Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
Гр.София, 15,02,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав в открито заседание на eдинадесети
декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.д.№ 6792 по описа за 2012год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Р. П. Т. срещу С.П.
М. и „Д.“АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на запис на заповед с дата на
издаване 03,09,2007год. , с издател Р. П.Т.
и бенефициер С. П.М. за сумата от 180000лв., с падеж
01,11,2007год. поради липса на съгласие, както и предявен срещу „Д.“АД иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС за признаване на ищцата за носител на вещно право на собственост,
на основание покупко-продажба, делба, дарение и наследство на недвижим имот,
находящ се в гр.София, район Витоша, ул.
„**************, представляващ едноетажна
вилна сграда, застроена на 49кв.м., състояща се от хол, кухня, заедно с
дворно място цялото с площ по скица
1185кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134,1974,115, а
именно УПИ ІІІ-115, кв.19а, по плана на
гр.София, м.Вилна зона Киноцентър-І
част, при съседи: от две страни улица, УПИ ІV-110, УПИ V-111, УПИ ІІ-114, при съседи по КК: 68134,1974,110;
68134,1974,411; 68134,1974,416, 68134,1974,114; 68134,1974,112; 68134,1974,111
като ответникът бъде осъден да предаде
владението му.
Релевират се
съображения, че ищцата е едноличен собственик на описания в исковата молба
недвижим имот. Поддържа от ответника С.М.
да е инициирано производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на
оспорения запис на заповед по гр.д.№26074/2007год. по описа на СРС, 76 състав,
по което е издаден изпълнителен лист. Инициирано е изпълнително дело с №200778504001247 по описа на ЧСИ Л.М., с
взискател С.М. и длъжник Р. П.Т. за дълг
в размер на 180000лв. С постановление за възлагане на недвижим имот от
12,02,2008год. частен съдебен изпълнител е възложил имота на взискателя вместо плащане за сумата от 200000лв.
Впоследствие ответницата М. с договор за покупко-продажба е прехвърлила имота
на ответника „Д.“АД. Излагат се доводи ищцата никога да не е виждала С.М. да не
е получавала пари от същата, да не е
подписвала запис на заповед.
Поддържа, че тъй като запис на заповед е нищожен, то и принудителното
производство е незаконосъобразно, купувачът не е придобил собствеността
върху имота. Последният се владее от „Д.“АД,
поради което е заявена и ревандикационната претенция.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковите претенции. Заявено е становище за
отмяна на НА №002,том ІІ, рег.№6370/дело №197/2008 на нот.В. А. на осн.чл.537,
ал.2 от ГПК.
Ответникът- С. П.М. в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Поддържа да е
издаден запис на заповед на 03,09,2007год. като ищцата се задължила за сумата
от 180000лв., с падеж 01,11,2007год. Парите били дадени за уреждане на сметки с
други съсобственици на имота. Парите не били използвани по предназначение,
поради което е инициирано съдебно производство за събиране на вземането. В изпълнителното производство длъжникът не е упражнил правото
си на възражение по чл.250 от ГПК/отм./, а проведеното изпълнително производство
е законосъобразно проведено. Не претендира разноски.
Ответникът-„Д.“АД
в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК не излага
становище по основателност на исковата претенция. В с.з. проведено на
15,02,2016год. е изразено становище ответникът да не владее процесния имот, тъй
като е възложен с постановление за възлагане на трето за делото лице. Поддържа
към датата на депозиране на исковата молба да е упражнявана фактическа власт
върху имота, но не и към датата на вписване
на исковата молба. Претендира разноски по делото.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции.
При така изложеното съдът намира от фактическа
страна за установено следното:
Не е спорно
между страните, че с нотариален акт № 122/22,05,1961год. ищцата наред с П.А.Т.и
Е. П.Т. са придобили собствеността върху ид.част от дворно място с площ от
2370кв.м. с неуредени сметки по регулация за 342кв.м., съставляващо парцел ХVІ-144, кв.19 по плана на вилна зона І-ч м.Киноцентъра, землището на
с.Драгалевци.
С договор за
доброволна делба от 17,10,1961год. е
прекратена съсобствеността върху имота като в т.2 е посочено, че в дял на П.А.Т.,
Е. П.Т. и Р. П. Т.
се предоставя парцел ХVІІ от 1185кв.м.,
при новообразувани съседи: от една страна улица, парцел ХVІ, парцел ХІІІ и
парцел ХІV.
С договор за
дарение от 08,08,1991год. П.А.Т.и Е. П.Т. са дарили на дъщеря си Р.П. Т. собствените си 2/3 ид.части от процесния имот.
С постановление
за възлагане на недвижим имот от 12,02,2008год. ЧСИ Л.М. е възложил имот –едноетажна вилна сграда, застроена на 49кв.м., състояща
се от стая, хол и кухня, заедно с вилно
място, цялото с пространство от 1185кв.м., съставляващо парцел ІІІ-115, в
кв.19а, вилна зона Киноцентър-І, на ул.14-та, кв.Драгалевци, при съседи: от две
страни-улици, парцел ІІ-114 и от четвърта
страна парцели VІ-112; V-111 и ІV-110 за сумата от 200000лв. на С.П.М.
–взискател. Посочено е отбелязване за влизане в сила на 21,02,2008год.
С НА
002/31,07,2008год. С. П.М. е продала на Д. АД
възложения й недвижим имот за сумата от 450000евро.
В хода на
настоящото производство е видно, че недвижимия имот е възложен на „К.А.Б.“ ЕАД с
постановление за възлагане от 19,11,2012год., влязло в сила на 12,12,2012год. по
изпълнително дело №20118380404943.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на запис
на заповед с дата на издаване
03,09,2007год. и падеж 01,11,2007год.
Исковата
претенция съдът намира за основателна.
Основание
за прогласяване на сделка за нищожна поради липса на съгласие е наличие на
съществен порок на волеизявлението на страната, която се позовава на същия,
който да е от естество да води до невъзможност да възникнат правни последици за
страните. В случая претенцията е за прогласяване на недействителност на
едностранна абстрактна сделка запис на заповед. Цитирания порок би бил налице
при наличието на тежък порок на волеизявлението или при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“, съобразно и тълкуването дадено с ТР №5/2014год. на ОСГТК
на ВКС „изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на
шега, като учебен пример и други подобни“. Действително нищожност поради
липса на съгласие е налице в хипотезата, когато е налице волеизявление, което
страда от съществен порок, а не и когато въобще липсва волеизявление. В
конкретната хипотезата, липсата на данни за наличие на въобще изразено
волеизявление сочещо на съгласие, обективирано в предвидената форма за
действителност /относно запис на заповед -писмена форма за действителност/
следва да бъде приравнена на липса на съгласие. Съобразно доказателствената тежест именно кредиторът по ценната книга
следва да установи съществуването на документа, от който черпи права относно
парично вземане. Едва при наличието на редовен от външна страна документ-запис
на заповед, с издател ищцата и легитимиращ ответницата М. като бенефициер по
ценната книга, в тежест на ищцата би било да установи неавтентичност на
документа, ако носи нейн подпис.
В
настоящото производство не се установи наличието на ценна книга запис на заповед с посоченото
съдържание. От друга страна извод за наличието на документ с посоченото
съдържание не може да се обоснове от друг документ, доколкото
гр.д.№26074/2007год. СРС, 76 състав, по което е издаден ИЛ не е налично. Съдържанието на документа не би могло да бъде
установено и с препис от изпълнителен лист, с който е инициирано изпълнителното производство, поради което
настоящия състав не може да обоснове извод за наличието на документ
запис на заповед съдържащ волеизявление на ищцата за задължаване спрямо С.М.
за сумата от 180000лв., поради което исковата претенция като основателна
подлежи на уважаване.
По
исковата претенция за ревандикация на имота:
Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се
установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът
владее или държи същия без правно основание.
От приложените по делото доказателства се установява ищцата
да е била едноличен собственик на процесния имот. Спорен е въпросът дали
по осъществено принудително изпълнение,
чрез публична продан на недвижим имот, при липса на вземане към длъжника /поради
нищожно изпълнително основание/ е налице транслативен ефект по отношение на
вещното право на собственост за имота възложен на купувач при публична продан. Придобиването
на собственост по реда на принудителното изпълнение, съставлява самостоятелен
придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС. С оглед разпоредбата на чл.496,
ал.2 от ГПК, а именно, че от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота,
както и с оглед предвидената в чл. 498,
ал.2, изр.2 от ГПК възможност, трети лица да защитават правата си върху
продаден на публична продан имот с иск за собственост се обосновава извод, че публичната продан е
деривативен способ за прехвърляне на право на
собственост без съгласие на длъжника. В конкретния случай недвижимия
имот е възложен на взискателя по изпълнителното дело, вместо изпълнение, поради
което и при липса на оспорване от страна длъжника или трети лица същото е
влязло в сила на 21,02,2008год., поради което се обосновава извод, че е
настъпил транслативен ефект относно прехвърляне на собствеността. Не сме
изправени пред хипотезата на липса на прехвърлителен ефект, в случаите когато
прехвърлителят, респективно длъжникът в изпълнителното производство не е
носител на вещното право, в който случай
всички последващи прехвърляния на имота нямат транслативен ефект относно
собствеността. Осъщественото принудително изпълнение без за взискателя да е
съществувало вземане срещу длъжника, обосновава
възможност за претенция за неоснователно обогатяване, но не влияе върху
прехвърлянето на спорното право.
Предвид
изложеното и доколкото не се установява собствеността на ищцата, съдът намира
за безпредметно обсъждането на
останалите елементи от фактическия състав
на чл.108 от ЗС относно владение върху имота, а ревандикационната
претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските.
С оглед изхода
от спора по исковата претенция за
нищожност на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски, но по делото
няма данни за извършени такива, поради което не се присъждат.
С оглед изхода
от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника „Д.“АД, но по
делото липсват доказателства за извършени такива, поради което не се присъждат.
Ответникът-С.М.
не претендира разноски.
Мотивиран от
горното Софийски Градски Съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността по предявения от Р.П.Т., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу С.П. М., с ЕГН **********,
с адрес *** и „Д.“АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес *** иск с
пр.осн.чл.26 от ЗЗД на запис на заповед
от 03,09,2007год., с издател Р. П.Т.
и поемател С.П. М. за сумата от 180000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Т., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „Д.“АД, с ЕИК ********,
със съдебен адрес *** иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС за признаване собствеността на ищцата на основание
покупко-продажба, делба, дарение и наследство на недвижим имот, находящ се в
гр.София, район Витоша, ул. „**************,
представляващ едноетажна вилна сграда,
застроена на 49кв.м., състояща се от хол, кухня, заедно с дворно място цялото с
площ по скица 1185кв.м., съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134,1974,115, а именно УПИ ІІІ-115, кв.19а, по плана на гр.София, м.“Вилна зона Киноцентър-І част“, при съседи:
от две страни улица, УПИ ІV-110, УПИ V-111, УПИ ІІ-114, при съседи по КК: 68134,1974,110;
68134,1974,411; 68134,1974,416, 68134,1974,114; 68134,1974,112; 68134,1974,111
като ответникът бъде осъден да предаде
владението му като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: