№ 283
гр. Габрово, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20254200500468 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв.З.
Ц. - САК срещу решение № 16 от 13.01.2025 г. по гр. дело № 408 по описа на
Районен съд - Габрово за 2023 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в противоречие е материалния закон, съдопроизводствените
правила и необоснованост.
В хода на делото ищецът доказал наличието на всички
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на задължението
за неустойка в претендиралия размер. От приетите по първоинстанциоиното
дело писмени доказателства безспорно се установявало възникването и
съществуването на валидно консенсуално облигационно правоотношение
между „Йеттел България" ЕАД и Т. П. А. по Договор за мобилни услуги №
********* от 29.12.2020г. Установено е и наличието на изрична неустоечна
клауза в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 29.12.2020г. за
номер **********, която определя условията за възникване на това
задължение и с която ответникът се е съгласил, полагайки подписа си върху
1
Договор за мобилни услуги № ********* от 29.12.2020г.
Общите условия, които са неразделна част от сключения договор,
изрично регламентират отношенията между страните в случай на
неизпълнение. Договор за мобилни услуги № ********* от 29.12.2020г. е
предсрочно прекратен на основание 196, б. в от Общите условия на „Йеттел
България" ЕАД, където изрично е упоменато, че операторът има право
едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането
им.
Жалбоподателят счита за неправилни и в противоречие с установената
фактическа обстановка по делото, изводите на първоинстанционния съд, че по
делото липсват доказателства за получаване на поканата по смисъла на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД от длъжника, поради което не може договорът да се счита за
прекратен, а претенцията за неустойка за основателна.
От приложената по първоинстанциоиното дело последна покана за
доброволно плащане от 05.03.2021 г. изпратена на Т. П. А. на посочения от
нея адрес за кореспонденция, противно на приетото в мотивите на съда, се
установило, че длъжникът е уведомен за наличието на неизпълнени
задължения към „Иеттел България" ЕАД и му е предоставена възможност
доброволно да ги заплати, като изрично е предупреден за неблагоприятните
последици по прекратяването на договора, в случай на неизпълнение.
Съдържанието на представената „Последна покана за доброволно плащане"
напълно отговаряло на съдържанието, което изисква чл. 87, ал. 1 ЗЗД -
обективирано в писмена форма волеизявление, с което изправният кредитор
дава на неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Твърди се още, че кредиторът е положил дължимата от него грижа да
сведе до знанието на длъжника евентуалната неблагоприятна последица от
неизпълнението на договорните му задължения. Във връзка с доказването на
това обстоятелство е представено заверено копие от удостоверение от
„Български пощи" ЕАД-ОПС Габрово за доставка на предупредително писмо
с изх. № 199/12.10.2023 г., от което се установява обстоятелството, че
предупредителното писмо е сведено до знанието на насрещната
страна.Пощенският оператор е доставил поканата (предупредителното писмо)
2
на адреса, посочен от самия ответник в договора за мобилни услуги. Този
адрес на потребителя е единствено известният адрес за контакт, с който е
разполагал кредиторът, и до конто адрес е можел да предприеме действия за
уведомяване с покана и предупреждение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът не
може да бъде задължаван да уведомява потребителя чрез лично доставяне на
потребителя (по смисъла на новата редакция на чл. 6, ал. 3 ЗПУ, неприложима
към спорните правоотношения) със специални допълнителни пощенска
услуга - „лично на получателите." Макар и да не е използвана услугата за
„препоръка", доколкото използваният метод на доставяне фигурира сред
посочените в чл. 3 от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от
Комисията за регулиране на съобщенията, а именно - в пощенските кутии на
получателите, следва да се приеме, че кредиторът е положил дължимата от
него грижа да сведе до знанието на длъжника неблагоприятните последици от
неизпълнение на задълженията му. Счита, че с доставяне на писмото до
пощенската кутия на потребителя, кредиторът е положил дължимата грижа за
уведомяването.
Според жалбоподателя, представеното по делото „Удостоверение от
„Български пощи" ЕАД-ОПС Габрово за доставка на предупредително писмо
с изх. № 199/12.10.2023 г." е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е
оборена в преклузивните срокове и по надлежния ред.
Иска се да бъде отменено решението в частта, с която съдът е отхвърлил
претенцията на „Йеттел България" ЕАД в размер на сумата от 758,23 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 29.12.2020г., ведно със законната лихва от
16.12.2022г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 987/21.12.2022г. по
ч.гр.д. № 2123/2022г. на PC – Габрово, като бъдат присъдени разноските по
делото.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. В. С., особен представител на
осн. чл. 47, ал.6 ГПК на ответника Т. А., с който се оспорва жалбата и се
излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за
валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно
3
законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията
посочени в жалбата.
Решението е валидно и допустимо постановено, а по същество
правилно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги № **********/29.12.2020 г. при абонаментна такса 52.99 лв.за
срока на договора и 57.99 лв. след изтичането му . Срокът на договора е 24
месеца.
От заключението на приетата пред районния съд съдебно икономическа
експертиза е установено, че ответницата има задължение за предоставени
услуги по две фактури за общо 103.68 лв. с падеж 20.01.2021 г. и 20.02.2021 г.,
които са заплатени от нея на 31.05.2021 г.
Представена е „последна покана за доброволно плащане“с посочена
дата 5.03.2021 г., адресирана до Т. А.. С нея потребителят се уведомява, че
дължи сумата 103.68 лв. и е поканен да я заплати в 10 дневен срок от датата
на писмото. Посочени са последиците от неизпълнение на задължението-
договорът ще бъде прекратен, ще бъде добавена неустойка 758.23 лв.,
лизинговите вноски, в случай, че е закупено устройство, ще станат
предсрочно изискуеми.
По делото не са представени доказателства тази покана за доброволно
изпълнение да е изпратена до получателя и ако е изпратена кога е направено
това. Няма данни дали поканата е получена от адресата или да е редовно
връчена и ако е връчена, на коя дата е извършена доставката.
Както се посочи, ответницата е платила задължението си на 31.05.2021 г.
Поради липса на данни за връчването на поканата, не може да се извърши
преценка от кога е започнал да тече предоставения 10 дневен срок за
погасяване на задължението. Поради това следва да се приеме, че към датата
на плащане този срок не е изтекъл.
От друга страна, претендираната от ищеца неустойка е дължима при
предсрочно прекратяване на договора от потребителя или от ищеца при
виновно поведение на потребителя. Твърдението на ищеца, че договорът е
прекратен от него едностранно поради неплащане от потребителя на
4
дължимата сума от 103.68 лв. е недоказано. Както вече се посочи, поканата за
плащане, съдържаща изявление за прекратяване на договора, в случай на
неизпълнение в срок на задължението, няма данни да е достигнала до
адресата. Поради това не може да се извърши преценка дали ответницата е
изпаднала в забава за плащане или е платила в срок и от там да се прецени
дали договорът е едностранно прекратен поради неизпълнение от ищеца и
дължи ли се неустойката, претендирана с исковата молба.
Единственото доказателство, представено от ищеца за установяване
доставката на поканата за доброволно плащане на получателя е удостоверение
изх. № 199/12.10.2023 г. на „Български пощи“ЕАД ОПС Габрово. От него се
установява, че предупредително писмо с номер ЕАN13-1234563 на клиент е
предадено на Т. А. – доставено в срок по договор в пощенската кутия на
получателя на адрес гр. Габрово, ул. ******.
Удостовереното в този документ не е достатъчно да се докаже наличие
на неизправно поведение на потребителя, което да е довело до едностранно
прекратяване на договора от страна на ищеца. Няма никакви данни, че
предупредително писмо с посочения в удостоверението номер, кореспондира
с приложената по делото последна покана за доброволно плащане. Дори и да
се приеме идентичност, за което няма данни по делото, от удостоверението не
става ясно кога точно писмото е доставено, за да се прецени дали е изтекъл
предоставения десетдневен срок за плащане, налице ли е забава за плащане и
настъпило ли валидно прекратяване на договора.
Поради изложеното, въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция относно липса на доказателства за едностранно прекратяване на
договора от страна на ищеца и от там за възникване на задължение за
ответницата да заплати уговорената неустойка в договора, тъй като не се
доказа изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до
насрещната страна.
С оглед изложеното по - горе, съдът намира за неоснователни доводите в
жалбата, че ищецът е положил дължимата грижа, като е доставил поканата до
пощенската кутия на адреса на получателя, с което следвало да се счита за
уведомен за изявленията с нея.
Като е достигнал до същите прави изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде
5
потвърден, а жалбата оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/13.01.2025 г., постановено по гр.д. №
408/2023 г. по описа на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6