
изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие, на осн. чл. 657 ал. 7 ТЗ.
С решение от 11.12.2017г. съдът е обявил
длъжника в несъстоятелност, прекратил правомощията на органите му на управление
както дейността на предприятието на длъжника, постановил обща възбрана и запор
върху имуществото му и обявил започване
осребряване имуществото на длъжника съгласно чл.711 ТЗ.
На
проведеното на 30.11.2017г. събрание на
кредиторите, при дневен ред: 1. Изслушване на доклад на временния синдик;
2. Избор на постоянен синдик и размер на възнаграждението му и предложение до
съда за назначаването му; 3. Определяне реда и начина за осребряване на
имуществото на длъжника, метода и условията за оценка на имуществото, избора на
оценители и размера на възнаграждението им на основание чл.674 ал.2 вр. чл. 677
т.8 от ТЗ и 4. Определяне на вида и начина за изплащане на окончателното
възнаграждение на синдика осн. чл.677 т.5, вр. чл. 661 ал.1 и 5 ТЗ, събранието
е взело решения по т.3 от дневния ред, която има пряко отношение към оспореното
следващо решение на органа на несъстоятелността /СК/: ПРЕДЛАГА на съда по несъстоятелността заедно и като обособена част да се продаде собствения на длъжника поземлен
имот, ведно с изградената в него до степен на завършеност груб строеж жилищна
сграда със СПА център, фитнес зала, боулинг и магазини. Всички останали активи
на дружеството да се продават поотделно. При закупуване на основния актив на
дружеството продажбата да е нацяло. Методите на оценка на имуществото на
длъжника да бъдат сравнителен метод (метод на пазарните аналози), разходен
метод (метод на вещната стойност) и метод на ликвидационната стойност, като
конкретния подходящ според спецификата на оценявания актив метод за оценка да
се определи от оценителя. При използване на различни методи за оценка,
оценителят да определи средно претеглена ликвидационна стойност на актива при
използване на теглови коефициенти на отделните методи с най-голяма относителна
тежест на ликвидационната стойност. За оценител на имуществото да бъде
определен ГАЛАКТ ЕООД с възнаграждение на оценителя 1000 лева без ДДС за оценка
на основен актив на предприятието, ведно с изградената в него до степен на
завършеност груб строеж жилищна сграда със СПА център, фитнес зала, боулинг и
магазини. За останалите активи не повече от 500 лева без ДДС за отделна цена.
Това
решение на събрание на кредиторите не е оспорвано по чл.679 ТЗ.
Атакуваното
с искане по чл.679 ТЗ събрание на кредиторите е проведено около шест месеца
по-късно, на 09.07.2018г. като е свикано от съда по предложение на постоянния
синдик Р.Салчев, въз основа молба вх.№18108/18.06.2018г., основана на проведени
два неуспешни търга за продажба на основните активи от масата – обособена част
от имуществото на длъжника – ПИ в гр.Варна, район Приморски, к.к.Зл.пясъци с
идентификатор №10135.513.163 с площ от 9 001 кв.м. ведно с жилищна сграда
със смесено предназначение, завършена на етап „груб строеж” – комплекс от
апартаменти и хотелска част, спа –център, фитнес зала, боулинг, ресторант,
магазини и гараж, с обща разгъната застроена площ на сградата от 29 507.51
кв.м. както и намиращото се в жилищна част, секция /тяло А, движимо
имущество.
С определение от 19.06.2018г. съдът е
свикал СК съобразно предложения от синдика дневен ред, който по т.1 е:
определяне реда и начина за продажба по
реда на чл.718 от ТЗ на имущество, обособено като част от масата на
несъстоятелността на длъжника, методи и условия за оценка, избор на оценител и
възнаграждението му. На събранието е взето решение осребряването чрез преки преговори
да продължи
по начина, описан в предложенито на синдика (вх.№18108/18.06.18г), с изменение
само в частта на началната цена, като същата вместо 6 200 000 лева да е 6 339
123 лева - 70% от предходната със запазване
на досегашните методи за оценка, определяне на оценителя и с допълване, че на
всеки 14 дни синдикът ще съставя протокол по евентуално заявени оферти на
потенциалните купувачи, включително изискването за 10% задатък при сключване на
предварителен договор внасяни от всеки потенциален купувач независимо от
качеството му на кредитор. Допълващото определение на съда от 22.06.2018г. не
касая оспорваната част от решенията на събранието от 09.07.2018г.
С молба от 25.07.2018г.,
за разрешаване продажба на основния актив по реда на чл.718 ТЗ, след СК от
09.07.2018г., синдикът е представил и Резюме на доклад за пазарна оценка на
имота, презаверена от оценителя с нов срок до м.12.2018г. Посочил е, че
оценката в доклада представлява база за определяне минимална цена за преговори
с потенциални купувачи. /л.1846 по делото/ Съдът констатира, че посочената в
доклада оценка е пазарна такава на актива.
С определение от
26.07.2018г. съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика за
предприемане на продажба по чл.718 ТЗ спрямо спорния имот, при преценка
осъществените предпоставки за промяна начина на осребряване на актива –
неуспешните търгове за продажбата му.
Основните
оплаквания на кредитора видно от молбата за отмяна и от изложеното в съдебно
заседание, са липса на решение за извършване на нова актуална оценка на обособената част /и предоставяне това
правомощие изцяло в компетентност на синдика/ както и поставяне тежестта при
оценяване на обособената част от имуществото върху ликвидационната, а не
пазарната му стойност. Кредиторът очевидно счита, че е възможно реализирането
на отделни самостоятелни обекти от обособената част да доведе до по-висока цена
за реализиране на основния актив в сравнение с продажбата му като цяло на
обособената част. Отделно, кредиторът възразява и срещу решението за внасяне на
10% задатък вкл. от кредиторите с приети в производството по несъстоятелност
вземания.
Съдът
намира искането за отмяна за неоснователно. Въпреки формално
твърдените предпоставки на чл.679 ТЗ, за незаконосъобразност и ощетяване на
кредиторите, не се установява решението по т.1 от СК на 09.07.2018г., да е
взето в противоречие със закона и решенията на СК, така и същото да ощетява
кредиторите в производството.
От
една страна, незаконосъобразността предполага извод, че решенията на СК
нарушава разпоредба на закона и/или предходно решение на СК, а ощетяване на
кредиторите означава, че атакуваното решение дава предимство на един кредитор
/или група кредитори/ пред друг/-и/.
Основното
оплакване на кредитора, инициирал производството, е липсата на актуална пазарна
оценка на имота, невъзможността да бъде постигната по-висока оценка на имота.
Оплакването в съдебно заседание, че синдикът не е представил актуализираната
към м.юни 2018г. оценка на обособената част, се опровергава от констатацията на
съда, че такава оценка /резюме на доклад на оценителя/ е представена с молба на
синдика от 25.07.2018г. със заверка за валидност до м.12.2018г. Именно поради
това кредиторът е оттеглил направеното доказателствено искане за прилагане от
синдика на актуализирана оценка на обособената част.
Съдът
констатира, че първоначалната пазарна оценка на имота е изготвена през
м.12.2017г. като е представена на съда с молба от 29.01.2018г. с искане за
разрешаване продажба на имущество по чл.717 ТЗ. Към молбата е приложен и
доклада на оценителската фирма ГАЛАКТ ООД със пазарна стойност на обособената
част от 9 048 000 лева, а с движимите вещи в блок А /по инв.опис/ -
9 055 890 лева. Тази пазарна оценка на имота е посочена от синдика и
в молбата му от 18.06.2018г. При извършените два търга по реда на чл.717а ТЗ и
по чл.717ж ТЗ, съответно на 23.02.2018г. и 30.04.2018г., не са се явили
наддавачи. Поради това е депозирано и искането на синдика от 25.07.2018г. за
разрешаване продажба на имуществото обособена част по реда на чл.718 ТЗ.
Съдът
не споделя доводите на кредитора, че липсва актуална оценка за извършване на
продажбата. Напротив, видно от доказателствата по делото, оценка на имота е
дадена през м.12.2018г. като същата оценка е заверена като валидна и към м.юни
2018г. за следващ шестмесечен период. Спорна е въобще динамиката в тази оценка
по отношение на конкретния продаван актив. Кредиторът, оспорил решението на СК
от 09.07.2018г., не сочи доказателства /и не прави твърдения/, въз основа на
които обосновано да следва извод за промяна в пазарната оценка на имота надолу
или нагоре в интервала след м.12.2017г. /след изготвянето на оценителския
доклад/. Не се сочат и доказателства /а липсват и обосновани твърдения/, че при
продажба на отделните обекти от обособената част би се стигнало до реализиране
на по-висока продажна цена при преговорите, което безусловно е в интерес на
всички страни в производството /както длъжника, така и кредиторите/. Тези
твърдения са хипотетични и не почиват на ясни и точни, логично обосновани
прогнози за промяна в конюнктурата на пазара, а и не са доказани от кредитора.
Не на последно място, преценката за начина на продажба на имуществото на
длъжника е предоставена изцяло в правомощие на Събранието на кредиторите, а
последното е взело валидно решение относно предмета на продажба. Не се оспорва
начина на гласуване и представителството на страните на събранието, поради
което взетото съгласно представеното мнозинство решение, обвързва всички
останали кредитори, вкл. гласувалите против/или с друго предложение/.
Преценката
за начина на продажба на актива съдът намира, че не касае законосъобразността
на взетото решение тъй като зависи в голяма степен от характера и вида на
осребряваното имущество. В случая, трудната реализация на актива е вероятно
последица както от естеството му – хотелски и ваканционен комплекс, спа център,
фитнес и др.търговски обекти като обособена част, така и от различната степен
на завършеност на съставните обекти на обособената част, която е на етап „груб
строеж”. Преценката как следва да бъде продавано имуществото на длъжника зависи
от много конкретни и фактически предпоставки, които в съвкупност сочат на
преценка за целесъобразност на решението като изключват съдебния контрол по
този ред, който е единствено за законосъобразност. Към момента е налице и
дадено от съда по несъстоятелността разрешение на синдика за преки преговори по
чл.718 ТЗ, в която процедура синдикът е органът, извършващ продажбата като
цената е постигнатата при преговорите с потенциалните купувачи. При липсата на
наддавачи на първите продажби, което се установява от представените по делото
месечни отчети и приложения към тях, за синдика от една страна възниква
задължение да сезира съда с искане по чл.718 ТЗ, а от друга страна не възниква
задължение да сезира съда с искане за свикване на ново събранието на
кредиторите за промяна на решението относно реда, начина или оценката на този
актив. Синдикът следва при даденото разрешение по чл.718 ТЗ единствено да
продължи процедурата, чрез преки преговори. В случая, събранието е свикано
най-вече с оглед конкретните параметри на продажбата по този ред, след
изчерпване на публичните продани.
Свикване
на СК е предоставено в правомощие и на синдика съгласно чл.674 ТЗ, а освен
това, свиканото по предложение на синдика събрание на 09.07.2018г., касае
именно приемане предложението му за параметрите на преките преговори, което без
съмнение е в правомощията на колективния орган на несъстоятелността.
Извършените
от синдика действия са изцяло съобразени с нормите на ТЗ относно осребряването,
с взетите решения на СК от 30.11.2017г. и дадените от съда по несъстоятелността
разрешения. По този начин, съдът по несъстоятелността е осъществил и косвен
контрол за законосъобразност на действията по осребряване на масата.
Установява
се наличието на валидна оценка, която обосновано е идентична с изготвената
първоначално поради краткия период от изготвянето и до момента. В същата
оценка, приложена по т.дело 1260/2016г. на ВОС, е отразена всъщност пазарна
оценка, което е леко занижена поради отчитане на тежестния метод. Оценката
съответства на взетото от СК решение.
Съгласно,
разпоредбата на чл.718, ал.1 ТЗ, продажната цена при този метод може да бъде и
по–ниска от тази по чл.717ж от ТЗ от 80% от продажната, поради което предложената
от синдика начална продажна цена е напълно адекватна. Решението от 09.07.2018г.
е изцяло в съгласие с тази разпоредба.
От
друга страна, кредиторът не е установил с допустими доказателствени средства,
че възприетият сравнителен метод при отчитане тежестта на ликвидационната
стойност на обособената част, води до занижаване на пазарната оценка на имота и
затруднява осребряването му, респ. води до ощетяване на кредиторите. Такова
ощетяване съдът приема, че ще е налице ако продажбата се реализира на изключително
занижена цена /значително под пазартната/ и/или в значително отдалечен период
от време. Атакуваното решение не е в този смисъл.
Запазването
на оценителя и методите на оценка, приети от предходно СК, само по себе си не
води до незаконосъобразност на взетото решение както и евентуалното възприемане
предложението на оспорващия кредитор за трима оценители или оценителско
дружество, също не води до извод за несъответствие на приетата валидна пазарна
оценка на имота.
Ако и в
крайна сметка кредиторът да твърди, че е налице нарушение на чл.718, ал.3 ТЗ с
продажбата на обособената част от имуществото на длъжника тъй като при продажба
на отделни вещи/самостоятелни обекти/ би се реализирала по-висока продажна
цена, липсват доказателства за обосноваване на това становище, а и същото не
почива на конкретиката по делото с оглед характера на отделните самостоятелни
обекти и тяхната степен на завършеност. Не почива на логична предпоставка, че
продажбата на отделни обекти би се реализирало по-бързо и на съвкупно по-висока
цена от обособената част – апартаментен комплекс.
Поради
това съдът не може да приеме както, че взетото решение по т.1 от СК на
09.07.2018г. е незаконосъобразно, така и, че е взето при ощетяване на
кредиторите. По време на събранието на кредиторите, оспорващият кредитор също
не е обосновал предложението си за изготвяне на актуализирана оценка и нов
оценител, евентуално за промяна в начина на продажба на имуществото не като
обособена част. Оспорващият кредитор не е оспорвал това решение в събранието и сам
е заявил, че е изразил само хипотетично становище във връзка с оценяване на
актива от масата. Доводите му са били единствено по повод оценката на
имуществото и възприетият метод на оценка.
По
отношение на оценката на имота, въз основа на която са проведени двата търга по
чл.717 а ТЗ, съдът намира, че обективно не е налице обосновано очакване за
разлика в изготвената през м.12.2017г. оценка. Дори на събранието на
кредиторите от 09.07.2018г. предложението на кредитора НАП е било за извършване
на нова оценка, но след евентуална невъзможност за продажба по чл.718 ТЗ.
Действително, събранието на кредиторите е овластено да вземе решение за
съществените параметри, в които синдикът да реализира правомощията си по
осребряване на имуществото. В хипотезата на чл.718 ТЗ, синдикът е органът,
който следва да реализира продажбата както и преговорите с потенциални купувачи
на изцяло пазарен механизъм. Ако и да се приеме, че тези параметри /срокове,
размер на задатък, стъпка и др./ попадат в обхвата на компетентност на СК, то
тези въпроси касаят целесъобразността на взетите решения, а не тяхната
законосъобразност. Поради това съдът, разглеждащ спора по чл.679 ТЗ, няма
правомощие да извършва контрол върху тази част от решенията. Именно поради това
в определението за разрешаване на продажбата съдът обикновено не фиксира цена
тъй като това би могло да осуети преговорите, респ. това действие би ощетило
кредиторите като затрудни осребряването на актива. Независимо, че синдикът
разполага с правомощие да продължи производството по осребряване по реда на
чл.718 ТЗ /след разрешението на съда/ и без решение на СК, същия е предпочел да
запознае кредиторите с параметрите на продажбата, което дава допълнителна
гаранция за упражняване правомощието на колективния орган по чл.677, т.8 ТЗ.
Същото
важи и по отношение начина на оповестяване и разгласяване на продажбата чрез
обявяване на поканата за извършване на продажбата в МИкономиката. Липсват
конкретни твърдения, че направеното от синдика предложение, възприето от
събранието, ощетява част от кредиторите.
В заключение, събранието на кредиторите като колективен орган на
производството по несъстоятелност притежава изключителната компетентност да
определи метода и условията за оценка на имуществото, съставляващи база за
осребряване в самостоятелната фаза на производството по несъстоятелност, което
е и сторено съобразно процента на приетите вземания на кредиторите.
Аналогични
са изводите на съда и по отношение отмяната на решението в частта, в която се
предвижда дължим от всички кредитори в производството задатък от 10%. Не се
установява по какъв начин предвиденото условие за внасяне на задатък от всички
участници би засегнало правата на кредитора. Напротив, посредством това условие
по продажбата, се постига пълна равнопоставеност на участниците в нея като се
избягва съмнение при третиране правата на различните наддавачи. Съдът намира, че не са налице основания за
прилагане по аналогия на цитираната от кредитора разпоредба на чл.489, ал.1 от ГПК още повече, че производството е не публична продан, а преки преговори.
Отделен е въпросът, че част от вземанията на кредитора предявени в
производството по несъстоятелност, са оспорени в производства по чл.694 ТЗ.
В
заключение, съдът намира, че предложението на синдика за реда и начина на
продажба и методите на оценка, възприети от СК, са изцяло в съгласие със закона
и взетото на предходно събрание на 30.11.2017г. решение. Начинът на вземане на
решение от този орган е законоустановен – обикновеното мнозинство от размера на
приетите вземания и вземанията с право на глас. Действително, поставяне от СК
акцент на ликвидационната стойност при оценяване на имуществото, води до
приблизително 15-30% по ниска от пазарната оценка, но същевременно е факт, че
при тази начална тръжна цена, без резултат /без заявен интерес/ са проведени
първоначалните два търга. Това разрешение не противоречи и на чл.718, ал.1 ТЗ
относно продажната цена на актива. Съгласно първоначалното решение на
кредиторите от 30.11.2017г., възпроизведено и в следващото от 09.07.2018г.,
изборът на подходящ метод на оценка съобразно изброените и използването на
останалите в съвкупност, е делегирано от СК на оценителя съобразно характера на
актива.
Въз основа
на горното съдът
Определението
по чл.
679, ал.4 ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по
искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на
кредиторите, не е сред изрично предвидените в чл.
613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да
бъдат обжалвани по общия ред на ГПК и следователно този акт не подлежи на
инстанционен контрол. Обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл.
613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на
съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.
274, ал.1 ГПК. Определението по чл.
679, ал.4 ТЗ, не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност
и следователно не е от категорията на посочените в чл.
274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост
на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС
/напр. определение № 28 от 14.01.2014 г. по ч. т. д. № 4450/2013. на ВКС, ТК,
II т. о., определение № 7 от 5.01.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г. на ВКС, ТК,
II т. о., определение № 167 от 11.04.2016 г. по ч. т. д. № 685/2016 г. на ВКС,
ТК, I т. о., определение № 142 от 8.03.2016 г. по ч. т. д. № 337/2016 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др.
Въз основа
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
молба на кредитор в производството по несъстоятелност на МОССТРОЙ –ВАРНА АД по
т.дело №1260/2016г. на ВОС, подадена от КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********,
представлявано от Росен Иванов Христов, ЕГН ********** в качеството му на
Изпълнителен директор на дружеството, за отмяна на решение на Събрание на
кредиторите, взето и протоколирано на 09.07.2018г. в производството по
несъстоятелност по т.дело №1260/2016г. на ВОС,
единствено по т.1 от дневният му ред.
Определението
не подлежи на въззивно обжалване, по арг. на обратното от чл. 613а, ал. 3 ТЗ
вр. чл. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Препис да
се връчи за сведение на длъжника и кредиторите, участвали в настоящото
производство.
Определението
да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ по т.д. 1260/16г. на ВОС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: