№ 4415
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100502496 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на малолетния ищец Й. В. К., действащ чрез
своята майка и законен представител Т. Р. Н., чрез упълномощената адв. Б. Б. от САК,
срещу решение № 20042/06.11.2024г., по гр. дело № 48079/2024 г. по описа на
Софийския районен съд, 89 състав. Съдебното решение се обжалва в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 150 от СК за увеличение на месечната издръжка за разликата от
350 лв. до 450 лева. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и да се уважи изцяло иска.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на
постановеното решение поради необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник В. Л. К., чрез
упълномощения представител адв. Е. Й. от САК, е подал отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата и отговора на жалбата обстоятелства,
които са от значение за делото - доходите на родителите на малолетния Й. В. К..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
1
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
С решение № 20042 от 06.11.2024г. по гр. дело № 48079/2024г. на СРС, 89
състав, съдът на основание чл. 150 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е изменил размера на
дължимата месечна издръжка от В. Л. К., определена с решение № 309/20.11.2019г. по
гр. д. №644/2019г. на РС-Костинброд, в полза на детето Й. В. К., действащ чрез своята
майка и законен представител Т. Р. Н., като е осъдил на основание чл. 150, вр. чл. 143,
ал. 2 от СК В. Л. К., да заплаща на детето Й. В. К., действащ чрез своята майка и
законен представител Т. Р. Н., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от датата
на предявяване на исковата молба – 13.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката. Съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата до
пълният предявен размер от 450 лева месечно, като неоснователна. Допуснал е
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
С решението си първостепенният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК В. Л. К. да заплати на Й. В. К., действащ чрез своята майка и законен
представител Т. Р. Н., сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатски
хонорар, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 216 лева – разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По въззивната жалба съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и
е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се
дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението поради противоречие с
материалния закон са неоснователни. Първостепенният съд не е допуснал нарушение
на императивни правни норми.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените)
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
2
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за Й. В. К., роден на
14.02.2014г., в размер от 200 лева, с решение № 309 от 20.11.2019г. по гр. д. №
644/2019г. на РС-Костинброд, детето е било на 5 години и 9 месеца, а към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото
производство, то е навършило 11 години и 4 месеца. От определянето на месечната
издръжка от 200 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от повече от пет години
Й. В. К. е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото
всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с
определената издръжка в размер от 200 лева. Настъпили са трайни промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Последното
следва и от бързо настъпващите инфлационни процеси в страната към датата на
завеждане на исковата молба на 13.08.2024г., продължаващи и към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Т.е. настъпили са и
обективни обстоятелства, с които размерът на издръжката следва да бъде съобразен, с
оглед преценка най-добрия интерес на детето Й.. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод,
че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (нуждаещият се да има нужда от по-малко средства за месечната си
издръжка).
Относно установените в първоинстанционното производство нужди на детето
Й. В. К., както и доходи на родителите, настоящият състав на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на СРС, като не следва да ги преповтаря в съдебния си
акт.
Във въззивното производство са приети нови доказателства от които се
установи, че съгласно удостоверение с изх. № 075 от 09.06.2025г., издадено от
„Традукътор“ ЕООД, брутните доходи на В. Л. К. за периода от м.11.2024г. до
м.04.2025г. са в общ размер от 5742 лева, което средномесечно е 957 лева.
Видно от удостоверение с изх. № 210 от 06.06.2025г., издадено от ПГИИРЕ
„Михай Еминеску“, В. Л. К., на длъжност учител, за периода от м.02.2025г. до
м.05.2025г. вкл. е получил брутен доход от 9 473.05 лв., а нетното му възнаграждение е
7350.91 лв.
С декларация за материално положение и имотно състояние от 13.06.2025г.
въззиваемият В. Л. К. е декларирал, че освен трудовото възнаграждение от 7350.91 лв.
е получил от свободна професия годишен доход от 15 031.84 лева, както и
притежаването в собственост на апартамент с площ от 49,38 кв.м. и МПС – лек
автомобил, производство 2002г.
От удостоверение за брутен доход с изх. № 28 от 05.06.2025г., издадено от
Министерството на правосъдието, се установява, че Т. Р. Н., като главен юрисконсулт е
получила брутен доход от трудово правоотношение за периода м. 12.2024г. до м.
05.2025г. в общ размер от 30999.17 лева, като от тази сума облагаем доход по ЗДДФЛ е
30779.63 лв.
Видно от декларация на Т. Р. Н. от 16.06.2025г., за материално положение и
имотно състояние, освен посочения доход от трудово правоотношение майката на
въззивника е декларирала собственост върху апартамент от 81 кв.м., находящ се в гр.
3
София, МПС – лек автомобил, произведен 2010г. и разплащателна банкова сметка от
15000 лв. Деклариран е и потребителски кредит към „Юробанк България“ АД в размер
от 16725 лв., а от погасителния план се установява, че месечната вноска е 464.60 лв. и
срок за изплащане до 06.06.2028г.
Въззивният съдебен състав, след съвкупната преценка на доказателствата
приема, че В. Л. К. разполага с необходимите материални възможности да заплаща
месечна издръжка за детето Й. от 400 лв., тъй като по делото е установено, че той е
трудоспособен и полага труд, за което получава брутно възнаграждение (доходът по
смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973
г., ОСГК на ВС), което е достатъчно за да заплаща на малолетното си дете месечна
издръжка от 400 лв. (в същия смисъл е реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. №
1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.).
Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за
месечната издръжка на детето Й. В. К. са необходими общо не по-малко от около 700
лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е
безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки
извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка,
която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззивника, бащата
следва да поеме сума от 400 лв. месечно. Съдът увеличава месечната издръжка до
сумата от 400 лева, като съобрази настъпилите инфлационни процеси продължили и
през 2025г. (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на
Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици
не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за
детето, макар и последният да реализира месечен доход, който е по-висок по размер от
този на другия родител. Не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че
бащата В. Л. К. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето Й. в
пълния претендиран размер от 450 лева, а и не се установиха нужди на въззивника,
които да обосновават заплащане на издръжка в този размер.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК определя като минимум на издръжката ¼
от размера на минималната работна заплата за страната. Въззивният съдебен състав
съобрази, че определеният от първостепенния съд размер на месечната издръжка, към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция е по-висок от
посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за
страната от 01.01.2025г. е 1077 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето
е 269.25 лева). Определената от районния съд месечна издръжка за детето Й. В. К. в
размер от 350 лв., макар и съобразена с приложимата норма при приключване на
първоинстанционното производство, както и към датата на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, вече не отговаря на нуждите на детето. При
изменение на обстоятелствата издръжката може да бъде изменена (арг. от чл. 150 от
СК), както отново бъде увеличена с оглед нуждите на детето, но и съобразно с
възможностите на дължащия издръжката.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени
4
частично в обжалваната с въззивната жалба отхвърлителна част за разликата над 350
лв. до сумата от 400 лева, като въззиваемият бъде осъден да заплаща на детето Й. В. К.
месечна издръжка от още 50 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 400 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2024 г. по описа на
първостепенния съд. Издръжката се дължи до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване. Съдът присъжда и законната лихва за забава
върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от 400 до 450 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските във въззивното производство:
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка въззиваемият дължи
държавна такса и съдът го осъжда за сумата от 72 лева по сметка на СГС.
Въззивникът своевременно претендира разноски за въззивната инстанция и
съдът дължи произнасяне.
Й. В. К. е доказал платени разноски за настоящото производство в размер от
600 лв. – договорена и платена сума за адвокатско възнаграждение (съгласно договор
за правна защита и съдействие от 10.06.2025г.), а въззиваемият не е въвел възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При съобразяване с уважената част от иска във въззивното производство, съдът
осъжда В. Л. К. да заплати на въззиваемия сумата от 300 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Въззиваемият не претендира разноски пред въззивната инстанция и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20042 от 06.11.2024г., постановено по гр.
дело № 48079/2024г. на Софийски районен съд, 89 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за присъждане на
месечна издръжка на детето Й. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка Т. Р. Н., ЕГН **********, за разликата над 350 лева до 400 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН **********, да заплаща на детето Й. В. К.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка Т. Р. Н., ЕГН **********, още
50 (петдесет) лева месечна издръжка - общо 400 (четиристотин) лева, считано
от 13.08.2024г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното изплащане;
5
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20042 от 06.11.2024г.,
постановено по гр. дело № 48079/2024г. на Софийски районен съд, 89 състав,
в останалата обжалвана част;
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на Й. В. К., ЕГН **********, действащ чрез своята майка Т. Р. Н.,
ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гр. дело №
2496/2025 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ въззивен брачен състав, съразмерно с уважената част от иска;
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 72 (седемдесет и два) лева – държавна такса по
въззивно гр. дело № 2496/2025 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6