ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.София,
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав в закрито съдебно заседание на 12 май през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Росенова в.н.ч.д.№ 222/2020 г. по описа за 2020 г., намери за установено следното :
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на подс.А.Х.М. против определение от 28.04.2020г., постановено по н.о.х.д.3066/2020г.,СНС,10 състав. С атакуваното определение, по реда на чл. 270 НПК , е оставена без уважение жалбата на подс. А.Х.М. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража„ в по – лека такава .
В частната жалба се излагат доводи ,че в
определението решаващия съд не е обсъдил комплекса от елементи,които имат
отношение към продължаване на най – тежката мярка за неотклонение .Според
защитата само този подход би довел до аргументирани изводи за наличието на
опасност от извършване на престъпление или намалелия интензитет на същата.Според
защитата отсъстват аргументи по тези въпроси
в съдебния акт.Отбелязва се ,че семейното положение на подсъдимия и
условията на пандемия създават сериозни проблеми за малолетното му дете, неговата
съпруга и болен баща.Защитата счита , че продължаването на най – тежката мярка
по същество не съответства на целите
визирани в чл. 57 НПК , защото се превръща в предварително изпълнение на
наказание „лишаване от свобода„ и пряко рефлектира върху провеждане на
справедлив съдебен процес. Също така счита ,че
„ продължаването на тази мярка е прекомерно тежко и се ограничава не само свободното
придвижване /което би могло да се постигне и с мярка „домашен арест“/, но също
така се допуска ограничение на правата му като обвиняем и гражданин,
надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието.“ Според защитата съдът
е пропуснал да прецени възможността да бъде променена мярката в по – лека като
„домашен арест„ , която се обосновава от
обремененото семейно положение на подсъдимия и необходимост от грижа за
малолетно дете, и за болни близки роднини.
Предлага да бъде отменен съдебния акт и постановен нов,с който да бъде изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража „ в по – лека такава .
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото, обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено следното :
Въззивната жалба на подс. М. е неоснователна.
Правилно първостепенният съд е обсъдил обстоятелствата от значение за продължаване на мярката за неотклонение на подс. М., които са характера и тежестта на обвиненията за тежки умишлени престъпления,предвидената в закона санкция за тях и личността на подсъдимото лице. Независимо от обстоятелство ,че подс. М. не е осъждан тежестта на инкриминираните деяния и естествено предвидената в закона санкция обосновават извода за съществуваща , но с намалял интензитет, опасност от извършване на престъпление.По отношение на изтъкнатите причини от семеен характер, правилно решаващия съд е посочил ,че не са представени доказателства за причини свързани с хуманитарна потребност за полагане на грижи за родители. Действително,че подс.М. е с мярка за неотклонение „задържане под стража „ от 28.03.2018 г., но делото е внесено в съда с обвинителен акт на 23.08.2019 г. От този момент въпроса за мярката е обсъждан двукратно и са обсъдени всички аспекти свързани с необходимостта от продължаване на най – тежката мярка. Действително са изтекли повече от два месеца от последното произнасяне на въззивния съд по този въпрос, но обоснован е извода на съда,че не са налице нови обстоятелства.В закона е предвидено , че може да се иска разглеждане на въпроса за мярката по всяко време на съдебното производство, като в изречение второ на ал.1 на чл. 27 НПК, е указано,че ново искане в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.Нови обстоятелства този въззивен съд не откри в кориците на делото и не намира за относими въпросите свързани със световната пандемия към разпоредбите на НПК.Въззивният съд намира за необосновани и доводите на защитата за нарушаване на правата на подсъдимия с изпълняване на най – тежката мярка за неотклонение и интерпретацията на чл. 57 НПК през призмата на наложено наказание „лишаване от свобода„. Подобно тълкуване не намира основа в целта на закона и омаловажава производството по контрол законосъобразността на мярката за неотклонение.Безспорно са ограничени правата на подсъдимия свободно да се придвижва и да има лични срещи със семейството си, но тези ограничения са свързани именно със защита на обществения интерес.Обвиненията са за тежки умишлени престъпления, които засягат широк кръг от обществени отношения и са нанесени от тях щети в особено големи размери. В този смисъл са цитирани в предходни произнасяния от други състави на този съд практика на върховното съдилище и на ЕСПСЧ , която не е необходимо да бъде преповтаряна.Въззивният съд я споделя ,в едно с направената интерпретация в контекста на обсъжданите проблеми. Независимо от забраната за обсъждане на доказателствата в тази фаза на съдебното производство и в това производство,не може да се отрече наличието на обосновано предположение за съпричастност на подс. М. към инкриминираните деяния.Това са обвинения за престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 НК ,по чл. 199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.2 и т.5 пр.2 вр.чл. 198 ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл. 26 ал.1 НК . и по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК. На последно място следва да се посочи ,че е неоснователно направеното предложение от защитата за промяна на мярката за неотклонение в „домашен арест„. Както беше посочено дотук няма представени доказателства, че подсъдимия живее в едно домакинство със свои родители в не добро здраве.Няма данни за това ,че е полагал физически или други грижи за тях към момента на задържането му.По делото има данни ,че преди да бъде задържан подсъдимия е бил безработен, което обстоятелство поставя под съмнение основателността на направено искане в жалбата му за оказване на помощ на своите близки.Следва да се обърне внимание и на факта,че в обвинителния акт е посочено , че адреса за призоваване на подс. М. от съдебните органи е този в гр. Плевен, от който са иззети инкриминираните му наркотични вещества.Тези обективни данни за личността на подсъдимия и начина му на живот обуславят извода ,че не може да се направи извод за отсъствие на опасност от извършване на престъпление при изменение на мярката му за неотклонение в домашен арест.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 28.04.2020г.,постановено по н.о.х.д.3066/2019г., по описа на СНС, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.