№ 773
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110148093 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
42533/19.08.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 18.08.2021 г./, с която „Д З”
АД, ЕИК .,.................. е предявило срещу ЗД „Б И” АД, ЕИК ........ обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1466,82 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 21.12.2020 г. в гр. С З, до бул.
„....“, в района на бензиностанция „Стаза“, по вина на водача на лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /18.08.2021 г./ до окончателното й изплащане и 2/ сумата
от 66,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 09.03.2021 г. –
18.08.2021 г.
1
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В
тази връзка се сочи, че на 21.12.2020 г., в в гр. С З, до бул. „....“, в района на
бензиностанция „Стаза“, водачът на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. №
......., излизайки от локалната пътна лента за движение, не успява да спре
своевременно и реализира ПТП със спрелия перпендикулярно и изчакващ
възможност за включване в главния път, товарен автомобил „Дачия Докер“,
рег. № .........
Поддържа, че водачите на участващите в процесното ПТП моторни
превозни средства, съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в
който отразили фактите относно настъпването на процесното събитие, при
сългасие относно начина на настъпването му.
Заявява, че в резултат на инцидента на товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ........, били причинени щети.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „Д З”
АД, ЕИК .,.................. е подадено искане за оценка на нанесените вреди от
собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на
реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
0312200143014732/08.07.2020, със срок на застрахователното покритие от
08.07.2020 г. до 07.07.2021 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана ликвидационна преписка по щета № *********/2020, като
увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по
същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и на сервиза извършил
ремонта на същия дила изплатена сума в размер на 1451,82,93 лева, като
ликвидационните разноски били в размер на 15,00 лева. Сочи, че вредите по
товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, застрахован при ищцовото
дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „Мицубиши“,
с рег. № ......., като гражданската отговорност на водача лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ......., била застрахована при ответното дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото
2
дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило
вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за
стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената
застраховка, а именно 1466,82 лева. Поддържа, че ответното дружество е
поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 1466,82 лева,
включваща застрахователно обезщетение в размер на 1451,82 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, като по регресната
претенция ответно дружество не извършило изплащане на обезщетение, а
напротив, постановило отказ за изплащане на такова, с мотиви, че не е в риск.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1466,82 лева, представляваща изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 21.12.2020 г. в гр. С З, до бул. „....“, в района
на бензиностанция „Стаза“, по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши“,
с рег. № ......., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ........, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/18.08.2021 г./ до окончателното й изплащане и 2/ сумата от 66,42 лева,
представляваща лихва за забава за периода 09.03.2021 г. – 18.08.2021 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „Б
И” АД, ЕИК ........ е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. От страна на ответното дружество не се оспорва, че към
датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2020 г./ гражданската
отговорност на водачите лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ....... е била
застрахована при ответното дружество. Оспорва се твърдяния в исковата
молба механизъм на реализиране на процесното ПТП. Оспорва се
представения с исковата молба Двустранен констативен протокол за ПТП.
Оспорва се вина за процесното ПТП да има водачът на лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ......., чиято гражданската отговорност е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесния пътен инцидент. Оспорва се, че всички твърдени от ищеца в
3
исковата му молба щети по товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент.
Оспорва се предявеният иск и по размер, като в тази връзка се поддържа, че
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер и не
отговаря на действителния размер на щетите, причинени на товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ......... Поддържа се становище, че
твърдените в исковата молба вреди по товарен автомобил „Дачия Докер“, рег.
№ ........, може да се дължат предимно на амортизационни процеси, които са
били предпоставка за по-лесно увреждане на вещта. Моли се, за отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноски.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното
ПТП /21.12.2020 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., е била застрахована
при ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
1466,82 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение
за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
21.12.2020 г. в гр. С З, до бул. „....“, в района на бензиностанция „Стаза“, по
вина на водача на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /18.08.2021 г./ до
окончателното й изплащане и 2/ сумата от 66,42 лева, представляваща лихва
за забава за периода 09.03.2021 г. – 18.08.2021 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
4
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното
ПТП /21.12.2020 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ....... е била застрахована
при ответното дружество.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
застрахователна полица № 0312200143014732/08.07.2020 по сключена на
същата дата застраховка „Каско на МПС“ между „Д З“ АД и собственика на
товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, със срок на застрахователно
покритие 08.07.2020 г. – 07.07.2021 г., от която се установява в
производството, че товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........ е бил
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие /21.12.2020 г./.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото платежно нареждане рег. № 201B1O02100700NK от 07.01.2021 г. се
установява, че на 07.01.2021 г. ищцовото дружество е заплатило в полза на
ФБ Ауто ЕООД /дружеството извършило ремонта на застрахования при
ищеца товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ......../ сумата от 1451,82
лева, представляваща стойността на фактура № **********/31.12.2020 г. за
извършения ремонт на товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № .........
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
5
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Двустранен констативен
протокол за ПТП от 21.12.2020 г., заключението на вещото лице по
извършената в производството автотехническа експертиза и показанията на
свидетелите ВЛ. Ф. Д. /водач на товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. №
......../ и СЛ. В. Г. /водач на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......./. От
горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния
механизъм на процесното ПТП: на 21.12.2020 г., около 17:02 часа, лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., управляван от свидетеля СЛ. В. Г., се
движи в локалното платно на път II-66 (Нова Загора – С З – „....“) и в района
на бензиностанция „Стаза“, водачът реализира ПТП с излезналия от служебен
паркинг на „Линде Газ България“ ЕООД и изчакващ на пътен знак Б-2 (Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство) за извършване на маневра ляв
завой и включване в движението по път II-66, товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ......... Горепосочените писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин установяват механизма на реализиране на
процесното ПТП, описан по-горе.
Действително в показанията си пред съда свидетелят СЛ. В. Г. посочи,
че управлявайки лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., излизайки от
намираща се до локалното платно за движение на път С З – Нова Загора
бензиностанция и движейки се в локалното платно за движение, за включване
в главния път С З – Нова Загора, бил задминат от дясната страна от товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, който спрял пред управлявания от
свидетеля Г. автомобил, в резултат на което водачът на лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ....... /свидетелят Г./ не успял да спре и реализирал
ПТП с намиращия се пред него товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. №
......... Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Г. в
тази им част, доколкото същите не само не се подкрепят, но и категорично се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. В тази
връзка, следва да се посочи, че безспорно се установи от събраните в
настоящото производство доказателства, че товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ........, управляван от свидетеля ВЛ. Ф. Д. излязъл от паркинг
на дружеството „Линде Газ България“ ЕООД /в което свидетелят Д. работил/,
който се намира в непосредствена близост до бензиностанция „Стаза“ и от
дясната страна на локалното платно за движение на път II-66 (Нова Загора – С
6
З – „....“), като бил спрял на пътен знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство) за извършване на маневра ляв завой и включване в
движението по път II-66, с посока към С З. Установи се също, че и лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., управляван от свидетеля СЛ. В. Г. се
движил в локалното платно за движение на път II-66 (Нова Загора – С З –
„....“) с цел включване в главния път /II-66/ с посока към Нова Загора. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи още, че
локалното платно за движение на път II-66 (Нова Загора – С З – „....“) е
еднопосочно и с една пътна лента. Следователно не е налице възможност за
товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........ да задмине лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ....... от дясната му страна и да спре пред него на пътен
знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство) за включване
в движението по главния път II-66. Същевременно свидетелят Г. заяви, че
товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........ го е задминал от дясната му
страна, след като управлявания от него лек автомобил „Мицубиши“, с рег. №
....... е излязъл от намиращата се от дясната страна на локалното платно за
движение на път II-66 бензиностанция „Стаза“. Видно и от приложения и
ползван от вещото лице снимков материал /л. 23 от делото/, и от показанията
на свидетелите, а и от съдържащата се в Двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.12.2020 г. скица на пътната обстановка, изходът на бензиностанция
„Стаза“ е непосредствено зад отбивката за включване в път II-66 (Нова Загора
– С З – „....“), т.е. липсва техническа възможност след излизането на
управлявания от свидетеля Г. лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ....... от
намиращата се от дясната страна на локалното платно за движение на път II-
66 бензиностанция, същият да бъде задминат от дясната страна от товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, който след това да спре пред него и
това да доведе до реализиране на процесното ПТП. Още повече, че
горепосочената бензиностанция „Стаза“ се намира извън локалното платно за
движение на път II-66 и излизащите от нея автомобили са длъжни да
пропуснат движещите се в локалното платно за движение на път II-66
автомобили, включително управлявания от свидетеля Д. товарен автомобил
„Дачия Докер“, рег. № ........ /който безспорно се установи, че е излизал от
паркинг на дружеството „Линде Газ България“ ЕООД, който се намира
непосредствено преди бензиностанция „Стаза“, което обстоятелство
допълнително опровергава показанията на свидетеля в обсъжданите части,
7
доколкото, за да задмине лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ....... от
дясната му страна – както твърди свидетелят Г. – водачът на товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, следва да премине през територията
на бензиностанцията, да заобиколи излизащия от нея лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ....... и да спре пред него на пътен знак Б-2 – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, за включване в движението
по главния път II-66, в който случай, обаче, ударът би настъпил в задната част
на товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, предвид
местоположението на изхода на бензиностанция „Стаза“ и отбивката за
включване главния път II-66, какъвто не е настоящият случай/.
Констатираните по-горе противоречия между показанията на свидетеля
Г., в частта относно механизма на реализиране на процесното ПТП и
останалия събран по делото доказателствен материал, води до
дискредитиране на показанията на свидетеля в тази им част. Същите са
изолирани, не се подкрепят и категорично се опровергават, в обсъдената част,
от всички останали събрани в производството доказателства, включително и
изготвения съвместно от водачите на участвалите в проишествието
автомобили Двустранен констативен протокол за ПТП /за който не е налице
спор, че е подписан именно от водачите на процесните товарен автомобил
„Дачия Докер“, рег. № ........ и лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......./ и
инкорпорината в него, и изготвена от водачите, скица на пътната обстановка и
начина на реализиране на процесното ПТП.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебна
автотехническа експертиза се установи по делото, че от техническа гледна
точка, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., който движейки се в локалното
платно на път II-66 (Нова Загора – С З – „....“) и в района на бензиностанция
„Стаза“, реализира ПТП с излезналия от служебен паркинг на „Линде Газ
България“ ЕООД и изчакващ на пътен знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство) за извършване на маневра ляв завой и включване в
движението по път II-66, товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № .........
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ........
8
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
21.12.2020 г., заключението на вещото лице по извършената в производството
автотехническа експертиза и показанията на свидетелите ВЛ. Ф. Д. /водач на
товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ......../ и СЛ. В. Г. /водач на лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......./, съдът намира, че са установени по
делото, при условията на пълно и главно доказване, настъпването на
процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на същото за
настъпване на процесното ПТП от 21.12.2020 г.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, за неоснователност на
исковите претенции, поради липса на вина у водача на лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № ....... /чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗД „Б И“ АД, към датата на реализиране на процесния
инцидент/ за настъпването на посоченото в исковата молба ПТП.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........ са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 21.12.2020 г. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
9
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ........, към датата на процесното събитие /21.12.2020 г./ е 5
месеца и 13 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация –
08.07.2020 г., както и че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на
1381,43 лева. Установява се още, че размерът на обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП е 15,00 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение, следва да се има предвид, че съгласно
константната съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2
КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав деликтната отговорност е насочена
10
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 1381,43 лева, като към тази сума следва да се
прибави и сумата от 15,00 лева, представляваща ликвидационни разноски във
връзка с образуваната пред ищцовото дружество щета.
Както бе посочено по-горе, общият размер на регресното вземане на
ищеца възлиза на 1396,43 лева /1381,43 лева заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка в полза на собственика на
увреденото имущество и 15,00 лева – ликвидационни разноски по щетата/, до
който размер предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се
явява основателен и доказан, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1466,82 лева, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото
дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му
11
задължение, получена от последния на 02.03.2021 г. /видно от приложената по
делото обратна разписка по товарителница № **********/01.03.2021 г.,
издадена от Европът-куриерски услуги – л. 43 от делото/, към която са били
приложени документите по процесната ликвидационна преписка. С писмо
изх. № РГ-00217/08.03.2021 г., ответното дружество е уведомило ищеца, че
след разглеждане на предявената регресна претенция не е установено наличие
на основание за ангажиране отговорността на ЗД „Б И“ АД, поради което е
постановен отказ за изплащане на обезщетение по предявената регресна
претенция. Следователно ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на
задължението си за изплащане на обезщетение по предявената регресна
покана, считано от деня, следващ деня на постановения отказ за изплащане на
обезщетение и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 09.03.2021 г. до 17.08.2021 г. включително
/доколкото считано от 18.08.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба
в съда се претендира и законна лихва за забава върху претендираното
обезщетение, респективно не е налице основание, за присъждане в полза на
ищеца, два пъти на лихва за забавата на ответника в изпълнението на
задължението му по предявената от ищеца регресна претенция за един и същи
ден/ - сумата от 62,84 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/. За посочената
сума акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 66,42 лева и за деня
18.08.2021 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 61,33 лева,
за заплатен депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева, за депозит за
свидетел при режим на призоваване в размер на 120,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б И“
АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .. № 87,
12
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „Д З” АД, ЕИК
.,.................., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........” № 68,
сумата от 553,28 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице, депозит за свидетел при режим на призоваване и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство за депозит за свидетел при режим на призоваване в
размер на 120,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Д З” АД,
ЕИК .,.................., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........”
№ 68, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответникът ЗД „Б И“ АД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .. № 87,
сумата от 10,61 лева, представляваща разноски депозит за свидетел при
режим на призоваване и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .. № 87 да заплати в полза на „Д З” АД, ЕИК
.,.................., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........” № 68,
на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1396,43 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 21.12.2020 г. в гр. С З, до бул.
„....“, в района на бензиностанция „Стаза“, по вина на водача на лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № ......., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по товарен
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ........, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /18.08.2021 г./ до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
разликата над уважения размер от 1396,43 лева до пълния предявен размер от
13
1466,82 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .. № 87 да заплати в полза на „Д З” АД, ЕИК
.,.................., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........” № 68,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 62,84 лева, представляваща лихва за
забава за периода 09.03.2021 г. – 17.08.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 62,84 лева до пълния предявен размер от 66,42 лева и за
деня 18.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. .. № 87 да заплати в полза на „Д З” АД, ЕИК
.,.................., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „........” № 68,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 553,28 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при
режим на призоваване и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 48093/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Д З” АД, ЕИК .,.................., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „........” № 68 да заплати в полза на ЗД „Б И“ АД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .. № 87,
сумата от 10,61 лева, представляваща разноски за депозит за свидетел при
режим на призоваване и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 48093/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14