№ 5247
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110113962 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от СГС
искова молба от Г.М. В. /заместен в хода на процесна на основание чл.227 ГПК от
неговия наследник В. Г. В./ против Х. З., с която са предявени обективно съединени
искове, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00
лева /след изменение на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща
претърпени неимуществени вреди през периода от 01.05.2016 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
12.12.2019 г., както и сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.05.2016 г. до 11.12.2019 г.
В исковата молба първоначалния ищец твърди, че ответницата е негова снаха, с
която в продължение на 12 години не си били казали една лоша дума. Твърди, че през
периода на развода със сина му, ответницата се озлобила, като разказва за
осъществяван срещу него психически тормоз от нейна страна, започнал през 2016 г.,
през време на бракоразводното делото на неговия син и ответницата, телефони закани
и заплахи, включително и чрез нейния адвокат за влизане на сина му в затвора поради
отвличане на роденото от брака им дете, завеждане на граждански дела срещу сина му
за извличане на материална облага, изложени твърдения пред полицейски инспектор за
отнети и невърнати й пръстен и гривна, дадени но ищеца за съхранение, даване на
обяснения във връзка с предходните твърдения и образуването на пр.пр.№ 9048/2018 г.
по описа на СРП. Ищецът поддържа, че се чувствал притеснен и в опасност от
1
случващото се, което ограничило и контактите с внука му, пречело на нормалното
общуване с неговия син, получавал сърцебиене, влошило се състоянието на
заболяването му „глаукома“, бил отчаян и отпаднал. По изложените в исковата молба
доводи и съображения обосновава правния си интерес от предявената претенция за
претърпени неимуществени вреди против ответника, като претендира обезщетение за
забава върху главницата и законна лихва.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответника оспорва
предявените искове като неоснователни. Отрича от нейна страна да е осъществяван
тормоз спрямо първоначалния ищеца Г. В. чрез заплахи и търсена на материална
облага, набедяването му в извършване на престъпление. Обратно – твърди, че именно
тя е била тормозена и финансово експлоатирана по време на брака й със сина на ищеца
и след това. Потвърждава, че през 2016 г. подала молба за развод, по която с решение
от 26.06.2017 г. бракът й с В.В. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен,
били и предоставени родителските права по отношение на роденото по време на брака
дете и правото да ползва семейното жилище. Сочи, че след като получил молбата за
развод, бившият й съпруг се озлобил и упражнил физическо и психическо насилие
спрямо нея, за което бил осъден с влязло в сила решение. Твърди, че винаги се е
отнасяла с уважение към Г. В., като когато му се оплаквало от поведението на неговия
син, той и отговарял, че Ванко е особен и трябва да го търпи. Оспорва твърденията за
телефонни заплахи като сочи, че от 2016 г. до датата на подаване на писмения отговор
била провела не повече от два телефонни разговора с първоначалния ищец – когато
бившия й съпруг взел детето им и не й давал възможност да общува него, а втория – в
края на 2019 г. или началото на 2020 г., когато забелязала, че има пропуснато
повикване от него. Твърди още, че по време на първия телефонен разговор, ищецът
заявил, че принадлежи към религиозна секта и е религиозен терорист. Оспорва
твърденията на ищеца да го е набедявала в престъпление, като сочи, че била принудена
да потърси съдействие на държавните правоохранителни органи, след като през м.март
2018 г. бившия й съпруг заявил, че никога повече няма да може да види гривната, която
според твърденията на ответницата, била оставила на съхранение в сейфа на свекъра й.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението й и посочените
вреди, като излага доводи, че здравословното състояние на ищеца се дълги на
напредналата му възраст и датират много преди подадената от нея през 2018 г. жалба
до Софийска районна прокуратура. По изложените в отговора доводи и съображения,
ответницата моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност
- прави възражение срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и прави възражение за прихващане със сумата от 62 000 лева, представляваща
вземане за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея
оскърбление, неспокойство и загуба на апетит и доверие в доброто на хората, поради
твърденията на Г. В. за принадлежността й към религиозна секта и че е религиозен
2
терорист.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено постановление от 18.03.2019 г. по пр.пр.№ 9048/2018 г.
по описа на СРП, от което се установява, че образуваното досъдебно производство за
присвоени чужди движими вещи, собственост на Х. З. е било прекратено на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Съдът не обсъжда приложените към исковата молба обяснения от Г.М. В. и В. Г.
В., тъй като свидетелски показания /обяснения на страна/ в писмен вид са
недопустими.
По делото е приложен лист за платен медицински преглед на 03.04.2014 г. на
първоначалния ищец Г. В., от който се установява, че лицето е с установена глаукома
от 1995 г., като са дадени преписания за продължаване на прилаганата до момента
терапия.
По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ, от който се
установява, че първоначалния ищец Г. В. е прегледан от екип на Спешна помощ на
04.01.2018 г., като му е поставена диагноза остра вирусна инфекция.
Видно от приложеното по делото решение от 26.06.2017 г., постановено по гр.д.
№ 15881/2016 г. по описа на СРС е, че сключения между В. Г. В. /конституиран по реда
на чл.227 ГПК на мястото на починалия ищец/ и Х. З.-В.а /настоящ ответник/
граждански брак е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото
решение упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на
брака дете са предоставени на неговата майка. Решението е отменено частично от
състав на СГС - в частта относно размера на присъдената издръжка на детето.
От приложеното по делото решение № 61473/14.03.2017 г., постановено по гр.д.
№ 27326/2017 г. по описа на СРС в производство по реда на Закона за защита от
домашно насилие, състав на съда е приел, че спрямо настоящата ответница е
упражнено физическо и психическо насилие от настоящия ищец В.В., поради което е
издал заповед, с която последния е задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на Х. З.-В.а и са наложени мерки по ЗДНН за срок от 4 месеца.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение във връзка с
извършен на 23.05.2016 г. медицински преглед на ответницата в настоящото
производство, при който са установени травматични увреждания, подробно описани в
удостоверението.
Видно от приложеното по делото запорно съобщение по изп.д.№
20207810400012 по описа на ЧСИ Г. Д., с район на действия СГС е, че по молба на
ищеца в настоящото производство В.В. и въз основа на изпълнителен лист, издаден във
връзка с вземания за просрочени вноски за месечен наем, е наложен запор върху
3
всички вземания на настоящата ответница.
По делото са приложени още определение от 30.06.2021 г, постановено по гр.д.
№ 458/2021 г., I г.о. на ВКС, от което се установява, че между страните в настоящото
производство е водено и производство по иск с правно основание чл.23, ал.1 СК и
решение от 13.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 14397/2019 г. по описа на СГС, от
което се установява, че е водено и производство по иск с правно основание чл.30, ал.1
СК.
Видно от приложеното по делото определение от 16.10.2019 г., постановено по
гр.д.№ 74211/2017 г. по описа на СРС е, че производството по делото е образувано по
предявени от Х. З. против В.В. искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото разпореждане от 17.04.2019 г. се установява, че
Хаджер З. е подала искова молба против В.В., с която претендира определяне на ½
част от сумите по откритите банкови сметки на В.. Исковата молба е върната на
основание чл.130 ГПК като недопустима, а производството по делото е прекратено.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.М.Н. и
Я.С.А..
В показанията си св.Найденова разказва, че е съседка на ищеца, който й е казвал,
че има проблеми със снаха си и бил викан в полицията за нещо, което не бил направил.
Свидетелката не знае подробности, нито сочи конкретни дати и периоди. Споделя, че
ищецът бил обиден и споделил с нея, че снаха му е лоша жена. Разказва още, че
„последния път“ /без да уточнява кога/, когато видяла Г., той изглеждал добре. Това,
което било особено при него било, че накуцвал. Свидетелката не споделя други
релевантни за спора факти и обстоятелства.
В показанията си св.А. разказва, че е адвокат и е представлявала настоящия
ответник в производствата по бракоразводното дело и по ЗЗДН. В разговор по
телефона с първоначалния ищец във връзка с делото за домашно насилие, Г. В. заявил
пред нея, че от известно време снаха му членува в религиозна секта и е религиозен
терорист. Свидетелката разказва още, по време на телефонния разговор с Г. В., й
направило впечатление приятната му дикция, че говори спокойно и не се ядосал.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Следователно фактическият състав на непозволеното увреждане
включва противоправно деяние, от което виновно са причинени вреди, които са пряка
последица от деянието. Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се
предполага, като в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин наличието на
противоправно действие на ответника и причинените от това вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
4
ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: 1/
твърдяното действие на ответницата; 2/ че е претърпял твърдените вреди и техния
размер; 3/ противоправността на деянието на ответника и 4/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди.
При анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства съдът приема, че не е налице нито един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
В конкретния случай, в исковата молба ищецът твърди „за осъществяван срещу
него психически тормоз от страна на ответницата, започнал през 2016 г., през време на
бракоразводното делото със сина му, за телефони закани и заплахи, включително и
чрез нейния адвокат за влизане на сина му в затвора поради отвличане на роденото от
брака им дете, завеждане на граждански дела срещу сина му за извличане на
материална облага, изложени твърдения пред полицейски инспектор за отнети и
невърнати й пръстен и гривна, дадени но ищеца за съхранение, даване на обяснения
във връзка с предходните твърдения и образуването на пр.пр.№ 9048/2018 г. по описа
на СРП“. В хода на производството изложените по-горе твърдения останаха
недоказани. В показанията на разпитаната по делото по почин на ищеца свидетелка
М.Н. не се установяват каквито и да било неправомерни действия от страна на
ответника, които да са причинили неимуществени вреди на ищеца. Видно от
показанията на свидетелката е, че с нея Г. В. не е споделял подробности. Показанията
на свидетелката в голяма част са неотносими към предмета на спора и не допринасят за
изясняване на релевантни за делото факти.
На следващо място следва да се отбележи, че сезирането на надлежните органи
на власт със сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и
упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Гражданите имат право
да подадат жалба или сигнал до разследващите органи с твърдения за извършено
престъпление от дадено лице. Това действие би могло да е деликтно, ако се установи
състав на набедяване или злоупотреба с право, т.е. следва да се докаже от субективна
страна умисъл и вина у съответния жалбоподател. Същевременно, жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение, е налице, когато жалбата не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите
мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това
подава жалбата, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказателствената тежест е за пострадалия (ищеца). В конкретният случай липсват
данни предприетите от ответника действия по сигнализиране на прокуратурата да са
5
недобросъвестни и да са имали за цел единствено да увредят права и законни интереси
на ищеца. Нещо повече, по делото няма данни да е засегнато доброто име и авторитета
на първоначалния ищец или неговия син, конституиран в производството по реда на
чл.227 ГПК. Видно от разпита на св.Найденова, която е съседка на последните двама е,
че тя дори не знае за образуваните производства.
Не може да бъде прието за противоправно поведение и правото на всеки
гражданин да предяви иск за защита на свои права и законни интереси. От
приложените по делото множество съдебни решения се установява единствено, че
страните са във влошени отношения помежду си, които датират още от преди
прекратяване на сключения между тях граждански брак /видно от решението в
производството по ЗЗДН/ и са продължили и след решението на съда в производството
по чл.49 СК.
Доколкото не е налице първата предпоставка от фактическия състав на
непозволеното увреждане, то не следва да се разглеждат останалите елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност. Въпреки предходното, настоящият съд
намира за необходимо да отбележи, че освен липса на противоправно поведение на
ответницата, по делото не е налице и причинната връзка между твърдяното от ищеца
противоправно и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди. Още с
проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, без възражения от страните, съдът е указал, че не се сочат доказателства за
причинната връзка на твърдяното поведение на ответника с влошаване на
здравословното състояние на Г. В.. Въпреки дадените указания, до приключване на
устните състезания по делото, не са представени доказателства в тази насока. По
делото е представен единствено лист за платен преглед, от който се установява, че Г. В.
е с установена глаукома още от 1995 г. От приложения по делото фиш за спешна
медицинска помощ също не се установява причинна връзка между противоправно
поведение на ответника с диагнозата „ОВИ“ на ищеца. Видно още от показанията на
св.Найденова е, че последния път, когато е видяла Г., той е изглеждал добре.
Единственото, което й е направило впечатление е, че накуцва, но предполага, че това е
заради възрастта му.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявената искова претенция
за непозволено увреждане за неоснователна и недоказана, поради което същата следва
да бъде отхвърлена. Неоснователността на главната искова претенция обуславя
неоснователността и на акцесорния иск за обезщетение за забава, поради което той
също подлежи на отхвърляне.
С оглед изводите за неоснователност на предявените искове, съдът не дължи
произнасяне по предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
6
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. По делото няма данни за направени
от ответника разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М. В., ЕГН **********, заместен в хода на
процесна на основание чл.227 ГПК от неговия наследник В. Г. В., ЕГН **********
против Х. З., ЕГН ********** обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000,00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди през периода от
01.05.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2019 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.05.2016 г. до
11.12.2019 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7