Р Е
Ш Е Н
И Е
№
18.02.2019 г.
гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание на 18.02.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
Секретар: Жени Стойчева
Прокурор: Красимир Ячев
Като разгледа докладваното
от съдия Иван Радковски ВЧНД № 106/2019г.
по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е
по реда на чл.157, вр.чл.155,вр.чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ. Образувано е по въззивна
жалба от К.С. П., чрез нейния служебен защитник – адвокат К.Б.,***, против
решение № 63 по ЧНД № 5/2019 г. на Районен съд гр.Плевен от 05.02.2019 г., с
което спрямо същата е постановено
задължително лечение , при стационарна форма, за срок от три месеца в ДПБ – гр.
Ловеч, като съдът е приел липса на способност у жалбоподателя за изразяване на
информирано съгласие и е назначил на основание чл.162 ал.3 от ЗЗ В.В.Т. –
дъщеря на К. П., за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на
същата.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като от доказателствата по
делото не се установява наличието на една от основните предпоставки за
настаняване на лицето на лечение по принудителен ред, а именно – опасността то
да извърши престъпно деяние, предвид това, че тя е човек с две висши
образования и не отговаря на условията на чл. 146,ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗ.
Поради изложеното в жалбата е
направено искане К.С. П. да се лекува в амбулаторни условия или дневен
стационар, а не в условията на ДПБ – Ловеч.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор пледира за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, като прави искане за неговото
потвърждаване.
Становището на защитника на К. П. – адвокат К.Б. *** е, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа формулираното в жалбата искане за отмяна на обжалваното определение,
като тя да се лекува в амбулаторни
условия или дневен стационар, а не в условията на ДПБ – Ловеч.
К. П. заяви в съдебното заседание при
разглеждане на настоящото дело, че поддържа казаното от нейния защитник и желае
първоинстанционното решение да бъде изменено в посочения от него смисъл.
Настоящата инстанция, като се запозна с въззивната
жалба, пледоариите на прокурора и защитника на жалбоподателя К. П., и при
изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в законния срок и от лице, имащо право и интерес да
обжалва.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство по реда на чл.155 и следващи от ЗЗ е образувано въз основа на
искане от РП – гр.Плевен за задължително настаняване и лечение на К.С. П., по
реда на чл.156, ал.1, вр.чл.155 вр.чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ, поради
влошеното и здравословно състояние, изразяващо се в това, че тя не взема
медикаменти, във връзка с психичното и заболяване, употребява алкохол, не се
храни, неориентирана е, има неадекватно
поведение, в следствие на употребата на алкохол става агресивна и нападателна,
има натрапчиви и маниакални мисли и халюцинации.Често обикаля безцелно улиците,
като изпада в истерия, крещи и заплашва хора и деца с побой, ходи по шосето,
застава пред движещи се автомобили, включително и нощем, като с това си
поведение представлява опасност, както за себе си така и за околните.
При
разглеждането на делото от Районен съд – гр. Плевен са били изслушани
обясненията на К. П., разпитани са били като свидетели Т.Г., З.Г., И.Ц., Т.Х.,
както и е било изслушано заключението на представената съдебно –психиатрична експертиза от вещото
лице – д-р Р.Т..
Според заключението на съдебно-психиатрична експертиза К. П. страда
от параноидна шизофрения, която е психично разстройство, по смисъла на чл. 146,
ал.1, точки 1 и 2 от ЗЗ, като не е способна да дава информирано съгласие за
лечение и състоянието й изисква прилагането на задължително лечение, което да
се проведе в стационарните условия на ПБ – Ловеч, за срок от три месеца.
Възприемайки изцяло заключението на съдебно – психиатричната експертиза
първоинстанционният съд обосновано е приел, че съдържащите се в него изводи се
подкрепят от обстоятелствата, съдържащи се в показанията на свидетелите Т.Г., З.Г.,
И.Ц. и Т.Х..
Въз
основа на всичко изложено до тук първоинстанционният съд обосновано, правилно и
законосъобразно е приел, че е налице психично заболяване - параноидна шизофрения, която е психично
разстройство, по смисъла на чл. 146, ал.1, точки 1 и 2 от ЗЗ у К. П..
Настоящият съдебен състав счете,че първоинстанционният съд правилно е
възприел показанията на разпитаните свидетели, които, заедно със заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, налагат извод, че поради
заболяването си К. П., представлява
опасност за себе си, за околните и обществото. Това и състояние налага
необходимост от медицинско наблюдение и провеждане на поддържащо лечение , като
за привеждането и в състояние, в което да не е опасна за себе си и за околните, е необходимо П. да бъде
настанена на задължително лечение в ДПБ – гр. Ловеч, за срок от три месеца, при
стационарна форма на лечение.
Освен
това, според въззивната инстанция, съобразявайки становището на съдебно–психиатричната
експертиза, първоинстанционният съд правилно е счел, че е налице липса на
способност у К. П. да изразява информирано съгласие , поради което и на
основание чл.162 ал. 3 от ЗЗ е назначил В.В.Т. – дъщеря на К. П., за лице,
което да дава информирано съгласие за лечението на същата.
Въз основа на всички изложени до тук
съображения настоящата инстанция прие, че обжалваното решение № 63, по ЧНД №
5/2019 г. на Районен съд гр.Плевен от 05.02.2019г., с което спрямо К.С. П. е постановено задължително
лечение , при стационарна форма , за срок от три месеца в ДПБ – гр. Ловеч ,
като съдът е приел липса на способност на същата за изразяване на информирано
съгласие и е назначил на основание чл.162 ал. 3 от ЗЗ В.В.Т. – дъщеря на К. П.,
за лице , което да дава информирано съгласие за нейното лечение, следва да бъде
потвърдено, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.341 ал.2 във връзка с чл.334 т.6 във връзка с чл.338 НПК, вр. с чл. 163,
ал.1 от ЗЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно,
обосновано и законосъобразно решение № 63, по ЧНД № 5/2019 г. на Районен
съд гр. Плевен от 05.02.2019 г., с което
спрямо К.С. П., с ЕГН **********, е постановено задължително лечение,
при стационарна форма, за срок от три месеца в ДПБ – гр. Ловеч, като съдът е
приел липса на способност у жалбоподателя за изразяване на информирано съгласие
и е назначил на основание чл.162 ал.3 от ЗЗ В.В.Т. – дъщеря на К. П., за лице,
което да дава информирано съгласие за лечението на същата.
Решението не подлежи не
касационна жалба и протест.
Председател : Членове: 1. 2.