№ 9931
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря С.Л.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110158609 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от И. Б. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, чрез
адв. М., срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, за прогласяване нищожността, на основание чл. 26
ЗЗД, на клаузата между сключения между страните Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., предвиждаща „такса за бързо разглеждане в размер 70,80 лв.“,
както и за осъждане на ответника да заплати на сумата от 50,00 лв., представляваща
частичен иск от 70,80 лв., недължимо платени по процесния договор за кредит, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.10.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., по силата на който получил сумата от 300.00 лв. Ищеца посочва,
че е заплатил на ответника сума в общ размер от 372,15 лв., включително и 70,80 лв. – такса
за екпресно разглеждане. Излагат се подробни съображения за недействителност на целия
договор, както и на клаузата, предвиждаща такса за екпресно разглеждане.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
С определение от 13.05.2024г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до пълния размер от 70,80 лв.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
1
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Между страните не е спорно и от представен Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., се установява, че ответникът, в качеството си на кредитор, се е
задължил да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател, заем (кредит) в
размер на 300,00 лв., която сума ищецът се задължил да върне в срок от 25 дни, заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер 40,93% и годишен процент
на разходите от 49,70 %., като общата дължима сума е 379,21 лв. В договора е предвидена и
такса за бързо разглеждане в размер от 70,80 лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., сума в размер на 372,15 лв., с която са погасени по същия
договор 300 лв. главница, 1,35 лв. договорна лихва и 70,80 лв. такса експресно разглеждане.
Вещото лице дава заключение, че ГПР по договора с включена такса за експресно
разглеждане се равнява на 2959,67 %.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клузата от сключения между страните Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., предвиждаща „такса за бързо разглеждане в размер 70,80 лв.“ и
заплащане на сумата 70,80 лева, представляваща платена без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят –
ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски
кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такИ. възражения
или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС ).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съдът намира, че процесната клауза от сключения между страните договор, за
заплащане на „такса за бързо разглеждане“ на заявка за паричен заем, е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на
кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което посочената клауза
от договора се явява нищожна. От друга страна, посочената такса несъмнено се явява разход
по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР и след като това не е направено,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще
направи, което е в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Процесната такса по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
2
С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, като бъде прогласена нищжоността на клаузата от договора, предвиждаща „такса за
бързо разглеждане в размер 70,80 лв.“.
В допълнение следва да се посочи, че поради горепосочената договорна клауза и
самият договор за кредит противоречи на част от императивните норми на ЗПК. В случая
следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да са включени уговорените
такси, представляващи сигурна печалба за кредитора. Следователно, годишният лихвен
процент няма да е реално записаният, а следва да е по-голямо число, ако в него участват и
вземанията за такса за бързо разглеждане. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е
следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер
следва да участва горепосочената сума, изразена като процент. Това не е сторено, поради
което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С включването на посоченото вземане размерът на
ГПР надвишава законовия максимум от 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, целият договор за кредит следва да бъде приет за недействителен - чл. 22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други
разходи по кредита. Установи се по делото, че по процесния договор ищеца е заплатил
сумата от 372,15 лв., поради което сумата над 300 лв. подлежи на връщане. Или иска следва
да бъде уважен до пълния предявен размер от 70,80 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500,00
лв., от които 100 лв. за дължима държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице. На
основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №*********, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24
с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът
определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на
ответника и като съобрази разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на Договор за кредит №
***********/29.05.2023 г., предвиждаща „такса за бързо разглеждане в размер 70,80 лв.“,
сключен между И. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС и „ВИВУС.БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на И. Б. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, сумата от 94,58 лева (деветдесет и четири лева и
58 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №
**********/18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
3
подаване на исковата молба- 22.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на И. Б. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №*********,
ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от управителя адв. Д. М.
М., сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Н.Н.Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4