№ 1245
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110208183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.
В. М., със седалище и адрес на управление ***, срещу наказателно
постановление № 000126/29.04.2022 г., издадено от Е. М. - Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.
222 вр. чл. 127, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗП на *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 127, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗП.
В подадената жалба са наведени доводи за издаване на обжалваното НП
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон.
На проведеното на 27.04.2023 г. съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. М., редовно упълномощен. В
дадения ход по същество процесулания представител на дружеството-
жалбоподател прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган - адв. А. от САК,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за приложеното писмено становище от юрк. Димитров на РД
София при КЗП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
1
наказателно постановление, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява следното:
На 25.02.2022 г. свидетелят И. К. Б. - старши инспектор при РД на КЗП гр.
София, в присъствието на колегата й – Й. К., извършили проверка в търговски
обект магазин „***”, стопанисван от ***, находящ се в ***.
Проверката била инициирана по повод подаден до КЗП сигнал, в който се
твърдяло, че рекламация направена от страна на потребителя Р. С. А. не била
вписана в регистъра на предявените рекламации, поддържан от търговеца ***
в магазин „***”. При проверката свидетелят И. К. Б. констатирала, че при
предявяване на рекламация на 08.01.2022 г. от потребителя Р. С. А.,
търговецът *** не е спазил задължението си по чл. 127, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
ЗЗП да я опише в регистъра, като на потребителя е следвало да се издаде
документ, съдържащ датата, номера, под който е вписана рекламацията в
регистъра, вид на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. В хода на
проверката било констатирано, че към датата на извършването й – 25.02.2022
г., в обекта магазин „***”, находящ се в *** в регистъра на предявените
рекламации има 282 записа, сред които няма вписана рекламация от
потребителя Р. С. А.. Това обстоятелство било отразено в съставения от И. К.
Б. констативен протокол, в който било наредено на управителя на дружеството
или на негов представител да се яви на 11.03.2022 г. в 10:00 ч. в КЗП и да
представи съответни документи за проверка.
На 09.03.2022 г. в КЗП се явил представител на дружеството –
жалбоподател, и представил изисканите документи.
Независимо от това, свид. Б. преценила, че представените документи не
удостоверяват по надлежен начин воденето на съответния регистър, поради
което съставила против дружеството АУАН № 000126/09.03.2022 г., в който
констатирала обстоятелствата по допуснатото нарушение и неговата правна
квалификация - по чл. 127, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Съставеният АУАН бил
надлежно връчен на представител на ***, като в съответната графа за
възражения, същия не е вписал, че има такива. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
не са постъпили такива.
Въз основа на цитирания АУАН, при идентично описание на извършеното
нарушение и цитиране на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗП,
е съставено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни - показанията на свидетелите И. К.
Б. – актосъставител, св. Р. С. А. и св. С. В. Б., и писмени - констативен
2
протокол № К-2719976/25.02.2022 г.; протокол за проверка на документи № К-
036918 от 09.03.2022 г. с приложения към него – копия на пълномощни 2 бр.,
становище от търговеца, становище от независим обущар – специалист; копие
на майсторско свидетелство; копие на документ за приета рекламация; копие
на регистъра на предявените рекламации; жалба от потребителя Р. С. А.;
заповед № 673/21.08.2019 г. за компетентност на АНО; заповед №
297/04.07.2019 г. за компетентност на актосъставителя;
Обстоятелствата по извършената проверка в търговския обект, стопанисван от
***, а именно магазин „***”, находящ се в гр. София, МОЛ СЕРДИКА, и
извършените при същата констатации, се установяват безпротиворечиво
посредством показанията на свидетеля Димова. Същите са обективни и
еднопосочни, поради което съдебният състав им се довери и ги кредитира.
Съдът с особено внимание анализира показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие служител на *** - С. В. Б., като отчита нейната
заинтересованост, предвид наличието на връзка с дружеството-жалбоподател,
респ. качеството на служител в дружеството – въззивник. В своето изложение
тя потвърждава, че два пъти е виждала клиента в магазина, като първият път
същият е отишъл само за консултация във връзка с възникнал проблем със
закупен от него чифт обувки, и вторият път за предявяване на рекламация за
същите. В показанията си св. Б. излага лично възприетите факти с присъщата
на утвърден спомен логична последователност, поради което настоящата
съдебна инстанция не намира основание да коментира предубеденост или
тенденциозност при поднасяне на изложението.
Констатацията, че разписка за предявена рекламация не била вписана в
регистъра на предявените рекламации не се опровергава от представените в
КЗП страници от регистъра /л.17-л.19 от делото/.
С оглед тези обстоятелства в съвкупност съдебният състав намира за
безспорно установено, че към датата на извършената проверка – 25.02.2022 г.,
в обекта магазин „***”, находящ се в ***, стопанисван от ***, в регистъра на
предявените рекламации няма вписана рекламация от потребителя Р. С. А..
Материалната компетентност на свид. И. К. Б. като актосъставител, както
и тази на административнонаказващия орган, се установяват от приложените
по делото заповед № 673/21.08.2019 г. за компетентност на АНО; заповед №
297/04.07.2019 г. за компетентност на актосъставителя.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният е инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това
свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
3
установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Наред с това съдът намира, че съставените АУАН и наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително датата
на извършването му, която съвпада с датата на предявената от потребителя
рекламация, а обстоятелствата по извършването му са достатъчно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение – неспазване на задължението си при
предявяване на рекламация, същата да бъде описана в регистъра, като на
предявилият я потребител бъде издаден документ съдържащ датата, номера,
под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на
лицето, приело рекламацията, въпреки императивното изискване на закона в
обратен смисъл. Налице е съотвествие между фактическото описание на
нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация.
По делото безспорно се установи, че дружеството е търговец по смисъла
на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, който предлага стоки и услуги в търговски обект на
крайните потребители по смисъла на чл. 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В тази връзка за
него важи общото задължение, предвидено в чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, при
предявяване на рекламация лицата по ал. 1 (търговецът или упълномощено от
него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена
своевременно) задължително я описват в регистъра, като на потребителя се
издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана
в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията.
Констатираното нарушение на правилото на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е изразено
чрез бездействие. В рамките на проверката, протекла на място и по документи
на контролните органи не е представен документ, удостоверяващ, че
предявената рекламация, е описана в регистъра, като на потребителя е бил
издаден документ съдържащ датата, номера, под който рекламацията е
вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело
рекламацията, въпреки императивното изискване на закона в обратен смисъл.
Тези обстоятелства непосредствено са възприети от извършилите проверката -
свидетелят И. К. Б. и колегата й – Й. К., и са намерили своето обективно
отражение в изготвените от тях писмени констатации, изчерпателно и
последователно са споделени и пред съда в показанията на актосъставителя Б..
Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна
гледна точка. Това е така, доколкото от доказателствената съвкупност се
установява по категоричен начин, че към момента на извършената от
представителите на КЗП проверка на 25.02.2022 г. в търговския обект -
магазин „***”, стопанисван от ***, търговецът не е спазил задължението си
при предявяване на рекламация на 08.01.2022 г. от потребителя Р. С. А.
задължително да я опише в регистъра , като на потребителя издаде документ,
съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида
4
на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията, съобразно изискването
на чл. 127, ал. 3 във вр. с ал. 1 на ЗЗП. С това съставът на нарушението се
явява изпълнен от обективна страна.
Целта на закона, в който е установена приетата за нарушена от въззивника
норма, е защита на потребителите, които купувайки стока или получавайки
услуга, неотговаряща на установените стандарти, да предявят своите
претенции пред търговеца посредством рекламация. Това тяхно право може да
бъде реализирано само при предоставена им реална възможност за постоянен
и непосредствен достъп до нарочен регистър. Законът изисква с чл. 127, ал. 3
от ЗЗП при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я
описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ
датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на
услугата и подпис на лицето, приело рекламацията. Законосъобразно за
констатираното нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП
административнонаказателната отговорност от търговското дружество е
потърсена по реда на чл. 222 ЗЗП. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Съгласно визираната разпоредба - за неизпълнение
разпоредбите на чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до
3000 лв. Съдът намира, че определеният с НП неин размер (500.00 лева) е
минималният възможен, съобразен изцяло с обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път, като определяне на санкция под предвидения
минимум се явява процесуално недопустимо (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН).
В процесния случай въпросът за вината за извършеното нарушение се
явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на
акционерното дружество е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Конкретно установените обстоятелства относно процесното нарушение
не водят на извод за маловажност на случая, поради което и разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН според настоящия съдебен състав не се явява приложима.
Поради това и доколкото при извършената цялостна проверка на
материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон
и на процесуалните правила, съдебният състав намира, че същото следва да
бъде потвърдено в цялост. Жалбата на *** е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с оглед потвърждаването на наказателното
постановление, въззиваемата страна има право и своевременно претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция
намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл.
5
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на учреждението,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, сумата от 80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000126/29.04.2022 г.,
издадено от Е. М. - Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 222 вр. чл. 127, ал. 3 във връзка с ал. 1
от ЗЗП на жалбоподателят *** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3
във вр. с ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Л. В. М., със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за
защита на потребителите /КЗП/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6