Normal;Iiaiene;Body Text Indent;и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63, ал.1 предл.ІІ-ро от ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Владимир Николов Киров против Решение №42/25.07.2006 г., постановено по НАХД № 107/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 5/16.08.2005 година на Кмета на Община Кърджали, с което на жалбодателя е била наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ. Касатора твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Акта за установяване на административното нарушеше бил съставен от некомпетентно лице, за което няма данни да му е възложено да съставя актове по 3ОСИ, напротив установило се, че актосъставителя работи към общинска администрация Кърджали, а не като полски пазач. Акта бил съставен въз основа на колективна жалба от жители на с.Калоянци,община Кърджали и нито съставителя на акта, нито свидетелите били присъствали на извършване на нарушението. Също така акта бил съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, защото "нарушението" било извършено на 23 април 2005г., а акта бил съставен на 30 май с.г., а подписан на 17 юли от нарушителя и едва след тази дата от свидетелите. АУАН бил връчен на нарушителя за подпис в канцеларията на началника на ОСЗГ Кърджали - г-н Кадир Аптикерим, но в отсъствието на свидетелите – Мустафа Мустафа и Юсеин Раим. Касатора твърди, че липсвала подадена персонална жалба от "потърпевшите" Юмер Бакъ и Тахир Тахир, които и не били подали, декларация по чл.69,ал1 от ППЗСПЗЗ, откъдето да е видно,че те стопанисват и ползват собствена и оставена им в наследство земя, като освен това в съдебно заседание заявили, че земята им се намира в други местности:БАЛЪК АЛТЪ, БАЛЪК ДУРАСЪ и АБУ ТАРЛЕ. Липсвали и данни за нанесени щети и унищожено селскостопанско имущество, както и за точното местонахождение на имотите им, които не са трасирани и с обособени граници, а представлявали пустеещи земи. Твърди се също, че Наказателното постановление било подписано от няколко лица,които нямали правомощия по смисъла на разпоредбата на чл.47 от ЗАНН, което правело постановлението недействително. АУАН бил съставен въз основа на ЗОСИ, а наказателното постановление санкционирало касатора с глоба в размер на сто лева на основание разпоредба от Правилника за опазване на общественият ред в община Кърджали. Пашувайки в пустеещи земи, отглежданите от Киров животни не нарушавали обществения ред в общината, а и не му било известно кмета на общината да е издал заповед, забраняваща отглеждането на биволи на територията на обл.Кърджали. 3а да се налага санкции по ЗОСИ, кмета на общината трябвало да назначи полски пазачи, които да опазват селскостопанската реколта на декларирани предварително площи, по чл.69,ал.1 и чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ и установявайки нарушение да съставят веднага и на местонарушението актове за установяване на адм.нарушение на нарушителите. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд – Кърджали с произтичащите от това последици, както и Община Кърджали да бъде осъдена да заплати на касатора направените от него разноски. В съдебно заседание, касаторът поддържа жалба си и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител – ю.к. Дедев, оспорва жалбата и моли решението, предмет на обжалване, да бъде оставено в сила, като излага подробни съображения в представена по делото писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали, като правилно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 42/25.07.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 107/2006 г. е потвърдил Наказателно постановление №5/16.08.2005 г. на Кмета на община Кърджали. НП е било издадено против жалбодателя, за това, че на 23.04.2005 г. пуснал в землището на с.Калоянци в местността „Мусаджик” 7 броя били свободно без надзор, като животните влезли в нивите на Юмер Бакъ и Тахир Тахир от с.с., в резултат на което били причинени щети. Деянието било констатирано с констативен протокол от 23.04.2005 г. С описаното жалбодателят нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, поради което и на основание чл.44 от същия закон му е наложена глоба в размер на 100 лева. Настоящата инстанция намира, че сочените касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, не са налице. Първоинстанционният съд правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че жалбодателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, като на 23.04.2005 г. е пускал 7 броя биволи, негова собственост, свободно и без надзор в местността „Мусаджик” в землището на с.Калоянци, в резултат на което същите влезли в нивите на Бакъ и Тахир и нанесли щети. От съставения констативен протокол и разпитаните свидетели се установявало, че нивите били оставени и се пазели за сенокос т.е. установени били и нанесените щети. Този извод е законосъобразен, правилен и обоснован и кореспондира със събраните по делото доказателства. За да достигне до него, решаващият съд е анализирал всички относими по делото доказателства – писмени и гласни и на тази база правилно е отнесъл приложимите законови норми. Направените изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, се наказва с глоба от 100 до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. От редакцията на текста е видно, че установеното и описано в акта и НП деяние, което е доказано по безспорен начин, осъществява състава на административно нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ от обективна страна – пускане на животни през селскостопански земи – ниви, частна собственост, с което са причинени вреди. Правилно е била определена и съответната санкция, която е в минималния предвиден размер. Неоснователен се явяват доводът на касатора, че АУАН бил съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като бил съставен на 30.05.2005 г., а нарушението било извършено на 23.04.2005 г. В сочената разпоредба липсва императивно задължение акта да бъде съставен на датата, на която е извършено нарушението, а изискването е същият да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, съгласно ал.1 на чл.40 ЗАНН, като съгласно ал.2 от същия, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото е установено, че свидетелите по акта са именно лицата, които са присъствали при извършване и установяване на нарушението, както и че нарушителят виждайки, че биволите му ги затварят в двора на кметството, се е укрил и не е бил намерен от кмета на селото, поради което и акта е съставен в негово отсъствие. Или от изложеното се установява, че АУАН е бил съставен при спазване разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Видно от приложената Заповед №697/25.08.2004 г., акта е бил съставен от оправомощено от Кмета на Община Кърджали лице, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗОСИ и чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН. В този смисъл е неоснователно и твърдението на касатора, че акта издаден от некомпетентно лице. Неоснователни са и твърденията, че липсвала персонална жалба от потърпевшите Бакъ и Тахир, както и доказателства, че са собственици на земи в описаната местност, тъй като административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН и липсва изискване за депозиране на жалба, като собствеността на земеделската земя от посочените лица се установява от приети и доказателства. НП е подписано от издателя си – Кмета на Община Кърджали, а останалите подписи са на лица, с които то е съгласувано, или не е налице и сочената от касатора недействителност на същото, поради подписването му от няколко лица. Наложена глоба е на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, а не както твърди нарушителя на основание разпоредба от Правилника за опазване на обществения ред в Община Кърджали, поради което и този му довод е неоснователен. Или от изложеното следва да се заключи, че направените от районния съд изводи относно законосъобразността на НП и доказаността на описаното нарушение са правилни и законосъобразни. След извършена проверка, съдебния състав констатира, че не е налице и соченото касационно основание, макар същото да не е обосновано, а именно неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението си не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, следва обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като правилно да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/25.07.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 107/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |