№ 95
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Ирина Стоева
в присъствието на прокурора Пламен Георгиев Райнов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100601912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 26.11.2020г. по НАХД № 18364/2018г. Софийски Районен
съд – Наказателно отделение, 102 състав е признал обвиняемия В. М. ЛЮБ. за
виновен в извършване на престъпление по чл.**5б, ал.2, т.2, пр.1, пр.2 и пр.3,
вр. с ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4,т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК
съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание
„глоба” в размер на 1500 лева.
С обжалваното решение е отнетo на осн. чл.53, ал.1, б. „а”, предл.2
от НК в полза на държавата вещественото доказателство - въздушна
пушка марка/модел „HAENEL 312”, кал. 4,5 mm, с фабр. № 82772
(принадлежала на виновния вещ, послужила за извършване на
умишлено престъпление), иззета с протокол от 21.06.2018г. за доброволно
предаване (л.14 от досъд. произв.).
Срещу процесния съдебен акт e подаденa жалба и писмено допълнение
към нея от защитника на обвиняемия В. М. ЛЮБ. -адв.П.. В жалбата и
писменото допълнение се излагат доводи, че първоистанционният съд е
признал за виновен обвиняемия въз основа на предположение, като нямало по
делото доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
подзащитния му. Моли се да бъде отменен първоинстанционния акт и
1
въззивният съд да признае обв. В. М. ЛЮБ. за невиновен в извършване на
престъплението по чл.**5б,ал.2,т.2,пр.1, пр.2 и пр.3, вр. с ал.1 от НК.
С жалбата и писменото допълнение не се депозират искания за
събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 03.06.2021г. въззивният съд по реда на
чл. **7 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП
намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да
остави жалбата без уважение. Пледира, че първоинстанционният съд
подробно е анализирал събраната по делото доказателствена маса и
законосъобразно е направил единствения извод за виновността на
обвиняемото лице.
В пледоарията си защитникът на В. М. ЛЮБ. -адв. Трифонова моли
въззивния съд да уважи изцяло жалбата по посочените в същата и в
писменото допълнение доводи.
Обвиняемият В. М. ЛЮБ. не се явява, като не сочи уважителна причина
за неявяването си. С оглед тежестта на повдигнатото спрямо него обвинение,
присъствието му в съдебна зала пред въззивната инстанция не е
задължително.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от
НПК. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на
всички възможни обстоятелства. Въззивният съд не установи възможност въз
основа на събрания и проверен доказателствен материал да бъдат направени
различни изводи относно приетите от първостепенния съд факти по делото,
поради което прие следното от фактическа страна:
В жилищен комплекс „София вилидж”, намиращ се в село Панчарево,
състоящ се от къщи с дворове, които били отделени една от друга с жив плет
от невисоки храсти, можело да се преминава свободно от един съседен двор -
в друг.
В къща № 34 живеела свид. А.Л., украинска гражданка, която
притежавала и отглеждала куче от женски пол, порода „лабрадор”, на име
„Тина”.
Обвиняемият Л. живеел в съседна на свид. Л. къща с № **.
На 21.06.2018г. свид. А.А., украинска гражданка, била на гости на
2
приятелката си - свид. Л..
На същата дата - 21.06.2018г., свид. Л., около 18:00 часа отишла на
пазар до близкия магазин, като оставила свид. А. в дома си, за да се грижи за
децата и кучето „Тина”.
През времето, докато свидетелката Л. била на пазар, една котка влязла
през отворената врата-прозорец на къщата на свид. Л., в която се намирало
кучето „Тина”. Последното, като видяло котката я подгонило и двете животни
тичайки едно след друго напуснали къщата на свид. Л. през отворената врата-
прозорец. Котката избягала в двора на съседната къща № ** - на обв. Л. и се
покачила на едно дърво, а кучето, което следвало котката, тъй като не можело
да се качи на дървото, останало да стои под него и да лае срещу котката,
която не можело да достигне.
В същото това време свидетелите Х.Г. и Р.Г., които също живеели в
комплекса, в къща № 28, съседна на къщите, в които живеели свид. Л. и обв.
Л., чули звук, който приличал на изстрел от пушка и идвал откъм двора на
обвиняемия.
Скоро след това свид. А. забелязала кучето „Тина” да минава през двора
на къщата на обв. Л. и да се насочва към двора на свид. Л.. Свидетелката А.
излязла и тръгнала срещу кучето, за да го прибере, когато забелязала, че то се
движело много бавно и стигайки до свидетелката А. кучето паднало на
земята. Последната вдигнала животното от земята и го внесла в къщата, като
тогава установила, че по животното имало кръв.
Свид. А. незабавно се обадила на свид. Л. и й казала, че нещо лошо се е
случило с кучето. Свид. Л. веднага се върнала у дома си и заедно със свид. А.
отнесли раненото животно във ветеринарна клиника „Син кръст”, която се
намирала в кв. „Панчарево” , ул. „****. По това време дежурен лекар в
клиниката бил свид. М.Д., който приел кучето за преглед, като били
направени рентгенови снимки и кръвна картина. При първоначалният
клиничен преглед било установено наличие на рана от лявата страна на
гръдния кош. От рентгеновата снимка било констатирано наличие на чуждо
тяло - чашка от въздушна пушка, в близост до сърцето на раненото животно.
Свид. Д. не предприел операция, тъй като съществувал риск за живота на
кучето с оглед на местоположението на чуждото тяло в близост до сърцето на
животното, а предприел медикаментозно лечение, като на кучето била
предписана четиридесет и осемчасова хоспитализация, след което животното
било изписано за домашно лечение.
Свид. Л. съобщила за простреляното куче на съседите си - свидетелите
Х.Г. и Р.Г., като последните й споделили, че малко по-рано чули изстрел,
който дошъл от двора на обвиняемия.
На 21.06.2018г. свид. Л. подала сигнал до полицията, че домашното й
куче е било простреляно. На място била изпратена ДОГ при 08 РУ - СДВР.
Образувано било досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 и ал.З
от НПК със съставянето на протокол за първо действие по разследването -
разпит на свид. Л.. Разпитани били и свидетелите Х.Г. и Р.Г..
След проведения разпит на посочените свидетели, свид. Б.С. и свид.
3
М.В. (оперативни полицейски служители), посетили адреса, на който живеел
обв. Л. и провели разговор с него във връзка с инкриминираното събитие,
като го приканили доброволно да предаде притежаваната от него въздушна
пушка.
Обв. Л. предал един брой въздушна пушка марка/модел „Haenel 312”,
кал.4,5 мм., фабр. № 82772 на разследващите, за което е бил съставен
протокол за доброволно предаване (л.14 от досъд. произв.).
От заключението на в. л. Й.Г. по изготвената на досъдебното
производство и приета по делото съдебна ветеринарномедицинска експертиза
по писмени документи се установява, че телесните увреждания на кучето са
характерни за прострелване с пневматично оръжие, като е била засегната
лявата част на гръдната кухина с нарушаване целостта на кожата, подкожните
тъкани, мускулатурата и навлизане на чуждо тяло с висока плътност
достигайки до върха на сърцето и гръдната кост. При проникване на чуждото
тяло във вътрешността на гръдния кош е бил образуван раневи канал, чрез
който е бил създаден пряк контакт между гръдните органи и външната среда с
риск от възникване на различна по тежест микробна инфекция. Нанесената
прострелна травма в посочената област е създала във висока степен реална
опасност от развитие на последващи сериозни усложнения, водещи до
инвалидизация или смърт на животното; прострелното нараняване е било
извършено умишлено в състояние на афект след употреба на алкохол с
особена ярост и ожесточение. Като жестокост се оценява всяко действие,
което причинява увреждане и стрес на животното. Нараняването е било
извършено в силно чувствителна и жизненоважна област и по особено
мъчителен начин за животното, който предизвиква продължителен стрес,
силни физически болки и страдание, превишаващи степента на обикновено
нараняване.
Според заключението на в.л. М.М. по балистичната експертиза
представената пушка е стандартна спортна въздушна пушка марка/модел
„Haenel 312”, кал. 4.5 мм., фабр. № 82772, произведена в ГДР преди 1989г. и
същата не представлява огнестрелно оръжие по см. на чл.4 от ЗКВВООБ.
Въздушната пушка е технически изправна и годна да произвежда изстрели
със сачми кал. 4.5 мм., като при изстрел с такъв вид пушки, в цевта не остават
следи, тъй като сачмата се изстрелва под действието на налягането на сгъстен
въздух, а не от действието на кинетична енергия, образувана от изгаряне на
барутен заряд.
От заключението на вещите лица М.М. и Й.Г. по назначената в съдебно
следствие комплексна диагностична рентгенова и балистична експертиза се
установява, че констатираното при рентгенографско изследване в тялото на
пострадалото куче твърдо тяло, представлява метална сачма кал. 4.5 мм., тип
„Диаболо” с чашковидна форма, както и че сачмата е била изстреляна през
цевта на въздушна пушка или пистолет кал. 4.5 мм.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като
установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата
съдебна инстанция, поради което е безпредметно въззивният съд отново да
излага такава /виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1
4
Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н.
О. на ВКС/. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства,
доказателствени средства, както и способи за доказване.
При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са
допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3
от НПК в мотивите към решението са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение.
Правилно в основата на фактическите си изводи касателно не само
конкретното инкриминирано поведение на обвиняемия Л., но и на
казуистиката в цялост, първоинстанционният съд е поставил показанията на
свидетелите Х.Г., Р.Г., А.А., ГА.Л., М.Д., Б.С., М.В., Б.П. и Ю.А., които
настоящият състав също прецени като обективни, последователни и логични,
кореспондиращи с другите доказателства по делото.
В насока на изложеното въззивният съдебен състав намира за изцяло
неоснователни възраженията на защитата, че обвиняемият е бил осъден на
предположения.
Гласните доказателствени средства са обсъдени подробно от
първостепенният съд, като последният е обосновал фактическите си изводи
изцяло на пълния, обективен и правилен доказателствен анализ.
От показанията на св. А.А. се изяснява, че непосредствено преди да
бъде простреляно кучето „Тина”, то е подгонило котка към имота на
обвиняемия. Свидетелката е категорична и че именно от този имот кучето се е
върнало простреляно.
Х.Г. и Р.Г., също в показанията си възпроизвеждат факти с
доказателствено значение, че по времето когато кучето е простреляно са чули
звук от изстрел, идващ от имота на обвиняемия.
Макар и двамата свидетели по различен начин да посочват силата на
този звук, това противоречие с оглед изискванията на доказателственото
право правилно е преценено и анализирано от контролирания съд.
Силата на звука от изстрел по различен начин може да се възприеме от
всеки един човек, тъй като говорим за субективна оценъчна дейност,
извършена изцяло под контрола на съзнанието, поради което този факт има
предимно субективен характер / същото е например при твърдения за
възприемане на движението на телата -с висока или с ниска скорост на
движение/.
Обстоятелството, че единият от свидетелите е чул по-слаб звук от
изстрел, а според другият-звукът е бил по-силен, в никакъв случай не
разколебава доказателствената стойност на тези показания именно поради
изложеното малко по-горе.
Показанията на Х.Г. и Р.Г. допринасят до изясняването на
обстоятелството, че обвиняемият е имал въздушна пушка, с което и преди
това е стрелял.
5
Свидетелите Б.С. и М.В. са полицейски служители, които са били
изпратени на мястото на инцидента и които заявяват в показанията си, че
обвиняемият е бил лицето, за което са получили сигнал, че е прострелял
кучето. Установява се също от показанията на двамата свидетели, че
първоначално обвиняемият е отричал да е имал въздушна пушка, но след това
е предал притежаваната от него въздушна пушка.
Показанията на свидетелите ГА.Л. и М.Д. допринасят до изясняването
на обстоятелството, че кучето „Тина” е било простреляно с въздушна пушка.
Свидетелите Б.П. и Ю.А. също допринасят до изясняване на
обстоятелствата по делото, като в показанията си посочват, че са получили
имейл от обвиняемия, в който последният твърдял, че е прострелял кучето.
Основно доказателствено средство, чрез което в наказателния процес се
събират правнорелевантни факти са свидетелските показания. Същите не
могат да се ползват в процеса единствено когато са недопустими (в
хипотезите на чл.118,ал.2 и ал.3 от НПК или на чл. 121,ал.2 от НПК) или
неотносими. Показания на свидетелите Б.П. и Ю.А. не попадат в нито една от
тези хипотези, поради което правилно са ценени от първата инстанция като
годни гласни доказателствени средства.
Обвинението се доказва по категоричен начин и от изготвените и
приети пред първата инстанция експертизи.
Комплексната диагностична рентгенова и балистична експертиза
установява, че намиращото се в тялото на пострадалото куче твърдо тяло,
представлява метална сачма, калибър 4,5 мм., тип „Диалобо” с чашковидна
форма, която е изстреляна през цевта на въздушна пушка или пистолет с
кал. 4,5 мм., съответстващ на калибъра на притежаваната от обв. Л.
пушка-обстоятелство доказващо се от балистичната експертиза.
От съдебна ветеринарномедицинска експертиза се изяснява
обстоятелството, че пострадалото куче е било простреляно с пневматично
оръжие, като му е била засегната лявата част на гръдната кухина с
нарушаване целостта на кожата, подкожните тъкани, мускулатурата и
навлизане на чуждо тяло с висока плътност, достигайки до върха на сърцето и
гръдната кост. Нанесената прострелна травма в посочената област е създала
във висока степен реална опасност от развитие на последващи сериозни
усложнения, водещи до инвалидизация или смърт на животното. От това
заключение се изяснява също, че прострелното нараняване е било извършено
с особена ярост и ожесточение, и по особено мъчителен начин за животното,
който предизвиква продължителен стрес, силни физически болки и
страдание, превишаващи степента на обикновено нараняване.
От пълния, обективен и всестранен анализ на събраната в хода на
наказателното производство доказателствена маса, съдът прие изложената по-
горе в мотивите фактическа обстановка, като изцяло намери за несъстоятелни
твърденията на защитника на обвиняемия, че фактическите изводи на първата
инстанция почивали на предположения.
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд
е достигнал до извод, че обвиняемият В. М. ЛЮБ. е осъществил от обективна
6
страна състава на престъплението по чл.**5б, ал.2, т.2, предл.1, предл.2 и
предл.3 вр. ал.1, предл.2 и предл.3 от НК.
Безспорно се установи, че на 21.06.2018г.-за времето от около 18:00ч. до
18:30 ч. в с. Панчарево, Столична община, ж.к. „София вилидж” № **, в
двора на имота В. М. ЛЮБ. проявил жестокост към гръбначно животно -
куче от женски пол, на име „Тина”, порода лабрадор, собственост на А.Л.
(L.G.) с ЛНЧ: **** (украинска гражданка), като му причинил тежко и трайно
увреждане и деянието е извършено по начин и със средства, опасни за
живота на хора или животни, и по особено мъчителен за животното начин
(прострелял кучето с пневматична пушка марка/модел „Haenel 312”, кал.4,5
мм., фабр. №82772 в лявата част на гърдите му, като проникналата в гръдната
кухина на животното изстреляна с пушката чашка образувала раневи канал до
върха на сърцето и гръдната кост, с пряк контакт между гръдните органи и
външната среда с риск от възникване на различна по тежест микробна
инфекция, и чашката останала в гръдната кухина, което предизвикало силен
стрес, силни физически болки и страдание за животното, повишаващи
степента на обикновеното нараняване, като травмата създава реална опасност
от развитие на последващи усложнения, водещи до инвалидност или смърт на
животното).
Кучето, като биологичен вид, е гръбначно животно, с оглед на което се
явява предмет на престъплението по чл.**5б,ал.1 от НК.
Правилни са изводите на първата инстанция и същите изцяло се
споделят от въззивния съд, че е ирелевантно за съставомерността на
престъплението по чл. **5б,ал.1 от НК дали кучето е било домашно или
бездомно, както и мястото на извършване на престъплението.
Въззивният съд споделя и извода на първата инстанция, че в конкретния
случай обв. Л. е проявил „жестокост” към кучето „Тина“, тъй като му е
причинил тежко и трайно увреждане – прострелял е кучето с пневматична
пушка марка/модел „Haenel 312”, кал.4,5 мм., фабр. №82772 в лявата част на
гърдите му, като проникналата в гръдната кухина на животното изстреляна с
пушката чашка образувала раневи канал до върха на сърцето и гръдната кост,
с пряк контакт между гръдните органи и външната среда с риск от възникване
на различна по тежест микробна инфекция, и чашката останала в гръдната
кухина, което предизвикало силен стрес, силни физически болки и страдание
за животното, повишаващи степента на обикновеното нараняване, като
травмата създава реална опасност от развитие на последващи усложнения,
водещи до инвалидност или смърт на животното.
Това поведение на обв. Л. изцяло покрива критериите за „жестокост“ по
чл.7, ал.2, от Закона за защита на животните.
Допълнителните квалифициращи обстоятелства-деянието да е
извършено по начин и със средства, опасни за живота на хора или животни,
както и да е извършено по особено мъчителен за животното начин, също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Стрелбата, както правилно е приел първостепенният съд, е с
въздушна пушка в населено място, обитавано от множество хора, като при
прострелването на кучето, същото е изпитало силни болки и страдание от
7
проникването на металната сачма в гръдната му кухина, превишаващи
степента на обикновеното нараняване, предизвикало е и продължителен стрес
при животното.
В конкретния случай въззивният съд приема, че от субективна страна
обвиняемият В. М. ЛЮБ. е извършил посоченото деяние при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Обвиняемият Л. извършвайки деянието, същият е съзнавал, че с
действията си проявява жестокост към гръбначно животно, причинявайки му
тежко и трайно увреждане, както и че за това използва средство, опасно за
живота на хора или животни, както и че деянието е извършено по особено
мъчителен за животното начин, като е целял точно такова поведение.
С оглед гореизложеното, правилно обвиняемият В. М. ЛЮБ. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.**5б, ал.2, т.2, предл.1,
предл.2 и предл.3 вр. ал.1, предл.2 и предл.3 от НК.
Липсват по делото доказателства от които да се направи извода, че
обвиняемият е прострелял кучето по непредпазливост или да са налице
хипотезите на чл.12 и чл.13 от НК, изключващи обществената опасност на
деянието.
При определяне на наказанието на обвиняемия В. М. ЛЮБ.
първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че са налице
материалноправните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и „глоба“ от 1000 до 5000 лева; обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; не са причинени
съставомерни имуществени вреди от престъплението и не е налице някое от
посочените в ал. 7 на същия член изключения. Нещо повече, когато са налице
предпоставките на чл.78а от НК, съдът е длъжен да приложи посочената
норма, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание.
При определяне размера на наказанието „глоба“, правилно са
съобразени от контролирания съд степента на обществена опасност на дееца
и на деянието, като въззивният съд не намира за необходимо да повтаря
изводите на първата инстанция в тази насока.
При отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният
съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на
инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният
съд е наложил на обвиняемия В. М. ЛЮБ. административно наказание
“глоба”, в размер на 1500 лева.
Правилно на осн. чл.53, ал.1, б. „а”, предл.2 от НК първата инстанция е
отнела в полза на държавата средството на престъплението-въздушна пушка
марка/модел „Haenel 312”, кал. 4.5 мм., фабр. № 82772.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
8
констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна, поради което
и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.3**‚ т.6 от НПК вр. чл.336
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.11.2020г., постановено по НАХД №
18364/2018г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102
състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9