РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22980
гр. София, 19.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20221110163875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Р. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението
вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и още едно обезпечение по
избор на заемополучателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог
върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в
полза на заемодателя, в размер на 485.55 лв., както и еднократна неустойка за
забава в размер на 20 % от неплатената главница по договора за заем, в
размер на 54.85 лв., начислена „на датата на прехвърляне на вземането“.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка се основава на твърдения за уговорена такава,
ако кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за
даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на
неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на
обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така
предвидената в чл. 8 от договора за паричен заем неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора
1
задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно
от това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че
потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така
уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на
договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за
недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не
натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент
от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че
неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част
заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Относно еднократната неустойка за забава в размер на 20 % от
неплатената главница по договора за заем, в размер на 54.85 лв., начислена
„на датата на прехвърляне на вземането“. Такава не се установява да е
уговаряна в размер на 20%. Уговорена е в чл. 14, ал. 1 от Общите условия при
които е сключен Договор за паричен заем № 179261 от 02.04.2021 г. между П.
Д. Р. и /ФИРМА/, в размер на 10 % от неплатената главница по договора за
заем, на който процент съответства претендираната сума в размер на 54.85
лв., поради което последната подлежи на присъждане. На отхвъляне подлежи
претенцията за еднократна неустойка за забава за разликата над 10% до
заявените 20 % от неплатената главница по договора за заем, начислена „на
датата на прехвърляне на вземането“.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу П. Д. Р. В ЧАСТТА на претенцията за
договорна неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем, поради
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство и още едно обезпечение по избор на заемополучателя –
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в размер
на 485.55 лв., както и в частта на претенцията за еднократна неустойка за
забава за разликата над 10% до заявените 20 % от неплатената главница по
договора за заем, начислена „на датата на прехвърляне на вземането“.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2