РЕШЕНИЕ

 

Номер  1139                        13.06 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

На      шести  юни                                                 2019    Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    1864      по описа за            2019     година

 

Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-039230/21.11.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 600лв. за извършено административно нарушение по чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление № К-039230/21.11.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 600лв. за извършено административно нарушение по чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите.

  Жалбоподателят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразно и моли същият да бъде отменен.

   Въззиваемата страна- КЗП - гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против посоченото дружество за това, че при извършена проверка по повод постъпила жалба от потребителя С Р на 03.08.2018г. в обект магазин „Теленор”, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Марица” № 4 е установено, че е направена рекламация на мобилен телефон с Протокол за приемане от 13.06.2018г., а с Акт за удовлетворяване на рекламация от 20.07.2018г. същият е отремонтиран. С това не е спазен едномесечния срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба до 1`3.07.2018г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № К-039230/30.10.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.

    От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД административно нарушение на чл. 113 ал.2 от Закона за защита на потребителите. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко писмените доказателства по делото, а именно жалба, фактура, АУАН, Констативни протоколи, протокол за приемане от 13.06.2018г., Акт за удовлетворяване на рекламация от 20.07.2018г.. От всички тях категорично се потвърждава, че към момента на извършената проверка жалбоподателя не е спазил задължението си да удовлетвори предявената и приета рекламация в предвидения едномесечен срок за това.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че не АУАН и НП са необосновани и незаконосъобразни. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата на Закона за защита на потребителите, като е нарушил императивните изисквания на чл.113 ал.2 от същия.

   В тази връзка се явяват напълно неоснователни наведените в жалбата възражения относно незаконосъобразността на обжалваното НП и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай напълно ясно и точно е било описано вмененото във вина на жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП, като между тях, а и в самите им текстове, взети поотделно липсва каквото и да било противоречие, неяснота или непълно описание на деянието. Напротив – същото е подробно и конкретно описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и в този смисъл не са били нарушени правата на жалбоподателя да научи в извършването на какви нарушения е ангажирана отговорността му.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 289 от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази връзка според ЗЗП наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая НП е издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите. Следователно НП е издадено от лице, оправомощено от надлежен орган по смисъла на ЗЗП. Това е достатъчно, за да се приеме, че НП е издадено от компетентен орган.

   Що се отнася до спазване процесуалните правила на ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН съдът намира на първо място, че липсват каквито и да било доказателства за нарушаване правата и законните интереси на жалбоподателя. Що се касае до искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

         В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за извършване на ремонт на стоката в предвидения едномесечен срок,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с предоставянето на услуги в законоустановените срокове. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения. Нещо повече – самият наказващ орган надлежно е изложил аргументи в атакуваното НП, по какви причини счита, че настоят случай не е маловажен.

   Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на активна легитимация у жалбоподателят, тъй като същият не бил продавач. Напротив – видно от цялата административна преписка нарушението е установено и извършено в магазин „Теленор”, стопанисван именно от това дружество, в който същото извършва и продажби на мобилни устройства. Поради това и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана неговата отговорност.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № К-039230/21.11.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 600лв. за извършено административно нарушение по чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

  

   Що се отнася до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, то видно от санкционната норма на ЗЗП, това е много близък до минимално установения размер на санкцията, предвидена в закона за извършеното нарушение и следователно то е наложено при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери.

      

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.