МОТИВИ към Присъда № 106/06.06.2017 г., постановена по НОХД № 109/2017 г., по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството по делото е
образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец обвинение против А.Я.П.
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че след като е
осъден с Решение № 416/2016 г. по гр. дело
№ 8583/2015 г. на Районен съд – гр. Бургас, в сила от
29.03.2016 г., да издържа свой низходящ сродник – К.А.П., родена на ***
г., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за периода от месец
април 2016 год. до месец март 2017 год. включително в размер на 12 /дванадесет/ месечни вноски по 200 лв. месечно.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. Представителят на
държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се
определи наказание пробация, което в най-пълна степен би постигнало визираните
в чл. 36 от НК цели.
Подсъдимият участва в съдебното
заседание, признава се за виновен и заявява, че няма възможност да заплати
цялата дължима издръжка, въпреки желанието си. Изразява съжаление.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
От съвместното фактическо
съжителство до 2003 г. на подсъдимия А.Я.П. и св. Р.К.О. на 15.11.1998 г. се родило детето им
– св. К.А.П.. След раздялата на родителите грижите за К. били поети от майка й – св. О.. С Решение № 416/2016
г. по гр. дело № 8583/2015 г. на Районен
съд – гр. Бургас, в сила от 29.03.2016 г., подсъдимият П. бил осъден да заплаща на детето
си К. месечна издръжка в размер на 200 лева. От влизане в сила на съдебното решение
до месец март 2017 г. включително, в
продължение на дванадесет месеца подсъдимият не платил нито една месечна вноска
от дължимата издръжка. През целия този период грижите по издръжката на непълнолетната
му дъщеря, а от 15.11.2016 г. и пълнолетна учаща К. били поети от майка й – св.
О.. Същевременно с това не са настъпили причини, водещи до прекратяване на
задължението по заплащане на издръжка /по арг. от чл. 144 от СК/.
Подсъдимият
е безработен и осъждан.
Горните факти се подкрепят изцяло
от събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства –
показанията на разпитаните по делото свидетелки П. и О., обясненията на П.,
както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият А.Я.П. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като след като е
осъден с Решение № 416/2016 г. по гр. дело
№ 8583/2015 г. на Районен съд – гр. Бургас, в сила от
29.03.2016 г., да издържа свой низходящ сродник – К.А.П., родена на ***
г., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за периода от месец
април 2016 год. до месец март 2017 год. включително в размер на 12
/дванадесет/ месечни вноски по 200 лв.
месечно.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил признаците от състава на престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като въпреки, че е бил осъден да издържа свой низходящ, не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече от две месечни вноски.
Позовавайки се на констатираните
факти и обстоятелства, подкрепени по категоричен начин от доказателствата по
делото, съдът направи своите изводи относно субективната страна на деянието,
характеризираща се с форма на вина – пряк умисъл. Субективното отношение на
подсъдимия към осъщественото се отличава с наличие на изискуемия се
интелектуален момент за умисъла предвид обстоятелството, че той е знаел
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние и
съставляващи обективно съдържание на същия. Волевият момент на умисъла се
характеризира с бездействието на дееца да изпълни задължението си. Бездействал
е съзнателно.
По изложените съображения съдът
намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по
повдигнатото му от РП – Средец обвинение.
Относно наложеното на подсъдимия
наказание:
За извършеното от подс. П.
престъпление се предвиждат алтернативно наказания лишаване от свобода до една
година или пробация.
Подсъдимият преди постановяване
на присъдата в първата инстанция не е изпълнил задължението си, поради което
съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Съдът определи наказанието при
условията на чл. 54 от НК, като наложи по-лекото по вид наказание пробация, при следните
пробационни мерки:
1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично /чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК/ - за срок от шест месеца;
2. Задължителни
пробационни срещи с пробационен служител /чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК/ - за
срок от шест месеца.
При определяне на пробационните
мерки и техния срок съдът прецени, че само тези две задължителни мерки в
посочения срок са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие върху подсъдимия. Като причини за
извършване на деянието следва да се приемат тежките икономически условия в
страната и имотното състояние на безработния подсъдим, поради което съдът
прецени, че не е необходимо да налага пробационна мярка безвъзмезден труд в
полза на обществото. По този начин даде възможност на подсъдимия да работи, за
да получава средства за издръжката на детето си.
По гореизложените съображения
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: