Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 09.03.2016 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Х.Д. и в присъствието на прокурора ..........................., като
разгледа докладваното от съдията Димитрова
т.д.№102 по описа за
На 07.05.2015 г. в Левченски Районен съд е постъпила
искова молба от „***”ООД-гр. ***, с която срещу ПТЗК „***”-с. *** е предявен
иск по чл. 422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че съществува вземане
за наем на ищеца от ответника в размер на 98 243.11 лв., произтичащо от
договор за наем на земеделска земя №72 от 28.05.2014 г. и от анекс №1 от
08.07.2014 г. и анекс №2 от 27.08.2014 г. към договора, както и вземане за законната лихва върху тази сума, считано от
23.01.2015 г., за които вземания са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №21/2015 г. по описа на Левченски Районен съд.
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за наем
на земеделска земя №72 от 28.05.2014 г., „***”ООД е предоставило на ПТЗК „***”
за ползване през стопанската 2014/2015 г. общо 1 489.099 дка земеделска
земя в различни землища срещу наем в размер на 66 лв. за 1 дка, което прави
общо 98 280.54 лв. Сочи се, че 50 % от тази сума наемателят е следвало да
заплати в срок до 10.07.2014 г., а другите 50 % - в срок до 15.07.2014 г.
Твърди се още, че по силата на анекс №1 от 08.07.2014
г. към договора, „***”ООД е предоставило на ПТЗК „***” за ползване през
стопанската 2014/2015 г. още общо 101.126 дка земеделска земя в различни
землища срещу наем в размер на 66 лв. за 1 дка, което прави общо 6 674.32
лв. Сочи се, че тази сума наемателят е следвало да заплати в срок до 01.08.2014
г.
Твърди се, че е подписан и анекс №2 от 27.08.2014 г. към
договора, съгласно който „***”ООД е предоставило на ПТЗК „***” за ползване през
стопанската 2014/2015 г. още общо 49.822 дка земеделска земя в землището на с. *****
срещу наем в размер на 66 лв. за 1 дка, което прави общо 3 288.25 лв. Сочи
се, че тази сума наемателят е следвало да заплати в срок до 01.10.2014 г.
Твърди се, че от общото задължение по договора за наем
и анексите в размер на 108 243.11 лв. ПТЗК „***” е заплатила само
10 000 лв., т.е. че дължи 98 243.11 лв.
Твърди се, че на 23.01.2015 г. „***”ООД е подало до Левченски Районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което е било уважено, като по
образуваното ч.гр.д. №21/2015 г. на „***”ООД е била издадена заповед №12 от
24.01.2015 г. за изпълнение на следните нейни вземания от ПТЗК „***”: за сумата
от 98 243.11 лв., явяваща се главница по договор за наем-наем за
стопанската 2014/2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.01.2015 г.; за сумата от 3 915 лв., явяваща се разноски,
направени по посоченото ч.гр.д.
Твърди се, че ПТЗК „***” е възразила в срок по реда на
чл.414 от ГПК и че „***”ООД е било уведомено за възражението на 07.04.2015 г. В
заявление от 05.03.2015 г. към възражението по чл.414 от ГПК ПТЗК „***” твърди,
че договора от 28.05.2014 г. и двата анекса към него са подписани за
кооперацията от лице, което не е било оправомощено да ги подписва. Твърди още,
че договора и анексите са антидатирани, тъй като подписите върху тях са
заверени нотариално едва на 13.01.2015 г. Твърди, че за да породи действие
договора за наем на земеделски земи, подписите върху него е следвало да бъдат
нотариално заверени. Ето защо счита, че ако изобщо са влезли в сила наемните
договорки, то това е станало на 13.01.2015 г., поради което няма основание
преди тази дата да се ползват земите, респ. да се плаща наем за такова
ползване.
Въз основа на така подадената искова молба е
образувано гр.д. №219/2015 г. С определение №330 от 11.05.2015 г. Левченски
Районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на Плевенски Окръжен съд, където е образувано като т.д. №102/2015 г.
Съгласно разпореждане на Плевенски Окръжен съд от
31.07.2015 г., ИМ и представените от ищеца писмени доказателства са връчени за
отговор на ПТЗК „***” на 05.08.2015 г. В съобщението се съдържат указания по
чл.238, ал.1 от ГПК, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствието на ответника, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение на основание чл.238, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е подаден отговор. ПТЗК
„***” не е направила искане делото да бъде разгледано в отсъствие на неин
представител. Такъв не се е явил в първото редовно о.с.з., проведено на
07.12.2015 г.
В о.с.з. на 15.02.2016 г. ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Аргументи по съществото
на спора са развити в писмена защита. „***”ООД претендира направените разноски
по делото, конкретизирани в списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства се
потвърждават от приложените към исковата му молба писмени доказателства, а
именно:
Видно от договор за наем на земеделска земя №72 от
28.05.2014 г., „***”ООД като наемодател, представлявано от Управителя Г.Й.Г.,
действащ чрез пълномощника си И.С.Л., е предоставило на ПТЗК „***” като
наемател, представлявана от Председателя И.А.А., действащ чрез пълномощника си А.А.А.,
за ползване общо 1 489.099 дка земеделска земя в различни землища срещу
наем в размер на 66 лв. за 1 дка, което прави общо 98 280.54 лв. Съгласно
чл.14, т.2 от договора, наемателят е следвало да заплати в срок 50 % от тази
сума-49 140.27 лв. до 10.07.2014 г., а другите 50 % - в срок до 15.07.2014
г.
„***”ООД е издало фактура-известие №********** от
10.07.2014 г. за 49 140.27 лв. и фактура-известие №********** от
15.07.2014 г. за 49 140.27 лв., и двете с получател ПТЗК „***”.
В чл.3, ал.1 от договора страните са се уговорили, че
той влиза в сила от момента на подписването му и че се сключва за срок от 1
стопанска година, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г.
В чл.24 от договора страните са се уговорили, че
подписите на представителите им ще бъдат заверени от нотариус, без обаче да
обвързват действието на договора с тази нотариална заверка. Тази уговорка е
изпълнена на 13.01.2015 г., когато подписите на И.С.Л. и А.А.А. са заверени с
рег. №*** от зам. Нотариус И.З. при нотариус Т.Б..
Видно от анекс №1 от 08.07.2014 г. към договор за наем
на земеделска земя №72 от 28.05.2014 г., „***”ООД като наемодател,
представлявано от Управителя Г.Й.Г., действащ чрез пълномощника си И.С.Л., е
предоставило на ПТЗК „***” като наемател, представлявана от Председателя И.А.А.,
действащ чрез пълномощника си А.А.А., за ползване през стопанската 2014/2015 г.
още общо 101.126 дка земеделска земя в различни землища срещу наем в размер на
66 лв. за 1 дка, което прави общо 6 674.32 лв. Съгласно чл.2, т.2 от
анекса, тази сума наемателят е следвало да заплати в срок до 01.08.2014 г.
Подписите на И.С.Л. и А.А.А. върху анекса са заверени
на 13.01.2015 г. с рег. №304 от зам. Нотариус И.З. при нотариус Т.Б..
Видно от анекс №2 от 27.08.2014 г. към договор за наем
на земеделска земя №72 от 28.05.2014 г., „***”ООД като наемодател,
представлявано от Управителя Г.Й.Г., действащ чрез пълномощника си И.С.Л., е
предоставило на ПТЗК „***” като наемател, представлявана от Председателя И.А.А.,
действащ чрез пълномощника си А.А.А., за ползване през стопанската 2014/2015 г.
още общо 49.822 дка земеделска земя в землището на с. ***** срещу наем в размер
на 66 лв. за 1 дка, което прави общо 3 288.25 лв. Съгласно чл.2, т.2 от
анекса, тази сума наемателят е следвало да заплати в срок до 01.10.2014 г.
Подписите на И.С.Л. и А.А.А. върху анекса са заверени
на 13.01.2015 г. с рег. №305 от зам. Нотариус И.З. при нотариус Т.Б..
ПТЗК „***” не е заявила кога нейният законен
представител-Председателят И.А.А. е узнал за сключването на договора за наем на
земеделска земя №72 от 28.05.2014 г. и за подписването на анексите към него,
както и как Председателят се е противопоставил на действията на А.А.А., за
които твърди, че са извършени без представителна власт.
Видно от извлечение от сметка с IBAN *** „ОББ”АД, на 31.07.2014 г. ПТЗК „***” е превела на „***”ООД
сумата от 10 000 лв. по договор за зем. земя за стопанската 2014/2015 г. По делото няма
данни между страните да има сключен друг договор за зем. земя за стопанската 2014/2015 г. освен процесния,
поради което съдът приема, че плащането на сумата от 10 000 лв. е частично
изпълнение на задължението на ПТЗК „***” като наемател по договор за наем на
земеделска земя №72 от 28.05.2014 г. В подкрепа на този извод е издаването от „***”ООД
на фактура №**********/31.07.2014 г.
Съдът приема още, че към 31.07.2014 г. ПТЗК „***” е
знаела за сключването на договора за наем на земеделска земя №72 от 28.05.2014
г. и анекс №1 от 08.07.2014 г., индиция за което знание е плащането на
31.07.2014 г. на сумата от 10 000 лв. на посоченото основание. По делото
няма данни кооперацията веднага след 31.07.2014 г. да се е противопоставила на
действията на А.А.А.. Ето защо те се считат за потвърдени по правилото на
чл.301 от ТЗ.
След плащането на сумата от 10 000 лв. общото
задължение по договора за наем и анексите в размер на 108 243.11 лв. е
намаляло на 98 243.11 лв. ВЛ Й.Л. е
установил, че задължението на ответника е осчетоводено при ищеца към 31.12.2015
г. в размер на 98 280.54 лв. въз основа на фактура №********** от
31.07.2014 г.; фактура-известие №********** от 10.07.2014 г. за 49 140.27
лв. и фактура-известие №********** от 15.07.2014 г. В о.с.з. на 15.02.2016 г.
ВЛ Й.Л. е заявил, че е посетил адреса на управление на ПТЗК „***” в с. *** и се
е свързал с касиера и счетоводителя на кооперацията, но въпреки това не му е
бил предоставен достъп до счетоводството на кооперацията или поне до относимите
към спора счетоводни документи, находящи се у ПТЗК „***”.
Видно от приложеното ч.гр.д. №21/2015 г. по описа на
Левченски Районен съд, на 23.01.2015 г. „***”ООД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което е било уважено, като на
дружеството е била издадена заповед №12 от 24.01.2015 г. за изпълнение на
следните нейни вземания от ПТЗК „***”: за сумата от 98 243.11 лв.,
явяваща се главница по договор за наем-наем за стопанската 2014/2015 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2015 г.; за сумата от 3 915
лв., явяваща се разноски, направени по посоченото ч.гр.д.
Видно от приложеното ч.гр.д. №21/2015 г. по описа на
Левченски Районен съд е още, че ПТЗК „***” е възразила в срок по реда на чл.414
от ГПК и че „***”ООД е било уведомено за възражението на 07.04.2015 г. Последното
обстоятелство прави допустим предявения на 07.05.2015 г. иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че договора и анексите не са
антидатирани, както твърди ответника, поради
заверката на подписите на представителите на двете страни едва на 13.01.2015 г.
Нито по силата на самия договор за наем със срок на ползването на земеделските
земи една стопанска година, нито по силата на закона, нотариалната заверка на
подписите върху договора е условие той да породи действието си. Ето защо е
несъстоятелно възражението на ответника, че ако изобщо са влезли в сила
наемните договорки, то това е станало на 13.01.2015 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото се установи наличието на валидно и действащо наемно правоотношение между страните по делото. „***”ООД като наемодател е изпълнил основното си задължение да предаде на наемателя държането на процесните земеделски земи. В чл.4 от договора изрично е посочено, че той има сила на приемо-предавателен протокол. ПТЗК „***” не е доказала, че е изпълнила основното си задължение като наемател да плати изцяло договорената наемна цена. Налице е само частично плащане, което прави основателен предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-на ответника са указани последиците по чл.238, ал.1
от ГПК, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК;
-искът е вероятно основателен с оглед събраните по
делото доказателства, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая „***”ООД
е направило по ч.гр.д. №21/2015 г. по описа на Левченски Районен съд разноски
за ДТ в размер на 1 965 лв., както и разноски за адв. възнаграждение в размер
на 1 950 лв., и е поискало в заявлението присъждането на тези разноски в общ
размер на 3 915 лв. В настоящото
исково производство „***”ООД е направило разноски за ДТ в размер на 1 965 лв.,
за адв. възнаграждение – в размер на 1 950 лв. и за депозит за ВЛ – в размер на
300 лв. и е поискало присъждането на тези разноски в общ размер на 4 215 лв.
При този изход на спора по същество, ПТЗК „***” следва
да бъде осъдена да заплати в полза на „***”ООД сумата от 3 915 лв., явяваща се разноски, направени в заповедното
производство и сумата от 4 215 лв.,
явяваща се разноски, направени в настоящото исково производство.
Водим от горното и при условията на чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „***” ООД-гр.
***, с ЕИК: *** от ПТЗК „***”-с. ***, Община Левски, Област Плевен, с ЕИК: ***,
произтичащи от договор за наем на земеделска земя №72 от 28.05.2014 г. и от
анекс №1 от 08.07.2014 г. и анекс №2 от 27.08.2014 г. към договора, за
изпълнението на които в полза на „***”ООД-гр. *** е била издадена заповед по
чл.417 от ГПК от 24.01.2015 г. по ч.гр.д. №21/2015 г. по описа на Левченски
Районен съд, а именно:
1.за сумата от 98 243.11
лв., явяваща се вземане за наем;
2.за законната лихва върху тази сума,
считано от 23.01.2015 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника ПТЗК „***”-с.
***, Община Левски, Област Плевен, с ЕИК: *** да заплати в полза на ищеца „***”ООД-гр. ***, с ЕИК: *** сумата от 3 915 лв., явяваща се разноски,
направени в заповедното производство и сумата от 4 215 лв., явяваща се разноски, направени в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да бъде отменено от ВТАС при условията на
чл.240, ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: