№ 20547
гр. София, 15.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в за.о заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20211110136112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника Р. ИВ. ИВ. с искане за спиране на принудително
изпълнение на издадена срещу молителя Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 3296/29.01.2022 г. по ч. гр. д. № 36112/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният договор за спогодба от
13.03.2020 г. не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане на заявителя
срещу Р. ИВ. ИВ., като при подписване на съглашението лицето е действало единствено в
качеството на управител на „.“ ЕООД, но не и в лично като физическо лице. При условията
на евентуалност молителят поддържа, че спогодбата е недействителна като сключена при
заблуждение относно действителните правни последици от сделката. В искането за спиране
са изложени доводи, че вземането за неустойка е погасено по давност, поради което не
подлежи на принудително изпълнение. Ведно с молбата е представен документ, за който се
сочи, че представлява извлечение от регистъра на нотариус ..
В предоставената възможност за отговор заявителят поддържа, че направеното от
длъжника И. искане за спиране на принудителното изпълнение е неоснователно, като в
същото превратно е тълкувано съдържанието на процесния договор. Страната излага, че при
сключване на сделката длъжникът И. е действал както в качеството си на управител на „.“
ЕООД, така и в лично качество, което следва от текста на съглашението и от
обстоятелството, че длъжникът е положил подписа си в две графи – тази за дружеството и
тази за физическо лице. Заявителят поддържа, че съгласно задължителните указания дадени
с Определение № 4309/19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 12860/2021 г. по описа на СГС, VI – 4
състав процесният договор за спогодба е редовен от външна страна и подлежи на
принудително изпълнение, поради което всички доводи за противното наведени от страна на
длъжника са неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Основателността на молбата за спиране на принудителното изпълнение на заповедта
за изпълнение по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК е предпоставена от представяне на надлежно
обезпечение на кредитора по чл. 180 и 181 ЗЗД в размер на дължимата сума заедно с
лихвите до датата на депозиране на възражението или от ангажиране на писмени
доказателства, установяващи обстоятелства изключващи дължимостта на вземанията.
Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК следва
да стоят извън формалната (външна) страна на документа по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК -
проверката за наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо
вземане в полза на заявителя срещу длъжника, се извършва от заповедния съд при
разглеждане на заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е
допустимо същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за
редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта. В допълнение
следва да бъде отбелязано, че заповедта за изпълнение от 29.01.2022 г. е издадена в
изпълнение на задължителни указания на въззивната инстанция дадени с Определение №
4309/19.11.2021 г. по ч. гр. д. № 12860/2021 г. по описа на СГС, VI – 4 състав в производство
по чл. 413, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното доводи на длъжника, че договорът за спогодба от
13.03.2020 г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу страната са извън
предмета на проверката по чл. 420 ГПК. С оглед горното представеното извлечение, за което
се сочи, че е от регистъра на нотариус . за съдържанието на документа, въз основа на който е
издадена заповедта, не представлява годно писмено доказателство обуславящо спиране на
изпълнението.
Доводите на длъжника за недействителност на процесното съглашение свързани с
погрешна представа на Р.И. за правните последици от сделката и тези за погасяване на
вземането за неустойка по давност са доводи по същество на спора, които следва да бъдат
разгледани от съда в производство по чл. 422 ГПК, а не в производство по искане за спиране
на принудителното изпълнение на заповедта.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 124114/16.06.2022 г. на длъжника Р. ИВ.
ИВ. за спиране на принудително изпълнение на издадена срещу молителя Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
3296/29.01.2022 г. по ч. гр. д. № 36112/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на определението делото да се изпрати на Софийски градски
2
съд по депозирана от длъжника частна жалба с вх. №124120/16.06.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3