РЕШЕНИЕ
№2037/17.11.2023г.
Гр. Пловдив, 17.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, І отделение, ХХV състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 2385 по описа за
2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.121 ал.1 т.1 и
чл.124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.Л., ЕГН **********,
срещу Заповед № РД-15-937/07.08.2023г. на министъра на здравеопазването, с
която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл.107, ал. 1, т.7 вр. с чл.7,ал.1,
т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл./
Жалбоподателят оспорва заповедта като
твърди да е незаконосъобразна, немотивирана и постановена в противоречие с
материалния закон и при нарушение на административно производствените правила и
на целта на закона. Излага подробно съображения за това, че липсват
материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на
посоченото в заповедта основание. Твърди, че отговаря на нормативните
изисквания за заемане на длъжността. Прави възражение за нарушение на чл.108 от
ЗДСл поради липса на посочени в заповедта като размер дължими обезщетения. Моли
съда да постанови решение,с което да отмени оспорената заповед. В подкрепа на
твърденията си представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, Министър на здравеопазването,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат съображения за
правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателствени средства. Не претендира
разноски.
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена от адресат на
оспорения административен акт.
В обжалваната заповед не е посочено пред
кой съд и в какъв срок подлежи на оспорване, поради което приложение намира
срокът по чл.140,ал.1 от АПК. Заповедта е връчена при условията на отказ на 07.08.2023г.,
а жалбата е постъпила в администрацията на Министерство на здравеопазването на
28.09.2023г., поради което е подадена в преклузивния двумесечен срок.
Ето защо жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е валиден
административен акт, издаден в изискуемата се форма, от материално компетентния
за това административен орган.
В хода на административното производство
не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая и не е нарушено правото на защита на адресата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.108 от ЗДСл,
тъй като видно от съдържанието на заповедта е, че в същата е определен вида и
размера на следващите се обезщетения. А и последното само по себе си не би
представлявало нарушение, което да е основание за незаконосъобразност на
оспорвания акт. Касае се за въпрос, който при спор би бил предмет на
разглеждане в рамките на съвсем отделно производство, съгласно разпоредбата на
чл.125 от ЗДСл.
Спорът се свежда до приложението на
материалния закон.
Като основание за прекратяване на
служебното правоотношение в оспорваната заповед са посочени разпоредбите на
чл.107,ал.1,т.7 и чл.108 от ЗДСл, вр. с чл.8,чл.13,ал.2, чл.14,ал.1,ал.2 и
чл.15 от Закона за администрацията, чл.2,ал.1,2,3 и 5, чл.3,ал.1, чл.4,ал.1 и
чл.5 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, ред 2 от Класификатора на длъжностите в администрацията и
Раздел II, чл.21 от Устройствения правилник на Министерство
на здравеопазването.
За да прекрати служебното правоотношение
на жалбоподателя, ответникът е приел, че неправилно му е присъден ранг IV старши в споразумение между министъра на
икономиката и индустрията, министъра на здравеопазването и държавния служител
на основание чл.81б от ЗДСл за временно изпълнение на длъжността „Главен
секретар“ на Министерство на здравеопазването от титулярна длъжност „Главен
експерт“ с ранг III младши в
Министерство на икономиката и индустрията. Посочва се, че към момента на
подписване на споразумението Л. не е притежавал 7 години ръководен опит,
изискващ се за заемането на ръководната длъжност „Главен секретар“ на МЗ, което
е изискване заложено в ред 2 на Класификатора на длъжностите в администрацията.
При прекратяване на временното изпълнение на държавната служба, служителят заел
длъжността „Главен експерт“ в Министерство на иновациите и растежа с вече
присъдения му ранг IV старши за
временно изпълнение на длъжността „Главен секретар „ в МЗ. Прието е, че и към
момента на издаване на оспорваната заповед Л. не притежава 7 години професионален
опит на ръководна позиция, а неправилно присъденият му ранг не би следвало да
се запази.
Заповедта е правилна.
Според чл.107 от ЗДСл органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие,
когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 ЗДСл
и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.
Нарушението трябва да е допуснато при назначаването и да продължава да
съществува.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от
ЗДСл изисква кумулативното неспазването на условията по чл. 7 да е налице,
както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на
правоотношението.
Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира
изискванията към лицата за заемане на държавна служба и въвежда ограничения за
това, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и
предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес
/ чл. 7, ал. 2 от ЗДСл/.
Основните изисквания към всяка длъжност
в администрацията се определят със закон – чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
администрацията /ЗА/. Минимално необходимите изисквания за заемане на
длъжността се определят в длъжностното разписание, а с устройствения правилник
на всяка администрация могат да се определят и допълнителни специфични
изисквания – чл. 14, ал. 3 ЗА.
Длъжностната характеристика има вторично
значение и в нея са описани подробно функциите на длъжността, задачите и
задълженията, които са й присъщи и посочени в длъжностното разписание,
възпроизвеждат се нормативноустановените изисквания, както и специфичните
изисквания за заемане на длъжността, въведени по преценка на органа по
назначаването.
Дефиницията на понятието “длъжност в
администрацията” се съдържа в разпоредбата на чл.2
ал.1 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/. Според
тази дефиниция длъжност в
администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или
по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на
основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за
дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба минималният
професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през
което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Посочените с длъжностната характеристика
на жалбоподателя функции включват административното ръководство на звената в
МЗ. Функциите на същата длъжност са нормативно установени в чл.21 от
Устройствения правилник на МЗ и видно е,че същите са изцяло ръководни и са
свързани с планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на
администрацията, ръководство на дейността по управление на човешките ресурси и
ръководство на административното обслужване.
Според длъжностната характеристика
главният секретар на МЗ е пряк ръководител на дирекциите от общата
администрация на министерството и на дирекциите в специализираната
администрация на МЗ.
Като области на дейност са посочени осъществяването
на контрол, създаването на условия за нормална и ефективна работа на звената в
министерството, контрол и отговорност за работата и съхраняването на
документите в министерството и опазването на служебната тайна, отговорност за
планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията.
Според т.2 от Класификатора на
длъжностите в администрацията към момента на назначаването за заемането на
длъжността се е изисквало професионален опит 8 години. Такова е заложеното
изискване и в длъжностната характеристика. Към момента на прекратяване на
служебното правоотношение изискването е за професионален опит 7 години, както е
отчетено и от административния орган при издаване на оспорваната заповед.
Следователно, с оглед на гореизложеното,
за заемането на спорната длъжност изискванията са наличието на професионален
опит 7 години, т.е. наличието на официални документи за трудов,осигурителен или
служебен стаж със същата продължителност/съгласно чл.2 ал.3 от НПКДА/ за
извършвана дейност в сферата на здравеопазването или близка до целите на
министерството на здравеопазването дейност, включваща ръководни функции,
функции по управление на човешки ресурси, съставяне на експертни становища,
организационни и координационни дейности и прочее, в съответствие с изброените
в чл.21 от устройствения правилник на МЗ функции.
Установява се от представените по делото
доказателства, че жалбоподателят, преди назначаването на длъжността „Главен
секретар“ на МЗ, е заемал длъжностите „“юрисконсулт“ в „Луксор“ АД за период от
8 години, председател на съвета на директорите в „Луксор“ АД за период от 6
години, 1 месец и 4 дни, началник на политическия кабинет на министъра на
финансите за период от 3 месеца и 27 дни, директор на дирекция „Търговски
дружества и собственост“ в министерство на здравеопазването в продължение на 7
дни, главен експерт ГД „ЕФК“ в министерство на икономиката в продължение на 2
години,10 месеца и 19 дни. Към момента на прекратяване на служебното
правоотношение е заемал длъжността „Главен секретар“ на МЗ в продължение на 1
година, 2 месеца и 22 дни.
Спори се за това дали длъжностите
юрисконсулт и председател на съвета на директорите на „Луксор“ АД са такива, че
да се приемат като отговарящи на
посочените по-горе критерии и следва ли същите да се зачитат за професионален
опит за заемане на длъжността "главен секретар" на МЗ.
Видно
от представените по делото доказателства относно заеманата длъжност
„председател на СД“ на акционерно дружество е, че се касае за съвсем различна област
на дейност. Въпросното АД е с предмет на дейност, според данните от Търговския
регистър, строителство- културно, битово, индивидуално, битово и типизирано,
което няма общо с дейността на министерство на здравеопазването, а поради липсата
на сходство са несъпоставими и функциите и отговорностите на ръководните
длъжности в търговското дружество и в министерството. Действително, с договорът
за контрол и управление, сключен с „Луксор“АД, на жалбоподателя са му били
възложени ръководни функции, но при сравнение на двете длъжностни
характеристики - на "главен секретар" в МЗ и на "председател на
съвета на директорите“ е видно, че се съдържат различия както в основната цел и
областите на дейност, представляващи функционалната характеристика на всяка от
длъжностите, така и във възложените им преки задължения и отговорности. Целта,
функциите и задълженията не се припокриват, поради което не може да се обоснове
извод за придобиване на професионален опит. Структурите на МЗ,като част от
изпълнителната власт на държавата, и на търговското дружество, с дейност в
областта на строителството, са
несъпоставими и поради това няма как да се прави сравнение между управленския
опит,придобит в търговското дружество и този, изискуем за главен секретар в
държавна администрация, респективно с дейността на ръководна длъжност по
смисъла на Класификатора на длъжностите в администрацията. Касае се за съвсем
различен брой лица, които следва да бъдат организирани и ръководени, обособени
в подструктури, дирекции и отдели, извършващи дейност, която дори не е сходна,
нито са близки или сравними сферите на обществения живот, до които се отнася
сравнението, а от тук твърде различни са механизмите за управление, така че да
се приравняват едни на други.
Ето защо, за така разглежданата длъжност
не може да се приеме, че периодът, в който е била заемана, следва да се зачете
като професионален опит за заемане на длъжността „главен секретар“.
По отношение на длъжността „юрисконсулт“
в търговско дружество изводът е аналогичен на горния. Видно от представената
длъжностна характеристика се установява, че длъжността не е ръководна, а
експертна. Сферата на дейност е коренно различна, като само с оглед експертното
ниво на работа като юрист е налице частично припокриване на някои от функциите,
но в главното заеманата длъжност „юрисконсулт“ в търговско дружество не може да
се определи като такава с дейност в област или области, които са свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за „Главен секретар„ на МЗ.
Следва тук да се отбележи, че не става въпрос за длъжност „юрисконсулт“ по
смисъла на чл. 7, ал. 9 от НПКДА, тъй като заеманата от жалбоподателя длъжност
не е била в държавната администрация, а е в търговско дружество.
По отношение на останалите заемани
длъжности, общият натрупан професионален опит е 4 години и 3 месеца, поради
което, дори и да се приеме,че са такива в обхвата на чл.2,ал.2 от НПКДА, макар,
че длъжността главен експерт ГД „ЕФК“ в министерство на икономиката е експертна
и не може да се определи като ръководна такава, крайният извод е, че Л. не е отговарял и не отговаря на условията по
чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и законосъобразно на основание чл. 107, ал. 1, т. 7
е прекратено служебното му правоотношение.
За пълнота следва да се отбележи, че
въпросът относно рангът на служителя, чието правоотношение е прекратено, остана
извън развилият се спор между страните, въпреки, че в оспорваната заповед
изрично е посочено, че е налице неправилно присъден ранг IV старши. Всъщност, рангът в случая е определен така,
защото минималните изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ в МЗ
включват именно ранг IV старши, а
според разпоредбата на чл.74 от ЗДСл при повишаване в длъжност в случаите по
чл. 81а, 81б и чл. 82, ал. 2 - 4, както и при спечелване на конкурс от държавен
служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата
длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по
назначаването му определя минимално предвидения в Класификатора на длъжностите
в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността. Тоест, право на
органа по назначаването е да определи по-висок ранг, но само ако е налице
другото условие за професионален опит, което в случая се установи,че не е така.
Минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, е времева величина
и именно тя е водещото при спорното прекратяване на правоотношението, а рангът
е качествена характеристика, израз на професионалната квалификация на държавния
служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено
изпълнение на длъжността, като в случая в мотивите на оспорваната заповед двата
критерия правилно са посочени като нарушени, доколкото единият следва другия.
Прекратяването на служебното
правоотношение е в съответствие и с целта на закона, защото целта на закона е
държавната служба да се изпълнява от лица, които отговарят на законовите
изисквания за назначаването им и за осъществяване на възложените им функции.
Поради изложеното, жалбата е неоснователна и
оспорването ще следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.В.Л., ЕГН **********, срещу Заповед №
РД-15-937/07.08.2023г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено
служебното правоотношение на Г.В.Л. на длъжност Главен секретар на Министерство
на здравеопазването, считано от 08.08.2023г., основание чл.107, ал. 1, т.7 вр. с чл.7,ал.1,
т.6 от Закона за държавния служител.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на
АПК в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: