№ 2002
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100505804 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали
Застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – юрк. К.Р. срещу решение № 20036444/17.05.2022
г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. 48 399/2020 г. в частта, в която е
признато за установено наличието на задължение в размер на 211, 23 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта за сумата от 382, 67 лв. –
разноски в производството, заповедно и исково. В жалбата са наведени
твърдения, че решението е неправилно поради противоречие с разпоредбите
на материалния и процесуалния закон. Заявени са твърдения, че обезщетените
вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и
същите не са причинени именно при процесното събитие. Заявени са
твърдения, че първоинстанционният съдебен състав е игнорирал събраните
гласни доказателства, поради което е достигнал до погрешен извод. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част като бъде постановено ново, с
което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
1
първоинстанционното производство ЗД „Евроинс“АД, чрез юрк. В.К., в което
са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и
искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото
производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 410 от ГПК. Депозираното възражение от страна на
длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което заявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на
първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск
по чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и причинно-следствената връзка на
2
вредите в задна лява врата с процесния пътен инцидент.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, процесното
ПТП е осъществено на прав участък от пътя и гараж, намиращ се във
вътрешен двор. Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „Опел
Астра“ е спрял на улицата пред входа на гаража за извършване на десен завой
като автомобилът е лек под наклон към гаража. Посочено е, че водачът на лек
автомобил „Пежо 107“ е предприел маневра по заобикаляне на лек автомобил
„Опел Астра“ вляво, но не е успял да подсигури достатъчна странична
дистанция и е ударил автомобила в заден ляв калник, стоп и задна броня ляв
край. Обоснован е извод от вещото лице, че описаните части са в зоната на
удара и повредите върху тях са в причинно-следствена връзка от процесното
ПТП. Установеният механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните по
делото свидетелски показания по делегация на свидетелите Н.М.Г. и К.А.Г.,
водачи на леките автомобили, участвали в процесния пътен инцидент.
Вещото лице е обосновало извод, че увредените части от лек автомобил
„Опел Астра“ в задна лява странична част са в причинно-следствена връзка от
процесното ПТП като техническата възможност за тяхното осъществяване е
обосновано с факта на закрепване на задна лява врата на този автомобил
между задна лява колонка и средна лява колонка и продължаване движението
на увредения автомобил след удара обратно на часовниковата стрелка. По
отношение на тази увреда липсват данни в протокола за разпит по делегация,
свидетелите да са дали показания за липса на увреда в дясна лява врата,
изразяваща се в „усуркване“ каквито са заявените твърдения във въззивната
жалба. Показанията на свидетеля К.Г., водач на лек автомобил „Пежо“ са в
насока за липса на спомен по отношение на същите, което по никакъв начин не
опровергава изводите на САТЕ за наличие на причинно-следствена връзка.
Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор, а и
той е определен по средни пазарни цени на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
3
въззиваемата страна се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036444/17.05.2022 г. на СРС, 28 състав,
постановено по гр.д. 48 399/2020 г. в частта, в която е признато за установено
наличието на задължение в размер на 211, 23 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за присъдените съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сумата от 105 лв. – съдебни разноски пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
В останалата си част, решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4