Р Е Ш Е Н И Е
№260034
гр.Варна,31.03.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVI състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Галя
Дамянова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 7523 по описа
на ВРС за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело се развива след
обезсилване от ВОС на решението на ВРС, 26-ти състав по гр.дело №5906/2018год.
и частична отмяна на определение за прекратяване на производството като
недопустимо, постановено от ВРС, 16-ти състав по гр.дело №7523/2020год.
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл.87, ал.3 вр.ал.2 от ЗЗД.
Ищците С.А.Т. и
К.К.Т. претендират от съда да постанови решение срещу
„В.2.“ ЕООД, с което да развали договора
за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство,
обективиран в НА №*, том *, рег.№*/2006год. на нотариус С. С. с рег.№193 в
регистъра на НК до размера на 4 кв.м. идеални части, поради настъпила
субективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника, предвид започналото
делбено производство, поради прехвърляне на идеални части от ответника на трети
лица и евентуално поради липса на
законосъобразен идеен проект.
Ищците
аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Считат, че с инициирането на делбеното производство по
гр.д.№ 1986/2018 г. ВРС, ответното дружество едновременно се е дезинтересирало
от изпълнението, както и се е поставило в невъзможност за изпълнение. Ноторно
известно е, че целта на делбеното производство е да прекрати съсобствеността
между страните. Очевидно е, че последващо изпълнение на договора за
строителство между тези страни би било невъзможно, доколкото делбата не може да
приключи с отхвърлителен диспозитив на решението. След като бъде прекратена съсобствеността
– независимо от това по какъв начин – с възлагане на имота на една от страните
или с изнасянето му на публична продан, строителство по процесния договор не
може да бъде извършено. От което следва единствено възможният извод, че със
започване на делото за делба „В.2.“ ЕООД от една страна се поставят сами в
невъзможност за изпълнение, както и демонстрират нежеланието си за приключване
на договора чрез изпълнение.
Същото считат, че е демонстрирано още и с прехвърляне
на идеални части от имота на трето лице, което по никакъв начин не е и не може
да бъде обвързано от подписаният Договор за строителство. И именно тук следва
да се съобрази, че нотариалният акт за прехвърляне на идеални части от
недвижимият имот не съществува самостоятелно в правният мир, а е част от
Договора за строителство и има за цел именно да обезпечи изпълнение на
строителството. Насрещната страна е причинила виновна невъзможност за
изпълнение на договора за строителство и с прехвърлянето на идеална част от
имота – предмет на договаряне. В тази хипотеза невъзможността за изпълнение
произтича от придобиването на собственост върху имота от трето, различно от
страните по договора за строителство лице, което не е поело задълженията нито
на възложител, нито на строител, нито е встъпило в договора или заместило
строителя със съгласието на възложителите. Отделно от това като се е разпоредил
с част от съсобствения имот, ответникът се е поставил и в невъзможност да
изпълни задължението си по Раздел II, т. 5 и т.6 за всички получени от него
12кв.м. ид.ч. от процесния имот.
В условие на
евентуалност от горните две основания,
изпълнението е станало невъзможно изцяло поради липса на законосъобразен
идеен проект, на база на който ищците да
извършат избор на обекти в бъдещата сграда и който да послужи за
законосъобразно извършване на строителството.
От започване на гр.дело №7349/2007год. до
20.04.2018год., нито ответника, нито ищците са предприемали действия във връзка
с продължаване на изпълнението по договора.
На 09.02.2018год. „В.2.“ ЕООД е депозирало иск за
извършване на съдебна делба на имота в град **. След получаване на исковата
молба ищците на 20.04.2018год. са изпратили уведомление-покана до ответното
дружество, с което правят изявление за избора си на обекти от бъдещата сграда,
а на 26.04.2018год. инициират настоящото производство ,като към исковата молба
прилагат за връчване и съгласуваният от тях идеен проект част „ Архитектура“.
В първото по делото о.с.з. при предходното му
разглеждане от първоинстанционния съд страните са поискали спирането му с цел
водене на преговори и постигане на спогодба. През месец юни 2019год. е
проведена среща с участието на всички възложители на която възложителите са
заявили,че са направили избора си на обекти,но представляващият ответното
дружество е заявил,че старият идеен проект вече не може да бъде използван за
изготвянето на законосъобразен инвестиционен проект и че ще изготви друг,но
само в случай на подписване на нов договор между възложители и строител. До настоящият
момент на ищците и на другите възложители не е предоставян проект на нов
договор за строителство или нов идеен проект, различен от изготвения в 2007год.
В срока за
отговор, ответникът депозира такъв.
Сочи, че поддържа изцяло всички наведени възражения за
недопустимост и неоснователност на иска.
Изрично заявява, че ответникът винаги е имал интерес
от изпълнението на договора, но същото е било препятствано от бездействието на
възложителите, като ответникът нито
изрично, нито мълчаливо се е отказвал от уговорките между страните.
Счита за будещи
недоумение продължаващите опити на насрещната страна да внуши на съда,
че „от страна на ответника се заяви, че се е дезинтересирал от изпълнението,
както и че няма възможност да извърши строителството" (т.5 от молбата).
Тези безпочвени изявления, които са в очевидно противоречие с непроменената в
хода на процеса негова позиция, са пример за недобросъвестно процесуално
поведение. Както се установява от отговора на исковата молба, възпроизведен в
доклада на ВРС- 26-ти състав, по който ищцовата страна не е направила никакви
възражения, от самото начало на процеса поддържа, че ответникът не е загубил интерес от договора, но е бил
възпрепятстван от възложителите да започне да изпълнява задълженията си по
него. Същата позиция е заявена и във въззивната
жалба, в о.с.з. пред ВОС, както и в писмените защити на представляващите го адвокати.
Отново заявява, че оспорва наведените от ищците
твърдения във връзка с образуваното делбено производство. Инициирането на
производство за съдебна делба от страна на ответника не го поставя в
невъзможност да изпълни задълженията си по договора, тъй като делбеното
производство по никакъв начин не препятства развитието на строителния процес в
имота, стига възложителите да изпълнят своите задължения. От посоченото от
ищците във всички техни уточняващи молби не става ясно как достигат до обратния
правен извод. Видно от всички обстоятелства, производството за делба дори
стимулира изпълнението на договора за строителство и с 11 години закъснение
част от възложителите започват да изпълняват своите задължения и да избират
обекти в бъдещата сграда, а производството по настоящото дело е спряно за
провеждане на преговори за споразумение между всички участници в договора.
Необосновани и неясни са твърденията на ищците във
връзка с прехвърлянето на ид.ч. от имота на трето лице. Не е посочено поради
каква причина ицщите смятат, че притежаването на идеални части от имота от
трети лица прави невъзможно изграждането на сградата от ответника. Както се сочи и в отговора на исковата молба, дружеството
все още е съсобственик на ид.ч. от процесния поземлен имот, то може както да
учредява, така и да приема за себе си право на строеж, като за последното дори
не е нужно да е съсобственик. Прехвърлянето на ид.ч. от поземления имот от
строителя на лица, които ще придобият обекти в бъдещата сграда, е естествена
част от търговския оборот в строителството и по никакъв начин не може да
препятства изграждането на сградата.
Поддържа становището си, че след 2.07.2010 г. - датата
на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№7349/2007 г. на ВРС, 24-ти
състав, се преклудират всички претенции за разваляне на договора поради
обстоятелства, които го предхождат, включително извършеното от ответника
разпореждане с ид.части от имота с договор за замяна от 23.04.2007 г.
Във връзка с наведените твърдения ,че след влизане в
сила на решението по гр.д.№7349/2007год. на ВРС ответникът не е предприел
никакви действия сочи, че единствената причина за това е обстоятелството,че 10
година след влизане в сила на решението не е направен избор на обекти от всички
възложители.
В тази връзка оспорва твърденията ,че ответникът е
уведомен за направения избор от останалите възложители на проведена среща чрез
юни 2019год. В о.с.з. на 09.06.2020год. по в.гр.дело №232/2020год. на ВОС
процесуалния представител на ищците представя проекти за които се твърди,че са
съгласувани и от останалите възложители.Но тези проекти не са приети от съда като доказателство,което
да му даде възможност да оспори тяхната истинност.
За пореден път сочи,че ЗУТ е един от най-изменяните
закони и не може да се очаква от ответника през 10-годишня период на
бездействие от страна на възложителите
при всяка промяна на ЗУТ да изготвя нови идейни проекти. Независимо от това,
въпросът дали и кога ответникът е уведомен за направен избор на обекти от
всички възложители , счита ,че е ирелевантен в настоящото производство. Към
настоящият момент висящ в производството е единствено предявен от ищците иск за
разваляне на процесния договор,поради настъпила субективна невъзможност за
изпълнение на задълженията на ответника в частност евентуално поради липса на
законосъобразен идеен проект. С оглед на това релевантния въпрос е дали
ответникът е в невъзможност да изготви законосъобразен идеен проект за
сградата.
Поддържа
и наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищците поддържат иска. В хода по
същество,чрез проц.си представител молят за уважаване на иска и присъждане на
разноски. Процесуалния представител на ищците депозира писмени бежелщи.
В съдебно заседание ответникът,чрез проц. си
представител поддържа заявените с
отговора на исковата молба възражения за недопустимост и неоснователност на
иска. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. Процесуалния представител на ответника депозира писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото съдът приема,
приобщените такива в производството по гр.дело №5906/2018год. на Районен съд
Варна,ведно с приобщеното към него гр.дело №7349/2007год. на Районен съд-Варна.
В хода на настоящото производство са ангажирани
специални познания , чрез заключението на ВЛ по СТЕ. От заключението на ВЛ,
което съдът цени, като обективно и компетентно дадено се установява следното:
Приложените чертежи от идейния проект не
представляват цял идеен проект. В целостта си следва да има записка, ситуация и
разрези. Експертът не допуска,че проектантът не е изготвил тези компоненти ,тъй
като без тях не би могъл да работи. Но
ги няма приложени към делото. Въпреки това счита,че от видното по
разпределението на етажите, идейният проект
отговаря на изискванията на ЗУТ и
при окомплектоване с всичките си компоненти към настоящия момент може да
послужи за изпълнение на инвестиционно проектиране. Това може да се реализира след като се разработят
и всички необходими части-конструкции,
ВИК,Ел.топлотехника,ПБЗ и др. във фаза работен проект.
Съобразно договора за строителство,сключен между
страните не коментира, тъй като такъв
договор не намира приложен във всички
дела.Единствено е споменат в НА №*,том *,рег.номер *,дело * от 2006год.
Видно от Констативния протокол от 23.02.2007год.,
цитираният в обстоятелствената част на експретизата вариант трети е бил
съставен от проектанта още преди датата на съставянето му, тъй като в него са
описанижилища тип мезонет на последните най-горни 2 нива.
Освен представените по делото документи не е правила други справки. С някоя от страните не се е свързала, но е отишла на място, видяла е състоянието на имота и околните строежи и си е направила изводи за нещата. Видяла е, че там има изготвен ПУП, по който се работи от съседни имоти - това, което е преценила, че за експертизата е важно.Не е намерила договор за строителство. Поддържа заключението така, както го е изготвила. Поначало ясно е какво може да пише в договора, защото този договор е упоменат и в нотариалния акт за покупко-продажба и той по същество там е описан, така че съдържанието на договора не буквално, но в смисъла си й е ясен.Двата варианта , които е разгледала се различават по това, че в последните две нива на единия вариант има складови помещения, а на другия вариант, който е избрала М. има мезонет. По нищо друго двата варианта не се различават.Това което е описала е подчертано с жълто. Това е много важно за избора, който е правен. Това, което тя е разглеждала са такива разпечатки, но има подчертано с жълто и ги е описала тези. Има няколко разпечатки. Тези разпечатки, които са на корицата на делото към въззивното производство е гледала. Гледала е тях, защото има маркиран с жълто изборът, който е направен. Това е много важно. По етажите са абсолютно еднакви. Идентични са с тези, които показва процесуалния представител на ищците, само че са подчертани с жълто. Просто тук е виден изборът, че Петър еди-кой си е избрал еди-какво си. По този проект, който е идентичен с нашия на Петър и този на С. и К. има мазички, които са складови помещения. В подпокривно пространство могат да се изграждат всякакви обекти. Могат да се изграждат складови помещения, мезонети, ателиета. По отношение на местата за паркиране в настоящия случай това е един много особен въпрос, защото по този повод собствениците, които трябва да избират – има един протокол, в който не искат да има платформа, а искат да има рампа. Ако има рампа обаче, проектът става неизпълним, тъй като рампата ще слезе в подземното ниво, няма да има проход, който да води във вътрешния двор и тогава няма да могат да бъдат събрани автомобилите според броя на жилищата. Така, както е направено в момента, платформата е на самия проход, автомобилите могат да минават по нея и да влизат в двора и там да паркират. В същото време заставайки на платформата те могат да бъдат смъкнати до сутерена, който е общ гараж. Така че, е изпълнено условието за автомобилите. Това е единственото техническо решение при такъв малък парцел.Петнадесет апартамента има при третия вариант.
В производството по гр.дело №5906/2018год. е прието
за безспорно обстоятелството, че ищците са собственици на идеални части от от
дворно място, находящо се в **, с площ от 361,8
кв.м., съставляващо УПИ **, * в кв.* по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна.
Не е спорно и, че С.А.Т., К.Н.Т., П. Т. П. и М. М. Д.
в качеството им на продавачи и „В.2.“ ЕООД в качеството на купувач-приобретател
и/или строител са сключили предварителен договор за продажба на идеални части
от УПИ, учредяване на право на строеж и строителство на жилищна сграда от
06.09.2006г. – същият не е представен по настоящото производство, но е приложен
по гр.д. № 7349/2007г. на ВРС, което е прието и приложено по делото.
Безспорно е още, а и се установява от представения
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2006г. на нотариус С. С., рег. № *
в НК, че между С.А.Т., К.Н.Т., П. Т. П. и М. М. Д. в качеството им на продавачи
и „В.2.“ ЕООД в качеството на купувач е сключен договор за продажба на недвижим
имот по силата на който продавачите продават 12 кв.м. ид.ч., от които първите
двама общо 4 кв.м., а останалите двама – по 4 кв.м. от урегулиран поземлен имот
УПИ *-*, 14, целия с площ от 361,80 кв.м., находящ се в **, попадащ в кв.* по
плана на 11-ти микрорайон на гр. Варна срещу задължението на купувача да
извърши ново строителство на сградата в мястото
съгласно предвижданията на плана, да изготви всички необходими
строителни проекти и книжа за него и съобразно всички други задължения на
купувача по предварителен договор, сключен между същите страни на 06.09.2006г.
с нотариална заверка на подписите под рег. № * на нотариус С. С., рег. № * в
НК. Вписано е, че посоченият предварителен договор страните считат за неразделна
част от нотариалния акт относно всички клаузи, невъзпроизведени в нотариалния
акт.
Служебно известно на съда е, че гр.д. № 1986/2018г.
по писа на ВРС е образувано по искова молба на „В.-*“ ЕООД, заедно с други
ищци.
В хода на производството по настоящото дело ищецът
К.Н.Т. почина и е заместен в производството от неговия
наследник К.К.Т..
При установената в хода на делото фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск
с правно основание чл.87,ал.3 във вр. с ал.2 от ЗЗД.
Ищците претендират от съда да постанови
решение с което да развали договора за покупко-продажмба , обективиран в НА №*,
том *, рег.№*/2006год. на нотариус С. С. с рег.№193 в регистъра на НК до
размера на 4 кв.м. идеални части, поради настъпила субективна невъзможност за
изпълнение на задълженията на ответника, предвид започналото делбено
производство, поради прехвърляне на идеални части от ответника на трети лица и евентуално поради липса на законосъобразен
идеен проект.
Наведените от страна на ищците
твърдения , че с инициираното производство за делба ответникът се е поставил в
невъзможност да изпълни задълженията си по договора се явяват неоснователни.
Както настоящият съдебен състав е посочил в определение №262810/2021год.
завеждането на дело за делба не представлява факт, който да аргументира
неизпълнение на задължението на ответника по договора за строителство. С
инициираното производство за делба ответникът не се е поставил в невъзможност
за изпълни задълженията си по договора за строителство.От правното естество на
делбата следва извода, че с нея е заявено искане за ликвидиране на
съсобственост, като производството за делба по-никакъв начин не е индиция за липса
на намерение за изпълнение , поради субективна невъзможност. Самото образуване
на производството за делба по никакъв начин не възпрепятства строителството в
имота, още по-малко би могло да съставлява действие по разваляне на договора,
който предвид предмета му може да бъде развален само по съдебен ред с изрична
молба.
По отношение на основанието - прехвърляне на
идеални части от ответника на трети лица . Прехвърлянето
на идеална част от имота на трето лице с нот.акт за замяна на идеални части от
недвижим имот №*,том втори, рег.№*,дело №* от 2007год. на нотариус С.С. е извършено на 23.04.2007год. Този акт е извършен на
23.04.2007год. още преди образуване на производството по гр.дело №7349/2007год.
на ВРС, 24-ти състав.С влязлото в сила съдебно решение по делото се преклудират
всички претенции за разваляне на договора, основани на обстоятелства, които
предхождат приключването на устните състезания в производството по гр.дело
№7349/2007год. на ВРС.Освен това правото да се иска разваляне на договора на
строителство, поради прехвърляне на идеални части от ответника на трети лица се
погасява на 23.04.2012год., съгласно чл.87,ал.5 от ЗЗД. Възражението за
погасяване на това право е своевременно заявено с отговора на исковата молба с
оглед на което освен като недопустимо това основание се явява и неоснователно.
За пълнота на изложението
разгледано по същество това основание се
явява неоснователно, тъй като извършената замяна няма пряко отношение към договора за строителство и поетите от страна на
ответника задължения по този договор. Прехвърлянето с нот.акт №*,том втори, рег.№*,дело №* от 2007год. на
нотариус С.С. не препятства строителството , нито
изпълнението на задълженията на строителя по раздел 2,т.5 от предварителния договор. Задължението по
раздел 2,т.6 от договора, не е съществено такова с оглед интереса от целия
договор, дори и да се възприеме тезата,че не може да бъде изпълнено, поради
прехвърляне на ид.части на 3-то лице.
По отношение на третото заявено в
евентуалност основание-липса на законосъобразен проект.Доколкото твърдението е
за невъзможност за изпълнение,настоящият съдебен състав приема, че ищците
считат, че ответникът няма правна или фактическа възможност да изготви
законосъобразен идеен проект. В тази насока доказателства по делото не се
ангажираха. По отношение наведените твърдения за направен избор на обекти и
изработения от ответника преди завеждане на делото архитектурен проект са
поставени въпроси, които касаят претенции за разваляне на договора поради неизпълнение
, а не поради невъзможност за изпълнение.Тези твърдения се явяват нетносими към
соченото основание –липса на законосъобразен проект от една страна и необосновани от друга страна. Видно от
производството по гр.дело №7349/2007год. на ВРС, ищците са неизправна страна по
договора, поради което и ответникът по силата на чл.95 от ЗЗД може да се
освободи от отговорност, тъй като без съдействието на кредитора в лицето на
ищците не би могъл да изпълни задължението си да изготви и да бъде одобрен
идеен проект в срока по договора. Липсват приети по делото доказателства от
които да се изведе извод, че след приключване на производството по гр.дело
№7349/2007год. на ВРС до инициирането на настоящото производство ищците са
предприели някакви действия по избор на обекти. Ответникът не оспорва, че едва
с исковата молба е направен такъв избор, но освен ищците има и още двама
възложители, които не са направили своя избор и по тази причина не може да
изготви и одобри идеен проект. От
заключението на вещото лище по допусната в настоящото производство СТЕ се
установява, че представеният по делото с исковата молба идеен архитектурен
проект, изготвен от „В.2.“ ЕООД, отговаря на изискванията на ЗУТ и по него
възложителите могат да направят своя избор.Т.е. ответникът е изготвил
инвестиционен проект по р.трети, т.1,б.“Г“ от договора с оглед възможността
възложителите да изберат обещаните им обекти, а въпросът за изработването от
ответника на инв.проект във фазите, посочени в ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001год.
и конкретно за изработването на идеен проект, който да бъде одобрен касае
изпълнението на последващи задължения на ответника, които биха възникнали ако
възложителите са направили своя избор,
съгласно р.трети, т.1,б.“Г“. След влизане в сила на решение №1950/18.06.2009год.
по гр.дело №7349/2007год. на ВРС, 24 състав, потвърдено с решение
№436/11.11.2009огд. по гр.дело №1133/2009год. на ВОС, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №421/02.07.2010тод. на ВКС, търг.колегия,
второ отделение, не се доказа да са настъпили промени в обстоятествата , които
да обосноват изводи за виновно неизпълнение на договора от ответника.
Предвид горното съдът приема,че ищците не доказаха
твърдите от тях предпоставки за разваляне на процесния договор за продажба на недвижим
имот от 27.09.2006год. срещу задължение
за извършване на ново строителство, обективиран в НА №*, том *, рег.№*/2006год.
на нотариус С. С. с рег.№* в регистъра на НК до размера на 4 кв.м. идеални
части и постановява решение с което го отхвърля.
При изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника доказаните , като
сторени по делото съдебни разноски за
платено адв.възнаграждение в общ размер от
3 425лв., от които 2200лв. за производството по гр.дело №5906/2018год.
на ВРС., 500лева за настоящото производство и 725лева за въззивното
производството в което е обезсилено решението по гр.дело №5906/2018год. на ВРС .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.А.Т.,ЕГН********** и К.К.Т.,**********у
двамата със съдебен адрес: ***,офис 1 ,чрез пълномощник адв. Д.П. срещу „В.2.“ ЕООД, ЕИК* със съдебен адрес ***, чрез пълномощници адв. Ф.Д. и Х.С.
за разваляне на договора за продажба на недвижим имот срещу задължение
за извършване на ново строителство, обективиран в НА №*, том *, рег.№*/2006год.
на нотариус С. С. с рег.№* в регистъра на НК до размера на 4 кв.м. идеални
части, поради настъпила субективна невъзможност за изпълнение на задълженията
на ответника, предвид започналото делбено производство, поради прехвърляне на
идеални части от ответника на трети лица и
евентуално поради липса на законосъобразен идеен проект, на основание чл.87,ал.3вр.ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Т.,ЕГН********** и К.К.Т.,**********у
двамата със съдебен адрес: ***,офис 1 ,чрез пълномощник адв. Д.П. да заплатят на „В.2.“ ЕООД, ЕИК** със съдебен адрес ***, чрез пълномощници адв. Ф.Д. и Х. С., сумата от 3425лв.,
представляваща направените в производството
разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/