Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1031 Година 2019, 13.05. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
11.03.2019 година
в
публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 2377 по описа за 2018 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.С.В. ***, с която се обжалва
Решение №2153-15-127 от 11.06.2018г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставенa без
уважение жалба вх. №1012-15-263/27.10.16г. на С. против Разпореждане №**********
/прот. №3045-15-133/10.10.2016г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ — Пловдив и е
потвърдено същото в частта му за възстановяване на неоснователно изплатени суми
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 19 589,69 лв., от
които главница за периода от 01.01.11 г. до
31.05.2016г. в размер на 14 614,54 лв. и лихва за минало време в размер на 4
975,15 лв., изчислена към 31.10.2016г.
Недоволна от решението и потвърденото с него
разпореждане в посочената му част, оспорващата обоснована твърдения за тяхната
незаконосъобразност поради неспазване на чл.10, ал.7 от НПОС във вр. с чл. 98, ак.2 КСО. Излага
доводи, че обжалваното Разпореждане е издадено на основание Разпореждане №**********/Протокол
№ 2136-15-119/06.06.2016 г., което разпореждане към
момента на издаване на процесния акт, не е било в
законна сила, поради което счита, че не са налице фактически и правни основания
за постановяване на оспорения акт.
Според жалбоподателката в хода на административното
производство не са установени фактически обстоятелства и не са ангажирани
доказателства, доказващи, че тя недобросъвестно е получавала отпуснатата й
пенсия.
Твърди също, че към разпореждането и решението не са
приложени доказателства относно начина на изчисляване на главницата и лихвите,
поради което не може да се извърши проверка на исканите за възстановяване суми.
Счита, че длъжностното лице по
чл.98, ал.2 КСО не е компетентно да се произнася относно добросъвестността по
чл. 114 КСО, както и че с Решението от 22.11.2017 г., потвърдено с решение от
11.06.2018 г., неправилно е приложен института на давността по чл. 115 КСО.
Иска се отмяната на подлежащото на проверка от съда
– решение на ответния Ръководител. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ –
Пловдив намира същата за неоснователна. Претендира разноски. Подробни
съображения са изложени в писмена защита, представена по делото.
Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Първоначално
на В. е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на основание
чл.2, ал.1 ЗП отм., считано от
01.04.1998г. Размерът е определен при осигурителен стаж от трета
категория труд-32 г., 00м., 00 дни, при базисен период-от 01.01.1982 г.до 31.12.1984 г. с осигурителен доход 18 118
лв. и индивидуален коефициент 1,618.
По
заявление на В. от 21.06.2000 г. личната пенсия на лицето е изменена с
Разпореждане № **********/10.10.2000 г. с представен
нов 3-годишен базисен период от 01.01.1985
г.-31.12.1987 г., доход 14590 лв. и индивидуален коефициент 1,767, като е
включен и допълнителен стаж, с който общо стажът е зачетен както следва: от
втора категория-04г.10м.10 дни и от трета категория 34 г., 06 м. и 22 дни.
Размерът на пенсията е определен при общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд на основание чл. 104 КСО - 40 г., 07 м. и 20 дни.
Във
връзка с направен преглед на пенсионната преписка на В. длъжностни лица от ТП
на НОИ – Пловдив пристъпили към повторно изискване, вкл. и от пенсионера на
оригиналните документи, въз основа на които е била отпусната пенсия с
разпореждането №**********/1998г., считано от началната дата на пенсията
01.04.1998г.
Установено
е, че от В. не е доказано
да има положен осигурителен стаж от втора категория, друг положен стаж преди и
след пенсиониране до 21.06.2000г., (дата на преизчисление
на пенсията на основание чл.21, ал.1 и 2 от НПОС), както и че не се потвърждава
дохода за тригодишен базисен период 01.01.1985г. —
31.12.1987г. – 14 590 лв., съответстващ на индивидуален коефициент 1.767, с
който е бил изменен размера на пенсията.
Последвало
е издаване на Разпореждане №**********, Протокол №2136-15-119/06.06.2016г. и Разпореждане №**********, Протокол №2150-15-11/22.06.2016г.
от Ръководителя на “ПО”, които са обжалвани от В. и е потвърдени от Директорът на ТП на
НОИ-Пловдив с решение №РД-2153-15-229/07.09.2016г.
Процесното
разпореждане №**********, Протокол №3045-15-133/10.10.
2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е
издадено на основание чл.98, ал.2 от КСО във връзка с разпореждане № **********,
Протокол №2136-15-119/06.06.2016г., и с него на
основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е изменено разпореждане №**********/1998г.,
считано от началната дата на пенсията 01.04.1998г., с положен от лицето
осигурителен стаж 32г. 08м. 10д. от трета категория, установен по служебен път
и с осигурителен доход за тригодишен базисен период 01.01.1982г.-31.12.1984г.
и доход 5675лв., съответстващ на съхранените изплащателните
ведомости.
В
хода на административното производство от страна на В. е представено писмо от
11.05.15г., в което същата е посочила, че от дата 05.02. 1997г. до започването
и на работа в Община Братя Даскалови е работила в частния си магазин и няма
внасяни осигурителни вноски.
Представени
са също УП-2 с изх. № 20/05.05.2015 г. от
„МОТОТЕХНИКА“ АД-Пловдив и Удостоверение с изх. № 23 от 24.06.2015 г., в което
е описано, че дружеството не съхранява издадени оригинални документи на УП-2 за
осигурителния доход на лицето В.С.В. за следните периоди: 01.01.1982 г.-31.12.1984 г.; 01.01.1985
г.-31.12.1987 г.;01.01.1997-04.02.1997 г., поради
което е издаден УП-2 с изх. №20/05.05.2015 г.
В
тази посока в обжалваното решение е посочено, че осигурителният доход по УП-2 с
изх. № №20/05.05.2015 г. отговаря на изплащателните ведомости, съхранявани при осигурителя и се
различава от този, при който е отпусната от 01.04.1998 г. и изменена от
21.06.2000 г. личната пенсия за ОСВ на В..
В
резултат на посочената дейност и от прегледа на всички събрани писмени
доказателства било установено, че лицето има 35г. 09м.14д. осигурителен стаж,
положен при условията на трета категория на труд за тригодишен базисен период
01.01.1982 г.-31.12.1984 г., с който размерът на
пенсията е изменен, считано от 14.02.2013 г. Отчетен бил също по данни по чл.5,
ал.4 от КСО допълнително положен след пенсиониране стаж от 19.01.2004г. до
13.02.2013г.
При
осъщественото задължително административно обжалване, ответникът – Ръководител
ТП на НОИ – Пловдив възприел изводите на долустоящия
пенсионен орган, поради което оставил без уважение подадената от В. жалба и
срещу двете разпореждания, като уважил само направеното от нея възражение за
изтекла погасителна давност за част от вменените за възстановяване суми за
дължимите суми за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.
в размер на 20 814,55 лв, които главница в размер на
9 128,94 лв. и лихва за минало време в размер на 11 685,61 лв., поради което и
заличил като погасено по давност вземането в тези му части.
Спорът
между страните тук касае произнасянето на ответния Ръководител в частта, с
която отхвърлил жалбата на лицето по вменени и с разпореждане №**********/прот.№3045-15-133/10.10.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ — Пловдив суми/главници и лихви/. С последното е разпоредено
на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО В. да възстанови неправилно изплатени
суми за пенсии, като за една част от сумите, както се посочи, е било прието от
ответника, че същите неоснователно са били вменени са събиране на лицето, тъй
като са погасени по давност. В тази насока по същата жалба било постановено
решение №2153-15-281/22.11.16г., с което бил приложен института на
погасителната давност за част от установените вземания.(л.95).
Именно за останалата, непогасена част,
производството продължило /след спиране, респ. възобновяване/, като било
постановено и тук атакуваното решение № 2153-15-127 от 11.06.2018 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив.
В хода на настоящето съдебно производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя от ответния административен орган с
молба с вх. № 9739 от 19.10.2018г. са представени извадки от информационната
система на ТП на НОИ-Пловдив; длъжностни характеристики на началник на отдел
"Пенсии"; началник на отдел "Краткосрочни плащания и
контрол"; главен инспектор по осигуряването в сектор "Контрол по
разходите на ДОО", отдел "Краткосрочни плащания и контрол" и
началник на сектор "Пенсионно обслужване", отдел "Пенсии" в
ТП на НОИ-Пловдив; обобщен списък на преизчисленията
(осъвременявания) на пенсията на В.В.. (л.132 и сл.).
Представени са също документи по опис с молба с вх. №1025 от 18.01.2019
г.(л.157 и сл.).
При този зададен предмет на проверка, настоящият състав
намира доводите на лицето – за основателни.
На първо място не се установяват “дефекти”, касаещи
издаването на акта на ответника във връзка с упражняване на собствената му
компетентност, т.е. самото решение от Директора на ТП на НОИ се явява издадено
от материално и персонално компетентен за това орган.
Очевидно е от прочита на оспореното решение на ответника, че
същото е мотивирано в достатъчна степен и е акт, удовлетворяващ изискването за
форма.
По делото не се формира спор по фактите, като същите се
установиха с категоричност от събраните по делото доказателства. Спорът се
концентрира от една страна във въпроса по отношение на компетентността на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО да издаде процесното
разпореждане и дали това е възможно преди да е влязло в сила разпореждането от
06.06.2016 г., а от друга страна относно
недобросъвестното поведение на жалбоподателката.
Съобразно разпоредбата на чл.117а ал.1 КСО, обжалването на
разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2, какъвто е настоящия случай, не
спира изпълнението им. Съгласно чл.10, ал.7 от НПОС/в приложимата редакция/,
разпореждането по чл.98 ал.2 КСО се издава в едноседмичен срок от влизането в
сила на разпореждането по чл.98 ал.1 КСО за изменение или прекратяване на
пенсията.
От своя страна, компетентните органи са определени в ал. 1
като длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделениe
на НОИ. Безспорно е, че длъжностното лице, издало разпореждането от 06.06.2016 г,. е ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив. В
случая то се явява длъжностно лице по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 КСО. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, същата твърди обаче, че със
своето разпореждане това длъжностно лице по чл. 98, ал 2 КСО се е произнесло
извън своята компетентност относно добросъвестността по реда на чл. 114 от КСО.
В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
98, ал.2 от КСО отделя случаите на неправилно изплатените суми за пенсии и
установява компетентността за издаване на разпорежданията за тяхното
възстановяване за длъжностните лица по ал. 1 - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделениe на НОИ.
Потвърденото с решението на Ръководителя на ТП на НОИ
разпореждане е издадено в хода на административно производство, регламентирано
в разпоредбите на чл.98, ал.2, във вр. с чл. 114,
ал.1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен
акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив в
изискуемата от закона форма и не е нищожно. Длъжностното лице по чл.98, ал.1,
т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми
за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили
недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО.
По отношение възражението на В., то следва да се посочи, че
действително като основание на потвърденото разпореждане са посочени
разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл.114, ал.1 КСО.
В
тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО/в
редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на
длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за
възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113 КСО.
От
прочита на двата текста в съответните им редакции се установява, че правилото
на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при
които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви
видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентен орган е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението/така
чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност
и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ – да издава подобни
разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии.
В
случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 06.06.2016
г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е
налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице.
Нормата
на чл.98 ал.2 КСО говори за “... неправилно изплатени суми...”, докато тази на
чл.114 ал.1 КСО говори за “... недобросъвестно получени суми...”.Очевидно е в
тази връзка,че всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и като
неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно
изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното
лице.
В
този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изплатените суми/не
само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил само, ако са
получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този
разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е
бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение.
Ето
защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуряване също е
дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно
изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните
лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по
чл.114 ал.1 КСО/както е посочено от същия ръководител и в акта му/, ще подлежат
само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии.
В
случая се установява, че проблемът касае липсата на предпоставката –
осигурителен стаж – втора категория 04 г.; 10 м. и 10 дни и декларирания
осигурителен доход за периода 01.01.1985
г.-31.12.1987 г. от 14 590 лв., както и друг осигурителен стаж към 21.06.2000
г. Именно това обстоятелство е посочено и от ответният Ръководител, като
основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно.
Според
настоящия състав обаче, за да се направи един такъв извод, определено следва да
са налице факти от социалната действителност, които да го подкрепят било пряко,
било косвено.
В
случая самият ответник сочи в решението си, че не е доказано лицето да има
положен осигурителен стаж от втора категория, друг положен стаж преди и след
пенсиониране до 21.06.2000г. от трета категория, както и доход за период 01.01.1985г. — 31.12.1987г., които да обосноват и съответстващ
индивидуален коефициент от 1.767.
Фактите
обаче сочат, че пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на
НОИ – Пловдив липсва, като няма данни тази липса да е в резултат на поведение
на самата В.. Поради тази причина няма никакви, дори данни, какви документи е
представила тя за установяване на осигурителния си стаж и доход със заявленията
си от 1998 г. и 2000 г., за да се приеме, че те са имали различно съдържание от
представените понастоящем.
На
следващо място всъщност още от 2000г. е ясно задължението на пенсионния орган –
да съхранява заявлението и приложените към него документи, послужили за
отпускане на персонална пенсия, с изключение на документите за осигурителен
стаж, които е следвало да се върнат на В..
В
случая съществена разлика/което обосновава и размера на сумите за
възстановяване, освен по-късната дата на отпускане на самата пенсия/ е налице и
при определяне на индивидуалния коефициент на пенсионера /1.767- при
изменението с Разпореждане от 2000 г.,
0,775 при новото определяне на пенсията с разпореждане от 2016 г., и
1,618 –при първоначалното определяне на пенсията през 1998 г./, като
документите, установяващи осигурителния доход е следвало да се съхраняват от
поделението на НОИ /така нормата на чл.7 ал.6 НПОС/.
Дали
лицето, отпуснало пенсията, тогава е било мотивирано от други съображения, за
които В. е “знаела”, също може само да
се “мисли”, респ. предполага, което обаче не може да бъде основание за извод за
недобросъвестност, при положение, че това не е установено по надлежния ред от
компетентните за това органи.
Или
като е основал тезата си за “недобросъвестност” на В. само на вероятностното
съждение, без да са налице обективни факти, които да го подкрепят, ответният
Ръководител е постановил едно незаконосъобразно решение. И това е така, защото
след като реално е установен стаж с продължителност 32 г. 08 м. и 10 дни на В. още към
01.04.1998г., то необосновани са твърденията на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив, че понастоящем цялата отговорност следва да се понесе от същата.
Новелите
на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО изискват установяване на недобросъвестност от
компетентния административен орган, т.е. законът е вменил в негова тежест
доказването на това обстоятелство, като при това положение лицето може с
проведено насрещно доказване да разколебава, при това съществено,
убедителността на главното доказване на претендиращия недобросъвестността
пенсионен орган.
В
даденият случай от събраните доказателства, според този състав на съда, не може
да се обоснове недобросъвестност на В., а това личи и от мотивите на акта на
ответния Ръководител, където за обосноваване на тезата е прието, че след като
определеният с Разпореждането от 1998 г. и разпореждането от 10.10.2000 г. размер е по-голям от действително полагащия се в
тат на недобросъвестното и поведение се изразява в
„…получаване на пенсия въз основа на непридобит като категория и
продължителност стаж и доход…“, с които обаче не може да се свърже наличието на
наистина обоснован извод за недобросъвестност.
По
силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на
лимитативно регулираните случаи по т. 1 – 3. На основание чл. 114 ал.1 от КСО,
само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват
от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно
чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава
осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на
административния акт.
В
разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински
документи или документи с невярно съдържание, за да и бъде отпусната пенсия
според разпореждането от 2000 г.
Самият
факт, че в архива на осигурителя няма налични изискани от административния
орган документи, не води до заключението, че такива документи не са били издадени
и представени на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане и
изменение на пенсията, или че те са били с различно съдържание от представените
понастоящем. От приложените в административната преписка документи не може да
се установи механизмът, по който е бил определен размерът на първоначално
отпусната пенсия и при изменението на пенсията през 2000г. В издадените актове
не са изследвани причините, поради които пенсионното досие не може да бъде
възстановено. Липсват и конкретни незаконосъобразни действия, извършени от
жалбоподателката, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния
орган относно осигурителните и права, а единствено са направени недоказани
предположения, че В. не е действала в условията на добросъвестност, тъй като не
е успяла да докаже, че е работила при условията на втора категория труд, което
обаче няма съществен принос към напрактика основната
част от начислените суми за възстановяване.
Оспорените
актове са издадени в нарушение на материалноправните
изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр.
с чл. 98, ал. 2 от КСО.
По
отношение твърденията на жалбоподателката за несъобразяване на издаването на процесното разпореждане с влизането в сила на
разпореждане №2163-15-119 от 06.06.2016 г. следва да бъде съобразено следното: издаденият
административен акт е пореден, с който се разпорежда лицето да възстанови
неправилно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ. Този факт е констатиран с
разпореждане от 06.06.2016г., в която си част
разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-229 от 07.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.С
посоченото разпореждане е изменено това с №**********/1998г., като в мотивите
на разпореждането от 06.06.2016 г. е посочено, че
следва да се откаже преизчислението на пенсията на
основание чл.21, ал.1 и ал. 3 от НПОС, считано от 21.06.2000г. и изплатените
суми за пенсия, получени „…неправомерно от лицето поради приложени към
заявлението за отпускане и изменение на пенсията документи с недоказано
съдържание следва да бъдат възстановени на основание чл.114, ал.1 от КСО заедно
с лихвата по чл. 113 КСО.“
По
разноските.
Жалбоподателката е представила доказателства за договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение от 350 лева/л.118/, като от страна на
ответника не се възразява за неговата прекомерност. С оглед на това и на
основание §1 т.6 от ДР на АПК следва да се осъди НОИ – * да заплати същите.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№2153-15-127 от 11.06.2018г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх.№ 1012-15-263/ 27.10.2016г. на В.С.В. *** против
Разпореждане №**********/прот.№3045-15-133/10.10.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ — Пловдив и е потвърдено същото в частта му за възстановяване на
неоснователно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 19 589,69 лв., от които главница за периода от 01.01.2011г.
до 31.05.2016г. в размер на 14 614,54 лв. и лихва за минало време в размер на 4
975,15 лв., изчислена към 31.10.2016г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – * с адрес гр.*,
***да заплати на
В.С.В. *** сумата от 350/триста и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :