О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№338 01.03.2022 година гр. Бургас
Административен съд – гр. Бургас XXV-ти състав,
На първи март две хиляди двадесет и втора година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Тодор
Икономов
като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,
административно дело № 344 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 5 от АПК.
Образувано
е по жалба на М.И.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, подадена чрез адв. М., БАК, против разпореждане за предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ЗНПАМ/ № ФК-10-0088060/24.02.2022 г. издадена от
началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, дирекция
"Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП.
В
жалбата са изложени съображения, че така постановеното разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед е незаконосъобразно
и немотивирано. Предвид подробно развитите доводи е формулирано искане за
отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение на заповедта.
При
разглеждане на жалбата с формулирано искане за отмяна на предварителното изпълнение и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира същата за основателна по следните съображения:
Със ЗНПАМ
№ ФК-10-0088060/24.02.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности"
– Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП, предвид твърдяно
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е разпоредил
налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – обект за ремонт на
автомобили, находящ се в гр. Българово, ул.
"Митко Палаузов" № 2, обл. Бургас, стопанисван от жалбоподателя, и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта, като основание за нейното
постановяване са посочени Протоколи за извършена проверка сер. АА №
0404785/22.02.2022 г., ПИП сер. АА № 0404786/22.02.2022 г. и ПИП сер. АА
№0088060/11.02.2022 г. , съставени от орган по приходите.
От
приложените по делото материали се установява следната фактическа обстановка:
На 11.02.2022
г. в 12:00 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект за ремонт на
автомобили, находящ се в гр. Българово, ул. Митко Палаузов № 2, стопанисван от
жалбоподателя. При проверката е установено, че портала към халето, което
представлява обект за ремонт на автомобили е затворен, като при запитване на
проверяващите дали има възможност да преглед на автомобил, намиращият се в
халето М.И.С. е заявил, че същият не упражнява търговска дейност и сервиза се
ползва за лични нужди. След легитимация, проверяващият екип е установил, че
няма наименование на търговския обект, както и информационни табели. От М.И.С.
е попълнена декларация, в която е заявена чия е собствеността на имота и начина
на ползване. За да достигнат до извод, че търговецът не е монтирал и въвел в експлоатация, регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на
дейността в обекта, приходните органи са се позовали
на представени писмени обяснения на С.Н.Н., обективирани в ПИП сер. АА №
0404785/22.02.2022 г. и ПИП сер. АА № 0404786/22.02.2022 г., в които същият е
заявил, че е заплатил в брой сумата от 600 лв. на 23.11.2021 г. на М.И.С. за
извършена ремонтна дейност на собствения му автомобил – Мерцедес Е320 с рег. №
А 7273 МК, за което плащане не е предоставен никакъв документ поради липса на
фискално устройство в обекта. Като
правно основание за постановяване на
оспорената заповед, административният орган е посочил нарушаване на разпоредбите на 7,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В оспорената заповед са развити и мотиви
относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и
разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено
предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК, като в подкрепа на
това, административният орган се е позовал на
следните фактически основания:
- лицето
е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП фискално
устройство, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
- има
наличие на непогасени публични задължения в размер от 7 434,60 лв.
-
създадената организация на работа, която
позволява оборота да не се отчита през фискално
устройство; липса на организация за създаване на
условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие с изискванията на
Наредба Н-18/13.12.2006 г.; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Видно
от оспорената заповед, административният орган е приел, че предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в проверявания търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализирания от същия доходи, както и че съществува
опасност от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. По мнение на административния орган, от събраните
данни еднозначно се налага извода, че с извършването на
нарушението, преценено от законодателя като значимо по своята тежест и изрично
посочено като изискващо налагането на ПАМ,
се е стигнало до отклонение от данъчното облагане. Развита е и тезата, че
по-ранното налагане на ПАМ от една страна
ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от
същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване на нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга страна
препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на
конкретния субект, като представлява и превенция на
непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска. В подкрепа на така
развитите доводи, в заповедта е
направено и позоваване на съдебна практика на ВАС.
Съгласно
чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. В
нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е предвидена
възможността административния орган да включи в
административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се
налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на
някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед
цитираната правна регламентация, в
тежест на административния орган е да изложи
конкретни съображения за наличието на
някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително
изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под
формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.
Анализът
на регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези
обосновава извод, че разпореждането за допускане на
предварително изпълнение може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Приложението на чл. 60, ал. 1 от АПК за всеки
административен акт, когато за този акт законът не е предвидил предварително
изпълнение с нарочна правна норма, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде
фактически и правно обосновано. От практиката на
настоящия съдебен състав, съпоставена с практиката на
останалите състави в Административен съд
- Бургас, както и на други
административни съдилища в страната, в т. ч. и на ВАС,
се установява, че към момента всеки обжалван административен акт, постановен от
този административен орган с правно основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС задължително
съдържа и разпореждане за предварително изпълнение. Така административният
орган придава изключителност на
издадените по реда на чл. 186 от ЗДДС
административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в ЗДДС, защото в
противен случай би постановил предварително изпълнение на този тип административни актове със самия закон.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя заявените в
жалбата възражения, съгласно които, вписаните в
заповедта фактически основания не отговарят на
действителната фактическа обстановка и не кореспондират с обстоятелствата,
вписани в ПИП. На
първо място следва да се посочи, че от анализа на
приложената по делото заповед за налагане на ПАМ
се установява, че мотивите, относно продължителността на
срока са абсолютно идентични с фактическите основания, обосноваващи
необходимостта от допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ. В този смисъл, по мнение на настоящия съдебен състав,
административният орган не е разграничил необходимостта от излагане на конкретни мотиви по отношение
законосъобразността и необходимостта от постановяване на
заповед за налагане на ПАМ от задължението
за излагане на конкретни мотиви, обосноваващи
необходимостта от допускане на
предварително изпълнение на постановената
заповед.
От
описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че административният
орган е постановил разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, поради наличието на
следните предпоставки: 1. за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид;
2. да се защитят особено важни държавни или обществени интереси и 3. от
закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда. По мнение на
настоящия съдебен състав фактическите констатации не подкрепят така формирания
извод. Нещо повече, от събраните по делото доказателства липсват такива, които
да удостоверят наличие на опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, нито, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с
предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен
интерес.
Така
вписаната фактическа констатация обосновава необходимостта от постановяване на заповед по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "б" от ЗДДС, но по никакъв начин не съставлява
фактическо основание, по смисъла на
изчерпателно изброените такива в чл. 60, ал. 1 от АПК, което да
обоснове необходимостта от постановяване на
разпореждане за предварителното изпълнение на
административния акт.
В
подкрепа на извода за липса на основания за постановяване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповедта за
налагане на ПАМ следва да се отчете и
обстоятелството, че по административната преписка липсват доказателства
търговеца да е допускал други нарушения на
данъчното законодателство, които да обосноват системност на извършеното административно нарушение.
Извън
горното, съда намира за нужно да посочи, че оспорената заповед съставлява индивидуален
административен акт, който не подлежи на
предварително изпълнение по силата на
закона. Принудителната административна мярка не е санкция, тъй като няма за цел
да поправи и превъзпита нарушителя. В този
смисъл и разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на административен акт за налагане на ПАМ също не следва да се третира като
санкция. ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС цели
преустановяване на административното нарушение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, поради което,
с налагането на тази ПАМ, а още по-малко допускане на нейното предварително изпълнение не
може да се защити фиска. Налагането на ПАМ, респ. допускане на предварителното й изпълнение не
съставлява способ за принудително събиране на
дължими публични задължения. В този
смисъл, допускане на предварително
изпълнение на ПАМ, по същество не допринася за защита
интереса на държавния бюджет, свързан със
заплащането на данъци върху действително реализирани
приходи, както твърди органът. Следва да се има предвид, че целта за
постановената на ПАМ, очертана в
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, би била
постигната и след влизане в сила заповедта, с
която тази ПАМ се налага.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на
административния орган, че допускането на
предварителното изпълнение на ПАМ
съставлява превенцията срещу ощетяването на фиска. По своята правна същност,
предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще
бъде изпълнен преди да е влязъл в сила.
Крайният резултат не би бил по-различен, ако постановената ПАМ бъде приложена
след окончателното влизане в сила на заповедта за налагането й.
Независимо
от горното от представената административна преписка не се установява към
момента на издаване на
заповедта – 24.02.2022 г. да е издадено наказателно постановление. Същевременно
в хипотезата на
допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ по ЗДДС, преди издаване на наказателно постановление против
жалбоподателя, се стига до нарушаване на
неговите права. В нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, е предвидено,
че "принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я
е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло", тоест налице е законова
възможност за прекратяване на
наложената ПАМ в случай на
заплащане на глобата/имуществената санкция, без
значение дали наказателното постановление се оспорва и влязло ли е в сила, която възможност изрично е
посочена в процесната ЗНПАМ. С допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ, преди издаване на НП за констатираното нарушение, от една
страна търговеца се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от друга
страна това води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя
правни последици с
налагането
на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната глоба/имуществена санкция. В случая, своевременното издаване на АУАН и наказателно постановление за
констатираното нарушение би довело до защита на
държавния бюджет, тъй като в него
биха били налице своевременно постъпления от заплащане на наложени административни наказания, а безспорно от
действията по запечатване на един търговски
обект, не биха постъпили никакви приходи в полза
на държания бюджет, както беше посочено
вече.
По
изложените съображения, съда приема, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на ВАС – Определение № 17512/19.12.2019 г.
по адм. дело № 4851/2019 г., Определение № 17512/19.12.2019 г. по адм. дело №
14413/2019 г., Определение № 11830/13.08.2019 г. по адм. дело № 9063/2019 г.,
Определение № 10920/12.07.2019 г. и др.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от АПК,
Административен съд Бургас, XXV-ти
състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10-0088060/24.02.2022
г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: