РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Пловдив,
07.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXVII състав в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя, адм. дело № 2509 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел
І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и
чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано е по жалба и уточняваща молба рег.
16701/28.09.2021 г. от Й.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, срещу отказ за
издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. №
2.9400.1009(2)/16.07.2021г. на главен архитект на район „Западен“ при община
Пловдив.
Оспорващият
навежда доводи за нищожност на административния акт и иска отмяната му. Твърди
се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, в частно не е извършила служебна проверка
за вида и характера на процесното строителство и съответствието му с
предвижданията на устройствените планове, правилата и нормите за застрояване.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Ответникът – главен архитект на район „Западен“ при
община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. е на
становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Според нотариален акт № 28, том 2,
рег. № 1863, дело № 227/2012г., вписан в Служба по вписванията – Пловдив с рег.
№ 21230/13.09.2012г., Й.З.П. придобил собственост върху ПИ № 56784.230.122 по
Кадастралната карата и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на имота: гр. Пловдив, ***,
с площ 1984 кв.м.
7. Със заявление вх. №
2-9400-1009/17.06.2021г. Й.З.П. поискал издаване на удостоверение за търпимост
за строеж – сграда с к.и. 56784.230.122.2 по КК и КР на гр. Пловдив, с
административен адрес: гр. Пловдив, ***. Към заявлението били приложени
разрешение за строеж № 79/25.07.1991г., издадено на основание чл. 120, ал. 4 от
ППЗТСУ (отм.) от главен архитект на Трето кметство при Общински народен съвет –
Пловдив и протокол № 21/02.08.1991г. за дадена строителна линия и определено
ниво за изграждане на стопанска постройка в имот № 1001 по регулационния план
на кв. „Христо Смирненски – Запад 2“, гр. Пловдив.
8. С писмо изх. №
2.9400.1009(2)/16.07.2021г. главният архитект на район „Западен“ при община
Пловдив отказал издаване на удостоверение за търпимост на строеж – сграда с
к.и. 56784.230.122.2 по Кадастралната карата и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, с мотив, че същата била изпълнена като еднофамилна жилищна сграда в
отклонение от строителните книжа, които са предвиждали временна стопанска
постройка. Сградата не отговаряла и на предвижданията на действащия
регулационен план на кв. „Христо Смирненски IV“, гр. Пловдив, според който
част от имота на оспорващия попадал в сервитута на ЖП линия Пловдив – София, а
останалата – в УПИ V – озеленяване, кв. 97, без режим на застрояване.
9.
По делото бе
допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието
заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира с
доверие. При огледа на място вещото лице установява, че процесната сграда е
двуетажна с подземен етаж, построена на калкан с друга съществуваща сграда в
имота и отдалечена от имотните граници. Носещата й конструкцията е
стоманобетонова, монолитно изпълнена. Ограждащите
и преградните стени са от тухлена зидария. Първият етаж е с производствено
предназначение, предвиден за производство на книжарски стоки. Подземният етаж
се ползва за складови нужди. С вътрешна стълба се стига до втория етаж, който е
жилищен и се състои от дневна, кухня, трапезария, спални и сервизни помещения. Застроена площ на сградата е 130
кв.м., разгъната застроена площ - 260 кв.м., а височината - 6,40м.
Сградата представлява временен строеж и
може да се квалифицира като „пета категория“ по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.
5, б. „а“ от ЗУТ.
Действащият
за процесния имот ПУП – ПРЗ за кв. „Христо Смирненски IV“е одобрен с решение №
469, взето с протокол №33/16.12.2010г. на общински съвет - Пловдив. Имотът, в
който се намира сграда с идентификатор 56784.230.122.2, е без отреждане по
действащия регулационен план и без застрояване по застроителния план. Същият попада
в отреждането за упи V -
озеленяване от кв. 97 по плана на кв."Христо Смирненски IV” и частично в
отреждане за „ЖП-линия” в южната си част.
По предходен
ПУП - РП, одобрен със заповед № 392/23.05.1973г. за кв."Христо Смирненски
- запад 2“, процесният имот е отразен в
кадастралната основа на плана като имот с планоснимачен № 1001 без отреждане по
регулация и без да е включен в някой от кварталите от кв.”Христо Смирненски - запад“.
Обхватът на плана има за южна граница ул."Юндола" като имот № 1001
остава извън неговите предвиждания. За имота не е предвидено застрояване, тъй
като той остава извън отредените квартали с режим на застрояване.
По Кадастралния
план на кв. "Христо Смирненски“, одобрен със заповед 2155/15.12.2000г. на
МРРБ, поземлен имот с идентификатор 56784.230.122 е отразен като имот с
кадастрален № 70. Процесната сграда е показана в плана като съществуваща с
конфигурация, размери и местоположение както в кадастралната карта към
настоящия момент и както се заварва на място при извършения оглед от
експертизата.
Сградата е
построена по издадени строителни книжа. Одобрени са инвестиционни проекти на
27.06.1991г. и е издадено Разрешение за строеж №79/25.07.1991г. от Трето
кметство на Община Пловдив за строеж: ”Стопанска постройка в имот 1001 по плана
на ”Хр. Смирненски запад 2", на ул."Маестро Атанасов“ № 96. Съставен
е Протокол №21/02.08.1991г. за определяне на строителна линия и ниво. Всички
строителни книжа са издадени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ в
редакцията му към 1991г. Измерванията на място относно размери в план и
височини на сградата от страна на експертизата показват, че тя е изпълнена при
спазване на параметрите от издадените за нея строителни книжа. Не се
установяват несъответствия с конкретни правила и нормативи, действали по време
на изпълнението на строежа, както и съгласно ЗУТ. За разположението й в имота са
спазени действащите към 1991г. нормативи – ППЗТСУ /отм./ и Наредба №25/1977г.
за ПНТСУ.
Поземленият
имот се намира в съседство с “Магистрална ЖП линия 1 - Калотина-запад Драгоман
- Волук София - Пловдив - Димитровград - Свиленград - турска/гръцка граница“,
която е сред приоритетните проекти с национално значение от инвестиционната
програма на Министерство на транспорта. Част от него от юг е отредена за
отчуждаване и включване към територията на транспорта и реализиране на проект
“Развитие на железопътен възел Пловдив”.
ІV. От правна страна:
10. Според § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ търпимите строежи, неподлежащи на
премахване и забрана за ползване, могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
По аргумент от чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, с оглед
местонахождението на процесния имот, органът, който е овластен да издаде удостоверение за
търпимост или да откаже такова, в случая се явява главният архитект на общината
(района). Със заповед № 21 ЗГА – 14/13.05.2021г. главният архитект на община
Пловдив изрично е делегирал на главния архитект на район „Западен“ при община
Пловдив правомощията по установяване
наличието или липсата на търпимост на строежите, разположени на територията на
района.
За удостоверяване компетентността на длъжностното лице, издало оспорения
административен акт, е представена заповед № РД-09-303/14.10.2014г. на кмета на
район „Западен“ при община Пловдив, с която арх. Стелла Петрова е определена да
изпълнява функциите на главен архитект на район „Западен“ при община Пловдив.
Представени са също длъжностна характеристика, диплома за завършено висше
образовани по специалността „Архитектура“ и доказателства за трудов стаж по чл.
7, ал. 5, т. 2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, нужен
за придобиване на пълна проектантска правоспособност.
С оглед предмета на настоящия съдебен контрол следва да се отбележи, че
в АПК не се
съдържа легално определение на понятието „нищожност“ на административен акт,
нито изрични правни основания за прогласяване нищожността на административните
актове. В административноправната литература и в съдебната практика е възприет
критерият за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК.
Некомпетентността
на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във
формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса
на волеизявление.
Нарушенията
на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на
административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден
нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е.
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
нормативен акт и не намира никаква нормативна опора.
Превратното
упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.
В случая
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (материално, йерархически
и териториално) в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание,
при спазване правилата на чл. 59 от АПК във вр.
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ във вр. чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Тоест не е
налице нищожност на акта поради липса на компетентност или липса на форма,
която може да са приравни на липса на волеизявление.
Съдът
констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата
по издаване на акта. Дори да се сподели позицията на жалбоподателя, че органът
не е изпълнил задължението си да изясни фактическата обстановка преди да издаде
оспорения административен акт, този порок също не може да се квалифицира като
водещ до нищожност, тъй като не води до липса на волеизявление.
Не се
установи и хипотезата, в която акт с такова съдържание да не може да бъде
издаден въз основа на никакъв нормативен акт. Не е налице и превратно
упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез
предоставената му компетентност да постигни забранени от закона цели.
За пълнота следва да се отбележи, че констатациите на съдебната
експертиза, за съответствие на строежа с правилата и нормативите за застрояване,
сочат на евентуална материална незаконосъобразност на отказа, поради неправилно
възприета от органа фактическа обстановка, но този порок се явява извън
предмета на съдебния контрол по валидността на административния акт. Оспореният
административен акт не се установява изцяло лишен от нормативна основа.
Издаването му при неправилно прилагане на закон не дава основание за
прогласяване на неговата нищожност, а представлява предпоставка за отмяната му
като незаконосъобразен под формата на унищожаемост. Последната правна последица
е скрепена с нормативно предвиден преклузивен срок, при чието пропускане за
оспорващия остава открита възможността за съдебна защита в бъдещо производство по
чл. 225а от ЗУТ.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
11. Предвид
изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.З.П., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран
в писмо изх. № 2.9400.1009(2)/16.07.2021г. на главен архитект на район
„Западен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Й.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на община Пловдив
сумата от 100
лв. /сто лева/,
представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: