Р Е Ш Е Н И
Е № 53
04.06. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 01. 06. 2020 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ
ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 479 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д.М.И. –
законен представител на фирма З. ****ООД, ЕГН
**********,*** против електронен фиш серия К № 3179172, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с което му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21
ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите
от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен
от така издадения електронен фиш и моли да бъде изцяло отменен, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но
взема писмено становище по жалбата, че електронният фиш е законосъобразен,
правилен и обоснован и отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН,
безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставен е в
сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е
допустима и разгледана по същество частично основателна, поради следното:
Видно от
представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е
подадена в срок / виж копие на талон с входящ номер/.
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 3179172
е наложено на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189 ал. 4
във вр. с чл. 182 ал.4 от ЗДвП, затова че: “ На 15.11.2019г. в 15.01ч. в обл. Ст.Загора,Община Чирпан, път II-66, км.92+700 в посока гр.Стара Загора при ограничение 60км/ч. въведено с
пътен знак В26. Заснето с радарна система TFR1-M и отчетен
толеранс от – 3км.ч. с МПС ПЕЖО БИПЕР,
вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ******е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 618, разрешена стойност на скоростта – 60км/ч., установена стойност на
скоростта – 85км/ч, превишена стойност на скоростта – 25км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с
член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право
на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и
съответната административно – наказателна санкция. Същата е подадена в
установения от Закона срок.
Съдът намира, че от формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Изрично в обжалвания електронен фиш е
посочено наличието на въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 –
60км./ч.
В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 85
км/ч при разрешена скорост с пътен знак "В-26" от 60 км/ч, с превишение от 25 км/ч. Посочено е мястото на извършване на
нарушението, посоката на движение на моторното превозно средство, в обл. Ст.Загора,Община Чирпан, път II-66, км.92+700 посока гр. Ст.Загора .
Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения
снимков материал, като същите са годно доказателствено
средство.
Описаната в процесния
ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим
Мобилна радарна система TFR1- М 618, клип 3665, т. е. годна радарна система
преминала успешно проверка.
По делото е приложено и писмо- отговор от
АПИ ОПУ Стара Загора с № 11- 00-6/ 17.01.2020
г. от което по категоричен начин се установява, че знак В26 на път II-66, км.92+730
е част от постоянната организация на движението на пътния участък и е
поставен от самото изграждане на пътя.
От горното безспорно се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост в
пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км. ч., въведено с пътен
знак.
Фиксирана е скоростта на превозното
средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др.
В тази връзка по делото са приети като доказателства - удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, протокол за проверка на радарното средство,
цитираното по- горе писмо- отговор от АПИ, от които се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая средство и ограничението
въведено с пътен знак от 60 км. ч. за процесния
участък от пътя.
Съгласно чл.
188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата
на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се
изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
".
По делото няма спор, че жалбоподателят законен
представител на фирмата собственик на процесния
автомобил.
В случая, ако жалбоподателят е счел, че не
е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни
правата си по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
В случая видно от събраните по делото
доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал
декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата.
В хода на административно - наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включая сочените в жалбата. В ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма
съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна
страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения,
направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са
нарушени.
В хода на съдебното производство не бяха
събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Правната квалификация по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение.
Предвид на изложеното, правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От обективна страна, процесното
моторно превозно средство, собственост на жалбоподателя е управлявано с
превишена скорост – в случая със скорост, в участък, за който стойността на
скоростта, която не е трябвало да се превишава е 60 км/ч.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР
– Стара Загора и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед
мястото на извършване на нарушението.
Съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП "... Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи", който именно образец е използван в
случая.
При определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
За прецизност съдът счита, че следва да
посочи и следното: Съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по
тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, а нормата на чл.
130, ал. 2 от ЗСВ регламентира, че те са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както
и за всички органи, които издават административни актове. Следва обаче да се
отбележи, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е постановено съобразно действащата към
момента на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена,
поради което и в този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия
момент.
Нарушението е установено по надлежния ред
с приложените писмени доказателства, а при издаването на електронния фиш не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят е уведомен за издаденият
електронен фиш, не е подал възражение, като по този начин е осигурено участието
му в развилото се производство по реализирането на административнонаказателената
му отговорност и е гарантирано в пълна степен правото му на защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от
специфичните изисквания на нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните
изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е
констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо
средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно
лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство,
електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган.
Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание,
което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено
факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ
от годно за това средство), като в случаите на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази
фаза на производството не съществува.
При извършената проверка настоящата
инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност
е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните
нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на
съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и
сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното
нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи
на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени
доказателства в административнонаказателното
производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е
установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на
хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др. /, чрез които по
безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната
скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени
данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за
собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система,
съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани
върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни,
самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и
направените констатации.
Съдържанието на електронния фиш е
нормативно определено в специалния закон /чл.
189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното
прилагане на чл.
42, респ. чл.
57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на § 6,
т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление,
което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо
посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.
188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата
презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването
на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и
каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид
изложеното по-горе относно доказателствената стойност
на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението.
При установена изправност на техническото средство, няма основание да се
приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.
Съдът счита, че следва да отбележи следното
независимо от факта, че протоколът за използване на АТСС от 21.12.2019 г., не е
съпроводен със снимка на разположението на уреда съгласно изискванията на
чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, то това не
води до недоказаност на административнонаказателното
обвинение, т. к. в протокола е отразено, че АТСС е било разположено на път II-66, км.92+700.
От друга страна следва да се има предвид, че въпреки изричното изискване въззиваемата страна не представя каквито и да е било доказателства установяващи, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено от него в условията на повторност по смисъла на чл. 182, ал4 от ЗДвП. Установеното в хода на настоящото производство несъответствие между съставения Електронен фиш и установената фактическа обстановка, относно факта за извършване на нарушението в условията на повторност, настоящия състав приема за съществено.
От друга страна, както в хода на административнонаказателното производство, така и от проведеното съдебно дирене се обосновава извода, че нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е безспорно доказан. В тази връзка, настоящия състав приема, че за разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато тези белези не са били приети в наказателното постановление или електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма.
Съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да измени атакувания пред него ЕФ, като подведе и санкционира нарушението по приложимия по-леко наказуем състав.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354, ал. 2, т. 1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл. 84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и електронни фишове, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд е налице правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за настоящият състав е налице правомощие да измени атакувания ЕФ, като подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия състав.
Ето защо при описаната по-горе фактическа обстановка, установената от съда липса на допуснати процесуални нарушение при издаването на ЕФ и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, същият следва да бъде санкциониран на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 до 30 км. /ч., налагане на глоба от 100 лв. При превишение на разрешената скорост с 25 км. /ч., на жалбоподателя следва да бъда наложено наказание глоба от 100 лв., в каквато насока се налага да бъде изменен ЕФ.
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя и юристконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл.
63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати,на
основание параграф
1, т. 6 от ДР на АПК, в полза на юридическото лице в чиято структура е
включен наказващия орган, тоест в полза на ОДМВР Стара Загора,което е
второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на ВР/ виж Постановление №
73/ 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
Министъра на ВР / юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв, определено съгласно чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 144
от АПК, вр. чл.
178, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че
производството не е с фактическа и правна сложност, поради което и присъди
същото в минимално предвидения размер.
С
оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл.
63, от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 150,00 лв. съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН, чл.36 от ЗА и чл. 8 във вр. с
чл. 7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА електронен фиш серия К № 3179172, издаден от
ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.М.И. – законен представител на фирма З. ****ООД,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание- глоба в размер на 200
лв., на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с . чл.21,ал.1 от ЗДвП,
в
частта за основанието и размера на наложеното административно наказание, КАТО
вместо това и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налага на Д.М.И. – законен представител на фирма З. ****ООД,
ЕГН **********,*** административно
наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за същото нарушение.
ОСЪЖДА Д.М.И. – законен представител на фирма З. ****ООД,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ОДМВР Стара
Загора сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Д.М.И. – законен представител на
фирма З. ****ООД, ЕГН **********,***
направените по делото разноски до размер на 150,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок
получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: