Р
Е Ш Е
Н И Е
№466
гр. Хасково, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 648 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба
на Р.Е.М.А., ЛНЧ : **********, гражданин на С., с посочен адрес: гр.П.,
бул.„Д.“ № 2*, ет. *, ап. **, срещу Решение № 1618/07.06.2021 г. на
Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в
нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа,
били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. Административният орган
неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция е трета
сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в Турция,
без да обсъди доводи защо счита това за възможно.
Изтъква се, че Турция
не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. “б“, б. “г“ и б. “д“ от ДР на
ЗУБ за "трета сигурна държава", а именно: липсвали данни
жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане на територията на С.,
да имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се
ползват от международна закрила като бежанец, още по-малко били налице
достатъчно основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде допуснат до
територията на Турция.
Решаващият орган,
видно от мотивите на обжалвания акт, приемал, че Турция е страна по Конвенцията
за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г.
към същата. Съгласно пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна
държава", за да се приемело, че Турция е трета сигурна държава спрямо
жалбоподателя, то в Турция следвало да
съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец.
Административният орган не съобразил, че лице, което е поискало международна
закрила от Турция, получава единствено карта с валидност една година, с която
може да установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги,
но тази форма на пребиваване не му позволявала съгласно турското
законодателство да работи законно. Поради тази причина жалбоподателят не бил
кандидатствал пред турските власти за такова пребиваване. Работил без договор и
без осигуровки, защото трябвало да издържа семейството си, но точно поради тази
причина работодателите злоупотребявали и не плащали договореното възнаграждение
или изобщо не плащали такова, въпреки че работата била извършена.
Ето защо жалбоподателят
счита, че Турция формално не отговаря на изискването, визирано в пар. 1, т. 9,
б. “г“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", защото фактически не
можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към
сирийските бежанци.
Изтъква още, че
принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно
закрилата на бежанците. Турция не отговоряла реално на това изискване, визирано
в пар. 1, т. 9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава",
защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани,
най вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели
сирийски кюрди.
От изложеното можело
да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в
частност жалбоподателя, не съществувала защита от принудително връщане на
територията на С..
При анализа на
ситуацията в Турция административният орган подходил напълно формално. В
практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от
принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая
Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите
условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се
насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. В
обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че Турция би приела
жалбоподателя обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита по
смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която България ратифицирала в
цялост.
С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 1618/07.06.2021 г.
на Заместник-председател на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
така депозираната жалба.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в представени по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба, подадена
чрез СДНВЧ - Любимец, към Дирекция "Миграция" МВР под вх. №
105450-1590/24.08.2020 г. и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под
вх. № 730/26.08.2020 г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15746/26.08.2020 г., Р.Е.М.А.,
гражданин на С., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил
регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП- 15746/26.08.2020
г. като Р.Е.М.А., гражданин на С., роден на *** г. в С., гр.Д., с постоянен
адрес в С., гр.Д., етническа принадлежност – а., религия – м., сунит, професия
– м., с основно образование, ж., с документ за самоличност – национален паспорт
№ 00*******, валиден до 23.12.2018 г. и карта за самоличност № 14332999,
валидна до 10.09.3000 г., и двата документа издадени от С.. В приложение към
Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: м., баща
– починал, един брат и четири сестри.
С Писмо рег. № 15746/27.08.2021
г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална
сигурност" писмено становище по постъпилата от р.Е.М.А. молба за закрила.
В писмо с рег. № М-5791/14.09.2020 г. (рег. № УП- 15746/18.09.2020 г. в ДАБ при
МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
С търсещия закрила Р.Е.М.А.
са проведени четири интервюта по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от
ЗУБ, а именно на 28.08.2020 г., на 20.10.2020 г., на 03.12.2020 г. и на
09.03.2021 г.
В първото интервю Р.Е.М.А.
заявява, че е напуснал С. легално през м.януари 2013 г., с автобус до Ливан.
Там останал около 4 - 5 месеца, след което тръгнал със самолет за Турция. Живял
в Истанбул и работил като монтажист на климатици. В Република България влязъл нелегално
в средата на м.май 2020 г. с товарен влак, заедно със съпругата си и сестра й.
Скочили от влака, след което трафикантът ги отвел в необитаема къща, където
останали два дни. С кола отишли до София, където останали около месец, после
тръгнали за Видин. Решили да пътуват с влак за Румъния, купили си билет, но
били задържани на ж.п. гарата. Целта му била да отиде в Германия. Преди да
напусне С., живял в Дамаск в район Алканауат. Родителите му го посъветвали да замине,
защото имало вероятност да го вземат в запас. Отслужил редовната си военна
служба от 2003 г. до 2005 г. в Дамаск. Това били причините, поради които
напуснал страната си - войната и притесненията да не го вземат в запас. Никой
не бил идвал лично да го търси в дома му, но било възможно да го спрат на
улицата и да му кажат, че трябва да се яви в запас. В хода на интервюто изрично
е заявил, че не е имал проблеми заради изповядваната религия, както и заради
своята етническа принадлежност. Декларирал е, че не е имал проблеми със
сирийските власти, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Заявява, че не е
членувал в политически партии или организации и че не е бил член на въоръжена
групировка. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан
тук. Не желаел да се завръща в родината си, защото нищо не било останало от С..
В проведеното на
20.10.2020 г. второ интервю с кандидата за закрила е обсъдено предоставеното от
него копие на документ за религиозен брак, издаден в Турция. По този повод
търсещият закрила разказва, че сключил религиозен брак в джамия в Истанбул.
Документът, по думите му, бил преведен от турски на арабски език. Издали го на
турски език, но тъй като той и съпругата му казали, че не разбират, им го
превели на арабски език. Подали документи за граждански брак в община „Фатех“ в
Истанбул, но ги забавили и те напуснали Турция. Впоследствие обаче заявява, че
трябвало лично да отиде в Истанбул, за да вземе документа за граждански брак,
тъй като нямало да го дадат на друг човек. Посочва, че чакал код от общината и
с този код трябвало да отиде на друго гише, където да му дадат документа за
граждански брак. Накрая обобщава, че били направили ритуал за граждански брак в
община в Истанбул, но не изчакали да им дадат документа. Допълва още, че
документът за граждански брак можел да се вземе и от адвокат, ако му бъде
направено пълномощно, но той нямал достатъчно средства, за да си наеме адвокат.
На 03.12.2020 г. е
проведено трето интервю със сирийския гражданин. В него той разказва, че за
пръв път е срещнал Аниса Алдарси в средата или края на месец януари 2020 г.
Негов приятел довел две момичета в кв.„Алфатех“, където той живеел в Истанбул.
Момичетата търсили работа и той им обещал, че ще им намери. След около седмица
момичетата започнали работа в магазин за козметика в кв.„Таксим“. Разказва още,
че живеел на ул.„Бали Паша", в блок на първия етаж. Апартаментът се
състоял от две стаи, баня и тоалетна. Всеки ден се срещал с мароканската
гражданка и една вечер, докато се разхождали, й предложил брак, но не помнел
датата. Тя казала, че трябва да говори с родителите си. После се съгласила. На
25.02.2020 г. най-напред сключили религиозен брак в джамията „Бали Паша“.
Ритуалът се водил на книжовен арабски език. Освен той, Аниса и имамът, в
джамията имало и двама свидетели, както и служител на джамията, който пишел. Не
познавал лично свидетелите, виждал ги в квартала, но не знаел имената им.
Джамията уреждала свидетелите, това не било негова работа. След джамията отишли
в общината. Представили документи, че нямат други бракове, както и медицински
документи, че нямат заразни заболявания. В стаята, освен служителят, който
водел ритуала, имало и преводач, и още един мъж, който пишел, както и двамата
свидетели от джамията. Те влезли, попитали ги нещо и после излезли. След като
свършил ритуалът, веднага им дали документа за граждански брак, който бил преведен
на 16 езика. Трябвало да отидат до регистъра, за да го регистрират и да си
извадят семейна книжка. Те обаче не отишли същия ден до регистъра, а след това
започнала пандемията от COVID-19. За документа за граждански брак, преведен на
16 езика, сирийският гражданин твърди, че го изгубил, докато скачал от влака на
влизане нелегално в страната. В края на интервюто кандидатът за закрила
заявява, че след като са се оженили с Аниса, тя и сестра й отишли да живеят в
неговия апартамент, намиращ се на ул.„Бали Паша“ на първия етаж.
На 09.03.2021 г. е
проведено четвърто интервю, в което Р.Е.М.А. е разказал за живота си в Турция.
През тези седем години, през които живял в Турция, сменил 2-3 пъти квартирата
си. Когато се оженил, също сменил жилището си, защото новото било по-евтино, а
в старото имало влага. Нямал документ за временна закрила в Турция, имал само
адресна регистрация в полицията. В началото - през 2013 г., нямало проблем с
документите и с престоя му в Турция и в Истанбул. Следващата година, когато
потокът от хора от С. към Турция станал по-голям, започнали да искат адресна
регистрация или друг документ за временна закрила. Чуждият гражданин разказва
още, че не си позволявал често да излиза по улиците и ако видел жандармерия, се
криел. Страхувал се, че ако го хванат, ще го върнат в така наречената „Мирна
зона“ в С.. Заявява, че доказателство, че нямал турски документ било
свидетелството му за религиозен брак, където бил записан номерът на паспорта
му, а не номера на турски документ. Напуснал Турция, защото нямало сигурност и
престоят му там бил застрашен. Заявява още, че нямал достъп до медицинска помощ
в Турция. Не е имал проблеми с властите там, но през последната година четири
пъти случайни мъже го биели на пътя, защото, според него, в Турция се насаждала
омраза към бежанците, особено тези от С.. Разказва още, че в Турция трудно си е
намирал работа и квартира, както и, че хората не го харесвали, само защото бил
арабин - сириец. На няколко пъти му казвали право в лицето да напуска страната
и да се връща в С.. Споделя, че е ходил и до службата на ВКБООН в Турция, но
оттам му казвали, че решението за закрила било на турските власти и не му
приемали документите. Заявява, че не е имал проблеми заради етническата си и
религиозна принадлежност, нито е имал проблеми с официалните власти, както в
страната си на произход, така и в Турция, където живял през последните 7
години. Не бил членувал в политически партии и организации. Никой не го бил
заплашвал и върху него не било оказвано насилие в С.. През последната година в
Турция бил бит от мъже, които, по думите му, не искали сирийци в страната си.
С Решение № 1618/07.06.2021 г., Заместник-Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на Р.Е.М.А., на основание чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 14.06.2021 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на
език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу
решението е депозирана на 24.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от
ЗУБ.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в
настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, на когото
съобразно чл. 52 от ЗУБ, във вр. чл. 48,
ал. 1, т. 1, т. 3 - 4 от ЗУБ е делегирано правомощие
да отказва международна закрила в Република България, видно от Заповед № РД05-803/14.12.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване,
предвиден в чл. 84, ал. 3
от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган –
Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата
на чл. 52 от ЗУБ (изм.
ДВ бр. 89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал
правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗУБ, видно
от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на
ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание
по чл. 59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската
му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по
общия ред от компетентен интервюиращ орган с чужденеца са проведени четири
интервюта, отразени в нарочни протоколи, като интервютата са провеждани в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, като са налице и данни, че съдържанието на протоколите е
прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него
език.
Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм.
ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище
от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила,
каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се
възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното
решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва
твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Тези
факти са подробно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че
те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в
страната му по произход С., както и в Турция, където е живял през последните седем
години. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не е изпълнил задължението си при произнасяне по
молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато
съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на
атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени
в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В
нормата на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се
предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън
държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани,
от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна –
това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същият е регистриран като сирийски
гражданин, с постоянен адрес С., гр.Д., с оглед на което, и предвид
представения от лицето сирийски паспорт и карта за самоличност, за държава по
произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва
да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови,
административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се
прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в
разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото.
Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата
мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за
търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от
преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от
държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на
произход - С., нито в страната, в която е живял през последните 7 години -
Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на С.,
е общата обстановка на несигурност в страната заради войната, както и, че било
възможно да го вземат в запас. Макар и административният орган да приема за
достоверни тези му страхове, правилен е изводът, че тези му притеснения не са
продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На
практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи
преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за
преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и
върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюта
си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в С. и
Турция. Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини
нито в С., нито в Турция.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът
на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в
процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се
твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма
изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ.
Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични
заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт".
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен
конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на
субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на
Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от
Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от
същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на
тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че
той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз
основа на обективираната в Справка № МД-121/09.03.2021 г. на Дирекция "Международна
дейност" при ДАБ, информация относно С., като е приел, че обстановката по
сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до
заключение, че ситуацията в С. и конкретно в района на града, от който е
кандидата за закрила, е динамична и ескалираща, като освен това не може да се
очаква молителят да се установи в друга част от територията на държавата си по
произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради което завръщането
му в С. в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата му
безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се
явява принуден да остане извън държавата си по произход С., тъй като със самото
си присъствие на територията на тази държава като гражданско лице е изложен на
реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента
в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел предвид факта, че в продължение
на седем години жалбоподателят е живял и работил на територията на Турция и е
извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Цитирал е
подробни извадки от Справка с вх. № МД-164/01.04.2021 г. на Дирекция
"Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Турция
и е приел, че от информацията в тази справка не може да се направи обоснован
извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт в
Турция. Посочил е, че съгласно пълзящата скала по т. 39 на решението на съда в
Люксембург, доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от
преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са
налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното
насилие в Турция следвало да е изключително, каквото то не е. Взел е предвид, че
за времето, през което е живял в Турция жалбоподателят е създал достатъчно
контакти, успявал е да си намира работа, сменил е няколко жилища. През тези години
той е имал възможност, както да си извади документ за временна закрила, така и
да се премести да живее на друго място, различно от мегаполисния град, но не го
е сторил.
Освен това административният орган е извършил преценка относно положението
на сирийските бежанци в Турция, подробно описано в приложената по делото
Справка с вх. с вх. № МД-579/26.10.2020 г. на Дирекция "Международна
дейност" при ДАБ, като е посочил, че Турция поддържа географското ограничение на
Женевската конвенция и го „прилага само за бежанци с произход от европейски
страни“ и че със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от м.
април 2013 г. Турция създава „специална правна рамка за убежище в страната и
утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна
закрила, независимо от страната им на произход...”. Въз основа на това,
административният орган е направил преценка, че са налице всички кумулативно
изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУТ предпоставки
територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на седем години, да
се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.
В решението е направен изводът, че за Р.Е.М.А. не съществува реална
опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при
завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на
хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е
правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението
е прието, че същият е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по
произход, и че същата представлява "трета сигурна държава" по смисъла
на § 1, т. 9 от
ДР на ЗУБ. Административният орган е извършил преценка на
сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е
установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително
и безогледно насилие. При постановяване на решението органът е изпълнил
задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУТ при
произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да
се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за
живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата
е възможно да се завърне в Турция, се подкрепя напълно и от допълнително
представените по делото актуални справки на Дирекция "Международна
дейност" на ДАБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби,
съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата
отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена
като неоснователна.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Е.М.А., ЛНЧ : **********, гражданин на С., с посочен
адрес: гр.П., бул.„Д.“ № 2*, ет. *, ап. **, срещу Решение № 1618/07.06.2021 г.
на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: