РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110100989 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от ***срещу Х. С. М., с която са предявени искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за следните суми 907,84лв. (деветстотин и седем
лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща неплатена главница дължима по
договор за кредит № ***/02.02.2017г. сключен между „***“ ***/заемодател/ и М./длъжник/,
обезпечен със сключения на 02.02.2017г. договор за предоставяне на поръчителство между
*** / поръчител/ и М. /потребител/, като в последствие вземането по договора е прехвърлено
в полза на *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
121,70лв. - договорна лихва за периода от 02.02.2017г.-10.06.2018г. и 252,06 лв.- лихва за
забавав размер на законната лихва за периода 02.02.2017г.-02.03.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 2318/25.04.2023 г. по гр.д. 5015/2023 г. по описа на
ВРС, 12 състав.
Ищецът поддържа, че ответникът е сключил в качеството на кредитополучател
договор за кредит 818541/02.02.2017г. с „***“ ЕАД по електронен път по силата на ЗПФУР,
като страните са ползвали средства за комуникация от разстояние. Излага се, че договорът е
действителен и сключен според императивните чл.10 и чл.22 ЗПК. Конкретно се сочи, че
ответникът е кандидатствал за кредит чрез попълване на заявление за отпускане на кредит
от разстояние и е посочил личните си данни и данни за комуникация. Чрез хиперлинкове на
посочен от ответника ел. адрес му били предоставени преддоговорна информация, ОУ,
стандартен европейски формуляр, договора за кредит и погасителния план към него.
Ответникът направил ел. изявление, че е съгласен с ОУ и приема договора, с което договорът
се считал подписан от ответника. Сочи се, че ответникът сам избрал да обезпечи
задължението си с договор за поръчителство с „***“. По силата на договора за кредит
ответникът получил 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 16 бр вноски от 120,36лв. в
срок до 10.06.2018г., при фиксиран лихвен процент-37,24% и ГПР- 50%. Ответникът се
съгласил и че дължи при забава на плащания лихва в размер на законната лихва ведно с
разноски за извънсъдебно събиране на сумата. В уточнителната молба от 05.02.2024 г. се
1
сочи, че ответникът не е правил плащания по договора за кредит.
Излага се, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. между „***“ и „*** вземането към
ответника било прехвърлено на ищеца. Прехвърлянето на вземанията по процесния договор
било отразено под номер 1703 в приложение 1 към договора за цесия. Сочи се, че
ответникът бил уведомен за цесията с ел. съобщение, който начин, ако не се възприеме за
редовен от съда, ищецът иска ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на
книжата по делото, към които е приложено и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. При
изложеното се иска уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез
назначения му от съда особен представител. Поддържа се, че не е установено какви са
получените и после платени суми от ответника. Особеният представител посочва на какви
въпроси следва да се изяснят, за да бъде постановено точно и справедливо решение. Иска се
отхвърляне на претенцията.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни исковете по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация
чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че
сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия
кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на
валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил
претендираното вземане; 7) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поел задължение за плащане на
възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на
възнаградителната лихва е настъпил; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да
е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между „***‘ АД и Х. С. М. е сключен Договор за потребителски кредит №
818541/02.02.2017 г. от разстояние. Видно от договора е уговорено предоставянето н а
сумата от 1500 лв.-главница, при лихвен процент 37,24%, ГПР-50%, общ размер на
плащанията – 1925,76 лв. / от което се съд, че размер на договорната лихва е 425,76лв./,
платими на 16 месечни вноски от по 120,36лв. В чл. 4 от договора се сочи, че ако
потребителя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита същия
следва да предостави 1. Банкова гаранция или 2. да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „***“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа.
Усвояването на заемната сума се установява от съдебно-счетоводната експертиза
/ССчЕ/ по делото, на която съдът дава вяра като компетентно изготвена, в която е посочено,
че по данни на „***“ сумата е предоставена по банков път. Че сумата е усвоена съдът съди и
от извършваните в миналото плащания на погасителни вноски по този кредит.
Ответникът не е оспорил сключването и на договор за поръчителство с дружеството
***. По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 02.02.2017г.,
сключен между ***/поръчител/ и Х. М. /потребител/, с който поръчителя се съгласил да
сключи договор с „***“ по силата на който да отговаря пред последния за изпълнение на
всички задължения на потребителя. За поемането на това задължение от поръчителя,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя., което видно от приложение 1 към
договора е платимо всеки месец за срока на договора за кредит /16 месеца/ по 107,36лв. или
общо 1717,76 лв.
Представен е договор за поръчителство от 02.02.2017 г. Между „***“ АД и „***
поръчител/, с който поръчителя се задължил да отговаря за задълженията на Х. ***по
2
договора му за кредит с „***“
Съдът намира, че*** е прехвърлило вземанията си от Х. М. на ищеца „*** с договор
за цесия от 02.03.2021 г. вкл. приложение 1 към договора, в който са индивидуализирани
прехвърлените вземания. Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото
производство- с получаване на исковата молба, съобразно възприетото в редица решения на
ВКС /напр., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./. При
изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания по договора за
кредит, ако се установят непогасени такива.
От приетата по делото ССчЕ, на която съдът дава вяра като компетентно дадена се
устаноява, че общия размер на извършетените плащания по договора за кредит / всички
плащания са преди датата на цесията/ е в размер на 1950лв., като с тези суми в
счетоводството на „***“ ЕАД и „**** е отразено погасяване на 592,16лв.-главница, 304,06
лв.- лихва, 858,88лв.- неустойка и 194,90лв.- лихва за просрочие. Вещото лице в о.с.з.
разяснява, че неустойката е начислена за непредоставено обезпечение и е начислена по
договора с ***, но я е събирало „***“. Съдът счита, че така начислената неустойка всъщност
представлява възнаграждението на поръчителя ***, доколкото се сочи, че тя е начислявана
по договор с това дружество, а в него не е уговаряна неустойка, а възнаграждение. Правната
аргументация на вещото лице за какво е начислена неустойка не се съобразява от настоящия
състав именно заради нейния правен характер и тъй като тя е извън компетенцията на
вещото лице. По делото са представени доказателства, че ответникът е предоставил
обезпечение на „***“ ЕАД, поради което няма основание за начисляване на неустойка за
неизпълнение на това задължение. Тъй като от счетоводните записвания се установява, че
сумата 858,88лв. е начислена като вземане по договора с „***“, съдът го възприема като
уговореното в този договор възнаграждение.
Вещото лице е посочило, че ако със сумата от 1950 лв. се погасят само задължения за
главница, договорна лихва и лихва за забава по договора за кредит, неплатени остават към
момента 28,96лв. главница и 7,30 лв.- лихва за заваба върху 28,96 лв. за периода 07.9.2018г.-
02.03.2021 г. / лихва за забава е платена до 06.09.2018г./.
С оглед данните от съдебно-счетоводната експертиза, за да достигне до извод налице
ли са дължими и неплатени суми, съдът следва да формира извод дали договорите за кредит
и поръчителство за действителни, за което съдът след служебно, тъй като се касае за
потребителски спор. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. На основание чл. 23 когато договорът е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Съдът намира договора за кредит за нищожен, поради следното:
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50%.
Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника "***, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. По силата на § 1,
т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на
кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
3
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от Общите условия, "банковата
гаранция" представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на
***всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ***за
заплащане на тези задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма
как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се
наложило да я ползва като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок,
кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за
поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази
методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по
кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдът намира договора за поръчителство за нищожен, поради следното:
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитана на дружеството-поръчител *** ЕООД е именно кредиторът на
ищцата - „***“ ЕАД. Предвид това, с поемането от страна на длъжника на задължението по
договора за предоставяне на поръчителство да заплати в полза на гаранта възнаграждение,
реално облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя, доколкото на
практика първият обезпечава задължението сам пред себе си.
Посоченото съдът намира, че води до извод за категорична нееквивалентност на
престациите по договора за поръчителство, доколкото е налице неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява без реално да предоставя нещо в замяна. При изложените съображения, съдът
приема, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство по същество накърнява
добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "*** искова
претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.02.2017 г., на основание противоречие с добрите нрави се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. С оглед уважаване на иска за
прогласяване нищожност поради противоречие с добрите нрави, не следва да се разглежда
евентуално съединения иск- за прогласяване на договора за гаранция за нищожен на друго
основание.
На осн. чл.23 ЗПК кредитополучателя дължи да върне само чистата получена сума в
случая 1500 лв. От приетата ССчЕ се установява, че по кредита е платена сума от 1950 лв.,
4
т.е. надхвърляща дължимата, с оглед на което предявените искове за главница, договорна
лихва и лихва за забава следва да се отхвърля.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът.
Ответникът нито в заповедното, нито в исковото производство е доказал да е сторил
разноски, като вкл. е исковото производство е бил представляван от назначен от съда по реда
на чл.47 ГПК процесуален представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *** със седалище и адрес на управление: гр.
**** срещу ответника Х. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 907,84лв. представляваща неплатена главница дължима по договор за кредит
№ ***/02.02.2017г. сключен между „***“ ЕАД /заемодател/ и М./длъжник/, обезпечен със
сключения на 02.02.2017г. договор за предоставяне на поръчителство между***т“ ЕООД /
поръчител/ и М. /потребител/, като в последствие вземането по договора е прехвърлено в
полза на „*** ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 24.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
121,70лв. - договорна лихва за периода от 02.02.2017г.-10.06.2018г. и 252,06 лв.- лихва за
забавав размер на законната лихва за периода 02.02.2017г.-02.03.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 2318/25.04.2023 г. по гр.д. 5015/2023 г. по описа на
ВРС, 12 състав
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5