№ 2887
гр. В., 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110105797 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.
В., „Б. П.", **** срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „К. Р. Г. К.", № 2А иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на 1 кв.м. ид. част от недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор ****, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 234
кв.м., / по документ за собственост 235 кв.м./, находящ се в гр. В., ул. „Х. С.“, № 7, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи по кадастрална
скица - поземлени имоти с идентификатори: ****; ****; **** и ***.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата и уточняващити я молби: Сочи, че е собственик на ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. В., ул. „Х. С.“, № 7, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г.
на директор на АГКК, последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 09.04.2019 г., целият с площ от 234 кв.м., съгласно
кадастрална скица, а съгласно документ за собственост с площ от 235 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 5, квартал 409, при съседи по кадастрална
скица - поземлени имоти с идентификатори: ****; ****; **** и ***. Правото на собственост
върху процесния недвижим имот придобил, както следва: за ¼ ид. част - по силата на
нотариален акт № 6, том LXXII, дело № 15104, рег. № 27124/02.12.2014г. и за ¼ ид. част,
след изкупуване, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, по силата на влязло в законна сила съдебно
решение № 829/28.03.2022г., постановено по гр. дело № 11443/2021г. на Районен съд - В., IХ-
ти състав. Сочи, че посредством горецитирания съдебен акт е прогласена нищожността на
договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 51, том II, рег. № 2939, дело № 184 от
07.07.2021г. на Нотариус И. О., вписана в НК под № 561 с район на действие - Районен съд -
В., по силата на който И. и Т. П. са прехвърлили собствеността на 1 кв.м. от собствените си
1
58.75 % ид. части от процесния недвижим имот срещу движима вещ - комплект части за
вграждане ТЕСЕ - казанче, крепежи, изол. и бутон BASE лъскав хром, като привиден и
прикриващ договор за покупко-продажба. Твърди се, на следващо място, че след
образуването на гр.д. № 11443/2021г. по описа на ВРС, но преди вписването на исковата
молба в Служба по вписвания на 06.10.2021г., дружество „Фор груп 73” Е00Д, ЕИК
*********, представлявано от А. М. е извършило дарение в полза на ответника – В. Д. В. на
1 кв.м. ид. част от процесния недвижим имот. Така сключеният договор за дарение на 1 кв.
м. ид. част от ПИ бил нищожен, предвид обстоятелството, че дарителят „Фор груп 73”
ЕООД не е бил собственик на 1 кв. м. ид. част от имота по силата на влязлото в сила
съдебно решение, с което е прогласена нищожността на договора за замяна и продажба на
57.75 идеални части, инкорпориран в нот. акт № 52, том II, рег. № 2945, дело № 185 от 2021
г. на М. Й. - пом. нотариус на Нотариус И. О.. Излага, че с оглед вписването на ответника
формално като собственик на 1 кв.м. от имота в кадастралната карта и кадастралните
регистри на СГКК - В., както и предвид заявените от негова страна собствени права и
препятстване изработването на ПУП - ПРЗ за бъдещото му застрояване от собствениците,
без основание, се оспорва правото му на собственост, с което обосновава интереса си от
предявяване на установителния иск. По тези съображения настоява за уважаване на така
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Поддържа, че прехвърлените в негова полза по силата на Нотариален акт от 15.09.2021г.,
вписан под № 221, том LXXV, дело № 216696 на Служба по вписванията при РС-В. вещни
права на собственост, са добросъвестно придобити от неговия приобретател по привидното
съглашение, преди вписването на иска за установяване на привидността на същото, то по
аргумент от хипотезата на чл.17, ал.2 от 33Д така придобитите от негова страна - права
следва да се запазят, тъй като не могат да бъдат засегнати от правните последици на
съдебното решение, с което е уважен иска за прогласяване на привидността. Позовава се на
ТР № 4/2015г. от 06.11.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 4/2015г. на ОСГК на
ВКС. Поддържа, че вписването по принцип има само оповестително действие, с изключение
на изрично посочените в закона случаи, в които вписването има и защитно действие, когато
законът урежда, че установяването на нищожността, унищожаването, развалянето или
отмяната не може да засегне правата на третите лица, придобити преди вписването на
исковата молба. Излага, че предвид обстоятелството, че актът му за собственост, от който
произтичат правата му като трето лице-приобретател, е вписан преди датата на вписване на
исковата молба, дала повод за образуването на гр.дело № 11443/2021г. на РС-В., то и
правата, които ищецът по същото дело е придобил, не биха могли да му бъдат
противопоставени. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, чрез пр.представители на страните,
които доразвиват доводите си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се
прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Предмет на иска е отричаното от ищеца и претендирано от ответника право. Така
2
претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния
установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При
уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение ще
се изчерпи с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че
собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от
провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще
отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди, че е собственик на имота
и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици. При отрицателния
установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника,
което се отрича от ищеца. Конкретно в случая ищецът твърди, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор ****, находящ се в гр. В., ул. „Х. С.“, № 7, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на директор на АГКК.
Правото на собственост върху процесния недвижим имот придобил, както следва: за ¼ ид.
част - по силата на нотариален акт № 6, том LXXII, дело № 15104, рег. № 27124/02.12.2014г.
и за ¼ ид. част, след изкупуване, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, по силата на влязло в законна
сила съдебно решение № 829/28.03.2022г., постановено по гр. дело № 11443/2021г. на
Районен съд - В., IХ-ти състав. Ответникът оспорва твърдяното право с оглед висването му в
КККГ, като собственик на 1 кв.м. от процесния имот, придобит въз основа на договор за
дарение, обективиран в НА № 149/15.09.2021г., том II, рег. № 4479, дело № 261. Затова,
съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая
наличието на твърдяното право върху спорните 1кв.м., а ответникът от своя страна следва да
докаже съществуването на отричаното от ищеца право.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с влязло в
сила решение по гр. д. № 11443/2021г. на ВРС, са уважени предявените от ищеца искове по
реда на чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС срещу „Фор Груп
73“ ЕООД, И. К. П. и Т. П. П.; че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт от
15.09.2021г., вписан под № 221/15.09.2021г., том LXXV, дело № 216696 на Служба по
вписванията при РС-В., ответникът е придобил преди датата на вписване на исковата молба
по гр.дело № 11443/2021г. на РС-В. в СВ-В., правото на собственост върху 1кв.м. идеална
част от процесния недвижим имот.
Във връзка с твърденията на ищеца, че осъществява непрекъснато владеене върху
целия имот по делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза на двете
страни чрез разпит на св. Б. Р. и И. К. - К., водени от ищеца и Д. П. и П. Д., водени от
ответника.
От показанията на св. Р. се установява, че през 2014г. е сключил договор с ищеца за
изготвяне на ПУП и бъдещо строителство на парцела, находящ се в гр. В., ул.“Х. С.“ 7.
Впоследствие когато стартирала разработката на ПУП била получена жалба от съсед – Р. Д..
Когато се стигнало до одобрение на внесения ПУП следвало да ес проведе експертен съвет,
който обикновено се свиквал във вторник. Предходната седмица със свидетеля се свързала
арх. Н. и му казала, че се е появил човек с НА, като въз основа на него поискал спиране на
процедурата. Това се случило през 2021г., през м.юли. Впоследствие станало ясно, че един
от дяловете е продаден от г-н П. на дружеството „Фор груп 73“. Два, три месеца след това
била издадена заповед от арх. Бузев за спиране на процеса по одобряване на ПУП. Излага,
че около две години са се водили дела след което сделката била обявена за нищожна и един
от съсобствениците в парцела да има право да закупи дела на г-н П.. Не знае кой е закупил
дела му впоследствие. Твърди, че активно е посещавал имота до 2021г., вкл. е създал
„Вайбър“ група , за да уведомява собствениците за всяка стъпка. През годините е
ремонтирал със собствени средства покрива на сградата, тъй като един от живущите – В., го
3
помолил за съдействие. Не познава В. В.. Никой не го е търсил за някакви претенции. След
смъртта на В. е бил упълномощен от двете му дъщери да ги представлява за тяхните дялове,
наследени след смъртта на майка им. Твърди, че г-н К. периодично посещава имота, но не
живее там. През 2021г. е имало течове по покрива на сградата, които са ремонтирали.
От показанията на св. И. К. се установява, че от около година и половина живее в гр.
В., ул.“Х. С.“ 7 в жилище, собственост на нейна приятелка – Н. В.. Имотът бил закупен от
последната преди 30години. Познавала Т. и М. К., като собственик. В. В. не познавала, а
дружеството „Фор груп 73“ нищо не й говорило. В началото направили ремонт и живеели в
имота. Имало дрязги във входа, затворили една врата и направили външно стълбище. Сочи,
че живее на трети етаж, под нея е М., а в къщата на първия етаж – Владо. На ет. 2 нямало
никой, а преди това там живеела Т.. Сочи, че е давала помещението под наем и имала
наблюдения кои лица обитават къщата. Не е търсена от дружеството „Фор груп 73“ и не й е
известно да има собственост в къщата. Твърди, че ет.2 е необитаем, като мисли, че той е
собственост на Мишо, но не знае дали той е живял в имота.
Свидетелката Д. П., излага че е дъщеря на В. Н., който живее на ет.1 от къщата.
Помещението, което е лице на сградата се ползвало за склад на строителната фирма, която
строяла в съседство. Твърди, че баща й закупил част от къщата през 2011г. Майка й
починала през 2017г., като от закупуването на къщата до настоящия момент единствено
семейството й стопанисвало и поддържало къщата. От тогава били извършени много
подобрения, изградили се беседки. Чувала се е с единия съсобственик – М. по телефона,
който не познава, по повод теч на покрива. Получила отговор от него, че той не се
интересува, тъй като не живеел там и отказвал да се включи със средства. Твърди, че
мястото се стопанисва само от баща й. Не познава св. И. К., нито В. В.. Не е бил
ограничаван достъпа им до имота, в който в момента живеел само баща й.
Св. П. Д. сочи, че в имота живее само баща й, на ет.1. В другата част на къщата имало
квартиранти, които не познавала. Баща й бил в имота от 2011г., а майка й починала през
2017г. На ет.2 не живеел никой, не се стопанисвал и се рушал. Баща й наел фирма за ремонт
на покрива, но собственик на име М. не го подкрепил в тази дейност. Не знае дали баща й е
водил разговори и с други лица по повод на ремонта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и последователни.
Същите са взаимно допълващи се и от тях се установява, че в процесния имот на ет.1 живее
единствено В. Н., а ет.2 е необитаем и е собствен на ищеца – М. К.. Свидетелите не познават
лично ответника В. В., но с показанията им не може да се опровергае правото му на
собственост върху 1кв.м, придобито по силата на договор за дарение.
На следващо място ищецът оспорва правата на ответника в собствеността, с
твърдения че е последният е придобил 1 кв.м. по силата на нищожна сделка, доколкото
дарителят „Фор груп 73” ЕООД не е бил собственик на 1 кв. м. ид. част от имота, съгласно
влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на договора за замяна и
продажба на 57.75 идеални части.
Видно от представения договор за дарение, обективиран в Нотариален акт от
15.09.2021г., вписан под № 221, том LXXV, дело № 216696 на Служба по вписванията при
РС-В., ответникът е придобил правото на собственост върху 1кв.м. идеална част от
процесния недвижим имот. Исковата молба по гр.дело № 11443/2021г. по описа на РС-В. е
вписана на 06.10.2021г. или в един последващ момент - след извършеното дарение от
15.09.2021г. въз основа на което ответникът е станал собственик на 1 кв.м. от процесния
имот.
Съгласно чл. 112 ЗС на вписване подлежат нотариалните актове с които се извършват
сделки с недвижим имот, вкл. и дарение. Съгласно чл. 114 ал. 1 б. “а” ЗС, вписват се и
искови молби с които се иска разваляне, унищожаване, отмяна или признаване нищожността
на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС. Вписването на искови молби за нищожност
4
на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие. Само в изрично
посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди
вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването
ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне
правата на третите лица последващи приобретатели. /така в ТР № 4/14.03.2016г. по т.д.
4/2014г. на ОСГК ВКС; решение 491/07.07.2010 по гр.д. №1348/2009г. на ВКС, I г.о.;
определение № 91/08.03.2021г. по гр.д. № 3838 на ВКС, II г.о./. Или в конкретния случай
ответникът чрез вписан договор за дарение добросъвестно е придобил права върху ид.част
от процесния имот преди вписването на исковата молба, с която е прогласена нищожността
на договора за замяна и е допуснато изкупуване. Ето защо правата му не могат да бъда
засегнати от правните последици на съдебното решение и съответно придобитите с него
права от ищеца не могат да му бъдат противопоставени. Доводите на ищеца, че сделката е
нищожна доколкото дарителят „Фор груп 73” ЕООД не е бил собственик на 1 кв. м. ид. част
от имота, съгласно влязлото в сила съдебно решение не се споделят от съда, доколкото
оспорените вещни права са придобити от ответника на 15.09.2021г., а исковата молба за
прогласяване нищожността на договора за замяна по гр.дело № 11443/2021г. по описа на
РС-В. е вписана на 06.10.2021г. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение
на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна
сделка преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Правилото е
създадено в интерес на правната сигурност и за защита правата на третите добросъвестни
лица. В унисон с тази разпоредба правата на ответника се запазват, тъй като същият не е
знаел за наличието на симулация и е придобил имота преди 06.10.2021г. - вписването на
исковата молба по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. В заключение, предявеният иск е неоснователен.
Съобразно изхода на спора сторените от ответника разноски следва да се поемат от
ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Претендират се такива за адв. възнаграждение от
350лева по представен договор за правна защита и съдействие, които следва да се присъдят в
цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., „Б. П.", ****
срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „К. Р. Г. К.", № 2А иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1кв.м. ид.
част от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ****, по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК,
целият с площ от 234 кв.м., / по документ за собственост 235 кв.м./, находящ се в гр. В., ул.
„Х. С.“, № 7, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 5, квартал 409, при съседи
по кадастрална скица - поземлени имоти с идентификатори: ****; ****; **** и ***, на осн.
чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., „Б. П.", **** да заплати на В.
Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „К. Р. Г. К.", № 2А сумата от 350лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски за адв възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5
6