Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260150
гр. Пловдив, 10.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3716/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 615/29.05.2020г., издадено от
Началник на Пето РУ на ОДМВР Пловдив, с
което на Й.К.Г., ЕГН **********, на основание
чл. 264, ал. 1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно
наказание "Глоба" в
размер на 500.00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Жалбоподателят, Й.К.Г., лично оспорва цитираното наказателното постановление с
доводи за незаконосъобразност и неправилност, поради което моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна - Пето РУ на ОДМВР Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От фактическа страна се установява следното:
На 19.05.2020г. св. С.В.В., на длъжност "М. и." към Трето РУ при ОДМВР Пловдив, заедно със свой колега И. П., изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул …,
към сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив, когато били изпратени от оперативната дежурна част в жк.
Тракия, до 05 РСПБЗНС, във връзка с превенция за извършване на нарушения от
събрало се множество хора във връзка с провеждани абитуриентски балове. На
място полицейските служители заварили струпани стотици хора, част от които
абитуриенти, а друга част техни приятели и познати. От събралите се хора, срещу полицейските
служители започнали да се отправят нецензурни думи и изрази. Св. В. и неговия
колега П. се отправили към момче което чули да отправя към тях такива обидни и
нецензурни думи. При опитът на полицейските служители да достигнат до това лице
се намесил жалбоподателя Г., който започнал да им препречва пътя, да върви пред
полицаите и да ги убеждава че момчето към което се били насочили полицейските
служители не е нарушило реда. Св. В. и неговия колега предупредили многократно
жалбоподателя Г. да не им пречи да си вършат работата, но той продължил да се
меси и пречи на полицаите да достигнат до нарушителя, като дори с ръка затварял
вратата на колата в която се качило момчето, като благодарение на това той успял да се качи в автомобил и да се
отдалечи. В резултат на намесата на жалбоподателя, лицето което обиждало
полицейските служители било установено едва в по-късен етап и благодарение на
допълнителните усилия на полицейските служители. По тази причина св. В. съставил акт за установяване на административно
нарушение за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР като извършеното нарушение
било описано като пречене от страна на жалбоподателя на органите на МВР да
изпълняват функциите си, а именно да извършат проверка на лице и МПС възложени
му като автопатрул …, като застава на пътя и не допуска полицейските служители
до лицето и автомобила обект на проверката, за което бил предупреден. Акта бил
предоставен за подпис на жалбоподателя, който го подписал а в графата за
възражения написал че няма такива. На жалбоподателя бил връчен препис от акта,
за което той се разписал в приложената разписка. Въз основа съставения АУАН, било издадено
обжалваното НП, в което нарушението било описано по сходен начин, но било
квалифицирано цифрово като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. С обжалваното НП, на жалбоподателя Й.К.Г. била наложена глоба в
размер на 500.00 лева.
Като свидетел по делото е бил разпитан
актосъставителят С.В., който изцяло
е потвърдил отразените фактически в АУАН и в НП констатации, като свидетелства какво е било поведението на
жалбоподателя и как е възпрепятствал извършването на проверка на лице което
отправяло нецензурни и обидни думи към полицейските служители. Сочи че
жалбоподателя няколкократно бил предупреден да не пречи на извършването на
проверка, но той не се съобразил и правел всичко възможно да осуети
извършването на проверка. Съдът кредитира
тези показания, доколкото същите се явяват последователни, обективни и
неопровергани от останалия доказателствен материал.
По молба на жалбоподателя като
свидетели са били разпитани и св. Д. С. С. и св. И. С. Б. Двамата разказват че
са приятели на жалбоподателя. В деня на нарушението били отишли заедно в жк.
Тракия, до 05 РСПБЗН където щели да се събират абитуриенти. Те не били такива.
Там на място видели жалбоподателя. Видели че имало струпани много хора, около
300-400 човека, като имало висока музика, нарушавала се нощната тишина, като
при пристигането на полицейската кола всички започнали да обиждат полицаите. Те
видели че техния приятел Й. отишъл към полицейските служители за да се намеси
на същите да не направят проблем на някакво момче което не било обиждало
полицаите. Двамата свидетели не са чули какво си говорят жалбоподателя и
полицаите, тъй като били на 10-15метра разстояние, но видели че те си общували,
като това общуване продължило според св. Б. около 10-ина минути. Свидетелите Б.
и С. си тръгнали при пристигането на полицейски бус дошъл в подкрепа на св. В.
и неговия колега, като не видели лично как е завършило пререканието на
жалбоподателя Г. и полицейските служители. Съдът кредитира показанията и на тези свидетели
доколкото не противоречат с останалите събраните по делото доказателства, които
съдът напълно кредитира.
Горната фактическа обстановка обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
При извършена служебна проверка на обжалваното
НП и АУАН, и във връзка с наведените в жалбата основания, настоящият съдебен
състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване
на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното. Констатираните от
съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на императивните
изисквания на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
В конкретния случай съдът приема че безспорно с действията си жалбоподателя Г.
е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това че е пречил на полицейските служители да изпълняват
своите функции свързани с извършването на проверка за установяване
самоличността на лице по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. Посоченото е нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, която вменява задължение на гражданите да не пречат
противозаконно на орган на МВР да изпълнява правомощията си. Именно посочената
разпоредба предвижда и санкция глоба от 500 до 1 000лв. От събраните по
делото доказателства безспорно се доказа че жалбоподателя Г. се е намесил в
работата на полицейските служители които са искали да извършат проверка на
друго лице, че намесата му е продължила повече от 2 минути и през това време
лицето на което са искали да направят проверка се е отдалечило. От показанията
на св. В. се установи че той е предупреждавал жалбоподателя да не пречи на
тяхната работа, но той упорито е продължил да прави опити да осуети
извършването на проверка на друго лице. Посоченото се потвърди и от св. Б. и С.,
които макар и да не са чули какво си говорят полицейските служители и
жалбоподателя, са видели че те са си общували дълго време, което се явява в
подкрепа на показанията на св. В..
Въпреки това обаче са налице съществени процесуални нарушения които
опорочават издаденото НП. В съставения АУАН извършеното нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В издаденото НП обаче е отразено че „с
действията си Й.К.Г. с ЕГН ********** виновно е нарушил разпоредбите на чл. 70,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, …..“, като малко по надолу и в противоречие с отразеното
по-горе е отразено „Налагам на Й.К.Г. с ЕГН ********** административно
наказание за извършено от него нарушение по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, както
следва: …..“. Посоченото вътрешно противоречие в самото НП, изразяващо се в цитиране
на две различни правни норми нарушени от жалбоодателя, за които той е
санкциониран – тази по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и тази по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, е
абсолютно недопустимо, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя който не би могъл а разбере коя всъщност правна норма е нарушил. Същия
ефект има и разминаването в посочените за нарушени разпоредби отразени в АУАН и
НП, което от своя страна също е недопустимо. В Издадения АУАН правилно е
отразена за нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, което обаче не съответства на посочената за
нарушена в НП разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Изложените противоречия водят до извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и от там и до отмяна на същото.
На следващо място следва да се
посочи че в издаденото постановление е отразено че същото се издава въз основа
на съставен от С.В. С. АУАН № 615 от 19.05.2020г. Видно обаче от отразеното в
цитирания АУАН и от установеното в съдебно заседание, АУАН е съставен от С.В.В.,
а не от С.В. С. Тъй като НП се съставя въз основа на издадения АУАН, то
безспорно трябва да е ясно въз основа на кой АУАН се издава и от кое лице е
съставен съответния АУАН. Посоченото несъответствие също нарушава правото на
защита на жалбоподателя да разбере именно въз основа на кой акт му е издадено
НП с което е наказан с глоба в размер на 500лв.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения са съществени,
доколкото са нарушили правото на защита на наказаното лице, ето защо
наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното ПРС, XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 615/29.05.2020г., издадено от
Началник на Пето РУ на ОДМВР Пловдив, с
което на Й.К.Г., ЕГН **********, на основание
чл. 264, ал. 1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно
наказание "Глоба" в
размер на 500.00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.