Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 26. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Наталия Николова, като
разгледа докладваното от съдия Светла Замфирова
гр. д. № 3628
по описа за 2018 г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В районен съд гр. Плевен е постъпила
искова молба от Р.Ж.С., ЕГН **********, ***,
чрез адв. С.
С. А., против Е. С.Т.
***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, с приложени към
нея доказателства, с правно основание чл.
215 от КТ и цена на иска 2688, 65 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди Е.С.Т. ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, да заплати на ищеца Р.Ж.С., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, следната сума общо в размер на 2688, 65 лв. (две хиляди
шестстотин осемдесет и осем лв. и шестдесет и пет ст.) представляваща разликата
над заплатените до пълния дължим размер за командировъчни пари за командировка,
извършена за периода, считано от 23. 06.
2016 г. до 18. 08. 2016 г, включително, ведно със законната лихва за забава,
считано от завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението. Продължителната
забава в изпълнението на горепосочените задължения и невъзможността за
доброволно уреждане на възникналия спор обуславя правния интерес на ищеца да
потърси правата си по съдебен ред.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск и се излагат подробни
съображения.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
На
20. 06. 2016 г. Р.С. е сключил
трудов договор № ***г., със Е.С.Т.
***, по силата на който ищецът е заемал длъжността „***. Трудовият
договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ - като безсрочен, във
връзка с чл. 70 от КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с
начална дата на изпълнение - 23. 06. 2016 г. По силата на сключения трудов
договор, считано от 23.06.2016 г. ищецът е изпълнявал длъжността „***“, с код
по НКПД ***и със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната
характеристика, с продължителност на работния процес - 5 / пет / дни в
седмицата, 8 / осем / часа на ден.
С трудовия договор страните са
договорили основно месечно възнаграждение в размер на 463 лева, с периодичност на изплащането - веднъж
месечно до 30 - то число на следващия работен месец; както и допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка година придобит стаж и
професионален опит, още така са били уговорени и месечни разходи за
командировки в размер на 3397, 28 лв. и
по 19 лв. на час при командироване във ***.
В изпълнение на трудовото
правоотношение, ищецът е командирован извън територията на ***още от първия ден
на полагане на труд, а именно от 23. 06. 2016 г. Към онзи момент, ответникът имал офис в близост до град ***.
Търговската му дейност е била изнесена там, но формално е водил счетоводната си
отчетност в Р. ***, съгласно местното за страната законодателство. Ищецът
изпълнявал курсове в ***, както и в други и европейски страни като *** и т.н.
През цялото време от датата на постъпване на работа, а именно от 23. 06. 2016 г.,
до самото прекратяване на трудовия договор на 18. 08.
2016 г. Р.С. е бил извън
пределите на страната, без да се завръща
на територията на Република ***, където
официално се води на месторабота. Цялото
изпълнение на трудовия му договор представлява всъщност работа при условията на
командировка извън страната от първия до последния отработен ден от ищеца при
ответника. Тоест, през цялото време на действие на трудовия му договор, ищецът
се е намирал в командировка в места, извън
уговорената му месторабота, където е бил изпращан от работодателя си, а именно
основно в ******, където е локализирана стопанската дейност на ответника, през
което време последният, като негов вече бивш работодател, не му е връчвал
никакви заповеди за командироване. Дори не били осигурени условия за
настаняване на ищеца, нито му били давани квартирни пари. Същият през целия си
престой в чужбина се е налагало да спи и да отдъхва в кабината на управлявания
от него товарен автомобил независимо от факта, че реално цялото изпълнение на
трудовите задължения от ищеца било при условията на командировка извън
страната.
Работил е при тежки условия в
отклонение от договореното работно време. Това била и причината трудовото
правоотношение между страните да бъде прекратено, а именно физическата
невъзможност на ищеца да престира труда си, шофирайки
повече от нормативно допустимото и значително повече като времетраене от
договореното с работодателя. Това било не само законово недопустимо, но и било
твърде опасно, както за други участници в движението по пътищата, така и за
неговата лична сигурност и безопасност.
През времето на действие на трудовия
договор, ищецът добросъвестно е изпълнявал всички задължения по него, съобразно
длъжностната си характеристика. Е.С.Т. *** не е изпълнило задълженията си по договора и
не е заплатило на ищеца в установените срокове полагащите му се командировъчни
пари, подробно описани в исковата молба.
На 18. 08. 2016 г. е наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", на основание
чл. 190, ал. 1, т. (не е посочена) от КТ, като изтъкнати причини за налагане на
наказанието са, че на следните дати: 17. 08. 2016 г. и 18. 08. 2016 г. ищецът
не се е подчинил на заповед на прекия си началник и не е изпълнил трудовите си
задължения, а именно не се е явил на адреси за товарене, като е отказал да
работи и извършва обичайната си трудова дейност. Според работодателя, служителят не е спазил указанията за следване
на маршрутите, по които е трябвало да се движи, като същият заявил, че желая да
се върне в ***, без да е пуснал молба за отпуск или да е уведомил предварително
за уважителна причина, както не е представил предизвестие за напускане, съгласно трудовия му договор.
Противно на изтъкнатите твърдения в
заповедта на работодателя, от представените с исковата молба тахографски справки е видно точно противното, а именно, че
и на ***г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като е
***. Изтъкнатите в заповедта факти и
обстоятелства не отговарят на действителните такива. Ищецът добросъвестно
изпълнявал задълженията си в противовес с поведението на работодателя. Това
наложило в края на работния ден на 18 август 2016 г, ищецът да откаже получено
устно нареждане по телефона от прекия си началник да продължи работа, като
поеме и още един курс, като за целта се яви на друг адрес за товарене, но без
работодателят да се съобразява, че работното му време вече е било приключило. В
резултат на това, още същия ден със
Заповед № 22 / 18. 08. 2016 г. трудовият договор между страните е прекратен на
основание чл. 71 от КТ - без предизвестие от страна на работодателя, преди
изтичане на срока за изпитване, уговорен в негова полза.
След прекратяването на трудовото
правоотношение, до настоящия момент Е.С.Т. ***,
не е предприело плащане на дължимите суми: обезщетение по чл. 215 от КТ
за положен труд, извън територията на *** за 24 календарни дни, през всичките,
от които ищецът е полагал труд считано от 23. 06. 2016 г. до 18. 08. 2016г.
За
извършената работа, извън територията на
***, съгласно формалната договорка с
работодателя, залегнала в подписания между страните трудов договор, ищецът е
трябвало да получава 3397, 28 (три хиляди триста деветдесет и седем лв. и
двадесет и осем ст.) лева командировъчни пари на месец.
Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а
според ал. 3, трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост - или
срещу разписка, или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки. В индивидуалния трудов договор на
ищеца страните са уговорили, че трудовото възнаграждение се изплаща веднъж
месечно, до 30 - то число на следващия отработен месец.
Ответното дружество - работодател изплащал на ищеца полагащото му
се трудово възнаграждение и командировъчни по предоставена от него банкова
сметка ***, видно от Декларация от дата 21.06.2016 г. и придружаващото го
удостоверение за банкова сметка ***.06.2016 г.
В периода от 08. 07. 2016 г. - 08. 09. 2016 г. ищецът получил като
постъпления по горепосочената байкова сметка следните парични средства от
ответника;
1. ***
2. ***
3. ***
4. ***
или
всичко в общ размер на ***лв.
При извършване на плащанията няма
посочено преводно основание и не става ясно каква част и кое от задълженията си
работодателят му е заплащал. Тоест, не
става ясно, дали е заплащал полагащото
му се и договорено основно месечно трудово възнаграждение или дължими
командировъчни.
Предвид горното, не може да се установи точно кое задължение
на ответника и в какъв размер е било заплатено. С оглед на това, се налага да бъде приложен режимът на чл.
76 от ЗЗД, като се приеме, че ответникът
е имал няколко еднородни задължения към ищеца и след като не е заявил кое от
тях погасява, следователно се погасява най -обременителното и най - старото
налично за него, а именно в случая, това
представлява брутното трудово възнаграждение, съставляващо уговореното по
трудовия договор основно месечно възнаграждение и допълнителното трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, като то е процент от
основното му възнаграждение по 0,6 % за всяка година придобит стаж и
професионален опит. От така извършените плащания от работодателя към работника,
посочени по - горе, без да е посочено основанието, на което се плаща, следва да
се приеме, че първо е заплатено именно брутното трудово възнаграждение, тъй
като за него КТ предвижда, че при неплащането му в срок, работодателят изпада в забава и започва да
тече лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение, като КТ въвежда и падеж за плащане, ако в трудовия договор не е
посочен такъв. От така извършените плащания от работодателя към работника,
посочени по - горе, без да е посочено основанието, на което се плаща, следва да
се приеме, че първо е заплатено именно брутното трудово възнаграждение, тъй
като за него КТ предвижда, че □ри неплащането му в срок, работодателят изпада в забава и започва да
тече лихва за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение, като КТ въвежда и падеж за плащане, ако в трудовия договор не е
посочен такъв.
Вследствие на това са направени
следните изчисления:
1. За дължимото брутно трудово
възнаграждение по месеци през периода на действие на трудовия договор:
1.1. През месец юни
2016 г. официално е имало 22 работни дни и 8 почивни, от които ищецът е отработил 6 дни, считано от 23.06.2016 г.
до 30.06.2016 г. включително, с размер на дневната ставка от 22,04 лв.,
получена след разделяне на основното трудово възнаграждение 463 лв., ведно с
допълнителното от 0,6 % за всяка година на броя официално работни дни (22 р.
д.), което се равнява на 132, 24 лв. (сто тридесет и два лв. и 24 ст.), дължимо
брутно трудово възнаграждение.
1.2. През месец юли 2016 г. официално е имало 21
работни дни и 10 почивни, от които ищецът е отработил всички 21 дни, считано от
01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. включително, с размер на дневната ставка от
23,05 лв., получена след разделяне на основното трудово възнаграждение 463 лв.,
ведно с допълнителното от 0,6 % за всяка година на броя официално работни дни
(21 р.д.), което се равнява на 484,05 (четиристотин осемдесет и четири лв. и 5
ст.) лева, пълното дължимо брутно трудово възнаграждение.
1.3. През месец август 2016 г. официално е имало
23 работни дни и 8 почивни, от които ищецът е отработил 14 дни, считано от
01.08.2016 г. до 18.08.2016 г. включително, с размер на дневната ставка от
22,13 лв., получена след разделяне на основното трудово възнаграждение 463 лв.,
ведно с допълнителното от 0,6 % за всяка година на броя официално работни дни
(23 р.д.), което се равнява на 309,82 лв. (триста и девет лева и 82 ст.),
дължимо брутно трудово възнаграждение или общо в размер на 926,11 (деветстотин
двадесет и шест лв. и 11 ст.) лева.
2. За дължимите и договорени командировъчни
по месеци през периода на действие на трудовия договор:
2.1. През месец юни 2016 г. е бил в условията на
командировка в чужбина 8 дни, считано от 23.06.2016 г. до 30.06.2016 г.
включително, с размер на дневната ставка от 113,24 лв., получена след разделяне
на полагаемите се на ищеца месечни командировъчни ( 3397, 28 лв.) на броя
календарните дни от месеца, през които ищецът е бил в командировка в чужбина, а
именно 8 календарни дни, което се равнява общо на 905, 92 лв,
(деветстотин и пет лв. и деветдесет и две ст.).
2.2. През месец юли
2016 г. е бил в условията на командировка в чужбина 31 дни,
считано
от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г., включително, с размер на дневната ставка от
109,59 лв., получена след разделяне на полагаемите се на ищеца месечни
командировъчни (3397, 28 лв.) на броя календарни дни от месеца, през които
ищецът е бил в командировка в чужбина, а именно 31 календарни дни, което се
равнява общо на 3397,28 лв. (три хиляди триста деветдесет и седем лв. и
двадесет и осем ст.).
2.3. През месец август 2016 г. е бил в условията
на командировка в чужбина 18 дни, считано от 01. 08. 2016 г. до 18. 08. 2016 г. включително, с размер на дневната ставка
от 109, 59 лв., получена след разделяне на полагаемите се на ищеца месечни
командировъчни (3397, 28 лв.) на броя календарни дни от месеца, през които
ищецът е бил в командировка в чужбина, а именно 18 календарни дни, което се
равнява общо на 1972,62 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и два лв. и
шестдесет и две ст.), или общо е бил в условията на командировка в чужбина в
продължение на 57 дни, за което му се дължат командировъчни пари в общ размер
на 6275,83 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и пет лв. и осемдесет и три ст.).
При прилагане на чл. 76 ЗЗД, следва да
се извърши следното погасяване със заплатените от работодателя суми, без да
сочи изрично кое от вземанията плаща:
От общо получената от работодателя
сума в размер на 4513,29 лв. първо се считат за погасени дължимите и описани по
горе в т. 1 брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 23.06.2016 г.,
до 18.08.2016 г. в общ размер на 926,11 лв., като с остатъка от 3587,18 лв.
(три хиляди петстотин осемдесет и седем лв. и осемнадесет ст.) се погасяват
част от най - старите дължими командировъчни пари с общ размер за целия период
от 6275,83 лв., в резултат на което, неизплатеният
остатък от дължимите командировъчни е в размер на 2688,65 лв. (две хиляди
шестстотин осемдесет н осем лв. и шестдесет и пет ст.) за командировъчни пари
за периода, считано от 23.06.2016г.,
включително до 18.08.2016 г., включително.
С оглед на горното, настоящата искова молба следва да се счита и
за покана към Е.С.Т. *** да заплати остатъка от дължимото
обезщетение за командировка в чужбина, извършена за периода от 23. 06. 2016 г. до 18. 08. 2016 г.,
включително, които са в размер на 2688. 65 лв.
С молба от 27. 03. 2017 г., на
основание чл. 128 а от КТ, Р.С. е помолил бившия си вече работодател и ответник
по настоящето дело по реда на чл. 128 б от КТ, да му изпрати копие от
съхраняваното му от последния трудово досие.
На 30. 03. 2017 г. дружество Е.С.Т. ***
е изпратило на посочения от ищеца адрес следните документи: Трудов договор;
Справка за регистриране на трудовия договор в НАП; Длъжностна характеристика; Декларация от Р.С.
относно банкова сметка, ***ес; Удостоверение за банкова сметка; ***; Медицинско
свидетелство; Служебна бележка за проведен инструктаж;Заповед относно налагане
на дисциплинарно наказание;Заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Сред тях липсват документи във връзка с
водената командировъчна отчетност, както и тахографските
справки за извършените от ищеца курсове. Във връзка с това, единствено е
предоставена нормативно изискуемата, съгласно чл. 121, ал. 2 от КТ,
декларация - съгласие от страна на
работника да бъде командирован извън мястото му на постоянна работа за период
по - дълъг от 30 календарни дни. Тази декларация е била необходима, понеже Р.С. действително е изпълнявал
обичайните си трудови функции извън територията на ***за повече от 30
календарни дни, в конкретния случай за целия период на действие на трудовите
правоотношения, като работодателят и до настоящия момент не му е заплатил в
пълен размер уговорените и дължими суми за командировъчни пари.
Предявеният иск с правно основание чл. 215 от КТ е основателен
и следва да бъде уважен по следните съображения:
Ответната страна дължи сума в размер на 2688, 65 лв. за договорени
командировъчни пари. Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от МС. Отчетите за
извършените от Р.С. командировки се намират в предприятието на работодателя.
Същите би трябвало да се изготвят съгласно вътрешните правила за определяне на
командировъчните разходи, приети в предприятието от работодателя и в норми и
ставки, не по - малки от предвидените в Наредбата за служебни командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с ПМС № 115 /03. 06. 04 г./. По аргумент
от чл. 228, ал. 2 от КТ, размерът на
обезщетението за командировка, дължимо от работодателя, може да бъде в
по-висок, но не и в по-нисък размер от визирания в НСКСЧ, като минимално
определеният е 27 (двадесет и седем) евро на ден.
По делото безспорно се установяват
изложените в исковата молба твърдения от разпита на свидетелите, които съдът
кредитира като обективни и
непротиворечиви. Установява се, че
ищецът е изправната страна по трудовия
договор и е изпълнявала трудовите си
задължения на длъжност „като е престирал труд през процесния период.
Допусната и изслушана е съдебно -
икономическа експертиза, която е дала заключение, след като е извършила справка
в счетоводството на ответника за размера на дължимото трудово възнаграждение и
дължимите обезщетения. Ответникът не представя доказателства, че претендираните суми са изплатени на работника. Тежестта да докаже изпълнението на тези
задължения е на ответника, което не е сторено от него и не са посочени
доказателства.
Горепосоченото позволява да се обобщи,
че предявеният иск е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата
общо в размер от 2688, 65 лв, представляваща разликата
над заплатените до пълния дължим размер възнаграждения за командировка през периода от 23. 06. 2016 г. до 18. 08. 2016,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на
исковата молба от 21.05. 2018 г, до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, ответникът следва да
заплати сумата в размер на 150 лв, представляваща държавна такса и направените от ищеца разноски за вещи лица в размер на 300 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 680 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.215 от КТ, Е.С.Т. ***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** , ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ж. С.,
ЕГН **********, ***, сумата от
2688, 65 лв. представляваща разликата над заплатените до пълния дължим
размер възнаграждения за командировка през
периода от 23. 06. 2016 г. до 18. 08. 2016, ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба от п.
к. 21.05. 2018 г, до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.С.Т. ***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.С.,
ЕГН **********, ***, направените от ищеца разноски по делото размер
на 680 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Е.С.Т. ***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен
съд Плевен сумата общо в размер на 150 лв,
представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски ОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: